Композиция и кадриране
Отваряйки снимката, оценяваме нейната композиция. Вертикалното (истинското) положение на кадъра, както вече споменах не е съвсем сполучливо. За подсилване на динамиката на сцената и неината изразителност, ние го завъртаме по диагонал. За оптимални аз прецених 40 градуса срещу часовниковата стрелка.
Един от най-важните моменти е композирането на кадъра. За да бъде достатъчно изразителна, снимката трябва да е лаконична, да съдържа само необходимия минимум детайли, който е необходим за пълноценното представяне на сюжета. Всички излишни детайли, останали на снимката отвличат вниманието от основния сюжет, не позволяват да се съсредоточим върху неговото възприемане.
Доколкото при тази снимка най-важното е сюжетът, цялото внимание трябва да е концентрирано върху това. За да не изглежда главната сюжетна линия малка и неизразителна, максимално ще изрежем снимката, с лека ръка ще отрежем корема на ухолазката. Ще покажем сюжета в цялата му красота. След изрязването остана малък триъгълник извън кадъра, тук няма проблем, вземаме цвят с пипетката и го запълваме. В други, по-сложни случаи се налага използването на клониране на част от фона. Когато кадрирането по време на снимката не се е получило, се налага да се загуби малко повече време след това.
Тоналност на снимката
Оценяваме хистограмата на снимката (Image \ Adjustments \ Levels) и при необходимост ги коригираме. Тук, след кратък размисъл изоставих това, реших, че не е нужна корекция. Тази операция може да се извърши и с инструмент с по-големи възможности, чрез кривите (Image \ Adjustments \ Curves). Но доколкото коригирането на кривата извърших още в конвертора, сега няма нужда да се ползвам от този инструмент.
Оценяваме общата тоналност на снимката. Удобно е да се прави, поне докато не свикнете да го правите мимоходом по следния начин: гледайте снимката с полузатворено око, докато цялото изображение се превърне в големи, неясни, размити петна. Не е много добре ако изображението явно е разделено на светла и тъмна част - по вертикала, хоризонтала, диагонала. Тоналността на снимката също е длъжна да подчертава сюжета, да помага на окото да се съсредоточи върху главните действащи персонажи.
На тази снимка на пълноценното възприемане на съжета пречи светлото петно горе вдясно - част от листо, което не е на фокус. За подобряване на възпрятиено това петно трябва леко да се затъмни. Освен това, повечето сюжети печелят от леко, на границана на възприемането затъмяване на краищата на кадъра. Това придава на кадъра усещане за завършеност, създава допълнителна преграда за погледа, пречи му да излезе от границите на снимката.
За целта ни е нужен нов слой. Отваряме панелът с инструменти Layers (не менюто Layer, а именно панела с инструменти Layers), маркираме черно-бялото кръгче, което се намира в долната лента (Create new fаill…) и и избираме опцията Solid color. Избираме черен цвят, и даваме за слоя прозрачност (Opacity в панела Layers) примерно 50%. Така, виждаме изображението като през опушено стъкло. Избираме инструмента гума, даваме достатъчно голям диаметър (в зависимост от изображението, за тази снимка везх диаметър 1/4 от височината). Задаваме достатъчно мекота (hardness) 0 - 30%, повече не трябва, и степен на изтриване (Opacity - сега от свойствата на гумата) 20 - 30%. Ще имаме мека гума, даваща размити краища на изтриването и я прекарваме няколко пъти по нужните места, докато се изтрие напълно. Обработваме с гумата, за да се проявят нужните места и да останат затъмнени тези, които искаме да останат на втори план. Задачата ни се облекчава от печелившата композиция - класически композиционен триъгълник.
Отделяйки основната композиция, после смекчаваме краищата, за да не се набива на очи затъмяването, като подбираме степента на прозрачност - в дадения случай тя е намалена до 40%, макар, че най-често я оставям 25-35%.
