За да се занимаваш с фотографско изкуство не е задължително да вземеш в ръцете си фотоапарат и да тръгнеш да снимаш.
Съвременните компютърни технологии позволяват вместо фотоапарат да се използва… всеки не много скъп плосък скенер.
За мен мотив да се захвана със сканография стана недостигът на време. От друга страна желанието за творческа реализация не угасна, и тогава дойде идеята вечер (а сега и до късна нощ) като инструмент да използвам старичкия си Epson.
Оттогава минаха три години. Смених три скенера - уви, подготвителната работа е дава 80% технологични загуби и води до бързо амортизиране на техниката. За един кадър се случва да направя 30-70 предварителни прегледа. Много време се губи за аранжиране на сюжетно важните елементи на изображението. Нужно е да се отдели внимание на фона, за който използвам разноцветни тъкани и хартия, фолио и т.н.
Често издевателствам над техниката, която не е предназначена за такива занятия: на скенера слагам метални и стъклени предмети. Изхитрявала съм се да сканирам чугунена ютия, като първо сложих допълнително стъкло.
В първите опити със сканографията ме привлече техническата страна - качеството на изображението беше изумително! Фактически на изхода аз получавах диапозитив с размери 20 х 30 см! Но с времето възторга поутихна…
Защото формата, колкото и съвършена, е само една от съставките на фотографското изображение. Ако в него не се вложи идея, авторско отношение, мисъл, преживяване и чувства - то ще остени само технически безупречна репродукция.
Затова, преживявайки етапа на възторга пред тази удивителна технология, аз превключих вниманието си върху съдържанието - предаване в изображението на усещане за време и пространство - и от единични работи преминах към серии и творчески проекти. Един от проектите възникна спонтанно… У дома в кухнята виси стара дъска за рязане. Тя е столетница, служила е още на баба ми. И макар вкъщи да има няколко такива дъски, аз по навик обичам да готвя именно на нея, в моето домакинство тя е прима.
И в един прекрасен ден готвех поредната вечеря гледайки връчването на наградите Оскар за второстепенна роля. В този момент възникна идеята да направя моята дъска актриса. Така се появи серия с името "Старата дъска за рязане". Главните герои - зеленчуци, плодове, риба се сменят, но дъската остава. Тя е толкова фотогенична и достоверна, че бих и дала Оскар за поддържаща роля…
Любимо място за моите неделни разходки са битпазарите около Москва, а по време на командировките - битаците на руските провинциални градове, където мога да бродя с часове, потапяйки се в тази удивителна и своеобразна атмосфера на хорското множество. За мен тези развалини са истинска съкровищница на Али-Баба. Оловни войници, стари обувки и галоши, стари картички, ръждясали ключове - всички тези предмети, купени от мен и донесени от приятели и познати стават мои "модели", и лягайки на скенера оживяват в изобразителното пространство на сканограмите.
Процесът на създаване на "снимки без фотоапарат" ме увлече толкова силно, че проблема с творческата ми реализация престана да съществува. Опитайте и вие. Възможно е това занимание да ви увлече също и да стане нов етап от творческата ви изява.
2008 © Светлана Пожарская
