В последно време достатъчно често забелязвям изказвания от типа "Никакъв Фотошоп".
За мен винаги е звучало и ще звучи дивашко, ако фотограф, готвещ снимки за изложба, ги отпечата в кварталното фотоателие, и след това, гледайки жалкия резултат хвали своята "никаква обработка". Още от времето на лентовата фотография и участие в разнообразни изложби съм изяснил за себе си - фотолюбителят се отличава от фотохудожника на първо място в подхода към оформянето на отпечатъка. Негативите могат да са с една качество, а по-нататък някой може да печата картинки на конвейр, както и да се получават снимките, а друг да престои във фотолабораторията няколко дни, подобрявайки качеството на един единствен хартиен отпечатък. Широкия асортимент от начини на печат се използва само от опитните фотографи и напълно се игнорира от дилетантите.
Подбора на точната фотохартия и проявител, използването на маскиране и частичната засветка, ръчното оцветяване с анилинови бои, разнообразните варианти на тониране, в това число и черно-бяло тониране на черно-бели снимки, колкото и странно да звучи понякога позволява значително подобряване на снимката, на нейното емоционално въздействие.
Фотошоп е същата тази фотолаборатория, само не изисква загуба на много дни в експерименти с вонящи разтвори и печатане на снимки нощем, подбирайки единствения и неповторим вариант, който ще се превърне в шедьовър. Кадрирането на снимката, подбора на белия баланс, тоналността, динамичния диапазон, наситеността на цвета, разместването на акцентите - приглушаване на излишните детайли и акцентиране върху главните, правилната промяна на размера на снимката и повишаването на резкостта в края на всичко - това е минималният набор от действия, нужни за придаването на завършен вариант на снимката. Използването на Фотошоп е по-просто, по-бързо и по-нагледно от печата във фотолабораторията. Трябва да се помни, че фотоапаратът и окото възприемат една и съща картина съвършено различно, и задачата на фотографа е да доближи снимката, направена с фотоапарат към картината, която вижда окото. В краен случай да се постарае да се доближи до тази цел.
Най-важно е обработката е да се прави с мярка. Графичните редактори са мощен инструмент и новакът често не спира навреме, натрупвайки толкова изменения и ефекти, докато от снимката не остане нищо. От великото до смешното има една крачка и "прешопената" снимка (ето, дори вече има неологизъм за фотография, която е обработена прекалено усърдно във фотошоп) вместо ярко емоционално въздействие предизвиква съчуствие към автора, изпортил снимката си. Как да се открие този оптимален резултат от обработката, който ще позволи да се открие целият емоционален заряд, заключен във фотографията. Начинът е един - експерименти. Ако наистина има желание да получите добър резултат, не жалете време. Няма съвет за всички случаи. По-надолу ще разгледам минималния набор от действия, необходими за превръщането на една снимка във фотография. Ще направя уговорка веднага - това е само един от многото пътища за достигане на тази цел. И най-вече, не най-добрия метoд - възможностите на съвременните програми за обработка на изображения са огромни и разноообразни.
Конвертиране на RAW-файловете
Ако вашият фотоапарт позволява снимането в RAW- формат, старайте се да използвате максимално тази възможнот. Файловете са големи по размер, но ако ви е нужна фотография, а не да пощракате нещо, задължително снимайте в RAW. Дори само възможността за точна корекция на баланса на бялото и възможността за поправка на експозицията СЛЕД снимането изплаща всички загуби на обем и време за обработка. А възможностите на RAW-конверторите не се ограничиват с това. Да представя изходната снимка.
Може би не е добър избор - имаме достатъчно добра изходна снимка, не са нужни много корекции и не са така очевидни. нека преминем през целия път на обработка на снимката, разглеждайки задължителните етапи на работа.
На снимката ми се отдаде да запечатам интересен сюжет - бръмбар-гробар е намерил раковина, остатък от пиршество на друг хищник. Той методично изгребва съдържанието, а по-късно към него се присъединява ухолазка. Интересен сюжет, снимката си струва по-продължителна обработка. Експозицията е нормална, но вертикалният кадър с линейно разположение на персонажите прави картината скучна и неизразетелна. Започваме работа над нея и я отваряме в RAW-конвертора.
Тук ние:
- подбираме коригираща крива. Изборът на крива позволява да се управлява тоналността на снимката и макар отчасти, да се преодолее най-големия недостатък на цифровите фотоапарати - малкия динамичен диапазон;
- едва-едва, със стойности 20-5-5 на инструмента Unsharp mask изостряме изображението. Тум може да мине и без това, но аз предпочитам едва забележимо да повиша резкостта на снимката в етапа на конвертиране;
- оценяваме и коригираме баланса на бялото. В нашия случай всичко е наред, аз направих снимката съвсем малко по-студена, само 300 К;
- с експозицията всичко е наред, но доколкото кривата повиши яркостта на изображението, внасям поправка на експозицията, в този случай -0,34EV.
Останалите параметри на конвертора не използвам никога на практика, не ми бяха необходими и този път.
Ето как изглежда снимката след обработката в конвертора. На тези малки снимки резултатът е незабележим на практика, между другото аз внесох съвсем незабележими изменения. Бликовете станаха малко по-меки, а детайлите в сенките малко по-видни. Но има фотографи, при които разликата в сравнение с изходния файл е много голяма.
Следващият етап е конвертиране в TIFF, желателно в 16-битов. Макар и огромен (от файл от 6 МР камера се получава 35 МВ) той позволява да се работи в бъдеще без изкривяване на цветовете и тоналността на снимката. Цялата последваща обработка с TIFF-файла се извършва във PhotoShop.
