Страница 3 от 8
МАКРОФОТОГРАФИЯТА - ТАКАВА, КАКВАТО Е - Част 3
Индекс на статията
4. Методология
Трудно ми е да пиша за създаването на една фотография, тъй като го считам за несъзнателен акт. Защо "несъзнателен"? Не зная коя друга дума може да се използва в случая. В главата ми няма никакви мисли в момента на снимане. Мозъкът е зает да обработва визуалната информация, мисъл, облечена в думи се използва само за прости неща като определяне на експозицията и изразяване на емоции.
Може да се направи аналогия със секса. Когато го правиш за пръв път си мислиш: "Сега ще поставя ръката си на гръдта и", "А как ли ще го възприеме тя?", "А може би е по-добре да не поставям ръката си на там а някаде другаде?" и т.н. При това правиш всичко по най-глупавия начин. С макрофотографията е същото. Докато не се научиш на разбиране, главата е заета с всякакви тъпи размишления. А след като се научиш, всичко е интуитивно и правилно.
Макрофотографията, както и всяко друго направление във фотографията се усвоява по пътя на опита.
Необходимо е да се разглеждат фотографии на интересни автори, да се анализират, да се запомнят ракурси, композиция и особености на осветлението. Когато в подсъзнанието се натрупат множество готови образи, вие постепенно ще се научите да ги намирате или създавате в натура, а може би и да измисляте свои.
Също така е необходимо да се снима. Много. Докато не започне да ти се гади от лоши снимки, хубави няма да се получат. Фотографията не е да направиш 10-20 кадъра между къпането и приготвянето на скарата. Да фотографираш - това да стоиш на колене, да посрещнеш изгрева близо до реката, внимателно наблюдавайки за промяната на светлината върху покритите с роса съцветия на тревите. След това, когато слънцето се вдигне, да се преместиш в гората и в сенчестите участъци до вечерта да търсиш интересни сюжети. Снима се само от статив. Преди натескането на спусъка трябва да се отговори на четири въпроса:
1. Наистина ли това е идеалният ракурс?
2. Възможно ли е да се подобри осветлението?
3. Наистина ли това е идеалната композиция?
4. Наистина ли не мога да направя фона по интересен?
Ако при разглеждането на заснетия материал голяма част от снимките не е удачна, това означава, че вие не искате или не можете да мислите по време на снимките. Казано просто, или сте патологично мързеливи, или интелектуално ограничени. В това няма нищо страшно, в съвременния свят интелекта и трудолюбието по-често са недостатъци, отколкото достойнства.
4.1. Имена
"...Кажи ми, какво е това растение около пътеката?
- Безсмъртниче.
- А това?
- Не зная.
- Нарича се четирилистник.
Огион се спря и посочи с обкования с мед накрайник на своя жезъл невзрачен треволяк. Хед го разгледа внимателно, взе повяхналия стрък и виждайки, че Огион няма намерение да говори повече, попита:
- Каква е ползата от него, Учителю?
- Никаква, доколкото знам. - Те продължиха и Хед скоро захвърли стръкчето.
- Когато започнеш да познаваш четирилистника през всичките сезони по корена, по листа и цвета, по миризмата и по семената, само тогава ти ще можеш да произнасяш неговото истинско Име. А това е по-важно, отколкото да знаеш каква е ползата от него..."
Урсула Ле Гуин. "Волшебник Земноморья".
Аз неведнъж съм писал за необходимостта от определяне на обектите на фотографията. Този път ще приведа само един довод. Със снимки на флората, фауната и минералите с липсващи правилни научни имена не работи нито един фотосток. Ще кажат - да, това са много красиви снимки но ние нямаме нужда от тях.
4.2. За какво и как да мислим
"Ох, обичам това нещо. Само че никога не ми се получава...."
(от коментарите в конкурса Nonstop Photos).
За да се научите да мислите за макрофотографията е нужно, като минимум да искате да се занимавате с нея. Всеки творчески акт е преди всичко волеви акт. Няма по-жалка гледка от възрастен мъж, обременен с оборудване за 3-5000 долара, който е пропътувал 100 км от града в гората и е разбрал, че няма желание за фотография....Никакво...И няма нито сили, нито желание.
За съжаление това е разпространено явление. Човекът е мислил, че иска да снима, а на практика е искал да има добри снимки. А това са различни неща.
Възнамерявайки да посетим някой град, ние се сдобиваме с пътеводител. Без него трудно може да се планира времето и маршрута. Без него е непонятно какво интересно има. Възнамерявайки да посетим гората, ние подготвяме единствено екипировка за преодоляване на тегобите на дивия живот. А пристигайки на място, ние тъжно стоим край огъня, защото няма нищо за снимане в гората. Дърветата са еднакви, единствената форма на живот са комарите и кърлежите, цветята са само три артикула (сини, като кръстчета и червеникави). Мъка.… Добре, че не забравихме водката…
"Много тъжно е да ходим по земята и да не знаем за нея нищо. Даже няколко имена на цветя..." Ремарк "Трима другари".
Сега четете тази статия и никой не може да подслушва мислите ви. Помислете колко сте непълноценни. Вие не знаете и никога не сте знаели как прораства хмелът, какво чуства и накъде лети сатирът, къде живее маразмиусът, кога цъфти венерината пантофка. И мислете за това дотогава, докато или не си признаете честно, че природната ограниченост не ви позволява да се занимавате с макрофотография, или не решите да се захванете с изучаване на заолбикалящия ни живот. Да се учи никога не е късно. Само нека не лъжем себе си. Това е глупаво и безмислено.
99% от снимките в жанра макро, които изпращат авторите във фотоагенциите с цел по-нататъчна продажба са банални в най-добрия случай, а в основната си част просто ужасни.
Защо пиша за това? Как да не пиша, съдейки по родните фотографски списания и последните фотоизложби никой не проумява това. Не че има смисъл да се боря с некомпетентността и халтурата във фотографията, но да информирам за наличието им никак не е вредно.
За последните 200 години за заобикалящия ни свят е е написано толкова, че при желание всеки може да се стане нелош специалист във всяка област. При желание.
Фотографията не е емоционален разряд или възклицание.
В идеалния случай фотографията е сложно и нееднозначно впечатление или преживяване, намерило своето въплащение върху хартията. За да не е банално, то трябва да се основава на знания и опит.
2005 (с) Дмитрий Константинов, снимки автора
