Съществува забележителен вид фотография, която открива различен, "паралелен" свят, скрит от човешкото око - инфрачервената фотография.
Изображенията, получени с помощта на инфрачервени филтри ни позволяват да попаднем в приказка, която в същото време е неотменна част от нашето ежедневно пространство.
Инфрачервената фотография се е родила във филмовата ера, когато се появили специални филми, способни да регистрират инфрачервеното лъчение. Но, тъй като в нашето време цифровите огледално-рефлексни фотоапарати са много по-популярни от филмовите и намирането на специалния филм е трудно (освен това не всеки огледално-рефлексен фотоапарат позволява снимане с ИЧ-филм заради инфрачервения датчик в тялото, който ще осветява кадрите), в този фотоурок ще разгледаме аспектите на инфрачервената фотография с цифров огледално-рефлексен фотоапарат.
За начало, за да се разбере процеса на получаване на инфрачервено изображение е необходимо да поровим в теорията. Светлината, формираща цветно изображение, което се възприема от човешкото око има дължина на вълната между 0,38 микрометра (виолетово) до 0,74 микрометра (червено). Пикът на чувствителността на очите, както е известно е при дължина на върната 0,55 микрометра (зелено). Диапазонът на вълните с дължина, по-малка от 0,38 микрометра се нарича ултравиолетов, а повече от 0,74 микрометра (до 2000 микрометра) - инфрачервен. Източници на инфрачервено лъчение са всички нагрети тела.
Най-често отразеното слънчево ИЧ-лъчение формира изображението на филма или матрицата. Доколкото най-разпространеното приложение на ИЧ-фотография е в пейзажна, трябва да се отбележи, че най-силно ИЧ лъчи се отразяват от тревата и листата и затова на снимките те са бели. Всички тела, поглъщащи ИЧ-лъчи са тъмни на снимките (водата, земята, стволовете и клонките на дърветата).
Да преминем към практическата част
Да започнем с филтрите. За получаване на инфрачервено изображение е необходимо да се използват инфрачервени филтри, обрязващи голяма част от или цялата видима светлина. В магазините могат да се намерят например, B+W 092 (пропуска от 0,65 микрометра и повече), B+W 093 (0,83 микрометра и повече), Hoya RM-72 (0,74 микрометра и повече), Tiffen 87 (0,78 микрометра и повече), Cokin P007 (0,72 микрометра и повече). Всички филтри, освен последния са обикновени филтри на резба, закрепващи се на обектива. Филтрите на Cokin се използват с фирмено закрепване.
Различните модели цифрови огледално-рефлексни фотоапарати имат различна способност да регистрират инфрачервените лъчи. Сами по себе си матриците на фотоапаратите възприемат достатъчно добре ИР-лъчи, но производителите поставят пред матрицата филтър (т.нар. Hot Mirror Filter), изрязващ голяма част от вълните на инфрачервения диапазон.
Това си прави за минимализиране на появата на нежелани ефекти (напр. муаре). От това доколко силно се филтрират ИЧ-лъчи зависи възможността за използване на различни фотоапарати за ИЧ-снимане. Например с Nikon D70 с филтър Cokin P007 може да се снима от ръка, а за Canon EOS 350D и повечето други камери заради ниските скорости ще трябва статив. Някои фотографи увлечени от инфраред фотографията прибягват до модификации на фотоапарата, премахвайки инфрачервения филтър.
Дойде времето да поговорим за техниката на снимане в ИЧ-диапазон. Композицията на снимката трябва да се направи преди поставянето на инфрачервения филтър на обектива, защото след това няма да виждате нищо (освен разбира се слънцето, ако се намира в кадъра). За ИР-фотографията са характерни дългите експозиции (10-12 стъпки повече от обикновеното снимане). Това е свързано с две причини. първо, това е ограниченият диапазон на възприеманите от фотоапарата лъчи. Второ, при снимане в ИР-диапазон се налага диафрагмата да се затвори силно (f8 - f32) за отстраняване на грешки при фокусирането, защото автофокусът е настроен за работа във видимия диапазон. Заради това, че инфрачервените снимки съдържат повече шум, най-добре е да се използва най-ниската стойност на чувствителността на фотоапарата. По тази причина трябва да се избягва корекция на експозицията в RAW-конвертора или графичния редактор, правейки нужната поправка по време на снимането, постигайки я по експериментален път. Качеството на полученото изображение зависи също от настройката на баланса на бялото. Най-често го настройвам по небето или зеленината и никога не използвам автоматичен режим. В случай на използване на Cokin P007 обектива и филтъра трябва да се покрият с светонепроницаема материя, за да се избегнат отраженията на обектива във почти черния филтър.
Сега да погледнем обработката на снимките във Photoshop. Получените кадри в зависимост режима на баланса на бялото ще имат червена или виолетова тоналност. За получаване на класическа черно-бяло, снимката трябва да се обезцвети, предварително настройвайки нивата и контраста. Съществуват няколко начина за получаване на ефектни инфрачервени снимки. Например може да се използва инструмента Channel Mixer, задавайки отначало стойности за червения канал Red - 0%, Blue - 100%, за синия - Red - 100%, Blue - 0%, а след това с леки корекции на процентните съотношения на един или друг цвят в каналите да се подберат такива стойности, при които изображението ще е най-привлекателно.
В заключение ще отбележим основните плюсове на инфрачервената фотография: отсъствие на замъгляване на снимката и винаги добре разработено небе и разбира се най-важното - възможността да се види необикновен, непознат свят, в който освен приказните цветове всички движещи се обекти изчезват или се превръщат в призраци.
2008 © Алексей Пучков
