Хиперфокално разстояние. При снимане на отдалечени обекти, обектива обикновено се установява на "безкрайност", означена на метражната скала с ∞.

Изображението на обекта в този случай се получава в главната фокална равнина. Освен това вследствие на дълбочината на резкостта освен най-отдалечените обекти, рязко изображение имат и предмети, разположени и по-близо до обектива. Разстоянието от обектива, истановен на безкрайност до най-близко рязко изобразен обект се нарича хиперфокално разстояние.
Интересна особеност на хиперфокалното разстояние е, че ако обектива се установи не на безкрайност, а на хиперфокалното разстояние, на фокус ще се окажат всички обекти, намиращи се на разстояние, равно на половината на хиперфокалното разстояние и безкрайност. Разбира се, това са обективи, специално конструирани за целта и използвани във фотоапарати при които няма фокусиращи устройства и с тях може да се снима винаги на фокус (вкл. камерафони).
Хиперфокалното разстояние, също като дълбочината на резкостта зависи от главното фокусно разстояние, отвора на диафрагмата и зададената степен на рязкост.
На скалата на разстоянията и на скалата за стойностите на диафрагмата при обективите на някои фотоапарати има червени точки (между 5 и 10 м. и между 8 и 11 за стойностите на диафрагмата). Ако поставим точките срещу индексите на скалите всички обекти на разстояние 3 - 4 м. от обектива до безкрайност. В случая не трябва да се забравя, че обективът ще бъде силно диафрагмиран, което изисква добри светлинни условия.