Дълбочина на резкостта, дълбочина на остротата, дълбочина на рязко изобразеното поле, дълбочина на рязко изобразеното пространство, DOF.

Освен за дозиране на количеството светлина, преминаваща през обектива, диафрагмата има още една, не по-малко важна функция за самата снимка. Чрез промяна на стойностите на диафрагмата ние можем да получим снимка с акцент върху даден елемент от сниманото пространство или на цялото поле, или другояче казано - с различна дълбочина на резкостта. Това е втората функция на диафрагмата.

Теоретично обективът изобразява само предмети, отстоящи само на еднакво разстояние от него, тъй като на всяко предметно разстояние отговаря дадено образно разстояние. Всички други обекти ще се изобразят в дадената образна равнина вместо с точки с по-големи или по-малки кръгчета на разсейване. Дълбочината на резкостта е свързана именно с големината на тези кръгчета на разсейване и ограничените възможности на човешкото око да различава кръгчето от точката (окото е способно да различава кръгчето от точката от диаметър, по-голям от 0,1 мм. от разстояние 25 см. За по-далечни разстояния допустимите кръгчета на разсейване нарастват, понеже всяко кръгче, краищата на диаметъра на което свързани с окото сключват ъгъл, по-малък от 1,5 градуса престава да бъде кръгче.

Освен кръгчетата на разсейване върху дълбочината на резкостта оказват влияние и други фактори - фокусното растояние на обектива, предметното разстояние, относителния отвор.

Дълбочината на резкостта е по-голяма, когато:
- диаметърът на кръгчето на разсейване е по-малък;
- при по-късо фокусно разстояние;
- при по-голямо предметно разстояние;
- при по-малък диаметър на действителния отвор.

Дълбочината на резкостта е по-малка, когато:
- диаметърът на кръгчето на разсейване е по-голям;
- при по-дълго фокусно разстояние;
- при по-малко предметно разстояние;
- при по-голям диаметър на действителния отвор.