Изучаването на тези две дисциплини ми доказа, че сравнението между фотографията и живописта е напълно безполезно. Няма смисъл да се създават снимки, които са хубави само във връзката си с миналото и са оправдани само в сходството си с други видове изкуство. Напротив, винаги трябва да се гледа в бъдещето.

В наши дни въпросът за принадлежността на фотографията към света на изящните изкуства не буди съмнение у никого. Заедно с т.нар. художествена фотография, правото си на принадлежност към света на високото изкуство започна да отстоява и рекламната сестра. С какво по-лоши са снимките на дрехи и парфюми за рекламния проспект? Още повече произведения на изкуството са портретите на знаменитости и очерци за живота им. А и самите знаменитости бързат да се отблагодарят на придворните си фотографи, обявявайки ги за художници, а произведенията им, в това число собствените си портрети за произведения на изкуството. И ако Брад Пит и Мадона препоръчват Стивън Клейн да се смята за "не моден фотограф, а художник", на нас ни остава само да се подчиним. Още повече, че повечето т.нар. художествени критици са съгласни с тях.

Стивън Клайн (Steven Klein) се родил през 1961 г. в Ню Йорк. Първият фотоапарат попаднал у младия човек при странни обстоятелства: "Бях на 13 и бях тръгнал към градския пазар", - спомнял си той по-късно, - "Тук към мен приближи някакъв човек и ми връчи фотоапарат. Това беше малка евтина "сапунерка". След този случай започнах да снимам. ... По-късно започнах работа в болница за душевно болни. Аз ги наблюдавах и снимах". Друг път той разказва за своя първи модел, в който се влюбил още в началното училище: "Бях си загубил ума по нея и я снимах дълги години. Приличаше на индианка: сплетени дълги коси, мургава кожа, големи тъмни очи. Имаше особено чувство за стил. При нея за първи път видях френски Vogue; тогава нямах ни най-малка представа за света на модата".

Но в това време Стивън Клайн изобщо не мислел за кариера на фотограф: "От 12 или 13 годишна възраст мечтаех да стана художник, занимавах се с грънчарство и керамика", - разказвал той, - "По-късно се захванах с фотография, оборудвах си лаборатория в мазето, но това занимание не ме привлече много".

След завършването на училище младият човек изучавал живопис в Род-Айлънското училище по дизайн (Rhode Island School of Design).

Ако Стивън Клайн рисувал след завършването си, то било само за душата, за изкарване на насъщния използвал фотографията. От началото на 90-те участвал в рекламните кампании на "Calvin Klein", "Dolce & Gabbana", "Nike", Алекзандър МакКуин и редица други дизайнери. Снимките му се печатали в такива издания, като "i-D", "W", "Arena", "Dazed & Confused", "Commons & Sense", "Rolling Stones", "Vogue". "Стивън Клайн е един от най-търсените модни фотографи", - твърдял "New York Times" през януари 1993 г. И оттогава известността на фотографа продължава да расте.

Снимките на Стивън Клайн не бива да се наричат "суперскандални", въпреки, че маестрото работи от натура, не се отграничава от хомоеротиката, садомазохизма, различните атрибути на сексуалните субкултури на нашето време. Понякога агентът му съобщавал, че снимките му са прекалено вулгарни за някои редактори и те отказват да работят с него.

Клайн работи с много знаменитости - сред клиентите му са Анджелина Джоли и Брад Пит, Джъстин Тимбърлейк, Том Форд, Клаудиа Шифър, Бритни Спиърс, Наоми Кембъл ... Трудно е да се изброят! Но най-голма популярност му донесло сътрудничеството с Мадона. Запознали се в Лондон, където попзвездата имала участие в някакво шоу. След спектакъла Стивън отишъл при нея в гримьорната ... и оттогава работи заедно с нея.

Най-известният проект на Стивън и Мадона е със странното име "X-STaTIC Pro=CeSS" и включва няколко фотосесии, колажи и видеоинсталации. През пролетта на 2003 г. узложбата била представена в Ню Йорк при голям успех.

Може да се каже, че успехът на Стивън Клайн е успеха на моделите му. Мадона например може да направи известен всеки, и то не само фотограф. Последното и протеже, 22-годишният модел Иисус Лус получавал за участие около 200 долара. След като Клайн запечатал голия юноша с известната му любима, хонорарите му стигнали до 135 000 долара.

Стивън Клайн твърди, че звездното име на модела няма за него никакво значение. "Брад и Мадона са едни от най-важните икони на нашето време", - казал той в интервю, - "Но работя с тях без връзка със статуса им. Започнах сътрудничеството си с тях, защото могат да са различни и винаги са готови за моите експерименти". От една страна разбира се е прав. Но опитайте се да поставите на мястото на Мадона артистка от провинциален театър, дори най-талантливата и готова "да се превъплати в друг човек" по желание на фотографа. Ще искат ли известните списания да отпечатата снимки на средностатистическо семейство, вместо Анджелина и Брад. По-скоро нито редакторите, нито зрителите ще покажат особен възторг.

2010 © MACROPIC