Във фотографската енциклопедия на Фред и Глория МакДар за думата "натюрморт" се дава следното определение: "Общ термин за снимане на неодушевени предмети и стоки, често за използване в рекламата". Когато неголеми обекти са разположени върху маса, натюрмортът понякога се нарича "настолна" (table top) фотография. С изключение на последното уточнение, определението напълно съответства на това, което се използва по отношение на живописта.
Интересно е, че самият термин се е появил значително по-късно, отколкото изображението и се отнася от началото на XIX век. Френското съчетание nature morte (мъртва или умъртвена природа) се отличава от английското still life и немското stilleben (спокоен, тих живот) не само по изписването, но и по значението. В Холандия изобщо не съществувал единен термин: всяка специализация (блюда, букет цветя, рибни натюрморти) имала свое име.
Роджър Фентон. Плодове. 1860 Graham Clarke. The Photograph. Oxford, 1997
Неодушевените предмети присъстват в произведенията на изкуството, започвайки от палеолита. В различните времена имат своето значение и роля. Произведенията на Ханс Холбейн, Караваджо или Ян Вермеер не са натюрморт, но в работите им му се отрежда особено място, както в художествен, така и в смислов план. Като самастоятелен жанр натюрмортът се появява едва в XVII век.
Фотографията, заимстваща от живописта практически всички жанрове не направила изключение и за натюрморта. Както показва историята на фотографията, именно натюрморта се оказал най-слабо представен във фотографското изкуство. Сред ранните хелиографски опити на Нисефор Непс бил натюрморт, съставен от бутилки, ножове, лъжици и хляб, лежащи върху масата. Иполит Байяр през 1839 г. съставил композиция от гипсови отливки, Жак-Луи Дагер направил няколко натюрморта с гипсови отливки, малки скулптурки, картини и фрагменти от антични фризове, Тенри Фокс Толбот - с раковини и изкопаеми.
Адолф Браун. Натюрморт с елен и дивеч. 1865. От книгата Jeffrey I. Photography. London, 1996
Фотографите нерядко повтаряли композицията и използвали същите предмети, както художниците. Изказването на Хенри Фокс Толбот за това, че "Холандската школа по живопис ни служи като авторитетен източник за изобразяване на предметите от ежедневието", не останало без внимание, за което свидетелстват работите на Роджър Фентън, Уилям Лейк Прайс и Дрю Даймонд. Основни обекти на тези натюрморти били цветята, плодовете или мъртвия дивеч. Във Франция работите на Адолф Браун били фотографската версия на произведенията на Жан-Батист Удри, популярен в XIX век придворен художник на кралския лов на Людовик XV.
Жак-Луи Дагер. Натюрморт. 1839 Lowry B. The Silver Canvas: Daguerreotype Masterpieces. London 1998
Натюрмортите, като правило се снимали в помещение, но имало изключения. Заради ниската светочуствителност на ранните фотоматериали, редица фотографи предпочитали да работят в градината или в беседката. В работа влизали всякакви подръчни материали (инструменти и т.н.), които нерядко се смесвали с донесени от дома вещи, живи цветя. Такива например са натюрмортите на Луи-Реми Робер, Иполит Байяр и Ричард Джонс.
Фотографските натюрморти със сюжет Vanitas (лат. "призрачност"), неотменен атрибут на които е черепът, се появяват в средата на XIX век, например, при Луи Жюл Дюбок-Солей, и от време на време възникват през XX столетие - Алфред Щиглиц, Ървин Пен, Робърт Мепълторп и др.
Луи-Реми Робер. Натюрморт. 1856
В началото на XX век фотографията търси нови начини и обекти за въплащението на жанра натюрморт. Простото запечатване на запечатване на компонирани предмети се оказало недостатъчно. Сложни ракурси, макроснимка, фотограми, увлечение по формата и фактурата на обекта - всичко това придава нов облик на жанра. Разширява се кръга от предмети: заедно с банални битови предмети като вилица или очила се появяват индустриални предмети (инструменти, детайли от машини и т.н.). С подобни търсения се занимавали Алфред Ренгер-Патч, Александър Родченко, Андре Кертец, Едуард Стейхен, Баухауз, Едуард Уестън, Уилям Андерхил и др.
Мен Рей
Светът на обикновените вещи отново възкръсва в средата на века с натюрмортите на Йозеф Судек. Меката разсеята светлина придава на обикновеното цвете в чаша лирико-меланхолично настроение.
Във втората половина на миналия век натюрмортът все по-често се оказва търсен в рекламната индустрия. Щастливият съюз между търговията и изкуството е въплатен в натюрмортите на Ървин Пен. Класически, стилни, иронични, но неизменно прости и точни. Благодарение на този майстор, за първи път през 1944 г. обложка на модно списание била украсена от фотографски натюрморт.
Едуард Стейхен. Три круши и ябълка. 1921.
В количествен план фотографският натюрморт силно отстъпва на другите жанрове, като само понякога се появява в творчеството на един или друг автор. Разлиствайки книгите по история на фотографията и каталозите на музейните колекции, шансът да се намери отделен раздел, посветен на натюрморта е равен на нула практически.
2010 © Елена Зырянова
