Без да се преувеличава може да се твърди, че Ансел Адамс (Ansel Adams) е бил велик човек. Освен болест, фотографията е била за него муза и основно увлечение.

За своят живот той е допринесъл за фотографията толкова, колкото не е успял нито един обикновен фотограф, а приносът във фотографското дело изобщо е съпоставим с работите на хора, като Прокудин-Горский или Нилсфор Нипс ...

Нещо интересно: Ансел става едва ли не единственият фотограф, който е достигнал такива върхове, започваики не от най-ниското, а със задоволително висок старт…
Но това е мит... Ансел е роден на 20 февруари 1902 г. в Сан Франциско, в семейството на калифорнийски бизнесмен, при това достатъчно богат. 5 години след раждането на сина си, бащата се разорил, което се отразило и на самия Ансел: при своята енергичност, той станал затворен (и безусловно, талантлив!), а нееднозначните отношения в семейството (родителите му са имали класическо викторианско възпитание, а и са го родили много късно) са довели и до проблеми в училище, което той не завършил. На 12 е започнал да се занимава с музика, а на 19 - с фотография (родителите му подаряват Kodak No.1 Box Brownie). Тогава е придобил навика да броди сам в околностите, търсейки красиви места: често ходел в Йосемитската долина (планините Сиера Невада - така се влюбил в тези места, че до смъртта си всяко лято ги е посещавал) и търсел най-добрата гледна точка и атмосферни условия.

Още в началото на своята кариера на фотограф-пейзажист, когато Ансел за пореден път отишъл да снима в планината и бил практически над облаците, почуствал някаква незавършеност в откриващия му се пейзаж. Тогава той използвал силен филтър, който напълно изменил картината пред него и я насочил в руслото на собствените му усещания. Небето станало тъмно, а светлите участъци, които станали още по-ярки изглеждали ярки на фона на окръжаващия мрак.

Смята се, че тази снимка става начало на концепцията на Ансел Адамс за това, че фотографията не е това, което човекът обикновено вижда в реалността, а това, което вижда само фотографът, по-своему и различно. Самият Ансел е написал, че когато наблюдава природата, той практически не вижда това, което се случва пред него, а си представя нещо свое, особено, и прави снимка на това, което вижда само той.

При печат Адамс лично обрабатвал всички снимки, понякога с часове. Ансел не се страхувал да ретушира, да променя контраста, да подчертава играта на светлината и сенките, за да изрази по-пълно същността на снимката.

Далеч не всички са признавали и споделяли философията на Ансел Адамс. Особено ожесточени спорове се водели между него и не по-малко известния фотожурналист Картие-Бресон. Мнозина смятали, че моментът, в който "светът се разпада на парчета, а човечеството е в криза", снимането на природата е просто недопустимо, по-важно е хората да се информират какво става по света. Въпреки това позицията на Ансел винаги остава непреклонна, а фотожурналистиката той смята за откровена пропаганда.

Мненията на корифеите се различавали и по въпросите за печата и обработката на снимките. За разлика от Адамс, Картие-Бресон смятал задачата на фотографа за завършена с натискането на спусъка, като той не е печатал снимки въобще.

В тези години е заснел най-добрите си кадри на природата, които се смятат недостижими и до днес, въпреки появата на цветната и цифровата фотография. Именно затова той толкова рано е преуспял във фотографията, и след 15 години (бил е на 32) станал член на съвета на директорите на Клуб Сиера (фотографско общество).

Разбира се, в това не биха могли да не участват и големи пари. През 1927 г. Той се запознава с Алберт Бендер, бизнесмен и покровител на изкуството (който му помага да подготви първото си портфолио и да направи първите си продажби). През същата година заснема първия си шедьовър, "Монолит" и се запознава с Едуард Уестън, с който заедно създават "Група f/64", която му помага да стане успешен и популярен през 30-те години. Eстествено, успехът не е бил постоянен и финансовите проблеми се срещали доста често. Освен с чистото изкуство, заедно с приятели успяват да разработят т.нар. "зонова система", която става основа за създаването на експонометрите, по-съвършени версии на които се използват и до днес в съвременните фотоапарати.

Адамс е бил маниакално привързан към работата си. Казват, че работел по 18 часа на ден без почивка. В резултат на това написал 10 тома технически трудове по теория на фотографията, смятани за класика днес. Разбира се, без да се броят по-малките материали и статии.

Казват, че е ходил в планините до 80-та си годишнина. Но на снимките не властвали вече планините, а в голяма степен небето, което става все по-голямо и по-голямо, снижавайки хоризонта и одвобождовайки място за себе си…

Официален сайт

 2010 © MACROPIC