Ню е художествен жанр в скулптурата, живописта и фотографията, изобразяващ голото човешко тяло (nu (фр.) - гол).

В немски вариант този жанр се нарича "акт" (akt).

От момента на появяването си, фотография не могла да остане настрани от изобразяването на голото човешко тяло. Още през 1840 г. в Париж се появили първите дагеротипии с изображение на голо тяло с названието "академия" или "академичен етюд", използвани като пособия за художниците.

Фотомонтажът, изобретен през 1851-52 г., открил неограничени възможности за авторите. Технологията се състояла от печатане на една крайна снимка от няколко колодиеви негатива. По-такъв начин били създадени например снимки на момичета с опашка на русалка, снимка на момиче, току що излюпило се от огромно яйце. Въпреки, че сега предизвикват снизходителна усмивка и ни се струват наивни, в тях е интересен подходът към жанра ню.

Във връзка с широкото разпространение на фотографията през 60-те години на XIX век, нараснал и броят на авторите, работещи в жанра актова фотография, а с тях и броя на съдебните процеси, в които били замесени както фотографите, така и разпространителите на непристойните снимки. Известни са случаи, когато предприемчиви фотографи демонстрирали своите колекции в гостилници за определена входна такса. Полиция преследвала предприемачите, дейността на които била оскърбителна за общественото мнение.

Жанрът "ню" е най-нееднозначният в художествената фотография. Споровете къде свършва еротиката и къде започва порнографията съпровождат снимката на голо тяло от появяването и до днес.

Отношението към жанра с времето се променяло, както са се променяли идеалите за женска красота. Танцьорките от парижките кабарета са отстъпили място на спортистките от 20-те до 40-те години. Оттогава датира творчеството на немския фотограф Герхард Рибике , където за пръв път се появяват снимки в стил ню в движение, а в XXI век темата продължил съотечественика му Дитер Блум.

През XX век сред най-известните представители на жанра ню могат да се отделят Хелмут Нютън, Дейвид ЛаШапел, Роберт Мепълторп и Ян Саудек.

Немският фотограф Хелмут Нютън е култова фигура в еротичната фотография на XX век. Нютън сътрудничил с най-добрите гланцирани списания - Playboy, Vouge, Harper's Bazaar, работите му са представяни в художествени галерии в САЩ, Австралия, Европа. Определят стила на Нютън като "агресивна еротика" - дългокраки момичета на високи токчета излъчват сексуална енергия и увереност, което се подчертава от любимият ракурс на снимката отдолу нагоре.

Американската поп-звезда на фотографията Дейвид ЛаШапел въвел откровен кич в снимките си. ЛаШапел се веселил от сърце, карайки знаменитостите да се заливат с мляко или овалват в кал. Знаменитостите били доволни - ЛаШапел избрал за всеки ярък образ-клише, запечатващ се в съзнанието.

Отделно си струва да се споменат работите на Ян Саудек - чехският провокатор във фотографията. Саудек нищо не украсява и идеализира, за разлика от повечето фотографи, работещи в жанра. Неговите шокиращи снимки са размисъл за слабостта на човешкото тяло. Такъв подход към изобразяването на голото тяло са съвършено различни от всичко, създавано в жанра ню от времето на класическите образци на древногръцката скулптура.

Робърт Мейпълторп е класик на черно-бялата актова фотография, работите му са близки до естетиката на античните статуи, живопистта на Микеланджело и маниеристите. В тях се чуства възхищение от пластичната красота на голото тяло.