Няколко кратки съвета
Композицията (съчетание, разположение - лат.) е обединяване на отделни елементи в единно художествено цяло,
в което конкретната зрителна форма разкрива ярко съдържанието. Произведението се построява подчинявайки всички по-малко значими елементи на главният сюжетно-тематичен център. Специалните изразителни средства - осветление, тоналност, колорит, точката и момента на снимане, ракурсът, а също изобразителният акцент и различните контрасти неизменно съдействат на предметно-смисловите елементи на композицията.
Композицията не е длъжна да играе самостоятелна роля. Подобно на това, както речта има значение за предаване на мислите, композицията е само изразително средство на мислите на автора.
- Пресичащите се/диагонални линии са едно от проявите на правилото на "Златното сечение" . Основната идея да принуди очите да се движат в определена посока. Желателно е началната точка на линията да се разположи в някои от ъглите на кадъра. Смята се, че горният ляв ъгъл е най-добрата стартова точка, тъй като повечето от хората започва разглеждането на изображението именно от този ъгъл. Възможни са и други разположения на линиите, достатъчно е да са ясно изразени:
- Правилото на третините - опитвайте се да избягвате деленето на кадъра на симетрични части. По-добре е кадърът да се раздели на три части, напр. небето да се разположи във връхната една трета а останалото в долните две трети. Точно по същият начин кадърът може да се раздели и вертикално:
- Отделяне на обекта от фона - получава се при задаване на плитка дълбочина на рязкост. Използването на отворена диафрагма позволява отделянето на главния обект и да се размият второстепенните:
- Обрамчване на обекта. Интересен ефект дава използването на рамкирането на обекта с нещо (обектът е заснет през арка, врата и т.н.):
- Отделяне със светлина - позволява да се отдели желаният обект на фона на по-малко осветеният фон. Експозамера трябва да се прави по осветения участък:
- Използоването на линии въздейства емоционално на зрителя - извитите линии успокояват, начупените дразнят, вертикалните придават величие, хоризонталните - спокойствие и безметежност, диагоналните - динамика. Следва да се избягват правите линии излизащи извън предела на кадъра, защото го делят на части или поне да се разполагат така, че да не делят кадъра на равни части. Желателно е също в края на линията да се намира някакъв обект, за да задържи погледа в рамките на кадъра. Точката на пресичане на две успоредни линии е по-добре да се разположи в перспектива извън кадъра. Често се използват водещи линии, тръгващи от един от долните ъгли на кадъра и водещи към смисловия център, обикновено разположен в точката на златното сечение. Такава линия може да се намери във практически всеки сюжет: пътечка, линия на разделяне на тоновети или цветовете и т.н. Диагоналната постройка придава на снимката динамика. В такъв случай основните линии на композицията са наклонени и за това неустойчиви. Пред движещ се предмет трябва да има повече пространство, отколкото зад него:
- Светлосенките са строго закономерни градации между тъмното и светлото, благодарение на които се възприемат от очите и възпроизвеждат обекта на снимката. Оттенъците на светлосенките съответстват на осветеността, обема и формата на предметите, атмосферата. И в натура и на снимката постройката на светлосенките зависи изцяло от взаимната връзка между светлината, бликовете, сенките, полусенките. Чрез ефекта на контраста на светлосенките фотографът трябва да се стреми към правилна композиция, към емоционална изразителност на снимката. Той не е длъжен да копира видимото, а да го възпризвежда въз основа на оценка и обобщение на видяното:
- Тоналността на снимката въздейства емоционално на зрителя. Тъмните тоналности - сенките, черният цвят често се асоцират с нощта, изглеждат тайнствени:
- Светлите тоналности - бялото и оттенъците на светлите цветове се асоцират със светлината на слънцето и с добро настроение:
- Отделяне на обекта чрез контраста - при разглежддането на изображения, погледът като правило се съсредоточава към най-контрастните зони и това може да се използва за привличане на погледа към определени места. В цветната фотография такава роля играе цветният контраст, а повишаването на цветния контраст може да се получи чрез поляризационен филтър:
2010 © Macropic
