Обективите от този тип се характеризират с много широк зрителен ъгъл - при стандарт 180° по диагонала на кропнат кадър просто нямат конкурент.
А това не пределът, примерът е за най-известният съветски МС Пеленг 3.5/8 (причината за популярността му е ниската цена при средно качество). В тази посока рекордьор е Sigma, с 4,5/2,8 обектив, чиято цена разбира се е приказна, който дава изображение, обхващащо повече от 180°...
Впрочем, за такъв широк зрителен ъгъл (практически всичко, което виждат очите ни, включвайки и периферното зрение) се налага да се плати нелоша цена. Нямаме предвид тези смайващи пари за споменатата Sigma, всичко е по-просто: заради свръхширокоъгълния обхват оптичните изкривявания на обектива стават практически такива, като изпъкналостта на предната леща. Всъщност фотографите са страдали кратко време, научавайки се да използват тази слабост като плюс - обективът изкривява перспективата превъзходно и има на практика безкрайна дълбочина на рязкост от половин метър нататък на бленда, т.е. може да се заснеме човек от височина на 20 см над главата му, при което главата ше изглежда като балон, а краката като кибритени клечки. Интересно изкривява линейните обекти - колоните в края на кадъра се извиват дъгообразно навън.
Като цяло, обективът се смята по-скоро за развлекателно средство (в почти 100% от случаите се използва за експерименти), отколкото за сериозен инструмент - на никой не би се харесало да е изкривен в края на кадъра.
