Цифровата фотография позволява разглеждането на резултатите на монитора, затова днес печатаме значително по-рядко, отколкото във филмовите времена.
Именно по тази причина растат и изискванията към качеството на хартиените копия: губейки време за подбор и обработка на най-добрите снимки, ние очакваме да видим не по-малко от прекрасен резултат. Как да постигнем максимално съвпадение между това, което виждаме на монитора и на фотохартия? При подготовката на файловете за печат у мнозина (даже опитни) фотографи възникват въпроси. Ще се постарая да дам отговор на най-често задаваните.
- Какви технологии за печат съществуват?
- Какво е минилаб?
- В какъв максимален размер може да се напечата файла?
- Каква е разликата между 10х15 и 11х15?
- Цял или изрязан кадър - как да задам режим на печат?
- Как се управлява рязкостта на отпечатъка?
- Каква хартия да избера - матова или гланцова?
- Как да направя така, че отпечатъка да съответства на изображението на монитора?
- Какво е корекция на цвета при печат и за какво е необходима?
- Как да разбера параметрите на корекциите, които е направил операторът?
- Може ли да се печата в истинско черно-бяло?
- Какви технологии за печат съществуват?
Най-разпространените днес технологии за печат сa:
- химичен процес
- струен печат
В първия случай изображението се проектира върху хартията на тъмно; по нататък отпечатъка постъпва в химически процес - проявяване, фиксаж, промиване. Точно като в доброто старо време, чак до изсушаването. Единствено гланцпреса няма, а лъскавата повърхност е реализирана в самия материал - това са матова, гланцова, а също и хартия с метализирано покритие) и др.
Във вторият случай изображението се формира от пигменти. Списъкът на материалите за струен печат е огромен: не само хартия, но и платно, джинс, мрежести тъкане, прозрачни и метални основи, винил, акварелна хартия и много други.
И двете технологии представляват голям интерес за снимащата аудитория. Всяка от двете има своите особености, предимства и недостатъци. При сравнението се разглеждат такива параметри, като формата на печат, спектъра от материали, себестойността, износоустойчивостта, цветовото пространство, скоростта на печат, цената на оборудването, изискванията за площ и условия на експлоатация, стабилност на параметрите на печат, възможността за тиражиране, последваща финална обработка (покриване с лак, ламиниране, подлепване върху основа) и т. н. Трудно е да се нарекат конкуриращи се технологии. За различните задачи се използват различните възможности.
По експертни оценки, делът на химичния фотопечат днес е около 85-90% от общия обем. В рамките на тази статия ще стане дума за химическия фотопечат. Макар, че повечето разгледани въпроси са напълно приложими и за струйната технология на печат.
