Дисперсия на светлината. Разлагане на светлината на отделни цветни лъчи (монохроматични светлини).
Особено силно явлението се наблюдава при преминаване на бяла светлина през призма, като резултат се получава ветрило от цветовете на дъгата - спектър. Дисперсията се получава вследствие на различното пречупване на лъчите с различна дължина на вълната (различните цветове). От видимите лъчи най-силно се пречупват късовълновите лъчи - сини и виолетови, а най-слабо червените.
Дисперсията е важен фактор при оптичните прибори, предизвиквайки хроматична аберация.
Интерференция на светлината. Съвместното действие на два или повече снопа светлина, при което тези снопове се усилват или намаляват взаимно в зависимост от съотношението на фазите им.
Когато еднакви по дължина, интензитет и направление вълни са с половин фаза разлика се получава налагане на противоположни фази. При наслагването на противоположни фази, единият сноп "гаси" другия, вместо да го усили.
Интерференцията е едно от явленията, доказващи вълновата природа на светлината. На базата на това явление се основава просветляването на оптиката и в частност на фотографския обектив.
Дифракция на светлината. Нарушение на праволинейността на разпространение на светлината при преминаване през малък отвор. Ако в тънка пластина се пробие малък отвор и през него се пропусне светлина, наблюдава се нарушение на закона за праволинейното и разпространение, светлината се появява в областта на геометричната и сянка, явление подкрепящо вълновия характер на светлината.
Във фотографската практика дифракцията на светлината се наблюдава при преминаването и през диафрагмата на обектива, като се отнася за лъчите, намиращи се в периферията на отвора на диафрагмата. Затова, при сравнително отворена диафрагма дифракцията на светлината е незабележима и обратното.
При силно диафрагмиране (затваряне на диафрагмата) със стойности 1:8 и по-големи, не само че не се увеличава рязкостта на изображението, а обратно - намалява. Използването на по-високи стойности за диафрагмата е с цел увеличаване на дълбочината на рязкост.
Поляризация на светлината. Явление, представляващо отделяне на трептенето на светлинните вълни в една плоскост от трептенето им във всички посоки чрез отражение, пречупване или пропускане през кристално тяло. Светлинният лъч трепти във всички равнини, перпендикулярни на посоката на разпространението му. При отражение, лъчът загубва тази способност и започва да трепти в една или няколко плоскости, тъй като част от отразената светлина сменя своята ориентация и от естествената светлина се отделят лъчи с едно направление, ориентирани в някаква плоскост. Такава светлина се нарича поляризирана, а поляризацията - пълна.
Обикновено отразената светлина е комбинация от естествена и поляризирана.Такава поляризация се нарича непълна, частична.
Поляризация се получава и при пречупване на светлината, като в този случай е незначителна. В природата се срещат вещества, притежаващи силно изразена поляризираща способност, например турмалина. На тази основа е основано производството на поляризационните светофилтри, широко използвани във фотографията.
