Започвайки снимките огледайте изделието, отбележете особеностите и материалите.
Ако например е ръчен часовник, обърнете внимание на факта, че е изработен от няколко материала с различен тип повърхности, всяка от които изисква различен подход: полираният метал изисква идеални форми на блика, шлифованият метал пък изисква предаване на фактурата. Кожената каишка също трябва да се освети правилно.
Към скъпоценните камъни клиентът има винаги особени изисквания. Срещал съм желание да светлината да се покаже в цветовете на дъгата или с изискване диамантите да са безцветни и силно контрастни.
Планирайки такива снимки, особено мислейки за постобработката, не си заслужава задължително да се осветят всички разнородни елементи на изделието в един единствен кадър. Безусловно, критерий за майсторство е умението изделието да се заснеме с един кадър, но това не винаги е възможно. Например, снимайки часовник е по-лесно да се осветят отделно корпуса, циферблата и камъните. Да се съшият два-три кадъра, използвайки маски е по-лесно, отколкото да се подреди „универсално“ осветление за един единствен кадър.
При разстановката на осветлението започнете с проста схема с един източник. Не се поддавайте на съблазанта веднага да използвате сложни светлинни схеми с няколко източника. Използвайте голям софтбокс, включете пилотната лампа и наблюдавайте отраженията от повърхноста на изделието. Когато основния блик е на мястото си, разположете отражатели и/или други източници на светлина така, че да сформират другитне отражения и да запълнят тъмните участъци.
Създаване на красив градиентен рефлекс е възможно по два начина:
Първият – използване на софтбокс без вътрешен разсейвател, който ще даде намаляване на яркостта от центъра към париферията на правоъгълника.
Вторият – използоване на метализирана сребриста хартия. Огъната даже и под малък ъгъл дава равномерен градиентен блик върху изделието. Формирайте рефлекси върху изделието, разполагайки около него отражатели на различни места и под различни ъгли, правейки пробни кадри.
Използоването на флашметър при работа с малки предмети е трудно заради малкия размер на сцената – трудно е да се отчетат отраженията от гланцирани повърхности. Затова по-лесно е да се оринтирате по хистограмата.
Удобно е фотоапаратът да се свърже с компютър и резултатите да се оценяват непосредствено на монитора.
В отделни случаи изделието може да се освети допълнително с „гола“ светкавица странично. Това ще позволи да се разработи фактурата на метала и скъпоценните камъни и да се създадат контрастни, „живи“ сенки.
Камъните обикновено се снимат в отделен кадър.
Основна задача при снимане на скъпоценни камъни е да се предаде „играта на светлината“. Сложността е в това, че ние виждаме този блясък „жив“ със силата на бинокулярното зрение и известни движения на очите и главата спрямо продукта. Предаването на този ефект в статичен кадър е много по-трудно.
• При работа с постоянно осветление често използвам две светодиодни фенерчета, разполагайки ги отстрани на фотоапарата и осветявайки изделието. Колкото повече светодиоди има фенерчето, толкова повече отделни отблясъка ще има камъкът.
• При импулсно осветление използвам малка светкавица /или две, разполагайки ги отстрани на камерата или над изделието. В отделни случаи може да се използва и вградената светкавица.
«Играта на светлината» може да се получи и по друг начин. Осветявайки бижуто със софтбокс, отстрани на софтбокса могат да се поставят малки цветни листове хартия, които дават ефект на „дъга“.
При снимане с няколко източника на светлина избягвайте двойните сенки и следете за съотношението на яркостите, за да не убиете обема на продукта.
Автор: Дмитрий Новак, снимки автора
