"В действителност всичко е малко по-различно, отколкото е ..."
Носителят на много награди фотограф Александър Петросян е прекарал десетилетия откриване на това, което е визитка на неговия роден град: ежедневните драми и комедии на Санкт Петербург.
"Никога не са ме били. Вървя и гледам - мъж с бандитски вид се качва в колата, един такъв колоритен. Приближавам и от упор го снимам с включена светкавица. Той: «Кво става бе?». А аз тихо: «Шшшт, така трябва». Той така се изплаши от «така трябва», че не успя да отговори и аз успях да се отдалеча."
"Винаги нося фотоапарат, а това е тежък товар, раменет ми се изморяват. Веднъж излязох без него и какво да видя! По крайбрежната алея приближава негър, военен с розичка, до него ситни монахиня и пак там узбек тегли количка, в която стои котка. И всичко това в един кадър, а аз без фотоапарат!"
"Снимам всеки репортаж за себе си на първо място и след това за списанието, въпреки, че е неправилно. На снимки търся закачка, която не се вписва в зададената тема, някаква ситуация наоколо. С времето това започна да се харесва на редакциите."
"Странни поръчки съм имал. Веднъж ми позвъни някакъв бъндит и казва, че хомякът му е умрял и утре цялото братство ще бъде на погребението му, колко ще ми вземете?"
"Постановъчната фотография има смисъл за мен само като оправна точка... Но ако с постановка правиш репортаж, това е лъжа!"
След като получил първия си фотоапарат като подарък за рождения ден на 12-годишна възраст, фотографът прекъсва практиката си на няколко пъти, преди да започне да снима професионално през 2000 г.
Единственото постоянно вдъхновение е по улиците на Санкт Петербург, където е прекарал живота си. Историческият център на града се състои от само няколко десетки квадратни мили и Александър познава всяко негово кътче. Това е град с история, от дните на Руската империя, до почти пълното му унищожаване през Втората световна война, от провинциален град до прераждането му при Владимир Путин.
"Всеки вижда живота от собствения си ъгъл, но аз се интересувам от парадоксалното и неочакваното".
"Всичко е непредсказуемо. Понякога това се разбира в момента на снимане, друг път година по-късно."
Сега работи като фотожурналист в руския вестник Комерсант, негови снимки са публикуване в National Geographic и Newsweek.
Александър оприличава себе си на рибар: проучва на сцената с търпение, знаейки, че ще има дни на усилена работа, които няма да доведат до успех...
"Самата камера е само един инструмент - такъв, който просто не трябва да пречи на фотографа с недостатъците си."
"Най-трудното нещо е да не се повтаряте"
След като започва вдъхновен от Анри, както и руските величия Борис Smelov и Сергей Maximishin, Александър се превръща в един от най-известните улични /стрийт/ фотографи на Санкт Петербург през последните няколко години.
"Аз не виждам смисъл в това да се гордея с нещо. Винаги можеш да подобриш дори най-високите си постижения".
