Ник Бранд (Nick Brandt) се родил и израсъл в Лондон. Той изучавал кинематография и живопис в Школата по изкуствата «Св. Мартин». По фотографията Бранд се увлякъл декември 2000 год. по време на пътуване в Източна Африка.
Там майсторът направил първите си серии от снимки. Именно те формирали авторския почерк и определили бъдещата тематика на творчеството му.
Той започнал да снима животните на Източна Африка с такова искрено чувство и майсторство, че снимките му били забелязани веднага – така се отличавали от поредицата други снимки. Брандт не използва телеобектив, за разлика от болшинството други фотографи, снимащи дивата природа. По време на снимки той се прокрадва близо до животното. Това неостава незабелязано, вглеждайки се в кадрите, зрителят е въвлечен в случващото се, колкото и фотографа.
Снимките на Бранд са издържани в сепия и сиви тонове, жинотните са или величиствени и спокойни, или напрегнати и агресивни. Но винаги са естествени, затова работите напомнят класическите живописни портрети на старите майстори, а понякога живи сцени.
Книгата със снимки на Бранд «На тази Земя» («On This Earth») излязла с предговор от Алиса Сиболд (американска писателка) и въведение от Джейн Гудол (световно име в науката, занимаваща се с изучаването на приматите и антропология). Този фотографски албум станал печален летопис за живота на изчезващата дива природа.
За периода 2004 – 2006 г. Бранд организирал множество персонални изложби в Лондон, Ню Йорк, Лос Анджелис, Санта Фе, Сидни, Мелбърн и Сан Франциско, завоювайки все повече поклонници. Днес фотографът живее в Калифорния, в град Топанга Каньон.
«…много малко фотографи се отнасят към снимането на дивите животни като към художествена фотография, — казва Ник Бранд. — повечето се стараят да фиксират драматични моменти, когато животното се намира в действие, в движение и изобщо не му обръщат внимание, когато живее своя обикновен живот.
… Затова се старая да снимам така, че снимките да излизат извън рамките на документалната анималистика и да приближат нивото на художествената фотография. За да го постигна, аз използвам техниката на репортажната фотография и най-важното – не използвам телеобектив. Вместо това снимам отблизо, често от съвсем малко разстояние.
Иска ми се в кадъра да попане възможно най-много небе и част от окръжаващия пейзаж, а животното да е изобразено в естествената му среда. Ако се използва този метод на снимане, фотографията не само запечатва самото животно, но и придава особена атмосфира. Приближавайки да животните, аз усещам особен емоционален контакт с тях. Понякога ми се струва, че и те го чустват и сякаш позират за своите портрети.
Защо снимам именно в Източна Африка? Струва ми се, че там се крие нещо дълбоко символично, митологично, нещо което отсъства например при животните на Арктика или Южна Америка.
2010 © MACROPIC
