Стабилизацията на изображението е технология, използвана във фотографската и видеотехниката, която механично компенсира движението на камерата, за да предотврати размазването на изображението при ниски скорости.
Системата за стабилизация не компенсира движението на обекта. По същността си служи да замени статива при определени условия на снимане.
Възможностите на системата за стабилизация са ограничени. По най-оптимистични данни може да компансира до три-четири стъпки на експозицията.
Въпреки това стабилизацията е крайно полезна в редица случаи, позволяваща да се намали скоростта с тези 3-4 стъпки и спокойно да се снима от ръка в такива условия на осветление и с такива фокусни разстояния на обектива, с каквито без стабилизация ще трябва статив. Освен това, понякога стабилизацията позволява да се избегне "принудителното" увеличение на чувствителността, водещо до увеличение на цифровия шум.
Датчик на стабилизатора на изображенията
Във фотоапарата са вградени сензори, работещи на принципа на жироскопа или акселерометъра. Те постоянно определят ъгъла на завъртане и скоростта на преместване на фотоапарата в пространството и подават команди на електрически приводи, които отклоняват стабилизиращия елемент на обектива или матрицата.
Оптичен стабилизатор на изображението
През 1994 г. Canon представят технология, получила наименованието OIS (англ. Optical Image Stabilizer - оптичен стабилизатор на изображението). Стабилизиращият елемент на обектива е подвижен и по вертикалната и по хоризонталната ос. По команда от сензорите стабилизиращият елемент се отклонява от електрически приводи така, че проекцията на изображението върху матрицата напълно компенсира колебанията на фотоапарата за времето на експонацията. В резултат при малки амплитуди на колебанята на фотоаппарата, проекцията остава винаги неподвижна спрямо матрицата. Присъствиетона допълнителен оптичен елемент обаче увеличава теглото и незначително намалява светлосилата на обектива.
Технологията на оптичната стабилизация е била подхваната и от други производители, които именуват своята оптична стабилизация по различен начин:
- Canon - Image Stabilization (IS)
- Nikon - Vibration Reduction (VR)
- Panasonic - MEGA O.I.S.(Optical Image Stabilizer)
- Sony - Optical Steady Shot
- Tamron - Vibration Compensation (VC)
- Sigma - Optical Stabilization (OS)
Матрична стабилизация
Специално за цифровите фотоапарати Konica Minolta разработила технология за стабилизация (англ. Anti-Shake - антитряска), използвана за първи път през 2003 г. в модела Dimage A1. В тази система движението на фотоапарата се компенсира от матрицата, закрепена на подвижна платформа.
Обективите си остават по-евтини, по-прости и по-надеждни, защото стабилизацията работи с всякакви обективи. Това е важно за огледално-рефлексните фотоапарати със сменяеми обективи. Матричната стабилизация за разлика от оптичната на внася промени в изображението и не влияе на светлосилата на обектива. Смята се обаче, че матричната стабилизация е по-малко ефективна от оптичната стабилизация.
С увеличаването на фокусното разстояние на обектива ефективността на Anti-Shake се снижава: на дълги фокусни разстояния матрицата трябва да прави твърде бързи движения с твърде голяма амплитуда и тя просто не успява.
Освен това, за висока точност на работата, системата трябва да знае точното фокусно разстояние на обектива, което ограничава използването на стари трансфокатори и фокусиране на малки дистанции, което ограничава работата при макро.
Системи за матрична стабилизация:
- Nikon - Vibration Reduction (VR);
- Sony - Super Steady Shot (SSS);
- Pentax - Shake Reduction (SR);
- Olympus - Image Stabilizer (IS).
Електронна стабилизация EIS
(англ. Electronic (Digital) Image Stabilizer - електронна (цифрова) стабилизация на изображението). При този вид стабилизация 40 % от пикселите на матрице се отделят за стабилизацията на изображението и не участват във формирането на изображението. При сътресенията на фотоапарата изображението "плува" върху матрицата, а процесорът фиксира тези колебания и внася корекция, използвайки резервните пиксели за компенсация. Тази система се използва при сапунерките от по-нисък клас. Има по-ниско качество и е по-евтина, тъй като не съдържа допълнителни механични елементи.
Режими на работа на системите за стабилизация на изображението
Съществуват три типични режима на работа на системата за стабилизация на изображението: единичен (англ. Shoot only - само при снимане), непрекъснат (англ. Continuous) и режим панорамиране (англ. Panning).
- В единичен режим система за стабилизация се активира само по време на експонацията.
- В непрекъснат режим системата работи постоянно, което облегчава фокусирането в сложни условия. Ефективността на работа е малко по-ниска, а разходът на енергия по-висок.
- В режим панорамиране системата компенсира само вертикалните колебания.
