Не търсете надпис portrait на този обектив - няма такъв. Портретният обектив просто има ЕФР 85-135 мм, в зависимост от вкуса на фотографа.
Причината е проста: общувайки с даден човек, повечето то нас гледат на събеседника с други очи, затова сме свикнали да виждаме определен ракурс и само хора, с едностранно увреждане на зрението виждат опонента си по друг начин (всъщност и фотографите-циници). За да разберете тези хора, без да променяте позицията си, закрийте едното си око с ръка и ще видите колко силно се променя ракурсът. Причината е проста: гледайки с две очи, светлината от обекта (естествено отразената) се разпространява в едно направление, без да се събира, а с едно ние я заставяме да се събере в една точка под ъгъл. Тази ситуация може да се коригира, като направим ъгъла по-остър, за да бъдат крайните лъчи по-близки до успоредни линии, каквато ситуация имаме, гледайки обекти с две очи - не напълно, но по-добре от това с което разполагаме…обективът има един зрителен орган.
Естествено, портретите се снимат от някаква дистанция (пак ще споменем "крачния зум"), в зависимост от това, което искаме: едър план, до гърдите, до кръста или в пълен ръст.
Обърнете внимание, че има куп портретни обективи - по техническите си характеристики те приличат на макрообектив, но изискванията са различни: "портретният" е длъжен не само да дава рязка картина в зоната на фокуса, но и да размива фона красиво, в същото време макрообектива трябва само да е рязък.
