Във филмовите времена нормален/стандартен обектив е бил 50 мм., но с умаляването на матрицата на смяна идва 35-мм обектив.
Мнозина продължават да използват 50-ката, макар, че зрителният ъгъл се е съкратил до този на умерен потретен обектив.
Нормално в този обектив дава не много - изключвайки периферното зрение, 50-мм обектив дава абсолютно същото изображение като нашето зрение, а оттам се запазват и всички пропорции. По-рано това е било достатъчно, останалото се е постигало с т. нар. "крачен зум". Днес го е сменил истинският вариобектив.
Всъщност петдесятката не може да бъде заменена от нищо - това е границата между широкоъгълен и дългофокусен обектив, с която е изразло не едно поколение фотографи. Обикновено са светлосилни, около f/1.8, при това за малко пари. Но обкръжен от зумове, обективът губи своята универсалност, затова пък учи фотографа на игра с кадрирането. С други думи, обективите от този тип са по-скоро за обучение, отколкото за ежедневно използване - зрителният ъгъл е малък за помещения, в същото време не е особено подходящ за портрет.
