• НЯКОИ ПРАКТИЧЕСКИ ПРИЙОМИ ПРИ ОБЩУВАНЕТО НА ФОТОГРАФА СЪС СОБСТВЕНАТА МУ ЖЕНА

    Както бях написал по-рано, има Висши Критици на фотоизкуството, просто критици, ценители, хора, равнодушни към фотографията, хора, които не обичат фотографията и накрая, жените и приятелките на фотографите.

    Прочети още...  
  • КАКВО ТРЯБВА ДА ИМА ВЪВ ФОТОГРАФСКАТА РАНИЦА

    Има забавна тенденция, която наблюдавам често. Колкото по-дълго снима човек, толкова по-малка става раницата му.

    Прочети още...  
  • 10 (АНТИ-) СЪВЕТА КЪМ ФОТОГБЛОГЪРИТЕ

    Често ни омръзва да четем и ни се приисква да разгледаме нещо приятно за окото.

    Прочети още...  
  • Въпроси, с които да доведем до ступор продавачите на фототехника

    Продавачите са безусловно добри хора, но понякога, даже по-често от обичайното имат навика да натрапват своята гледна точка относно бъдещото ви оборудване. При това те сипят, меко казано спорни твърдения, представяйки ги едва ли не за абсолютно признати истини. Ако се замислим за всяко от тези твърдения, те рядко имат твърда почва под краката си.

    Прочети още...  
  • Generation Ph
    Реанимациятa. Хирургът разглежда рентгенова снимка на пострадал от катастрофа:
    "Така... Ето две счупени ребра, тук изкълчване, тук разместване на прешлените... Нищо, ще го оправим с Фотошоп."
    (Анекдот)

В КОМПЮТЪРА ИЛИ НА ХАРТИЯ?

Началото на цифровата ера се ознаменува не само от отказ от филма и преминаване към пластмасови карти с микросхема в тях, не.

Ознаменува се, ако питате печатарите, с масов преход от обикновените албуми към цифрови албуми. Спорът филм - цифра е винаги неточен с това, че не отчита едно нещо, но не броя отпечатани кадри. Той не отчита броя на печатаемите кадри.

Помислете само, с появата на цифровите апарати основният довод в тяхна полза съвсем не е качеството, а възможността да се снима "без последствия". Говорейки условно, колкото и да нащракате през деня, вечерта спокойно можете да го изтриете, даже без да го източвате на компютър, без да загубите нито лев (ако не се тарифира изгубеното заедно с фотоапарата време). Отношението към фотографията стана още по-потребителско и сега фотографът е просто човек, натискащ спусъка. Но това са проблеми на професионалистите, а ние ще говорим за друго.

Това потребителско отношение се пренесе и върху кадрите на фотолюбителите - да се намери човек, който печата снимките си стана трудно. Който и да попиташ, снимките му са само на харда. А печатат за кеф само два процента от фотографите, ако не се смятат професионалистите, които са принудени от професията си (напълно е възможно, че вие, които четете тази статия съставяте двата процента).

И всичко това при положение, че днес да се печата е по-лесно от когато и да било! Спомнете си, доснимахте лентата, отивате в лабораторията (по дяволите, тогава ги нямаше във всеки подлез), дадохте поръчката за проявяването на "всички хубави" или просто "всички" снимки, прибрахте се вкъщи, след една седмица пак отидохте в лабораторията, взехте си снимките, наругахте качеството, размишлявайки дали да не върнете и да поспорите, седнахте да подреждате албума. Сега всичко се прави през Интернет с доставка до дома. Да, и нямаше карти памет и във фотоапарата влизаха не повече от 36 файла (това не е печатна грешка, казах го на шега, така че, моля, усмихнете се), но те, в голямата си част се печатаха. Сортираха ги стриктно само фанатиците и професионалистите. Наричайки този подход потребителски, ние не знаехме, че ще стане още по-зле.

Не, профитата не загубиха от цифрофата фотография: те все така стриктно подхождат към отбора, даже стана още по-краен, защото снимат немалко и печатат все пак. Широкият потребител също получи широки възможности - щраква, получава кадър, щраква два пъти, получава два кадъра. Поглежда на дисплея, радва се, показва от телефона на приятели. Печатарите останаха без клиенти, в резултат на което доста фотоателиета затвориха.

Спомнете си например, как преминаваше празникът по повод на всякакви рождени дни - ако не завърши с масово повръщане, задължително всички преминаваха в масово разглеждане на семейния албум. На снимките винаги беше присъщо ако не чуство за прекрасното, то поне стремеж към него, желание за де документират не просто лица, а мисли, чуства и събития, за да си спомним с тъга. "А, ето дядо Иван! Колко е млад тук!" - примерно такива реплики се чуваха в такива моменти.

Какво показвате на гостите сега? Мониторът с диагонал на екрана 26 инча? И за да гледат всички едно и също, просто защото не сте си направили труда на отпечатате снимките от последните три години. Съветът "влез в профила ми във Фейсбук, там съм качил снимки" разбира се е уместен, но уверени ли сте, че човекът ще го направи? В най-добрия случай ще позвъни утре и ще попита как да ви намери във Фейсбук. Хартиената версия има задължителен за разглеждане характер .

Фотографията днес все повече остава в компютъра, и това е не толкова печално, колкото опасно. Представете си, че вашият фотоархив на харда просто изчезне.

Не трябва да се забравя, че фотографът е човек, който прави снимки, т.е., за него процесът не свършва със натискането на спусъка и редакцията. Той планомерно ги записва на дискове, изпраща ги за печат, предава ги на поръчалия ги или модела в напечатан вид. Всичко, което сте видели на екрана не струва и грош - всеки има свой монитор, а на напечатаната снимка не е нужна калибрация, тя просто си я има. Това е като спора RAW или JPEG - един RAW може да се прояви във десетки начини и стилове, а JPEG представлява вече проявен кадър. Разбира се, всички те ще бъдат недовършени, докато не се появи напечатаната версия, с която кадърът трябва да бъде представен пред публиката. Оценката трябва да е привързана към нещо, и фразата "виж на моя монитор, там е по-добре" е сродна на предложението "заповядай, погледни с моите очи, после ще ми ги върнеш". Защото ако правите снимки, обработвате ги, но след това те не стигат по-далеч от вашия сайт, вие не сте фотограф, или поне не сте истински фотограф. Разпечатайте, ще видите сами, че ще ви хареса. Един мой познат - фотограф възприема фотографията само след като я разпечата (снимката, казва "трябва да лежи на хартия"). Навярно затова снимките му не просто се разглеждат, но и ги обичат (ругаят, спорят, хвалят, но в никакъв случай не остават равнодушни).

Снимката става снимка само в напечатан вид.

Осталото са предварителни етапи. Напечатаните снимки, ако се извлече и систематизира някакъв смисъл от казаното горе, има редица предимства пред кадъра на флашката ви или папката на екрана.

Напечатаната снимка:

... придобива завършен вид и само в такъв вид може да бъде оценена.

... е превъзходен бекъп на домашния архив, ако се раздава на родители, приятели и др. Снимките на дискове и всякакви носители са далеч от вечността - съвременните CD/DVD, в най-добрия случай живеят няколко години. Хардовете се повреждат рядко, но страдат от друг проблем - върху големите бързо се натрупва отпадък, който трудно може да бъде намерен и изчистен.

... е интересна за разглеждане от гостите в случай на появата им във дома ви.

... има неповторимия вкус на миналото, към което искаме да се докоснем и да си спомним за него.

... не губи своята актуалност и с годините се разглежда без връзка с хронологията (за разлика от цифровите албуми, които след две години са остарели).

... е материална, в сравнение със съставената от единици и нули цифрова снимка.

... показва вашето ниво като фотограф и увеличава шанса за продажби.

... ви прави отговорни за качеството и и ви мотивира към повишаването му.

... може да се окаче на стената в рамка, благодарение на което се превръща в украшение на дома ви.

2010 © UncleSam

Източник

 

  • ЗУМИРАНЕ ПО ВРЕМЕ НА СНИМКА, ЗУМВЗРИВ (ZOOM-BURST)

    И ето, стигнахме до теорията и практиката на военните действия. Никога не сте се замисляли, как може да се взриви нещо без да имате под ръка взривни вещества.

    Прочети още...  
  • ЛОМОГРАФИЯ

    Преследването на мегапиксели отдавна попадна в задънена улица, но е ясно, че скоро няма да спре. Цифровите камери са все по-големи, а хората търсят нещо различно, нещо, което ще ги избави от:

    Прочети още...  
  • ВРЕМЕТО В КАДЪР

    Всеки човек, дори веднъж снимал пейзаж е забелязал, колко силно зависи крайния резултат от характера на светлината и времето.

    Намирайки се на едно и също място, в едно и също време от годината, в един и същи час, вие никога няма да получите две идентични снимки.

    Прочети още...