Когато говорихме за пълен кадър, някой би решил, че не правим разлика между него и кроп - напротив, разлики има и то съществени. Нека в началото уточним: под кроп ние разбираме умален 1.5 пъти (или 1.6) сензор на цифровия фотопарат, а под пълен кадър (фулфрейм) стандартния филмов кадър 24х36 мм.
Конструирани са съответните обективи: "кропнати" (при Canon са обозначени с EF-S, при Nikon - DX) - създадени през последните години специално за фотоапарати с кропната матрица (старите обективи са пълнокадрови (при Canon са обозначени с EF, при Nikon - FX), и при поставяне на "фулфрейм" ще изрязват краищата и ъглите или най-малко силно ще винетират.
Разликата в размерите между пълен кадър и кроп можете да видите във Физически размер на матрицата на цифровия фотоапарат. Функционалните разлики следват.
На първо място е дълбочината на рязко изобразеното пространство: лесно може да се изчисли, че при еднакви условия тя е 1.5 пъти по-голяма при кропнатите матрици, отколкото при фулфрейм, което често може да дразни фотографа, виждащ тази разлика и тя, в конкретен кадър е критична. Повече от 1.5 пъти означава точно наполовина от това, което е - ако на пълен кадър на фокус са окото и веждата, на кропната матрица ще влезе и част от носа. Това не ви притеснява? Върнете се към статията Нужен ли ви е пълен кадър? и забравете останалото.
Второ, това означава два пъти по-голяма детайлизация - например зоната на кроп кадър на Nikon D3 (има функция за снимане с DX обективи) има резолюция 6 МП, докато целият кадър е 12 МП. На всички е ясно, че ако се снима с 55 мм обектив поставен на 6-мегапикселовия Nikon D70 от едно и също разстояние (напр. дърво) и се направи дубъл на същия кадър от същата точка с 85 мм обектив, поставен на Nikon D3, е напълно възможно във втория случай клонките да са значително повече.
От лесните за доказване примери да преминем към труднодоказуемите, но забележими при използването.
Смята се, че пълният кадър позволява по-висок контраст и пластичност на изображението. Разбира се, това е валидно при еднакви условия - площа на кадъра и перспективата съвпадат и кадарът се печата на хартия с еднакъв размер. Визуално това е напълно обяснимо. Всяка оптична система има свои контраст и пластика. И едно е, когато преминаващата през оптичната система светлина попада с малка зона в центъра на кадъра, а друго, когато се разпределя на цялата площ, включително и края на самия обектив. Получава се, че при кропа коефициента на полезно действие на обектива допълнително пада с 30%.
Ако се вярва на спецификациите на производителите и тестовете на независимите източници, че динамичния диапазон на пълноразмерната матрица е по-широк. Резултатите са обясними - по-скъпата играчка би трябвало да даде по-достойни резултати, иначе никой няма да иска да плати повече за нея. Всъщност разликата не е толкова голяма.
Смята се, че има и други, по-субективни отлики, от рода на различния рисунък на един обектив. С две думи даже на кропната матрица хубавият обектив ще се държи добре, а на фулфрей още по-добре. Разбира се, това е използваемо само когато вие знаете как да използвате допълнителното количество качество. Съгласете се, че ако не умеете да кадрирате при снимане и винаги след това кадрирате при обработката с повече от 30% от площта, надали ще усетите разликата.
В случая с обективите кроп матрицата е категоричен победител при дългите фокусни разстояния - снимането на птици в полет е 1,5 пъти по-лесно, защото 300 мм. се превръща в 450 мм само с поставянето му на кропка. Наистина съвременните пълнокадрови апарати също го могат (или самите вие в редактора можете да изрежете 2 МП от центъра на кадъра, от които можете да разпечатате феерични снимки с размер 10х15 см). По същия начин стоят нещата и при макрофотографията.
С израстването на фотографските навици, фотографът преминава от теле- към широкоъгълни обективи и снимането на окото на котката на пълен кадър вече не е така интересно. Затова започва лов на широкоъгълни обективи и стремеж да се вмести в кадъра максимума от това, което се намира наоколо. И ако при телеобективите пълният кадър е губещ, то с широкоъгълните пълнокадрови обективи ситуацията е обратна. При използването им с кропка (напр. Canon 17 - 40/4) в късия край на диапазона вие губите много (27 мм е широко, разбира се, но не дотам, че да се сравни със 17 мм).
Прието е да се говори, че при пълнокадровите фотоапарати цифровият шум е по-малко, което не е съвсем вярно. Работата е в това, че матриците на фотоапаратите, рекламирани с ниските нива на шум, са просто с по-ниска плътност на пикселите, което позволява на съвременните процесори ефективно да го подтиска. При Nikon D3, например, плътността на пикселите е като при Nikon D70, а процесорът и матрицата са с няколко поколения по модерни. При съпоставима плътност на пикселите картината на шума на съвременните фотоапарати е еднаква.
2010 © MACROPIC
