АЗ-ЪТ НА ПРОДУКТОВАТА ФОТОГРАФИЯ: 7 СТЪПКИ

 
Често се случва. Задачата е да се заснемат няколко предмета за публикуване в каталог. Първата мисъл е да се наеме фотограф.
Както е известно, всеки трябва да си гледа работата. Но информирайки се колко ще струват стотина снимки, идва втората мисъл – да се спести. Цифров апарат имат всички, отсътствието на етапите проявяване, копиране и сканиране правят процеса на снимане пределно достъпен. И хоп в магазина! Как така фотографите така ще лапат? Създава се илюзия, че хубавите снимки се получават от само себе си... 
Всъщност, с настъпването на цифровата ера получаването на хубава снимка не е станало по-просто. Но стана по-лесно да се научи.  
За решаването на описаната задача могат да се използват две стратегии. 
Първата. Всички настройки на камерата са на автоматичен режим и се отстрелва серия от кадри с директно насочена светкавица. Несъмнените плюсове: бързо, не изисква никакво оборудване, не трябва да се изучава нищо. Минуси също има: фронталното осветление прави обекта плосък, появяват се резки сенки по контурите, възможна е появата на изгорели участъци; отражаващите или просто гланцови повърхности получават ярък блик в центъра; автофокусът фокусира не там, където трябва.
 
Втората. Опит да се вникне в същността на фотографията, да се разбере кое на какво влияе и да се снима по-осъзнато. Плюсове: предсказуем резултат, липса на случаен брак. Минуси: нужда от някакво оборудване и време. 
На практика често начинаещият цифрофотолюбител опитва да следва трета стратегия: фотоапарата се поставя в ръчен режим на управление и променяйки различни параметри се заснемат много дубли, а след това се избира най-добрия. Занятие безперспективно по една проста причина: параметрите на камерата са много променливи, оттам вероятността да се съчетаят правилно е много малка и ВСИЧКИ снимки от серията ще са лоши. Затова напълно сериозно: ако за вас настройките на фотоапарата са пълна мъгла и нямате желание/време, снимайте на автоматични режими, ще е малко по-добре. За всички останали предлагам простичък алгоритъм. 
Първо: светлина. Може би е банално, светлината е в основата на  фотографията. Без светлина няма снимки. Това не значи, че студийното осветление е задължително. Може да се мине с подръчни средства: светлината от прозореца, луминесцентни лампи. Трябва да се помни, че не трябва да се смесват източници с различна цветна температура (лампа с нажежаема жичка и луминесцентна лампа например). Корекцията на разноцветни оттенъци е невъзможна. Осветлението не трябва да е твърде контрастно. За смекчаване на сенките, като отражател може да се използва лист хартия. Настоятелен съвет, като източник на светлина да не се използват обикновени лампи с нажежяеми жички: даже при правилна настройка на баланса на белия цвят, цветовете ще се изкривят донякъде. 
Второ: обект на снимане и фон. Предметната фотография най-често предполага, че обектите ще се използват без фон (тифецване). Това в никакъв случай не означава, че обкръжението на предмета е без значение. Трябва да се използват неутрални, светли фонове. Обърнете внимани дали средата не дава нежелани цветни отражения. Ако повърхността на предмета отразява, вижте какво се вижда в отражението. Като правило, от двете страни се поставят бели отражатели, които скриват паразитните отражения и създават красиви светли отражения, подчертаващи формата. Снимането на прозрачни предмети трябва да става на фон с цвят, какъвто ще бъде цветът в сайта, а ако цветът не е известен предварително, на бял фон. Преди снимане от обектите трябва да се отстранят прах, следи от пръсти и други замърсявания.
 
Трето: статив. За съжаление без статив не може да се мине. Трудно може да се освети предмета така, че да е възможно снимане от ръка. За лек и компактен фотоапарат става всеки статив, но за огледално-рефлексен фотоапарат – само качествен с метална глава. Камерата може да се постави на някаква статична основа, но снимането се превръща в истинско мъчение. Немаловажен детайл: не забравяйте да позиционирате фотоапарата строго хоризонтално/вертикално.
 
Четвърто: разстояние до предмета на снимане. Трябва да се запомни: не трябва да се снима с широкоъгълен обектив! Това води до силни изкривявания: предният план изпъква, а задния се свива. Фотоапаратите имат различен диапазон от фокусни разстояния. Приблизително правило: с компактните фотоапарати с 3-4-кратен зум трябва да се снима на фокусни разстояния 2/3 — 3/4 от максималното. В крайните стойности като правило резкостта пада. Със седем-десеткратни хиперзумове трябва да се снима на разстояния 1/2 — 2/3 от максималното. 
И така, да преговорим: поставихме предмета на фона, убедихме се в правилното осветление, ако е необходимо – закрепихме отражатели, поставихме фотоапарата на статив, определихме фокусното разстояние, след което преместихме статива на такова разстояние, че предметът да се вмести в кадъра.
 
Пето: настройки на фотоапарата. Режимът, в който ще снимаме е приоритет на диафрагмата или «A» (от англ. aperture — диафрагма). Диафрагмата се затваря близо до минималното, но желателно не на минимум, за да се избегне загубата на рязкост (зависи от модела на камерата, като цяло да се помни, че колкото по-затворена е диафрагмата, толкова по-голяма е дълбочината на рязкост). Пояснение: диафрагмата се измерва в части от фокусното разстояние и показва какво количество светлина пропуска обективът върху матрицата. Колкото по-отворена е диафрагмата, толкова повече светлина попада върху матрицата. От поредицата стойности f/2, f/2.8, f/4 и т.н., най-отворена ще бъде при стойност f/2. За да не се бърка, най-удобно е да се иползват термините «отворена» и «затворена» диафрагма. Сега вече ни е нужна диафрагма, затворена почти до минимум (повече от f/20 не се препоръчва при огледално-рефлексните фотоапарати, защото вероятността от загуба на рязкост на изображението е голяма). 
Други важни настройки:
ISO (чувствителност) ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се настройва на най-ниската стойност. Трябва да свикнете да проверявате тази настройка винаги преди снимки.
Качеството на изображението (резолюция, качество на JPG) се настройва на максимум. Ако фотоапаратът поддържа формат RAW, използвайте тази ценна настройка.
Баланс на белия цвят е желателно да се настрои ръчно, ако разбира се фотоапаратът го позволява. Ако не, задаваме ББ според типа осветление.
Режим на фокусиране с една точка, която избираме, разглеждайки композирания кадър, непосредствено пред снимката. В тази точка трябва да попада частта от предмета, която задължително трябва да е рязка, както и да съдържа контрастни елементи, за да помогне на фотоапарата при фокусирането.
Експокорекцията е възможно да ни потрябва, но след анализ на първия кадър.
Изключваме вградената светкавица. 
Включваме на самоснимачка. Това се прави, за да се избегне потрепването на фотоапаратът при натискане на спусъка (професионалистите използват дистанционен спусък). При някои фотоапарати е възможно да се избират различен брой секунди – избираме най-малкия.
 
Шесто: снимане. Натискаме спусъка наполовина, изчакваме да фокусира и донатискаме. Естествено не се случва нищо: изчакваме сработването на затвора. През това време внимаваме да не докосваме статива и да закрием светлината. Желателно е никой да не се разхожда ноколо. Накрая щракване... Гледаме дисплея.
 
Седмо: контрол на качеството. На дисплея можем да определим две неща: резкостта и правилността на експозицията. За контрол на резкостта увеличиваме мащаба за преглед максимално и внимателно оглеждаме целия обект. По този начин можем да установим случайно размиване, груба грешка при фокусирането или отсътствие на фокус, дефокус на някои от краищата на предмета. Всичко това не може да се поправи с редактор на изображения, трябва да се преснима. 
Второто нещо, което трябва да се провери веднага е доколко правилна е експозицията. За това съществува т. нар. хистограма. 
Въпреки, че изглежда сложно, не може да не се оцени удобството. Един поглед е достатъчен, за да се оцени качеството на експозицията и да се преснима, докато не е късно. Въпреки разпространеното мнение, че Фотошоп оправя всичко, компютърът е безсилен да коригира преосветени и много тъмни кадри.  Форматът RAW е по-търпим към грешки в експозицията, но и ттам нещата си имат граница.  
Разбира се, материалът е изложен повърхностно. Много неща са пропуснати. На тема цифрова фотография има издадени много книги (още повече в Интернет), затова, ако имате въпроси, винаги можете да намерите отговорите сами.
Важно е да се стремите към нещо. 
© 2009-2017 MacroPic. All Rights Reserved.

Please publish modules in offcanvas position.