ХОДИХМЕ НА УОРХОЛ ...


Ходихме с Маринка на Уорхол (Andy Warhol), в Третьяковку.

За тези, които не знаят, ще кажа: Уорхол е основател на течението поп-арт в съвременното изкуство като цяло и във фотоизкуството в частност. И ето, решихме да минем и да поразгледаме на основателя.

Като цяло отидох на изложбата със смесени чуства. Първо, преди три дни, в търсене на компромати за съвременното изкуство посетих друга изложба, със снимки на Юрий Бондер, но Бондер за пореден път беше изложил толкова неизразителен кич, че се върнах незадоволен. Даже знаменитите цветни кокошки, извинете, розово фламинго не предизвикаха прилив на жлъчен сок. И второ, преди тръгването за изложбата на Уорхол не успях да хапна и бях много гладен.

Лелката от касата дълго изяснява какви точно билети са ни необходими - за руснаци и СНГ, по 120, или за чужденци и всички останали, по 240. Едва после, когато по неизвестни причини бяхме осведомени от гардобиерката с мило сърце - очевидно, чужденците лаят на английски!

Маринка реши да ме възбуди и каза, че в колата има три пирожки с ориз, докато не я заглуши глъсът на екскурзовода, гръмко разказващ на група ученици, че "Уорхол е превърнал в произведение на изкуството проста консерва с доматена супа". А широко известната в Америка доматена супа "Campbells", както е известно отдавна е повишена в ранг на духовна храна.

Изобщо, всичките произведения на Уорхол се отличаваха не само с пълна безмисленост, но и пълно отсъствие на каквито и да било привлекателни качества. Те приличаха на резултат от експерименти на маймуни с фотопортрета на Мерилин Монро и четки с различни цветове. Наистина, харесаха ми няколко снимки с Polaroid с изображение на някаква непознато ни момиче. Заглавието, естествено гласеше "Кенди Дарлинг, в миналото Джеймс Слатери".

Освен травеститите не бяха забравени и вождовете на революцията. На стената, близо един до друг висяха фотопортрет на Ленин с отровно-жълто лице и синя брада и изображение на другаря Мао Дзедун, по някаква причина с розово лице. Видимо, Уорхол е объркал цветовете, а такова нещо през 1986 е било непростимо! Нищо чудно, че художникът се е поминал по неизвестна причина година след завършването на жълтоликия Ленин със синя брада.

Хареса ли ми нещо от Уорхол? Да, доста се загледах в една снимка на Мерилин Монро, където беше изобразена от нисък ракурс, заснета в онези далечни времена, когато пищните форми са били на мода. Маринка ми разказа, че фотографията е заснета от друг автор, а Уорхол е оставил единствено някакви бележки с молив върху полата и.

Също така ми хареса една картина с изображение на хамбургер, на която освен самия хамбургер беше изписано с огромни букви "HAMBURGER". Тя отново възбуди у мен чуство на глад, напомняйки ми за пирожките в колата на Маринка.

Разглеждайки многочислените портрети на автора, постоянно ме мъчеше един въпрос - наркоман или обикновен алкохолик е бил Уорхол. В кое, така да се каже, се крие тайната на успеха му? В търсене на отговора се загледах в дипляната и открих, творчеството му "както отбелязват критиците, свидетелства за моралния упадък на Уорхол". Наистина, ако за вашият морален упадък свидетелства психиатър вие сте дегенерат, ако е критик - вие сте гений.

В съседната зала имаше гореща експозиция на руски поп-арт. Тук вече душата ми се зарадва! До входа ни посрещна фрагмент от стена с монтирана към него розетка. "Alpauk"* - въздъхна Маринка, но аз не се съгласих, доколкото Саша не се изразява популярно, а концептуално. Преминавайки нататък, ние се натъкнахме на картина на Евгений Рухин "Стенка", изображаваща олющена синьо-бяла стена, с надраскано върху нея "Сашка е глупак". Ето това вече е Алпаук се съгласихме с Маринка.

Като цяло за мен беше проблем да различа експонатите от изложбата от другите предмети, намиращи се в залата. Затова изкарах доста време в в съзерцание на висящия на стената пожарогасител намирайки в него намек за цензурата по времето на СССР, докато Маринка не ми обясни, че експонатите са тези с табелките. Без табелките са просто пожарогасител, розетка или телефон.

Разглеждахме много. Харесаха ми бичкия, изработена от дантела и изрисувана лопата от Витас Стасюнас из Рига. Напомни ми за "Заплашителния пръст" на Леонид Соков. Пръстът беше дървен и чрез моторче извършваше забранително движение вдясно и вляво. От същия автор се видя инсталация с ръка, най-накрая достигнала до женска гръд и хванала я с мъртва хватка. Заглавието на този толкова мил на сърцето натюрморт гласеше "Взялся за грудь - говори что-нибудь". Имаше даже риба с едно яйце, очевидно мутант.

Въпреки, че всичките тези произведения презрително се наричат "попарт", за разлика от Уорхол, във всяко от тях имаше някаква закачка, ирония и идея, каращи да се радваме заедно с автора. Имаше разбира се и неудачни, безвкусни инсталации. Например черен хайвер в иконостаса на Богородица. Или три мъжки торса, изпълнени в цял ръст, направени от истински карамел, на единия от които между другото пенисът беше изяден наполовина.

Женската тема беше представена толкова добре, че често беше трудно да се отличат къде са лелките с цици, а къде просто кубове. Маринка отново ме посъветва да гледам табелките, за да не се възбуждам излишно.

Накратко казано, изпитах удоволствие. Колкото не ми хареса попарт-а, в който няма нито ум, нито сърце, толкова неочаквано се загледах в нашето, доморасло съвременно изкуство. Отидете и вие, няма да съжалявате.

© 2005 Дмитрий Катков

Източник

© 2009-2020 MacroPic. All Rights Reserved.