• Generation Ph
    Реанимациятa. Хирургът разглежда рентгенова снимка на пострадал от катастрофа:
    "Така... Ето две счупени ребра, тук изкълчване, тук разместване на прешлените... Нищо, ще го оправим с Фотошоп."
    (Анекдот)
  • Въпроси, с които да доведем до ступор продавачите на фототехника

    Продавачите са безусловно добри хора, но понякога, даже по-често от обичайното имат навика да натрапват своята гледна точка относно бъдещото ви оборудване. При това те сипят, меко казано спорни твърдения, представяйки ги едва ли не за абсолютно признати истини. Ако се замислим за всяко от тези твърдения, те рядко имат твърда почва под краката си.

    Прочети още...  
  • ЖЕРТВИ НА СВЕЩЕНИТЕ ВОЙНИ

    На кинолозите отдавна е известен факта, че кучетата приличат на своите стопани.

    Прочети още...  
  • НЯКОИ ПРАКТИЧЕСКИ ПРИЙОМИ ПРИ ОБЩУВАНЕТО НА ФОТОГРАФА СЪС СОБСТВЕНАТА МУ ЖЕНА

    Както бях написал по-рано, има Висши Критици на фотоизкуството, просто критици, ценители, хора, равнодушни към фотографията, хора, които не обичат фотографията и накрая, жените и приятелките на фотографите.

    Прочети още...  
  • ЖЕЛЕЗНИТЕ ПРАВИЛА ЗА ЛОША СНИМКА

    Тази тема може да се стори пресилена за някои. Струва ни се, че получаването на снимка, която никой не може да разгледа, без да получи позиви за повръщане или поне без изражение на скука на лицето не е толкова трудно. Всеки притежател на фотоапарат има куп снимки, справящи се с тази задача.

    Прочети още...  

ХОДИХМЕ НА УОРХОЛ ...


Ходихме с Маринка на Уорхол (Andy Warhol), в Третьяковку.

За тези, които не знаят, ще кажа: Уорхол е основател на течението поп-арт в съвременното изкуство като цяло и във фотоизкуството в частност. И ето, решихме да минем и да поразгледаме на основателя.

Като цяло отидох на изложбата със смесени чуства. Първо, преди три дни, в търсене на компромати за съвременното изкуство посетих друга изложба, със снимки на Юрий Бондер, но Бондер за пореден път беше изложил толкова неизразителен кич, че се върнах незадоволен. Даже знаменитите цветни кокошки, извинете, розово фламинго не предизвикаха прилив на жлъчен сок. И второ, преди тръгването за изложбата на Уорхол не успях да хапна и бях много гладен.

Лелката от касата дълго изяснява какви точно билети са ни необходими - за руснаци и СНГ, по 120, или за чужденци и всички останали, по 240. Едва после, когато по неизвестни причини бяхме осведомени от гардобиерката с мило сърце - очевидно, чужденците лаят на английски!

Маринка реши да ме възбуди и каза, че в колата има три пирожки с ориз, докато не я заглуши глъсът на екскурзовода, гръмко разказващ на група ученици, че "Уорхол е превърнал в произведение на изкуството проста консерва с доматена супа". А широко известната в Америка доматена супа "Campbells", както е известно отдавна е повишена в ранг на духовна храна.

Изобщо, всичките произведения на Уорхол се отличаваха не само с пълна безмисленост, но и пълно отсъствие на каквито и да било привлекателни качества. Те приличаха на резултат от експерименти на маймуни с фотопортрета на Мерилин Монро и четки с различни цветове. Наистина, харесаха ми няколко снимки с Polaroid с изображение на някаква непознато ни момиче. Заглавието, естествено гласеше "Кенди Дарлинг, в миналото Джеймс Слатери".

Освен травеститите не бяха забравени и вождовете на революцията. На стената, близо един до друг висяха фотопортрет на Ленин с отровно-жълто лице и синя брада и изображение на другаря Мао Дзедун, по някаква причина с розово лице. Видимо, Уорхол е объркал цветовете, а такова нещо през 1986 е било непростимо! Нищо чудно, че художникът се е поминал по неизвестна причина година след завършването на жълтоликия Ленин със синя брада.

Хареса ли ми нещо от Уорхол? Да, доста се загледах в една снимка на Мерилин Монро, където беше изобразена от нисък ракурс, заснета в онези далечни времена, когато пищните форми са били на мода. Маринка ми разказа, че фотографията е заснета от друг автор, а Уорхол е оставил единствено някакви бележки с молив върху полата и.

Също така ми хареса една картина с изображение на хамбургер, на която освен самия хамбургер беше изписано с огромни букви "HAMBURGER". Тя отново възбуди у мен чуство на глад, напомняйки ми за пирожките в колата на Маринка.

Разглеждайки многочислените портрети на автора, постоянно ме мъчеше един въпрос - наркоман или обикновен алкохолик е бил Уорхол. В кое, така да се каже, се крие тайната на успеха му? В търсене на отговора се загледах в дипляната и открих, творчеството му "както отбелязват критиците, свидетелства за моралния упадък на Уорхол". Наистина, ако за вашият морален упадък свидетелства психиатър вие сте дегенерат, ако е критик - вие сте гений.

В съседната зала имаше гореща експозиция на руски поп-арт. Тук вече душата ми се зарадва! До входа ни посрещна фрагмент от стена с монтирана към него розетка. "Alpauk"* - въздъхна Маринка, но аз не се съгласих, доколкото Саша не се изразява популярно, а концептуално. Преминавайки нататък, ние се натъкнахме на картина на Евгений Рухин "Стенка", изображаваща олющена синьо-бяла стена, с надраскано върху нея "Сашка е глупак". Ето това вече е Алпаук се съгласихме с Маринка.

Като цяло за мен беше проблем да различа експонатите от изложбата от другите предмети, намиращи се в залата. Затова изкарах доста време в в съзерцание на висящия на стената пожарогасител намирайки в него намек за цензурата по времето на СССР, докато Маринка не ми обясни, че експонатите са тези с табелките. Без табелките са просто пожарогасител, розетка или телефон.

Разглеждахме много. Харесаха ми бичкия, изработена от дантела и изрисувана лопата от Витас Стасюнас из Рига. Напомни ми за "Заплашителния пръст" на Леонид Соков. Пръстът беше дървен и чрез моторче извършваше забранително движение вдясно и вляво. От същия автор се видя инсталация с ръка, най-накрая достигнала до женска гръд и хванала я с мъртва хватка. Заглавието на този толкова мил на сърцето натюрморт гласеше "Взялся за грудь - говори что-нибудь". Имаше даже риба с едно яйце, очевидно мутант.

Въпреки, че всичките тези произведения презрително се наричат "попарт", за разлика от Уорхол, във всяко от тях имаше някаква закачка, ирония и идея, каращи да се радваме заедно с автора. Имаше разбира се и неудачни, безвкусни инсталации. Например черен хайвер в иконостаса на Богородица. Или три мъжки торса, изпълнени в цял ръст, направени от истински карамел, на единия от които между другото пенисът беше изяден наполовина.

Женската тема беше представена толкова добре, че често беше трудно да се отличат къде са лелките с цици, а къде просто кубове. Маринка отново ме посъветва да гледам табелките, за да не се възбуждам излишно.

Накратко казано, изпитах удоволствие. Колкото не ми хареса попарт-а, в който няма нито ум, нито сърце, толкова неочаквано се загледах в нашето, доморасло съвременно изкуство. Отидете и вие, няма да съжалявате.

© 2005 Дмитрий Катков

Източник

 

  • ОПАШКА И ПАПИ В КАДЪР. КАК СЕ СНИМАТ КУЧЕТА
    Домашните любимци от често попадат в обектива на начинаещия фотограф - винаги са близо и дават ден по ден да се повишава майсторството и да се изглаждат фотографските навици. Прочети още...  
  • CAMERA TOSSING ИЛИ КАК ДА УБИЕМ ФОТОАПАРАТА СИ

    Всеки начинаещ фотоекспериментатор (това е оня, който не жали фотоапарата си и се опитва да заснеме нещо неразбираемо така, че да е непонятно в еднаква степен и на всички останали)

    Прочети още...  
  • СВЕТЛИНАТА В ПЕЙЗАЖА. УТРО, ДЕН

    Светопис — именно така наричали фотографията в началото на миналия век.

    Прочети още...