• МОНИТОРЪТ КАТО ФОН ЗА СНИМАНЕ НА ПРОДУКТОВА ФОТОГРАФИЯ


    Аз използвах като фон и източник на светлина ... PC монитор. Да, мониторът може да се използва успешно за снимане на малки обекти!
  • ФУУД ФОТОГРАФИЯ

    Дейвид Лофтус и Джейми Оливър

    За много от нас празниците са ядене, ядене и пак ядене. В този кратък урок с нас ще споделят своя опит известният кулинар Джейми Оливър и професиональният фууд фотограф Дейвид Лофтус.

    Прочети още...  
  • FAQ ЗА ПРЕДМЕТНАТА ФОТОГРАФИЯ #3. ФОТОАПАРАТ, ОБЕКТИВ И СТАТИВ В ПРОДУКТОВАТА ФОТОГРАФИЯ

    1. Изборът на фотоапарат за продуктова фотография е нееднозначен въпрос.  Мнозина използват висок клас компактни фотоапарати при снимане на дребни предмети заради възможността да визират на дисплея и заради по-дълбокото рязко изобразено пространство.

    Прочети още...  
  • ПРОДУКТОВО ЗАСНЕМАНЕ НА ТЪКАНИ

    Било то ръчно плетиво или елитна коприна, обкръжени сме от тъкани. Днес ще разгледаме схеми , помагащи за заснемането им. Вашите приятели, занимаващи се с ръкоделие ще ви боготворят и ако наистина ви се получават добре, даже можете да си намерите фотоместенце в голяма компания, занимаваща се с текстил.

    Прочети още...  
  • ПРЕДМЕТНА ФОТОГРАФИЯ НА БЯЛ ФОН

    Става дума за снимане на изолирани обекти на бял фон, доколкото именно този тип предметна фотография е най-търсен от фотобанките и по щастливо стечение на обстоятелствата, пределно лесен за научаване. Той изисква преди всички акуратност и внимание към детайлите.

ИЗКУСТВО ЛИ Е ФОТОГРАФИЯТА?

В наши дни всичко съществува, за да завърши със снимка. Фотографията мумифицира времето.

Анри Базен

Днес се водят безкрайни спорове дали фотографията е изкуство или средство за създаване на изкуство, като например маслените бои и платното? С помощта на фотографската техника могат да се създадат истински произведения на изкуството, но със със същата вероятност може да се построи и бизнес. Днес фотографът е не само творец, но и бизнесмен. Без качествени снимки не може да мине нито едно мероприятие.

 Но и всеки, който обича фотографията и се любува на шедьоврите на професионалистите, сам създава красиви и неповторими неща, без да си поставя цел да продава своите творения. Отговорът е очевиден - фотографията е изкуство!!!

За да се разсъждава уверено, дали фотографията е изкуство, трябва да се уточни какво е фотография и какво е изкуство? Могат ли да съжителстват? Или са едно цяло?

Как е започнало всичко

Желанието да се съхрани красотата на бързотечния живот създало удивителен вид изкуство - фотографията. Историята на фотографията е история на зараждане и въплащение в живота на една мечта. Мечтата да се фиксират и съхранят задълго изображения на заобикалящите ни явления и предмети.  Само запознавайки се с миналото на фотографията може да се оцени огромното влияние, което е оказала на съвременната култура, наука и техника.

Историята на фотографията, за разлика от другите видове изкуства с многовековни традиции е започнала неотдавна, по-точно в следвоенните години.

Развитието на фотографското изкуство е съпъствано от множество критики и неразбиране от ценителите на изкуството. Те разглеждали рисуването със светлина едиствено като буквално копие на действителността, подобие на живописта. В същото време фотографите, работещи основно за периодечни списание, засягали в снимките си основно социални проблеми, като бедност, неравенство, експлоатация на детски труд.

Да отбележим няколко факта, без които фотографията не би съществувала

Основа за изобретяването са послужили наблюденията на Аристотел. През IV век пр.н.е. той описал интересно явление: светлината, преминаваща през малък отвор на капаците на прозорците рисува на стената картината, която се вижда през прозореца.

Изображението е обърнато и много бледо, но възпроизвежда пейзажа без промени. В края на X век в трудовете на арабските учени се споменава за camera obscura (от лат. «тъмна стая») - приспособление за точно прерисуване на пейзажи и натюрморти.

Конструкцията се променяла и усъвършенствала, но в основата си оставала кутия с малък отвор на предната стена. Впоследствие монтирали на камерата събирателна леща, а кутията направили от две подвижни части, за фокусиране.

Изображенията станали много по-ярки, затова понякога наричали устройството camera lucina (от лат. «светла стая»).

За пръв път фиксиране на изображение се отдало през XIX век на французина Жозеф Нисефор Ниепс. Той нанесъл битумен лак върху метални плаки. Под действието на светлината лакът ставал неразтворим в различни участъци и в различна степен, в зависимост от яркостта на светлината. След обработката на плаките с разтворител и ецване с киселина, върху тях се появявал релеф, подобен на гравюра. Своя метод Ниепс нарекъл хелиогравюра. Снимането по този метод продължавало 6-8 часа при ярка слънчева светлина.

Цяла епоха в историята на фотографията е изобретението на Луи Жак Манде Дагер, който през 1839 г. разработва първия практически осъществим фотографски метод (наречен дагеротипия), в който светлочувствителният материал е сребърен йодид. На 2 януари 1839 г. прави първата снимка на Луната.

Третият много важен за историята на фотографията човек е Уилям Хенри Фокс Талбот. Процесът на Талбот използвал хартия, покрита с фоточувствителен материал - сребърен хлорид. Той поставял обекти върху фотохартията и я експониранира на слънчева светлина. Образите, получени по този метод днес се наричат фотограми. По-късно Талбот поставя фотохартията в камера обскура и получения негативен образ фиксира във солена вода. След още няколко подобрения той оповестява през 1840 г. изобретяването на калотипията, която след още няколко доусъвършенствания нарича талботипия. Най-важният напредък е възможността за получаване на няколко копия на едно изображение.

Един от централните проблеми при идентификацията на всяко едно изкуство е езикът му. Анализирайки историята на изобразителния език на фотографията, могат да се разграничат няколко периода в развитието му. В началото фотографите предпочитали да снимат монументалното, неподвижното (планини, сгради). При снимането на портрети е било необходимо моделите да са неподвижни дълго време. Този първи период започва през 1839 г. и продължава над десетилетие. Вторият период свързан с появата на нови технологии, позволяващи намаляването на времето за експонация от десетки минути до секунди и същевременно позволяващ показване на все по-голям кръг от обекти. Натурализма и простодушието на фотографията очаровали с простотата си.

В края на 19-ти, началото на 20-ти век във фотографията се заражда и развива метод, свързан с преднамерената манипулация на изображенията - пикториализъм (англ. pictorialism, от англ. pictorial — живопис) - течение в европейското и американското фотографски изкуства, подчертаващо чертите във фотографията, които я сближават с живописта и графиката от същата епоха. За постигане на подобен ефект фотографите използвали особени техники на заснемане и печат (мекорисуващи обективи, филтри, обработка на плаките с бихромати, соли на среброто и др.).

Изкуство ли е фотографията?

Изкуството е творческо отражение, възпроизвеждане на действителността с художествени образи.

Когато се заражда фотографията, в естетиката господства мнение, че изкуството може да е създадено единствено от човешката ръка.

Изображение на действителността, получено с помощта на технически физико-химически методи не е можело дори да претендира за подобен статус. И въпреки, че първите фотографи, стремящи се към художественост на изображенията, проявявали немалка композиционна изобретателност, фотографията не се вписвала в системата на обществените ценности и приоритети в ролята на една от музите.

Всички съвременни "технически" изкуства са преживяли подобна еволюция: в началото били забавни атракции, след това с технически средства за предаване на информация и съвсем накрая идвал преходът към комуникативно-художествени функции. Това не означава, че не са обсъждани взаимоотношенията между фотографията и изкуството. Френският живописец Деларош (1797-1856), подчертавайки възможностите, които дава фотографията написал: "Живописта умря от този ден". В противовес на това немско списание твърдяло обратното: "...Откриването на фотографията има голямо значение за науката и твърде ограничено за изкуството". През 1913 г. списание "Stari" с тематика практическа и художествена фотография, издавано в Рига, публикува статията "Фотография и изкуство", в която се обсъжда въпроса дали фотографията е изкуство или само приложно умение, в което основна роля играе владеенето на техниката. Авторът стигнал до извода, че въпросът изкуство ли е фотографията ще е в сила до края на съществуването на фотографията. Въпросът за техническата страна не е нов за изкуството. Овладяването на фототехниката изглежда по-лесен, отколкото например овладяването на музикален инструмент. Тази лекота вкарва в заблуждение критиците на фотографията като изкуство.

В първите години от възникването си, фотографията била определяна от общественото мнение като забавление за безделници. Фотографията в този период не е имала нито документалност, нито информативност, нито свобода светлинните решения и открития. Т.е. нито една от особеностите, които днес теорията разглежда като определящи я. Развитието на фотографията се определя от обществените потребности. Възникването на вестникарскта индустрия насочило фотографията в руслото на репортажа. В онова време снимката представлявала скромно документално свидетелство, отстъпвайки на изразителността и финеса на живописта и графиката. Около фотографията постоянно възниквали теоретични спорове: може ли да се сравнява с живописта в художествен план? Не е ли изродена живопис,  в която майсторството на художника е заменено от техниката? Това са просто две явления на художествения живот, два вида изкуство, очевидно притеглящи се и взаимодействащи помежду си. Фотографията освободила живописта от утилитарните и функции - изобразително фиксиране на факти, което още от Ренесанса е било една от най-важните задачи. Може да се каже, че по този начин фотографията подпомогнала развитието на живописта, давайки възможност за пълната изява на нейната неповторима специфика. Но и фотографията присвоила много от вековния опит на изобразителното изкуство. Самото вместване на света в кадър е наследство от живописта. Рамката на картината е първото кадриране на действителността в историята на културата. Ракурсът и постройката на перспективата, умението да се даде възможност на зрителя "да прочете" снимката като плоско изображение на триизмерното пространство е велико културно наследство, завещано на фотографията от живописта. Влиянието на живописта върху фотографията е огромно. При това задачата на фотографията е двузначна: от една страна да се отдели от живописта възможно най-пълно и да определи собствени граници, от друга да усвои напълно художествения опит на живописта.

Фотографията не е безпристрастно огледало на света. Фотохудожникът изразява своето лично отношение към запечатаното чрез ракурс, светлина, перспектива, точен момент... Фотохудожникът е не по-малко активен по отношение на естетическото възприемане на обектите, отколкото артистът във всяко друго изкуство. Техниката за снимане облекчава и опростява изобразяването на действителността. В този план задоволително достоверно изображение може да се получи  с минимална загуба на време за усвояване на процеса на снимане. В живописта съвсем не е така. 

Техническите средства във фотографията са свели до минимум загубите на човешки усилия за получаване на вярно изображение: всеки желаещ може да заснеме избран от него обект. Технологичната страна на снимането се намира във въведението във фототехниката. Тук битуват собствени традиции и специфични показатели за майсторство. Предназначението на техниката обаче е друго: не осигуряване на ефект на пълно подражание, обратно, намеса, целенасочена деформация на изображението с цел да се извлече характера и значимостта на човешкото отношение към изобразеното.

Расзсъждения за художествената природа на фотографията са възможни в плана на търсене и утвърждаване на принципни прилики с традиционните изкуства и в признанието на коренните особености на фотографията, нейните кардинални различия от традиционните изкуства. Всеки от тези аспекти на изучаване имат своя вътрешна логика и само хармоничното им съчетаване, позволява в някаква степен да се определят художествените възможности и природата на фотографията. За художествеността на едно произведение говорят преживяните чуство на наслада, хармония, красота. Спецификата на фотографията като вид изкуство се състои от нейната документалност, достоверност на изображението, възможността да се увекочи мига. Насочвайки вниманието си върху фотопроизведението, могат да се отделят редица значими характеристики, разкриващи неговите особености. Определянето на същността на фотографията като изкуство се заключва в степента на абстрахиране от природата на материала и второ, каква социална и културна функция изпълнява художествената форма. Художествения образ във фотоизкуството е изобразителен образ с документално значение. Фотографията дава образ, съчетаващ художествената изразителност с достоверност в застиналия съществен момент от действителността.

Жизнените факти във фотографията, почти без допълнителна обработка се пренасят от сферата на живота с художествената сфера. В същото време тя взема материал от живота и го пречупва така, че да ви накара да го видите и възпримете по нов начин. Отбелязаната закономерност действа като крепеж между информационно-комуникативното и комуникативно-художественото значения: голият факт може да се отнесе към информативната сфера, а художествената му интерпретация е явление от друг порядък. И именно естетическото отношение на фотографа към снимания факт определя крайния резултат и ефекта от снимката.

Разглеждайки фотографията от художествената страна, трябва да се спрем на документалната страна. Фотографията включва и художествен портрет на съвременника, и документ, и фоторепортаж. Не във всяка служебна информационна снимка се търси високо изкуство, но и не във всяко високохудожествено произведение трябва се вижда само информация и фотодокумент. Документализмът, достоверността и реалността са главното във фотографията. В това коренно свойство се крие глобалното влияние на фотографията върху съвременната култура.

Другите качества на фотографията, тяхното значение за културата изкристализират при сравнението и другите изкуства. Документализмът прониква първи в художествената култура с появата на фотографията.  Използван в другите изкуства, всеки път се е пречупвал през спецификата им, образувайки ново производно. От другите изкуства, тези обогатяващи с документалност производни се връщали във фотографията, разширявайки не само фонда на художествената култура, но и възможността за естетическата практика на фотографията като вид изкуство. Нехудожествената, документалната фотография чрез прийомите си и журналистическата, според функционалното си предназначение, освен информационен товар носи и естетически.

Както е известно, фотожурналистиката апелира към документалност от раждането на фотографията и във всичките и разновидности.  Това се използва различно, в зависимост от задачите. Когато става дума за фотохроника - добросъвестна, изчерпателна, протоколно точна информация за събития, индивидуалността на автора е невидима. Тя е подчинена изцяло на фиксиране на факти, на пределна достоверност.

Фотопублицистиката е друго нещо. Фотографът отново работи с факти от действителността, но представянето им е според виждането на автора, те са оцветени от личната му оценка.

Документалността и художествеността в сферата на фотоизкуството се сливат и припокриват. Съвремената фотография съществува като единство на всички свои страни - идейни и художествени, смислови и изразителни, социални и естетически.

Отделни аспекти на фотографията като изкуство се проявяват в избора на тоналност, художествен стил, жанр, изобразителен език и т.н. Цветът е от най-важните съставки на съвременното фотоизкуство. Той е възникнал във фотографията заради желанието за приближаване до реалността. Цветът прави фотообраза по-достоверен. Този фактор в началото предизвиквал желанието за оцветяване на черно-бели кадри, а по-късно дал тласък на развитието на цветната фотография. Съществено било влиянието на живописните традиции. Въз основа на опита от цветната фотография, могат да се формулират правила за използване на цветовете. Първото от тях е да се снима в цвят само тогава, когато това има принципно значение, когато без цвят не е възможно да се предаде замисъла. Второто правило е символиката на цветовете, светлината, играта на тоновете и оттенъците, натрупани от предходните културни тенденции, опита на по-старите изкуства - живопис, театър и по-късни смесени техники - кино и телевизия ефективно да се използва във фотографията. Третото правило: използване на цветния контраст за създаване на смислов контраст. Цветът трябва да бъде усвоен естетически и да стане не само средство за изобразяване, но и концептуално осмисляне на реалността.

Художественият стил е особен проблем в теорията и практиката на фотографията. Той не се решава от различията на жанровете. В емпиричен аспект стилът е или пастелен, или акварелен, или строго графичен, до пълна имитация на маслена картина, включително печат върху платно. Във фотографията присъствието или липсата на художествен стил е очевидно. Натуралистически и документално заснетият кадър ще демострира скрупульозно всички подробности и детайли, попаднали в окото на обектива. Но това ще бъде неорганизиран хаос на видяното. Ако тази снимка се заснеме под ъгъла на авторското виждане и се оформи стилистически, ще се получи нещо различно. Посоката, характера и размера на авторското отклонение от "огледалния", натуралистичен вид определя стила във фотопроизведението. Стилът може да е иднивидуален или да съответства на определена школа, традиция, художествен проект.

Фотоизкуството предполага наличие на фотограф-художник. От него се изисква прецизна избирателност, особен личностен поглед, позволяващ да се отсее достойното за внимание от очевидното, случайното или непълното. Не всеки кадър е художествено произведение.

Така, както художникът всеки ден рисува скици, фотохудожникът тренира погледа си, светогледа си. Ежедневната работа позволява шлифоване на техниката и изработване на устойчиви принципи на морално, етично и естетическо отношени към възможните обекти на фотоизкуството. Фотохудожникът трябва да е психолог, за да улови характера на модела, момента на саморазкриването му, да открие съкровената самоизява в позата, мимиката, изражението, фона и ракурса. Фотографът трябва да има дълбоки познания за живота, за неговите страни. Работейки планирано и последователно над определена тема, майсторът създава цикъл от произведения, а не просто фиксира документални моменти. Не само създава художествено произведение, но играе ролята на изследовател на определена тема, използващ така интересна и богата по своята познавателност и възможности форма, като фотографията. 

Фотографът е синтез на техниката и естетиката, човек, обичащ точността, яснотата, податлив на поривите на вдъхновението, човек на чуствата и съзерцанието. Фотохудожникът влиза в ролята на летописец на епохата, което му вменява особена отговорност. Пред него се разкрива целина, в коята трябва да проправя пътища и пътечки, да набелязва места, с различни функционални възможности за фотографиране. Естетиката не дава рецепта и не осигурява гарантиран успех. Тя дава ориентири в търсенето, резултат от което зависи от таланта и труда на автора. 

В развитието на фотоизкуството важна роля играе критиката, в това число теоретично-критическото мислене на самите фотомайстори. Критиката и теорията, ако са авторитетни и компетентни, могат да пресекат дилетантските спори, пречещи и на фотографите и на зрителите. Фотокритиката трябва да разглежда всестранно фотографията като социално-художествен феномена.

Отчитайки различните аспекти на художествената фотография може да се формулира същността и: създаване на зрителен образ чрез химико-технически средства с документално значение, художествено изразителен и достоверно запечатал момент от действителността.

Във фотографията изкристализират няколко ясно отграничени направления: етнографско-социално, репортажно, плакатно-рекламно, художествено, декоративно, символически-концептуалное, импресионистично. Всяко от тях изпълнява своя специфична, културно-комуникативна функция. Тези направления не са взаимно изключващи се. Един и същ фотохудожник работи по няколко от тях. Като всяко изкуство, фотографията е подчинена на общите закономерности на развитието на артистизма, съзнанието и художественото съзерцание на света. Художественият образ израства исторически на базата на емпиричното възприятие на действителността и отразява формирането и развитието на културно-смисловата връзка между художника и външния свят.

Развитие на всяко изкуство може да се разглежда като самоосъзнаване на собствената си културна функция. За фотографията това означава, че докосвайки съвременната действителност в руслото на етнографско-социалната, репортажната, плакатната фотография, художникът-фотограф продължава да развиват и задълбочава художествения образ в рамките на символически-концептуалната фотография. В следствие на това всички направления и жанрове на художествената фотография съставят цялостната и специфика като изкуство. И само разбирането на особеностите и художествените възможности на всяко от тях създава цялостна представа за фотографията като ново, съвременно изкуство. 

Заключение

На въпроса е ли или не фотографията изкуство е дотам сложно да се отговори, колкото на въпроса за смисъла на съществуването ни. Мнозина смятат, че ако тя се харесва (и на вас ви е мъчно, че не сте я заснели точно вие), значи е изкуство. Не всичко, което ни харесва е изкуство и обратно, не винаги изкуството се харесва на всички. Красивото и грозното, доброто и злото са неразривно свързани и по тази причина те по равно трябва изпълват изкуството. Ако виждаме само красота, няма да я възприемаме. Злото и грозното са нужни, както въздухът за дробовете ни. Животът би бил скучен и би изгубил смисъла си. По-интересно е да се живее в свят, пълен с противоположности, които правят живота разнообразен и пълноценен.

0
0
0
s2sdefault
  • ФОКУСИРАНЕ ПРИ МАКРОСНИМКА

    Две думи за фокуса

    Няма човек, който се занимава с фотография да не се е сблъсквал с подобен проблем: разглеждаш снимките си и виждаш, че част от тях не са резки. Особено обидно е, ако нерязка е най-интересната сюжетно или композиционно снимка.

    Прочети още...  
  • ТЕЛЕКОНВЕРТОР

    Телеконверторът също може да бъде използван в макрофотографията. Всеки голям поизводител има в гамата си от обективи и телеконвертори.

    Прочети още...  
  • СВЕТКАВИЦИ В МАКРОФОТОГРАФИЯТА

    Ако предметното разстояние е малко, както при повечето методи за макрофотография нормалното осветление на обекта става трудно, възможно е само отстрани.

    Прочети още...  
  • СВЕТОДИОДНО РИНГОВО ОСВЕТЛЕНИЕ

    Сравнително евтина алтернатива на макроринговата светкавица. В повечето случаи прилича досущ на нея, като захранващият блок се закрепва към гнездото на светкавицата на тялото на фотоапарата.

    Прочети още...  
  • ЛОВЪТ НА ГАДА

    Дмитрий Константинов
    Дълго встъпление . Бърз курс по техника на безопасност . Гекон токи . Габонска усойница . Папуански гигантски гущер . Плетевидка . Кайманов гущер  . Гладкочел кайман .  Червеноопашата медянка . Зелена игуана . Заключение
© 2009-2018 MacroPic. All Rights Reserved.

Please publish modules in offcanvas position.