• 10 СЪВЕТА ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА ЕФЕКТНИ СНИМКИ ЗА ИНТЕРНЕТ МАГАЗИН

    При създаването на собствен интернет магазин пред вас възникват две основни задачи: в него да влязат посетители и отваряйки го, да не го напуснат веднага. За това несъмнено помагат красивите, увлекатерни снимки, които при цялата си художественост са длъжни да разкажат какво именно продавате.

    Прочети още...  
  • 15 СЪВЕТА ЗА КУЛИНАРНАТА ФОТОГРАФИЯ

    В сравнение с останалите жанрове във фотографията, снимането на храна е най-близък до категорията “направи си сам”.

    Прочети още...  
  • АЗ-ЪТ НА ПРОДУКТОВАТА ФОТОГРАФИЯ: 7 СТЪПКИ

     
    Често се случва. Задачата е да се заснемат няколко предмета за публикуване в каталог. Първата мисъл е да се наеме фотограф.
  • РЕКЛАМНА ФОТОГРАФИЯ НА ДРЕХИ В 7 СТЪПКИ

    Следните насоки ще ви помогнат да създадете качествена рекламна фотография на облекла, представено от модел.
  • 10 СЪВЕТА ЗА ПРЕДМЕТНАТА ФОТОГРАФИЯ

    Автор yjhsu

    Въпреки развитието на технологиите, привлекателноста на предметната снимка /фотография/ не се е загубила и до днес.

    Прочети още...

ФИЛТРИТЕ

99% от фотографите и фотолюбителите нямат нужда от филтри. Никаква. Нито защитни, нито SkyLight,

нито ултравиолетови, нито поляризационни, нито ефектни.
Разбира се, ако имате много излишни пари и във фотографията ви привлича процесът, а не резултатът, тогава купувайте. Трудно е да се противостои на магията на трупането. Пък и чанта с множество празни джобове има някак недоволен и гладен вид. Ще станете щастлив притежател на набор от разноцветни стъкълца, струващи колкото добре поддържан автомобил. Избирателно ще поглъщате, пречупвате и поляризирате светлината на звездата, чийто лъчи осветяват нашата порядъчно измъчена планетка. И ще бъдете щастливи…

За да не бъда голословен в утвърждаването на тезата, противоречаща на рекламите и твърденията на продавачите, ще си направя труда да изброя основните плюсове и минуси на методологията на използването на филтри. На тази основа здравомислещия и несклонен към необмислени загуби може сам да реши кое му е необходимо, и кое - не.

"Светофилтрите се използват най-често от всички фотопринадлежности, и най-често се използват неправилно.". Р. Хейман (Rex Hayman) в своята книга "Филтрите". Написал го е правилно. Сложно е използването на оптичните насадки… за какво са ви филтрите? Подробно ли сте изучили инструкцията на фотоапарата си? Не. По-сколо даже не я прочетохте докрай. Как използвате фотоапарата? Може би в автоматичен режим. Тожва ни подсказва, че сте се примирили с факта, че процесорът на камерата знае за фотографията повече от Вас. А трябва да се отбележи, че той (процесорът), не е по-умен от гъсеницата на овощната пеперуда. Нима мислите, че стъкълце за 100 долара ще направи снимките ви по-хубави? Никога!

Защитни филтри

(Просто стъкло в гривна). "Даже при наличието на просветляващо покритие, филтрите трябва да се използват само в случай на необходимост. Обективите имат най-добри характеристики без "помощници" и използването даже на най-висококачествения филтър не подобрява разделителната способност на обектива. По тази причина не се препоръчва да се оставя даже безцветния УВ-филтър на обектива, само за да предпазва предната повърхност. Освен това е малко вероятно филтъра да се изработва, изпълнявайки същите високи изисквания, като самия обектив. Обективът трябва да се защити само от дъжд, пръски, топлинно въздействие и прах." Р.Хейман.
Просто казано, всеки филтър влошава резкостта на снимката. Използването им е оправдано само в случаите, когато ползата надвишава вредата.
Челните лещи на обективите се изработват, отчитайки факта, че ще бъдат подложени на неголеми механични въздействия при периодичното им чистене в продължение на много години. В нормални условия на експлоатация те не се нуждаят от допълнителна защита. Изключение правят екстремалните условия: прашни бури, пръски от химически разтвори и т.н.

Ефектни филтри (за създаване на художествени ефекти, т.е. създаващи изображение на нещо, което не съществува).

Към тази група могат да се причислят т.нар звездовидни, софт, създаващи ефекти на мъгла, ореол и т.н. Рядко използвани в рекламната фотография и по-често от начинаещите любители в търсене на нещо вълшебно, което ще превърне глупавите и никому неинтересни снимки в нещо красиво и запомнящо се.
Въздействието им върху изображението като правило е лесно забелязващо се и в повечето случаи неуместно.
От друга страна, някои от тези филтри, особено тези, които действат върху намиращите се в кадъра източници на светлина (слънцето, запалени ламппи, бликове или метални повърхности), могат да създадат интересна въздушна перспектива и напълно да променят композицията.

Didymium - филтри

Спектралната характеристика на пропускане на тези филтри не е плавна, като при цветните филтри, а е променлива - с резки пикове и спадове. Благодарение на тази особена характеристика на пропускане , филтрите от този вид притежават избирателно действие - правят наситени едни цветове, практически невлияейки върху другите. В каталога на HOYA didymium-филтрите са представени с названиеята INTENSIFIER, GREEN FIELD, BLUE INTENSIFIER и PORTRAIT. INTENSIFIER прави червения цвят по наситент, а GREEN FIELD и BLUE INTENSIFIER подчертават съответно зеленото и синьото. PORTRAIT, подчертава и "подобрява" цвета на човешката кожа.

Използването на тези съвременни филтри предполага ясно разбиране какво ще бъде цветопредаването при едни или други условия на осветление.
При цифрова обработка на изображения ефектът на тези филтри напълно се имитира с минимален професионализъм (Adobe Photoshop > Image > Adjustments > Hue/Saturation или аналогични методи).

Инфрачервени филтри

С появата на достъпни цифрови камери се появи и достъпната възможност да се снима инфрачервеното лъчение. Инфрачервеното (ИЧ) лъчение е тясна ивица от електромагнитния спектър, разположена между видимите и микровълновите лъчи. Доколкото дължината на вълната на ИЧ е по-голяма от дължината на вълната на видимата светлина, ние не можем да я видим. Дължината на вълната на ИЧ-диапазона е в пределите на 700 нм - 1 мм, а видимият диапазон с дължина на вълната 400 - 700 нм. Доколкото вие не можете да видите ефекта от ИЧ-вълните, е трудно да се предскаже как ще изглеждат обектите след снимката. Те могат да изглеждат съвършено не така, както ние сме свикнали да ги виждаме.

За да се получи изображение в ИЧ диапазона, ви е необходима камера, чуствителна към ИР-лъчите и филтър, пропускащ ги, който ще блокира попадане на видимата светлина върху матрицата. Чрез прост тест вие можете да си изясните дали вашата камера е пригодна за снимане в ИЧ-диапазона. Насочете дистанционното управление (например на телевизора) към обектива на вашата камера и погледнете вижда ли се светлина на LCD дисплея. Ако лъчът е ярък, огледалния филтър на вашата камера не блокира пълния спектър на ИЧ-лъчите и камерата е способна да заснеме "инфрачервените" изображения. Ако светлината е приглушена или изобщо не се вижда, вашата камера не е подходяща за снимане в ИЧ-диапазона.

Конверсионни (корекционни) филтри.

Качеството на цветното изображение зависи от множество фактори, като най-важният от тях е спектралния състав на светлината.
Видимата бяла светлина заема малка част от спектъра и е съставена от смес от лъчи. Това е стандартното обяснение. На практика такава не съществува, просто човешкото око е устроено така, че приписва на смесица от лъчи с различна дължина на вълната, влизащи в състава на слънчевата светлина, "бял" цвят.
Ако калорифер се включи в тъмна стая, в началото реотаните му няма да се виждат. С нагряването те ще станат ярко червени, а по-късно ярко оранжеви. Ако се увеличи мощността, реотаните могат да станат почти бели, като електрическа крушка. С този прост пример се описва понятието цветна температура. Т.е.: "Тази лампа (слънце, светкавица…) свети така, както нагрято черно тяло до температура…..". за улеснение на описанието се използва температурната скала на Келвин. Средната стойност на цветната температура на слънцето около обяд е 5000 К, и е приета като балансна стойност за много филми, използвани от професионалистите. Цветната температура на крушка с нажежяема жичка е 3200 К, и затова професионалните филми за снимане при такова осветление са балансирани за точно тази стойност.
В обикновения живот рядко се сблъскваме с този параметър, доколкото човешкото око има забележителната способност да се адаптира не само към интензитета на светлината, но и към цветните и характеристики. Белият лист хартия се възприема от нас като бял, независимо от характера на осветлението - и при слънчева светлина, и при лампа с нажежяема жичка. Да забележим разликата в цветовите характеристики на светлината ние можем само при сравнение - например светлината на фенерчето , която в тъмнината се възприема като бяла, при дневна светлина ще бъде жълто-оранжева. Адаптирайки се към нажежяемите лампи, в метрото при движение под земята, веднага след излизане на повърхността ние възприемаме дневната светлина като синя, и едва след известно време пейзажът придобива естествените си цветове, а плафоните на перона на метрото съответно стават жълти.
Филмът не притежава такава гъвкавост - той регистрира цвета на предметите на снимката такива, каквито са при наличната светлина. Затова накой типове луминесцентни лампи, при снимане с обикновен, "дневен" филм, ще оцветят изображението в мръсно-зелен цвят. Затова, за регистриране на снимката на цветното изображение във вид, максимално близък до нашето възприятие е нужно не само точно да се измери експозицията, но и да се погрижим за съгласуването на цветните характеристики на обекта и филма. За целта се използват конверсионните филтри. Използват се основно в промишлената и рекламната фотография, когато няма възможност да се използва дневна светлина или светкавици. При работа с цифров фотоапарат тези филтри не са необходими, защото практически при всички съвременни модели е предвидена възможността за управление на цветната температура.

Градиентни филтри.

При градиентните (gradual color) филтри е оцветена едва половината от повърхността на филтъра. Границата между оцветената и неоцветената част на филтъра е плавна - плътността на цвета в продължение на 1/3 - 1/4 от диаметъра на филтъра се изменя напълно от пълна прозрачност до максимална плътност. Постигането на това специфично оцветяване е доста сложен процес - многократни, последователни потапяния на акрилната плака в слаб разтвор на багрилото, проникващо в молекулярната структура на бъдещия филтър, като при това се провежда щателен контрол на плътността на получаващото се оцветяване.

Такъв тип филтри се призвеждат както сиви (gradual gray), таки и оцветени в други цветове - например в жълто (yellow), синьо (blue), тютюнево (tobacco), розово (pink) и т.н. тези филтри се използват или да тонират (цветните градиентни филтри) или да намалят яркостта (неутралните градиентни филтри) една част на изображението, без да оказват влияние върху останалата част. За удобство се използват кръгли филтри, със закрепване като всички останали филтри на резба.
Още по-големи възможности дава използването на градиентни филтри, изработени с правоъгълна форма за използване с държач (например системата Cokin) - в този случай филтъра може не само да се завърта под определен ъгъл, но и да се мести границата между прозрачна и оцветена част в определени граници.
Тези филтри се използват предимно от пейзажистите. В случаите, в които границата между небето и земята е повече или по-малко равна (равнина или морски ландшафт), а на фотографа е необходимо да промени цвета или да затъми небето, тези филтри позволяват да се въздейства върху изображението в широки граници. В градски условия използването им е ограничено до снимане от покрив на сграда.
Ако не се занимавате с класическа фотография (с филмов фотоапарат), промяната на цвета на небето е по-лесно с помоща на цифрова обработка. А в случаите, когато разликата между яркостите между горната и долната част на кадъра е твърде голяма, от статив се снимат два кадъра (за порвия се избира идеална експозиция за земята, при втория - за небето) и се събират в редактор на изображения. Това е пипкава работа, но затова пък не сте ограничени от сюжети с права линия на хоризонта.

Поляризационни филтри

С помоща на тези филтри е възможно да се намалят или отстранят отраженията, с изключение на бликовете от полиран метал. Което се използва достатъчно често в рекламната фотография. Ако през такъв филтър се погледне блестяща повърхност и се завърти предната, подвижна част около оста, перпендикулярна на плоскостта му, може да се забележи как се променя интензитета на отразената светлина. В определено положение светлината може да изчезне напълно. Степента на поляризация на отразената светлина се променя при промяна на ъгъла на падане на светлината. Ъгълът, при който поляризацията на отразената светлина достига своя максимум зависи от материала на отразяващата повърхност и е обикновено 50-60 градуса от нормалата на отразяващата повърхност (съответно 30-40 градуса от самата повърхнос). Затова, за да се ликвидират напълно нежеланите отражения от блестяща повърхност с помоща на поляризационен филтър, има смисъл да се избере направление на снимане по такъв начин, че отразяващата повърхност да се разположи под оптимален ъгъл спрямо фотоапарата. Най-често се използва за имитация на "драматично" притъмнено небе. С помоща на поларизационния филтър може да се затъми синия цвят на небето, без да се променя цветопредаването на други обекти от цветната снимка. При снимане на небе под прав ъгъл спрямо посоката на слънцето може да се контролира дълбочината на синия цвят от нормален до тъмен с просто завъртане на филтъра. Небето ще изглежда най-тъмно, когато указателят за поляризация (ако го има) е насочен към слънцето. При снимане на черно-бял филм максималния ефект може да се достигне за сметка на използване на поляризационен филтър в съчетание с тъмно-червен.
Кратността на поляризационния филтър е средно 3 - 4 пъти, т.е. използването му изисква увеличение на експозицията с 1.5 - 2 стъпки (3 - 4 пъти) в сравнение с експозицията без филтър. При това е необходимо да се помни, че много фотоапарати, имащи TTL-измерване на светлината, използват за отделяне на светлинния поток оптични елементи, които също поляризират светлината и в резултат могат да се допуснат значителни грешки при определянето на експозицията. При използването на такива камери е по-удобно да се използва специално модифициран поляризационен филтър, наречен "циркулационен" (за разлика от обикновения, "линеен" поляризатор). В конструкцията на поляризационния филтър, освен защитните стъклени и полароидни плаки има и плака "1/4 дължина на вълната", преобразуваща линейно поляризираната светлина в циркулационно поляризирана, която не отслабва при по-нататъчното преминаване през оптичните елементи на камерата, притежаващи свойства на линеен поляризатор.
От всички разглеждани досега филтри, разглеждани в този обзор поляризационният е единствен от тях, който има смисъл да се придобие от фотолюбителите, сериозно увлечени от снимане на пейзаж.

Филтри за черно-бяла фотография

Принципът на действие на повечето филтри, използвани в чб фотография могат да се опишат със следното емпирично правило - обектите, имащи цвят, близък до цвета на филтъра стават по-светли, а обектите с цвят, противоположен в спектъра цвят - по-тъмни. Тази група от филтри се използва от тясна група фотографи, специализирали се в работа с черно-бели материали. На титаните на цифровата технология не са необходими, доколкото действието им е лесно възпроизводимо при цифрово конвертиране на цветните изображения в черно-бели (Adobe Photoshop > Image > Adjustments > Channel Mixer > (v) Monochrome).

 

© 2004 г. Дмитрий Константинов

0
0
0
s2sdefault
  • ТЕЛЕКОНВЕРТОР

    Телеконверторът също може да бъде използван в макрофотографията. Всеки голям поизводител има в гамата си от обективи и телеконвертори.

    Прочети още...  
  • МАКРОФОТОГРАФИЯ НА ГЪБИ

    Бяла гъбка в гората
    Някакъв лист непознат
    е залепнал на шапката.
    XVII в. Мацуо Басьо

    Прочети още...  
  • МАКРООБЕКТИВ

    Макрообективът е най-подходящия избор за макрофотография, т.е. с него се постига най-добрия резултат. Конструиран специално за макрофотография, с по-висока резолюция и значително "по-остър" от нормалните си събратя.

    Прочети още...  
  • СНИМАНЕ НА ДИВАТА ПРИРОДА. ЗЕМНОВОДНИ

    Старото езеро.
    Във водата скочи жаба.
    Плясък в тишината.
    XVII в. Мацуо Басе

    Прочети още...  
  • ПОДГОТОВКА НА СНИМКАТА ЗА ПУБЛИКУВАНЕ

    В последно време достатъчно често забелязвям изказвания от типа "Никакъв Фотошоп".

    Прочети още...
© 2009-2018 MacroPic. All Rights Reserved.

Please publish modules in offcanvas position.