• ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ ЗА ПРЕДМЕТНАТА ФОТОГРАФИЯ

    1. За предметна фотография професионално студио не е задължително. Напълно достатъчна е и домашната обстановка: може да се снима на масата, до прозореца, на фона на окръжаващите предмети.

    Прочети още...  
  • МОНИТОРЪТ КАТО ФОН ЗА СНИМАНЕ НА ПРОДУКТОВА ФОТОГРАФИЯ


    Аз използвах като фон и източник на светлина ... PC монитор. Да, мониторът може да се използва успешно за снимане на малки обекти!
  • 10 СЪВЕТА ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА ЕФЕКТНИ СНИМКИ ЗА ИНТЕРНЕТ МАГАЗИН

    При създаването на собствен интернет магазин пред вас възникват две основни задачи: в него да влязат посетители и отваряйки го, да не го напуснат веднага. За това несъмнено помагат красивите, увлекатерни снимки, които при цялата си художественост са длъжни да разкажат какво именно продавате.

    Прочети още...  
  • FAQ ЗА ПРЕДМЕТНАТА ФОТОГРАФИЯ #2. ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТНОТО МЯСТО В ПРОДУКТОВАТА ФОТОГРАФИЯ

     

    • Заблуда е, че предметната палатка е много удобна за снимане на голям брой предмети. Използването на палатка за продуктова фотография често не ускорява процеса, а го забавя, особено при смяна на изделията или гледната точка.
    • Прочети още...  
    • ПРОДУКТОВО ЗАСНЕМАНЕ НА ТЪКАНИ

      Било то ръчно плетиво или елитна коприна, обкръжени сме от тъкани. Днес ще разгледаме схеми , помагащи за заснемането им. Вашите приятели, занимаващи се с ръкоделие ще ви боготворят и ако наистина ви се получават добре, даже можете да си намерите фотоместенце в голяма компания, занимаваща се с текстил.

      Прочети още...

УИЛЯМ ЮДЖИЙН СМИТ

Аз не успях да видя предела на възможностите на фотографията. Едва покорил един връх, друг започваше да ме примамва в далечината. И аз отново бях в началото на новия път.

 

Уилям Юджийн Смит (William Eugene Smith) се родил в Уичито (САЩ, щата Канзас) на 30 декември 1918 г. На 14 години той мечтаел за авиацията и взел фотоапарат от родителите си, за да снима самолетите на местното летище. Скоро фотографията завладяла младия човек и той започнал да заработва като фотокореспондент на два местни вестника - «Eagle» и «Beacon». Основните теми били спорт, авиация, нелекия живот на съгражданите му по време на Великата Депресия.

През 1936 г. Уилям постъпил в Нотрдамския университет, където снимките му направили такова впечатление на преподавателите, че там специално за него създали програма по фотография. След година решил, че програмата е твърде банална, напуснал университета и заминал за Ню Йорк. Там Смит се устроил в ежедневника «Newsweek», но скоро бил уволнен: въпреки забраната, той упорито снимал с миниатюрна камера, която му давала желаната свобода за сметка на формалното качество на отпечатъка. През 1939 г. подписал договор с най-известното фотодокументално издание – списание «Life». Но само след година младият бунтар отново напуснал, предпочитайки творческата независимост.

През 1942 г. Юджийн Смит станал военен фотокореспондент към «Ziff-Davis Publishing», по-късно отново се преместил в «Life». Взел участие в няколко десетки бойни операции в Тихия океан, снимал бойните действия при Сайпан, Гуам, Иво Джима. На 23 май 1945 г. късметът обърнал гръб на фотографа – работейки над материали за очерка «Един ден от живота на войника на фронтовата линия» по време на десанта на крайбрежието край Окинава, Смит бил сериозно ранен от осколки на японски снаряд. Една от осколките попаднала в главата му, пробивайки бузите, повреждайки езика и избивайки няколко зъба, друга ранила ръката му.

Практически всички статии, посветени на събитието, цитират фразата на Смит след оздравяването му: «Забравих да се прикрия, но получих прекрасна снимка на тези, които се оказаха по-умни от мен».

В течение на две години Юджин Смит претърпял 32 операции. Той не можел да снима, но по-страшна била неопределеността: ще може ли някога пак да вземе фотоапарат в ръце. Но веднъж, възстановявайки се след поредната операция излязъл на разходка с децата, а се върна с една от най-известните снимки на всички времена и народи «Разходка в райската градина» («Walk in Paradise Garden»). Тази снимка безусловно е най-известната работа на фотографа, ако не става дума за фотоесетата, с които е така прославен.

От 1947 до 1954 г. той пак работил за «Life». За тези години той направил фоторепортажи, като «Trial By Jury» 1948, «Country Doctor» 1948, «Hard Times on Broadway» 1949, «Spanish Village» 1951, «Chaplin At Work» 1952, «My Daughter Juanita» 1953 и редица други, влезли в златния фонд на най-добрите фото-есета, прославили автора. «Великолепно! … Той пробуждаше драми и емоции. Той разкриваше през очите ни това, което става наоколо. Той вълнуваше. Той имаше невероятен вкус от чисто художествена гледна точка. Той можеше да стане прекрасен художник», – си спомнял редакторът на «Life» Дейвид Шърман.

През 1955 г. Смит станал член на фотографската агенция «Magnum Photos» – най-успешното обединение от фотографи-документалисти в света. През същата година пристъпил към работа над голям проект за живота в крупния промишлен град Питсбърг.

Работейки над проекта, Смит се довел до банкрут, а семейството си до мизерно съществуване. И това въпреки помощите от «Магнум» и музея Гугенхайм. Колегите от «Магнум» се опитвали да помогнат на Смит с публикации в списания, но фотографът не можел от отделните снимки да сглоби фотоесе, което да го удовлетвори. Подготвил няколко големи фоточерка за Питсбърг, всеки от които трябвало да излезе в отделна книга, но така и не завършил замисленото. През 1959 г. се предал и въпреки, че го смятал за пълен провал, дал съгласие за публикуването на 88 фотографии от проекта във Фотографския Ежегодник.

След това последвали няколко по-малки проекта: по поръчка на Американския института по архитектура снимал съвременни американски стоежи (това бил един от малкото случаи, когато Смит снимал на цветен филм); през 1961 г. работил в Япония по покана на Hitachi Corporation. Връщайки се в Америка, известно време снимал Ню Йорк от прозореца си – по-късно част от серията била издадена от «Life» под названието «Drama Beneath a Window». В допълнение към практическата работа, Смит преподавал фотожурналстика в нюйоркското «Ново училище по Социални изследвания».

През 1971 г. Смит за пореден път отпътувал за Япония. Този път фотографът работил над фото-есе за отравянето с живак отпадъци на жителите на село в залива Минамата. Вместо три месеца, който планирал за работа останал три дълги години в Страната на изгряващото слънце. Най-известната снимка от проекта – болно 15-годишно момиче по време на къпане във вана била направена през декември 1971 г. «Аз мисля, че това е най-хубавата от моите снимки», – казвал той, – «тя изразява именно това, което исках да кажа».

Няколко седмици по-късно, в началото на 1972 г. фотографът бил жестоко пребит от охраната на компанията «Chisso», отговорна за изхвърления в залива живак. Откарали го на лечение в САЩ, и макар да останал жив, зрението му се влошило силно. По-късно Смит се върнал в Япония и продължил да работи още две години. Това бил последният голям проект на фотографа. Някои изследователи твърдят – най-добрият. Излезлият през 1975 г. фотоалбум «Minamata» получил възторжени отзиви в целия свят.

Връщайки се в САЩ, Смит продължил преподавателската си дейност, доработвал текстове за книгите си, печатал снимки, подготвял изложби.

 

Юджин Смит починал на 15 октомври 1978 г.: съгласно заключението на лекарите смъртта е настъпила заради усложнения, свързани с раните, злоупотреба с алкохол и наркотици. Възможно е това да не са единствените причини: «Не съм направил нито една снимка, добра или лоша, за която да не съм платил с душевния си покой», – казал фотографът малко преди смъртта си.

2010 © MACROPIC

0
0
0
s2sdefault
  • МАКРОФОТОСНИМКА: ПРИСПОСОБЛЕНИЯ ЗА ОГЛЕДАЛНО-РЕФЛЕКСЕН ФОТОАПАРАТ

    Втората статия от замисления цикъл от статии за макрофотографията. В първата статия Съвети за макроловците, предлагам няколко съвета към любителите на макролова на безгръбначни

    Прочети още...  
  • МАКРОПРЪСТЕНИ

    Използването на макропръстени е друг метод за превръщане на обикновен обектив в макрообектив.

    Прочети още...  
  • ЛОВЪТ НА ГАДА

    Дмитрий Константинов
    Дълго встъпление . Бърз курс по техника на безопасност . Гекон токи . Габонска усойница . Папуански гигантски гущер . Плетевидка . Кайманов гущер  . Гладкочел кайман .  Червеноопашата медянка . Зелена игуана . Заключение
  • МАКРООБЕКТИВ

    Макрообективът е най-подходящия избор за макрофотография, т.е. с него се постига най-добрия резултат. Конструиран специално за макрофотография, с по-висока резолюция и значително "по-остър" от нормалните си събратя.

    Прочети още...  
  • ПРОКСАРНА ЛЕЩА

    Най-лесния и евтин начин за макрофотография е използването на проксарни (макро-) лещи (филтри).

    Прочети още...
© 2009-2018 MacroPic. All Rights Reserved.

Please publish modules in offcanvas position.