• FAQ ЗА ПРЕДМЕТНАТА ФОТОГРАФИЯ #5. ИЗБОР НА ФОН В ПРОДУКТОВАТА ФОТОГРАФИЯ

    Като правило, клиентът сам определя на какъв фон ще се снима изделието. Но въпреки това е сте длъжни да го информирате, че предмет, заснет на бял фон трудно може да се мотнира на тъмен фон.

    Прочети още...  
  • ПРОДУКТОВО ЗАСНЕМАНЕ НА ТЪКАНИ

    Било то ръчно плетиво или елитна коприна, обкръжени сме от тъкани. Днес ще разгледаме схеми , помагащи за заснемането им. Вашите приятели, занимаващи се с ръкоделие ще ви боготворят и ако наистина ви се получават добре, даже можете да си намерите фотоместенце в голяма компания, занимаваща се с текстил.

    Прочети още...  
  • РЕКЛАМНА ПРЕДМЕТНА ФОТОГРАФИЯ. СНИМАНЕ НА ГЛАНЦОВИ ОБЕКТИ

    Имиджова снимка на марката Skin Code

    Прочети още...  
  • ЗАЩО Е НУЖНО ЗАСНЕМАНЕ НА СТОКИ ЗА КАТАЛОГ ИЛИ ИНТЕРНЕТ МАГАЗИН?

    Собствениците и управителите на интернет магазини знаят, че от това как е представена стоката зависят продажбите.

    Прочети още...  
  • ФУУД ФОТОГРАФИЯ

    Дейвид Лофтус и Джейми Оливър

    За много от нас празниците са ядене, ядене и пак ядене. В този кратък урок с нас ще споделят своя опит известният кулинар Джейми Оливър и професиональният фууд фотограф Дейвид Лофтус.

    Прочети още...

ЕРНСТ ХААС

Красотата се рисува сама: и когато този процес достигне до апогея си – аз снимам.

Ернст Хаас (Ernst Haas) се родил на 2 март 1921 г. във Виена в семейството на крупен правителствен чиновник. Майка му била любител на изкуството и от детството се стараела да формира вкус към прекрасното у сина си. Даже и след като Хаас станал известен фотограф, той продължавал да се вслушва в съветите на майка си,

те кореспондирали в течение на много години и при това едва ли не основната част от писмата им се засягали въпроси от естетиката и изкуството.

Ернст сериозно се заел с фотография в началото на 40-те. Известно време учил в института по графични изкуства, по време на Втората световна война работил във фотостудио във Виена, през 1945 г. преподавал фотография в европейския филиал на Американския Червен Кръст. Тогава му попаднала книгата «The Poet’s Camera», в която снимки на най-добрите американски фотографи били съчетани с поезия. Книгата му направила голямо впечатление, в нея той се запознал с творчеството на предшествениците си, разбрал, че реалният обект на фотографията може да се превърне в иреален поетичен образ.

През 1946 г. Ернст Хаас придобил първия си фотоапарат – двуобективен Ролейфлекс с размер на кадъра 6х6 см. Обичал да разказва, че го получил на черния пазар срещу ... 10 кг. маргарин, който пък получил като подарък за двайстата си годишнина. Скоро го сменил с Лайка, която макар и да отстъпвала на средноформатната камера по качество, била много по-удобна за използване. Трябва да се каже, че не робувал на техниката: «Няма никакво значение, какъв фотоапарат използвате», – учел студентите си години по-късно, – «Всеки от тях може дза фиксира това, което виждате. Но вие трябва да го ВИДИТЕ».

В края на 40-те се запознал с журналистката Инге Морат, която показала негови работи на главния редактор на списанието «Heute». Известно време работили заедно: Морат писала статии, а Хаас снимал.

През 1949 г. Ернст Хаас направил фоторепортаж за завръщането на австрийските военопленници във Виена. Снимките били отпечатани в «Heute», а малко по-късно и в «Life». Публикацията го направила известен. Това не можело да се обясни с актуалността на темата, а по-скоро обратното – печатните издания били препълнени с подобни репортажи. Снимките на Хаас рязко изпъквали със своите художествени особености.

Веднага след публикацията му предложили щатна длъжност фотокореспондент на «Life», но младият човек решил да остане независим фотограф. Вместо това, той приел предложението на Робърт Капа и Анри Картие-Бресон и постъпил в скоро откритата фотоагенция «Magnum Photos». Тогава тя била неизвестна агенция, с неясна перспектива, състоящо се само от основателите си – Ернст Хаас станал първият и поканен член. След гибелта на Капа той бил включен в управата, а през 1959 г. бил избран за президент на агенцията.

В началото на 50-те Хаас се преместил в САЩ. Той се заселил в Ню Йорк, считайки този град за рай на стрийт фотографията: «Очарова ме ритъмът му, откритостта на жителите му», си спомнял по-късно. Фотографи имало в излишък, но Ернст Хаас не се загубил в общата маса, много негови снимки станали икона на «Голямата ябълка» в средата на XX век.

Първите експерименти на Хаас с цветната фотография се отнасят към 1949 г. «Преходът (от ч/б към цветно) беше напълно естествен за мен. Аз се стремях към това, имах нужда от това, бях готов за това и цветните филми станаха достъпни», – написал фотографът. И продължил: «не разбирам всички тези дискусии "цвят срещу черно-бяло". Обичам и двете».

Не би могло да се каже, че Хаас започнал пръв работа с цвят – основните принципи на получаване на цветно изображение описал в средата на XIX век френският учен Луи Дюко дю Орон; с началото на XX век много фотографи се обръщали към цвета от време на време, получавайки приемливи, а понякога и печеливши резултати.

Той е първи в историята, който започнал да използва цвета не като важен изобразителен елемент, но и като основен обект на снимката, изразявайки чрез цвета и светлината същността на видяното. Той накарал цветовете да оживеят, но без да губят връзка с действителността.

През 50-те Ернст Хаас публикувал в различни списания множество фоторепортажи, които показвали, че цветната фотография може да съперничи с черно-бялата си сестра, както в плана на предаване на информация, така и в художествен план. То бързо постигнал успех: през 1958 г. списанието «Popular Photography» провело анкета сред 243 известни художествени критици, учители, издатели, музейни работници и други представители на творческата интелигенция. Те избрали десетте най-добри фотографи на съвремието: Ансел Адамс, Ричард Аведон, Анри Картие-Бресон, Алфред Ейзенштадт, Ернст Хаас, Филип Халсман, Юсуф Карш, Гуен Мили, Ървинг Пен, и Юджийн Смит. Както се вижда, Ернст Хаас – тогава още съвсем млад фотограф, попаднал в добра компания.

През 1962 г. се състояла изложба от цветни снимки на хаас в Нюйоркския Музей на съвременното изкуство. Куратор на изложбата бил един от най-известните фотографи на XX век Едуард Стейхен, който нарекъл Хаас «свободен дух, неограничен в рамките на традицията или теорията, който се освободил и намерил красота, нямаща аналог в историята на фотографията». След Стейхен директор на Музея за съвременно изкуство станал Джон Зарковски, на когото принадлежи изказването: «Цветът в цветната фотография често представлява нищо не значещ декоративен екран между зрителя и изобразения на снимката елемент. Ернст Хаас е разрешил това противоречие, превръщайки самото усещане за цвят обект на изображението. Никой преди него не е успял да изрази така радостта от Видението».

Ернст Хаас работил много до смъртта си. Снимките му се печатали в най-престижните списания, постоянно участвал в изложби, издавал книги – знаменитият му албум «The Creation» излязъл в половинмилионен тираж.

Отделял много време и сили за обществено-полезна работа, преподавал, занимавал се с теория и философия на фотографията, писал за връзката на фотографията с другите изкуства, в частност с музиката и поезията. «Аз съм композитор, само че при мен нотите са различни», – написал той. Или: «Фотографиятя е език, на който се научих да пиша и проза и поезия».

Hаас починал на 12 септември 1986 г. «За мен Ернст беше самата чуствителност, той притежаваше невероятно обаяние и дълбок ум...», – записал в дневника си Анри Картие-Бресон три дни по-късно, – «Той изчезна стремително, като комета, оставяйки след себе си дълга следа от човешко познание и изящество». И сякаш засрамил се от бушуващите чуства, добавил: «Чувам, как би се смял и шегувал с мен, ако прочете тези редове».

2010 © MACROPIC

0
0
0
s2sdefault
  • МАКРООБЕКТИВ

    Макрообективът е най-подходящия избор за макрофотография, т.е. с него се постига най-добрия резултат. Конструиран специално за макрофотография, с по-висока резолюция и значително "по-остър" от нормалните си събратя.

    Прочети още...  
  • МАГИЧНИЯТ ДЕКОР

    Веднъж, снимайки насекоми изведнъж осъзнах, че те живеят в съвсем друг свят. Живеят заедно с нас, около нас, но светът им е съвсем различен.

    Прочети още...  
  • ФОКУСИРОВЪЧНИ РЕЛСИ

    Фокусировъчните релси (Макрорелси, макрошейна, Focusing Rail) се поставят между главата на статива и фотоапарата и позволяват при фокусиране да се движи камерата, а не както при обичайното фокусиране - чрез въртене на гривната на фокуса. При снимане с фиксиран мащаб това е единственият начин на фокусиране.

    Прочети още...  
  • МАКРОМЕХ

    Използването на макромех е друг метод за превръщане на обикновен обектив в макрообектив. Разтяга се до 100, 200 и повече мм. Като цена е съизмерим с проксарните лещи, т.е. евтин.

    Прочети още...  
  • СВЕТКАВИЦИ В МАКРОФОТОГРАФИЯТА

    Ако предметното разстояние е малко, както при повечето методи за макрофотография нормалното осветление на обекта става трудно, възможно е само отстрани.

    Прочети още...
© 2009-2018 MacroPic. All Rights Reserved.

Please publish modules in offcanvas position.