• ПРЕДМЕТНА ФОТОГРАФИЯ НА БЯЛ ФОН

    Става дума за снимане на изолирани обекти на бял фон, доколкото именно този тип предметна фотография е най-търсен от фотобанките и по щастливо стечение на обстоятелствата, пределно лесен за научаване. Той изисква преди всички акуратност и внимание към детайлите.
  • ФУУД ФОТОГРАФИЯ

    Дейвид Лофтус и Джейми Оливър

    За много от нас празниците са ядене, ядене и пак ядене. В този кратък урок с нас ще споделят своя опит известният кулинар Джейми Оливър и професиональният фууд фотограф Дейвид Лофтус.

    Прочети още...  
  • РЕКЛАМНА ФОТОГРАФИЯ НА ДРЕХИ В 7 СТЪПКИ

    Следните насоки ще ви помогнат да създадете качествена рекламна фотография на облекла, представено от модел.
  • FAQ ЗА ПРЕДМЕТНАТА ФОТОГРАФИЯ #2. ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТНОТО МЯСТО В ПРОДУКТОВАТА ФОТОГРАФИЯ

     

    • Заблуда е, че предметната палатка е много удобна за снимане на голям брой предмети. Използването на палатка за продуктова фотография често не ускорява процеса, а го забавя, особено при смяна на изделията или гледната точка.
    • Прочети още...  
    • 10 СЪВЕТА ЗА ПРЕДМЕТНАТА ФОТОГРАФИЯ

      Автор yjhsu

      Въпреки развитието на технологиите, привлекателноста на предметната снимка /фотография/ не се е загубила и до днес.

      Прочети още...

ЕРНСТ ХААС

Красотата се рисува сама: и когато този процес достигне до апогея си – аз снимам.

Ернст Хаас (Ernst Haas) се родил на 2 март 1921 г. във Виена в семейството на крупен правителствен чиновник. Майка му била любител на изкуството и от детството се стараела да формира вкус към прекрасното у сина си. Даже и след като Хаас станал известен фотограф, той продължавал да се вслушва в съветите на майка си,

те кореспондирали в течение на много години и при това едва ли не основната част от писмата им се засягали въпроси от естетиката и изкуството.

Ернст сериозно се заел с фотография в началото на 40-те. Известно време учил в института по графични изкуства, по време на Втората световна война работил във фотостудио във Виена, през 1945 г. преподавал фотография в европейския филиал на Американския Червен Кръст. Тогава му попаднала книгата «The Poet’s Camera», в която снимки на най-добрите американски фотографи били съчетани с поезия. Книгата му направила голямо впечатление, в нея той се запознал с творчеството на предшествениците си, разбрал, че реалният обект на фотографията може да се превърне в иреален поетичен образ.

През 1946 г. Ернст Хаас придобил първия си фотоапарат – двуобективен Ролейфлекс с размер на кадъра 6х6 см. Обичал да разказва, че го получил на черния пазар срещу ... 10 кг. маргарин, който пък получил като подарък за двайстата си годишнина. Скоро го сменил с Лайка, която макар и да отстъпвала на средноформатната камера по качество, била много по-удобна за използване. Трябва да се каже, че не робувал на техниката: «Няма никакво значение, какъв фотоапарат използвате», – учел студентите си години по-късно, – «Всеки от тях може дза фиксира това, което виждате. Но вие трябва да го ВИДИТЕ».

В края на 40-те се запознал с журналистката Инге Морат, която показала негови работи на главния редактор на списанието «Heute». Известно време работили заедно: Морат писала статии, а Хаас снимал.

През 1949 г. Ернст Хаас направил фоторепортаж за завръщането на австрийските военопленници във Виена. Снимките били отпечатани в «Heute», а малко по-късно и в «Life». Публикацията го направила известен. Това не можело да се обясни с актуалността на темата, а по-скоро обратното – печатните издания били препълнени с подобни репортажи. Снимките на Хаас рязко изпъквали със своите художествени особености.

Веднага след публикацията му предложили щатна длъжност фотокореспондент на «Life», но младият човек решил да остане независим фотограф. Вместо това, той приел предложението на Робърт Капа и Анри Картие-Бресон и постъпил в скоро откритата фотоагенция «Magnum Photos». Тогава тя била неизвестна агенция, с неясна перспектива, състоящо се само от основателите си – Ернст Хаас станал първият и поканен член. След гибелта на Капа той бил включен в управата, а през 1959 г. бил избран за президент на агенцията.

В началото на 50-те Хаас се преместил в САЩ. Той се заселил в Ню Йорк, считайки този град за рай на стрийт фотографията: «Очарова ме ритъмът му, откритостта на жителите му», си спомнял по-късно. Фотографи имало в излишък, но Ернст Хаас не се загубил в общата маса, много негови снимки станали икона на «Голямата ябълка» в средата на XX век.

Първите експерименти на Хаас с цветната фотография се отнасят към 1949 г. «Преходът (от ч/б към цветно) беше напълно естествен за мен. Аз се стремях към това, имах нужда от това, бях готов за това и цветните филми станаха достъпни», – написал фотографът. И продължил: «не разбирам всички тези дискусии "цвят срещу черно-бяло". Обичам и двете».

Не би могло да се каже, че Хаас започнал пръв работа с цвят – основните принципи на получаване на цветно изображение описал в средата на XIX век френският учен Луи Дюко дю Орон; с началото на XX век много фотографи се обръщали към цвета от време на време, получавайки приемливи, а понякога и печеливши резултати.

Той е първи в историята, който започнал да използва цвета не като важен изобразителен елемент, но и като основен обект на снимката, изразявайки чрез цвета и светлината същността на видяното. Той накарал цветовете да оживеят, но без да губят връзка с действителността.

През 50-те Ернст Хаас публикувал в различни списания множество фоторепортажи, които показвали, че цветната фотография може да съперничи с черно-бялата си сестра, както в плана на предаване на информация, така и в художествен план. То бързо постигнал успех: през 1958 г. списанието «Popular Photography» провело анкета сред 243 известни художествени критици, учители, издатели, музейни работници и други представители на творческата интелигенция. Те избрали десетте най-добри фотографи на съвремието: Ансел Адамс, Ричард Аведон, Анри Картие-Бресон, Алфред Ейзенштадт, Ернст Хаас, Филип Халсман, Юсуф Карш, Гуен Мили, Ървинг Пен, и Юджийн Смит. Както се вижда, Ернст Хаас – тогава още съвсем млад фотограф, попаднал в добра компания.

През 1962 г. се състояла изложба от цветни снимки на хаас в Нюйоркския Музей на съвременното изкуство. Куратор на изложбата бил един от най-известните фотографи на XX век Едуард Стейхен, който нарекъл Хаас «свободен дух, неограничен в рамките на традицията или теорията, който се освободил и намерил красота, нямаща аналог в историята на фотографията». След Стейхен директор на Музея за съвременно изкуство станал Джон Зарковски, на когото принадлежи изказването: «Цветът в цветната фотография често представлява нищо не значещ декоративен екран между зрителя и изобразения на снимката елемент. Ернст Хаас е разрешил това противоречие, превръщайки самото усещане за цвят обект на изображението. Никой преди него не е успял да изрази така радостта от Видението».

Ернст Хаас работил много до смъртта си. Снимките му се печатали в най-престижните списания, постоянно участвал в изложби, издавал книги – знаменитият му албум «The Creation» излязъл в половинмилионен тираж.

Отделял много време и сили за обществено-полезна работа, преподавал, занимавал се с теория и философия на фотографията, писал за връзката на фотографията с другите изкуства, в частност с музиката и поезията. «Аз съм композитор, само че при мен нотите са различни», – написал той. Или: «Фотографиятя е език, на който се научих да пиша и проза и поезия».

Hаас починал на 12 септември 1986 г. «За мен Ернст беше самата чуствителност, той притежаваше невероятно обаяние и дълбок ум...», – записал в дневника си Анри Картие-Бресон три дни по-късно, – «Той изчезна стремително, като комета, оставяйки след себе си дълга следа от човешко познание и изящество». И сякаш засрамил се от бушуващите чуства, добавил: «Чувам, как би се смял и шегувал с мен, ако прочете тези редове».

2010 © MACROPIC

0
0
0
s2sdefault
  • ОБЪРНАТ ОБЕКТИВ

      

    Макроадаптер

    Позволява скрепване на два обектива (coupling), един, поставен на фотоапарата и втори, обърнат с челната си леща към неговата челна леща. Обърнатият обектив на практика изпълнява ролята на проксарна леща или макроконвертор.

    Прочети още...  
  • ПРОКСАРНА ЛЕЩА

    Най-лесния и евтин начин за макрофотография е използването на проксарни (макро-) лещи (филтри).

    Прочети още...  
  • ПОДГОТОВКА НА СНИМКАТА ЗА ПУБЛИКУВАНЕ

    В последно време достатъчно често забелязвям изказвания от типа "Никакъв Фотошоп".

    Прочети още...  
  • ПОЛЕВА МАКРОФОТОГРАФИЯ НА РАСТЕНИЯ: ТЕХНИКА НА СНИМАНЕ В ЕСТЕСТВЕНИ УСЛОВИЯ

    В тази статия ще разкажа за техническите моменти и подхода към макрозаснемането на растения в дивата природа, които смятам за важни. Прочети още...  
  • СКОРОСТ И ДИАФРАГМА В МАКРОФОТОГРАФИЯТА

    Обект на макроснимка може да бъде всеки предмет от окръжаващата среда - от снежинките до върха на химикалката.

    Прочети още...
© 2009-2018 MacroPic. All Rights Reserved.

Please publish modules in offcanvas position.