МЕН РЕЙ

Винаги ще има хора, които гледат само техниката на изпълнение – главния въпрос, който задават е «как», докато в същото време други, любознателни се интересуват «защо». За мен лично вдъхновяващата идея винаги е значела повече от другата информация.

Мен Рей (Man Ray) се родил на 27 август 1890 г. в еврейско семейство,

неотдавна емигрирало в Америка от Руската империя. През 1897 г. семейството се преместило в Ню Йорк и се заселило в Бруклин. Тогава бъдещият знаменит художник и фотограф се казвал Емануел Радницки (Emmanuel Radnitzky). През 1912 г. родителите му, опасявайки се от антисемитски изстъпления, сменили фамилията си на Рей. Дванадесетгодишният Еманюел, който роднините наричали Мени (Manny), си харесал името Мен. Скоро започнали да го наричат Мен Рей.

Мен Рей отрано се увлякъл по живописта, и получавайки атестат за средно образование, решил да стане художник. В първите му работи се забелязва подражание на старите майстори, но скоро го завладяли новите авангардни направления. Младият човек посещавал галерията «291» на Алфред Стиглиц – една от най-влиятелните за времето си, експериментирал, пробвал се в абстрактното, кубизма и фитиризма. Първи използвал аерозолен спрей в живопистта под името аерограф. През 1915 г. се състояла първата изложба на младия художник, през същата година станал участник в дадаисткото движение в Ню Йорк.

През 1920 г. Мен Рей заедно с Марсел Дюшан издали обзорника «New York Dada» – по замисъла на авторите трябвало да е първият брой от периодично издание, но поради организационни и финансови трудности втори брой така и не излязъл. «Дада не може да живее в Ню Йорк», отсякъл разочарованият художник и през 1921 г. заминал за Париж.

В Стария свят Мен Рей влязъл в кръга на най-добрите представители на европейския авангард и получил признание като един от най-големите дадаисти и сюреалисти. Той участвал в изложби, поддържайки тесни отношения с Жан Кокто, Макс Ернст, Салвадор Дали, Пабло Пикасо, Андре Бретон, много други представители на художествения елит. Кръгът от интереси бил широк: живопис, колажи, готови обекти.

Първите експерименти с фотографията се отнасят към 10-те години; в същото време младият художник използвал фотоапарат за да снима собствените си произведения. Много години по-късно, може би малко преувеличавайки, той написал: «Единствено снимайки картините си, аз открих, че в тях има нещо скрито». През 1914 г. придобил собствен фотоапарат, и използвайки съветите на Алфред Стиглиц бързо го разучил. Отначало снимал роднини и познати, посетители на галериите, разглеждащи картини и разбира се художници. Именно с този фотоапарат започнала дружбата с Марсел Дюшан. От година на година младият човек се увличал все повече от новите възможности, които открива фотографията пред творческите натури.

Към професионални занимания с фотография го подтикнала нуждата. Въпреки успехите си и тълпите, посещаващи изложбите му той не можел да продаде нищо. Предложил услугите на фотограф на двама свои приятели художници – снимал картините им, любовниците и децата им, клиентите и т.н. Кръгът постоянно се разширявал, Мен Рей получавал все повече и по-изгодни поръчки. Скоро станал един от най-търсените и високоплатени парижки фотографи.

Скоро в живота му се състояла една много важна среща. «Веднъж стоях в кафене», си спомнял той по-късно, «Появи се сервитьорът за да вземе поръчката. След това той приближи към масичка, където имаше някакви момичета, но отказа да ги обслужи... разрази се страхотен скандал». Мен Рей поканил момичетат на масата си и им поръчал питиета. Така той се запознал с Кики дьо Монпарнас, знаменита певица и модел. Скоро Кики станала муза и любовница на фотографа. Това го направило знаменитост – в очите на парижани избранникът на Кiki de Montparnasse не би могъл да е бездарен и посредствен.

През 1924 г. Рей публикувал едно от най-знаменитите фотографски произведения – колаж на Кики със сюрреалистичното заглавие «Le Violin d'Ingres». В случая фотоапаратът със същия успех е можел да бъде заменен с молив или четка.

През 1929 г. в бара към Мен Рей приближила симпатична девойка: «Казвам се Лий Милър», – казала тя, – «Аз съм Вашият нов студент». Той отговорил, че не набира ученици и изобщо има намерение да тръгва. «Знам», – не се смутила тя, – «Ще дойда с Вас». Така започнал периодът на сътрудничество и любов между двама талантливи фотографи. «Ние преживяхме заедно три годиниа», – си спомняла ли по-късно, – «Наричаха ме мадам Мен Рей, както е прието във Франция».

Сътрудничеството им било плодотворно. В началото Лий само проявявала и копирала снимките, после започнала да асистира на шефа си в студиото и даже снимала самастоятелно, така, че е напълно възможно някои снимки от началото на 30-те, носещи името на Мен Рей да са заснети от ученичката му. През 1932 г. тя заминала за Ню Йорк, учителят и страдал много и даже заплашвал да приключи със себе си, но скоро намерил нов модел и помощница.

Със самото начало на кариерата си като фотограф, Мен Рей постоянно експериментирал с нови технически прийоми. През 1922 г. той преоткрил метода за създаване на фотоизображения без фотоапарат.

Освен с авангардните фотографии с различни стилове и направления, Мен Рей се прославил и като майстор на портрета, като един от най-добрите фотографи за модните списания. Сътрудничил си с «Harper's Bazaar», «Vogue», «Vu» и «Vanity Fair».

През 1940 г. Мен Рей се върнал в САЩ. Трудно взел това решение, постоянно отлагал заминаването, надявайки се, че няма да има война или че Франция няма да участва в нея. В крайна сметка обстановката станала взривоопасна и Мен Рей заминал за Америка, оставяйки във Франция дома си, автомобила си, приятелите си, славата на един от най-добрите парижки художници авангардисти и един от най-добрите фотографи, практически всичките си картини (слава Богу, оцелели) и поредната си голяма любов – младата танцьорка Еди Фиделин.

В Америка за него било тежък удар да разбере, че го познават само като фотограф, никой даже и не предполагал, че има някакви други художествени таланти. Верятно обиден, Ман Рей захвърлил фотографията. Той рисувал картини и дори продавал някои от тях, но така и недостигнал голяма популярност. Преживявал с донесения от Франция капитал, но въпреки хроничното безпаричие отказвал (с редки изключения) да се върне към фотографията. «Аз рисувам това, което е невъзможно да се заснеме, това, което идва от въображението или фантазията», – казвал той, – «Аз снимам неща, които не ми е интересно да рисувам, които вече съществуват». Или : «да се създава е божествена съдба, да се копира - човешка». И той се отказал от човешката: занимавал се с дизайн на шахматни фигури, рисувал, чел лекции.

През 1951 г. Ман Рей заедно със съпругата си (оженил се през 1946 г.) се върнал във Франция, където в продължение на четвърт век продължил да се занимава със скулптора и живопис. Репутацията му на фотограф била на висота, както преди, въпреки, че почти не вземал фотоапарата в ръцете си. Рядко изпълнявал платени поръчки: в края на 50-те компанията «Polaroid» го наела да тества нов филм. Отнесъл се към задачата като истински сюррреалист – направил серия от снимки, насочвайки фотоапарата в различни посоки, и натискайки спусъка произволно.

През 40-те и 50-те Ман Рей не вземал участие във фотоизложби, смятайки, че е под достойнството му да участва в групови изложби. През 60-те ситуацията се изменила: през 1961 г. получил златен медал на Венецианското Фотобиенале, след година се състояла негова изложба в Париж, през 66-та ретроспективна изложба в Лос Анджелис. И до днес негови изложби обикалят целия свят. През 1999 г. списанието «ARTnews» го включило в списъка на 25-те най-влиятелни художници на ХХ век.

Ман Рей починал през 1976 г. в своето студио в Париж на възраст 86 г. Епитафията на надгробната могила гласи: «Безпристрастен, но не равнодушен».

2010 © MACROPIC

© 2009-2017 MacroPic. All Rights Reserved.

Please publish modules in offcanvas position.