ГИ БУРДЕН

В днешно време работите на Бурден имат по-голям смисъл, отколкото преди 20 години. Тим Бланки (писател)

 Ги Бурден (Guy Bourdin) е един от основателите на фешън фотографията, фанатик по отношение на работата си, удостояван с най-престижните награди в тази област. На 32 години сътрудничел с най-известното модно списание – френския Vogue. Снимал е рекламните кампании на най-елитните модни марки - Channel, Lancetti, Ungaro, Versace, Gianfranсo Ferre и много други.

Ги Луи Банарес се родил на 2 декември 1928 г. в Париж, но след една година бил изоставен от майка си и осиновен от Морис Дезир Бурден. Приемният баща дал на момчето фамилията си, която впоследствие станала легенда в най-жестоката индустрия – модната.

В Париж той се запознал с Ман Рем, известен художник и фотограф, който предложил на Ги да му бъде протеже. Следвайки примера на покровителя си, Бурден се образовал в тези области, като отдавал предпочитание на фотографията. Първите скромни приходи му донесли малки черно-бели снимки, които станали и предмет на първата и едиствена изложба преживе през 1952 г. Именно с тази експозиция започнал дългият и плодотворен съюз на фотографа с френския Vogue.

Най-известното списание било създадено изключително за жените, те били и предмет на творчеството на Бурден. В изображенията си засягал остри за времето си теми като секса, жестокостта, блясъка и модата. За въплътяването им били нужни сложни, остри средства.

Ги снимал в своя особен стил, поставяйки моделите в неестествени пози, на високи токчета, с ярко червило и начервени бузи. При това той изисквал и постигнал пълен редакторски контрол над работите си. Той преминал границите на позволеното и накарал всички свързани с модата да говорят за него.

Във Vogue Бурден работил рамо до рамо с Хелмут Нютън, който също се отличавал с свободолюбие и оригиналност на замисъла. Двамата като че ли се състезавали в изкривяването на обичайната красота на моделите. Но докато Хелмут създавал монохромна еротика с елементи на садомазохизъм, снимките на Бурден били в ярки цветове. Ги гледал напред в бъдещето и до днес фотографиите му изглеждат съвременни и скандални.

Фотографът бил известен като взискателен човек с тежък характер. Съвременниците му го обявили за женомразец. Той принуждавал моделите да стоят в неудоби пози дълги часове, докато не се уверял във високото качество на снимката. Едно от момичетат, което работело с него, казало, че «трябва да си мазохист, за да роботиш с Ги Бурден». В работите му трудно могат да се открият усмихващи се жени. Лицата им изразяват множество емоции, различни от радост и щастие. Възможно е такова отношение към противоположния пол да е своебразно отмъщение на фотографа, задето бил изоставен от майка си. Образът и преследвал Ги през целия му живот в червенокосите жени, които той обожавал.

Гениалният фотограф бил отшелник, който не обичал публичността. Работите му дълго време не били публикувани, защото не искал да ги извади от контекста на своите фотосесии.

Никога не се страхувал да не загуби работата си, не търсел слава и признание, получавайки пълно удовлетворение от собствената си работа. Фотографът бил убеден, че рискът да премине чертата и да не бъде разбран, плюс смелост в работата, позволяват да се създадат произведения, които по-късно могат да се нарекат изкуство. Художниците са пълни с противоречия, и това потвърждава желанието му за пълно унищожение след смъртта му на всичко, което е създал. Но се случило обратното и първата монография, посветена на творчеството на майстора, станала книгата «Exhibit A”, издадена 10 г. след смъртта му.

Бурден бил женен. През 1961 г. той свързал съдбата си със Саланж Мари Луиз Гезе, която му родила единственото дете, сина Самюел. След 10 г. съвместен съпружески живот Мари Луиз починала от заболяване на сърцето в Холандия. Слуховете почернили и тази печална страница от биографията му. Вървяла мълвата, че съпругата на фотографа, след няколко години живот с него се обесила.

Подобно мнение за фотографа породили отношението към моделите и самите снимки, който майкар и изпълнени с цветове носели в себе си тъмната страна на човешката същност, скритите пороци и съблазни.

В работите му може да се види и неприкрита жестокост. По-красноречива от думите е една от снимките на майстора. На нея е запечатан мъж, звънящ на входната врата, която е открехната и през отвора зрителят вижда красива девойка в неестествена поза на стол. Става ясно, че е мъртва. Разбира се, такова откровение трудно би се харесало на някого. Но това не нопречило на Бурден да е търсен. Той създал рекламни плакати за Air France, Claude Montana, Gianni Versace, Emanuel Ungaro, Chanel, Issey Miyake и много други, които имали колосален успех.

Веднъж редакторът на Vogue представил Ги на дизайнера на обувки Charles Jourdan, който впоследствие станал негов покровител. С това запознанство започнала работата на фотографа над рекламните кампании на марката Charles Jourdan, продължила 14 г.

Работейки за Журден, Ги не изменил на себе си. На пръв поглед е трудно да се повярва, че работите му са реклама на обувки. На една от снимките е запечатан силует на жена, нарисуван с тебешир на пода и чифт търкалящи се красиви пантофки. На друга момиче стои в неестествена, неудобна поза, което се чете върху лицето и. Става ясно, че целта и е да покаже шикарни обувки. И разбира се уникалното откритие на майстора, неговата «визитна картичка» – снимка в снимката.

Бурден успявал да привлече вниманието именно върху предметите, които рекламирал, а на моделите била отредена ролята на антураж в общия замисъл на снимката, придавал им сходен «фасон».

Създал каталог на дамско бельо за Bloomingdale, който може да се нарече еднствената «книга» с работи на фотографа, издадена през живота му. Там на една от снимките жени в разкошно бельо се пекат на слънцето в интересни пози върху капаците на колите си. Ярка светкавица създава ефекта на полицейски прожектор, който разобличава виновниците за тази невиждана разпуснатост. Ги можел да превърне простата реклама в мезансцена, със сюжет и красноречив подтекст.

Творенията на Бурден са обсъждани винаги, на много хора не се харесвали, мнозина ги смятали за пошли и жестоки, но има и такива, които го признават за гений. Творчеството му оказало голямо влияние на майстори на фотографията, като Дейвид ЛаШапел, Мерт Алас, Маркус Пигот, Ник Найт и Жан Батист Мондино.

Уникалността и значимостта в изкуството на Ги отбелязал Международният Център по Фотография, който му присъдил наградата Ifinity Award.

Ги Бурден починал през 1991 г.

2010 © MACROPIC

© 2009-2017 MacroPic. All Rights Reserved.

Please publish modules in offcanvas position.