АЛФРЕД АЙЗЕНЩАТ

Ние живеем в свят, състоящ се от последователност от скоротечни моменти и всеки от тях може да носи нещо значително. Когато дойде този миг, аз действам инстинктивно. Между очите ми и показалеца прескача нещо като електрически импулс.

Но дори и това е твърде продължително. Мечтая за времето, когато няма да има нужда да се губи време за крачката между мозъка и пръста. И аз ще мога да фотографирам, примигвайки с очи. Тогава ще бъда истински фотограф.

През 1999 г. редакцията на популярното Интернет-списание "The Digital Journalist" поставила пред себе си нелеката задача да избере "Журналист на столетието". Претенденти имало достатъчно, и то какви! Бащата на фотожурналистиката Ерих Саломон; първият чернокож американец, пробил си път до фотографския Олимп Гордън Паркс; легендата на журналистиката Робърт Капа; винаги първият на местопрестъплението Уиджи; "художниците с Лайка" Анри Картие-Бресон, Себастио Салгадо, Юджийн Смит и много други, съчетаващи в себе си таланта на борец, журналист, изследовател и художник.

"Когато нещата стигнаха до избора на един единствен фотожурналист, чийто влияние е било най-значително, оставили величествено наследство, нямахме и най-малкото съмнение", - казал основателят и редактор на "The Digital Journalist" Дирк Хелстид, - "Ние избрахме Алфред Айзенщат".

Алфред Айзенщат (Alfred Eisenstaedt), известен сред приятелите си с името Ейзи (Eisie), се родил в еврейско семейство на 6 декември 1898 г. в Западна Прусия. През 1906 г. семейството се преместило в Берлин, откъдето по време на Първата Световна Война младият човек бил призован в армията. След като се уволнил започнал търговия с галантерия.

Първият фотоапарат Кодак Алфред получил на 14 години. В средата на 20-те започнал да изпраща снимки в популярното в дохитлеровска Германия списание "Berliner Tageblatt", по-късно започнал да продава снимки на "Associated Press". По това време не мислел, че това е бъдещето му: "Фотожурналистиката едва се зараждаше, а аз почти нищо не разбирах от фотография" - си спомнял той по-късно - "За мен това беше приключение".

В началото на 30-те, използвайки стъклени негативи и крайно неудобно фотооборудване, Алфред Айзенстед заснел няколко неща, които благодарение на своята историческа и художествена стойност влезли в съкровищницата от най-добри снимки на всички времена и народи. Много силна снимка била направена през 1933 г. в Женева по време на петнадесетата сесия на Лигата на Нациите. "Там ... стоеше д-р Джозеф Гьобелс, хитлеровският Министър на пропагандата ... Неочаквано той вдигна очи към мен и в този момент натиснах спусъка. Очите му бяха пълни с ненавист...тази снимка беше публикувана нееднократно по целия свят. Питаха ме, как се чуствам, когато снимам подобни персонажи. Разбира се, не много добре, но когато в ръцете ми има фотоапарат, аз не се страхувам от нищо".

През 1935 г. Айзенщат почуствал, че Германия става все по-негостоприемна и заминал за Америка. Въпреки незнанието на езика, той бързо стигнал до успеха: още на следващата година станал един от първите фотографи на списание "Life", който по замисъла на създателя си Хенри Люс "трябва да разказва истории, използвайки фотографии вместо текст". Тогава списанието едва започнало дейността си и за факта, че станало най-популярното издание в САЩ и Западна Европа не е малка заслугата на Алфред Айзенщат.

В началото Айзенщат използвал средноформатен фотоапарат Rolleiflex, който много му харесвал, "защото Rolleiflex може да се държи ниско, без да се вдига до очите, по този начин никой не вижда, че снимам. Аз просто стоях неподвижен, като статуя. И никой не виждаше какво правя. За да се правят такива снимки трябва да си невзрачен и да умееш да се сливаш с тълпата". Ако към това се добави и ниският (около метър и петдесет) ръст на фотографа, ще стане понятно, че той е бил практически невидим - не само с Rolleiflex, но и с Лайка.

Най-известната си снимка Алфред Айзенщат заснел на 14 август 1945 г., когато цялата Америка празнувала т.нар. "V-J Day" (Victory over Japan Day - денят на победата над Япония). Вечерта на този ден той се разхождал по Таймс Скуеър, където имало пункт да записване на доброволци в армията. Около 7 часа вечерта по радиото обявили капитулацията на Япония и площадът се взривил от викове на радост.

Естествено Алфред Айзенщат не бил там случайно и не бил с празни ръце. По късно си спомнял, че вървял напред и назад и снимал радостните хора, когато забелязал матрос, който "се носеше по площада и целуваше безразборно всички жени подред: млади и стари, дебели и слаби. Наблюдавах то, но нямах желание да снимам. Неочаквано той сграбчи нещо бяло. Едва успях да вдигна камерата и до го снимам, докато целуваше медицинската сестра.

Тази снимка, която Айзенстед на шега нарекъл "Капитулация без уговорки", станала за американците символ на победата във Втората Световна Война. През 2005 г. на Таймс Скуеър се появи скулптурно изображение на целуваща се двойка, направено на основата на снимката от скулптора Стюард Джонсон. За съжаление властите не разрешиха поставянето на скулптурата на постоянна основа, затова тя украсява площада само в дните на победата над Япония.

Фотографът не се потрудил да установи самоличността на своите случайни модели; те също не бързали да се легитимират. Ситуацията се изменила след като през август 1980 г. редакцията на "Life" решила да проучи по-нататъчната им съдба и ги призовало от страниците си да се покажат. В течение на два месеца в редакцията на списанието се обадили 11 матроса с твърдението, че именно те са изобразени на знаменитата снимка. Жените се оказали по-скромни: само три представителки на прекрасния пол се припознали в снимката.

Към края на разказа за "Капитулация без уговорки" трябва да се отбележи, че макар фотографът да не я смятал за най-най-добрата си работа, той разбирал, че това е най-известната му работа: "Аз ще бъда на небето, а моите фотографии ще са живи. Хората ще забравят името ми, но ще помнят, че е имало фотограф, запечатал моряк, целуващ медицинска сестра в края на Втората световна война.

От самото начало на своята кариера Алфред Айзенстед се старал да съчетае в работите си репортерското и художественото. "Започнах като пикториалист", - си спомнял той, - "И сега аз се старая да правя красиви снимки". И това му се отдавало! За повече от половин век работа той направил десетки снимки, превърнали се във фотоикони на XX век. През 1954 г. се състояла първата самостоятелна изложба на фотографа в Ню Йорк, след която последвали десетки други. През 1958 г. списанието "Popular Photography" го включило в десетте най-добри фотографи на съвременността.

За работата си и резултатите от нея говорел много и охотно: "Мога с часове да наблюдавам капките дъжд. Аз през цялото време виждам фотографии - аз мисля над образите на бъдещите фотографии ... Но ако не виждам фотографии, не вадя фотоапарата от чантата". Такава е простата рецепта, и колко трудно е да се изпълнява!

Той не можел без любимата си работа: "той ми казваше, че ако не работи, ще умре", - си спомнял режисьорът и фотограф Гордън Паркс, работил с него повече от 20 години. И Алфред продължил да работи почти до смърта си: през 1993 г. на 95-годишния фотограф позирали Бил Клинтън и семейството му. Това била последната фотосесия на майстора - той си отишъл на 24 август 1995 г.

По спомените на приятелите и колегите му, Алфред Айзенщат се гордеел много с със своите снимки. Малкият му офис бил препълнен с кутии и отпечатъци, той често и дълго ги разглеждал. "Всичко е заключено в тях ... Аз не пиша. Нека другите пишат за тях. Ако искат да научат какво съм видял, те ще видят това в моите кутии - всичко, както е било в действителност, както съм го видял и какво съм мислил за него".

2010-2017 © MACROPIC

0
0
0
s2sdefault
© 2009-2019 MacroPic. All Rights Reserved.

Please publish modules in offcanvas position.