ЪРВИНГ ПЕН

Ако в продължение на дълго време гледам някакъв предмет, гледката започва да ме очарова. Това е проклятието на фотографа.

Ървинг Пен (Irving Penn) се родил на 16 юни 1917 г. в Плейнфилд (щата Ню Джърси).

Отрано се увлякъл от изобразителното изкуство, и завършвайки средно образование, постъпил в Училището по изкуствата при филаделфийския музей в курс по рекламен дизайн. След като завършил обучението си известно време работил като художествен редактор на списанието «Junior League», след това преминал на аналогична длъжност в големия универсалн магазин «Saks Fifth Avenue». На 25 години той взел неочаквано решение: напуснал работа и вземайки скромните си спестявания заминал за Мексико, където се посветил на живописта. Колко добри са били работите му можем само да гадаем – след 1 година той унищожил всичките си творби и се върнал в САЩ.

В Ню Йорк Ървинг Пен се устроил като асистент на Александър Либерман, който в това време бил художествен редактор на Vogue. Либерман - легендарна фигура в света на гланцираните списания, художник, скулптор, фотограф, дизайнер – успял да научи на много неща своя колега. В началото основното задължение на Пен било подбора на снимки за обложките на списанието. Той е бил преизпълнен от различни идеи, но щатните фотографи на Vogue не бързали да претворяват идеите му в живота. Неумението да се договори с фотографите принудило младия дизайнер да хване камерата и на 1 октомври 1943 г. на обложката на Vogue на появила неговата първа фотография. Тази дата може да се смята за втория рожден ден на Ървинг Пен, скоро показал своите необикновени способности в много области на фотографията и станал един от най-знаменитите фотографи на XX век.

За снимките на Пен е характерно използването на разнообразни, изобретени от него прийоми, набор от които постоянно използвал. Например, разполагал жертвата си в съставен от театрални съоръжения ъгъл, имитиращ затворено пространство. Някои модели се държали все едно нищо не е било, други били явно обезпокоени, представяли си, че са в капан или в карцер. Между моделите от «ъгловия период» имало немалко знаменитости.

Понякога Пен използвал различи предмети, мебели или устройства, например, разполагал модела в легло, върху мотоциклет, с музикален инструмент в ръце и т.н.

Веднъж купил от съседен магазин стар килим и в течение на няколко месеца го използвал за фон – различните части на килима се отличавали по тон и шарки и фотографът подбирал за всеки модел определено късче от фона. Свои части от килима получили философът Джон Дюи и режисьорът Алфред Хичкок.

С голям успех се ползвала поредицата от снимки донесени от Пен от командировка в Перу през 1948 г.

Той изкарал в Андите няколко дни, чакайки самолет и за да не пропилее това време, наел екзотично студио от местен фотограф. Ървинг направил там повече от 200 портрета на местни жители, в това число знаменитият «Деца от град Куско» («Cuzco Children»). Интересно е да се проследи ръста на цената на тази снимка: през 1948 струвала около 10 долара, през 1978 цената скочила до 3000, а след още десет години била 35000. На прага на XXI век за снимката искали вече 175 000, накрая, на 11 април 2008 г. платинен отпечатък 48,6х50,2 см., направен от фотографа през 1971 г. бил продаден за 529 000 долара!

Над не по-малко известния проект «Small Trades» фотографът работил през 1950-1951 г. в Ню Йорк, Париж и Лондон. Той заснел представители на различни професии, облечени в работна униформа и с атрибути на професията си в ръце. Получила се най-голямата серия на майстора, съставена от 252 снимки.

През 1952 г. Либерман съобщил на Пен, че ръководството на Vogue не харесва вече работите му. «После разбрах, че те искат от мен хубави, сладки, чистички картинки с хубавки момичета. Започнах да ги правя и започнаха да ме печатат – 200-300 страници годишно», – си спомня фотографът. «Дотогава аз се опитвах да правя фотографии, след това започнах да произвеждам продукти за портебление». За щастие, промяната засегнала само рекламната фотография, снимките за индустрията, модата и подобни. Що се отнася до портретната фотография, през 1950-те и по-късно той продължил да развива майсторството си и направил много снимки, влезли в съкровищницата на световното фотоизкуство, например знаменития портрет на Пабло Пикасо.

Фотографът смятал, че трябва да угоди не на модела или поръчителя, а на зрителя: «Много фотографи мислят, че техен клиент е този, който снимат», – споделя Пен тайната на успеха си през 1991 г., – «Мой клиент е онази жена в Канзас, четяща "Vogue". Аз се старая да я заинтригувам, възбудя и зарадвам».
Дотук ставаше дума за Ървинг Пен като портретист, който работи изключително със знаменитости, което разбира се отразява широтата на фотографските му интереси. Той много и успешно работил с природата, много внимание отделял на натюрмортите: «Снимката на пирожката също може да е изкуство», – казвал той и го доказвал в течение на своята продължителна кариера на фотограф. Пен много обичал т.нар. «етнографски изследвания», снимал папуасите на Нова Гвинея с национални носии, други представители на така наречените примитивни народи.

През 1958 г. американското списание «Popular Photography» избрало десетте най-добри съвременни фотографи. Шест от тях са си отишли от нас през ХХ век – Юджийн Смит, Филип Халсман, Ансел Адамс, Ген Мили, Алфред Айзенстед и Ернст Хаас, а неотдавна към тях се присъединили Юсуф Карш, Анри Картие-Бресон и Ричард Аведон, Ървинг Пен. Тъжно е, като днес няма никой от «великата десятка».

2010 © MACROPIC

0
0
0
s2sdefault
© 2009-2019 MacroPic. All Rights Reserved.

Please publish modules in offcanvas position.