ЕЛИЪТ ЪРУИТ

Искам снимките ми да бъдат емоционални. Малко други неща ме интересуват във фотографията.

Eлиът Ъруит (Elliott Erwitt), роден на 26 юли 1928 г. в Париж е легенда

на световната фотография, прославил се като най-талантливия автор на черно-бели снимки. Работите му са живи, емоционални, с чуство за хумор и дълбок смисъл, покорили публиката на много страни. Уникалността на техниката на фотографа се заключва в способността да вижда иронията в зоабикалящата го среда. Той не обичал постановъчните кадри, не използвал ретуш и работил само с филмови фотоапарати. Всичко, снимано от Ъруит е непокътнатата действителност, видяна през очите на оптимиста.

Родил се в семейство емигранти от Русия. Борис и Евгения дали на сина си неруското име Елиът Романо Ъруит. Второто име Романо дал бащата, който учел в Римския университет. Своите първи 10 години изкарал в Италия, но фашизмът принудил семейството да напусне страната през 1938 г. През 1941 г. Ъруит заедно с баща си се оказал в Лос Анджелис. Както казвал самият фотограф: "Благодарение на Бенито Мусолини аз съм американец". Именно в тази страна той открива себе си за изкуството на фотографията, което става смисъл на живота му.

Първата си антикварна камера Eлиът купил на 14 г. От 1942 г. до 1944 г. в лосанджелиcкия колеж изучавал фотография, а от 1948 г. до 1950 г. - кинематография в новото училище за обществени изследвания в Ню Йорк. Работил под ръководството на легендарния Рой Страйкър в Standart Oil Company. После постъпил на служба като помощник военен фотограф в армията на САЩ. Снимал за списания, като Collier's, Look, Life и Holiday. През 1953 Елиът заел щат в агенцията Magnum Photos, което позволило да се занимава свободно със собствени фотопроекти по целия свят. Благодарение на това научил четири езика.

Ъруит се старал да съхрани фотографията като увлечение, смятайки, че комерсиалните снимки губят своята естественост, защото в тях са заложени изискванията на поръчителя. Работите на Елиът изобразяват стереотипа на живота през 50-те и 60-те в Америка и Европа. В тях има много ирония към случващото се с хората, и не само с обикновените, а и със значимите персони.
През 1956 г. взел участие в известната експозиция на Стайхен Family of Man в музея на съвременното изкуство в Ню Йорк. През 1968 станал президент на престижната агенция Magnum Photos. Днес той продължава да е активен участник и знакова фигура в света на фотографията.
През 70-те Ъруит заснел три документални филма: Beauty Knows No Pain (1971), Red, White and Bluegrass (1973) и Glassmakers of Heart, Afganistan (1977). Най-известните му книги са: Son of Bitch (1974), Personal Exposures (1988), On the Beach (1991), Dogs, Dogs (1999), Snaps (2001).

Заглавията на ретроспективната му книга Snaps изключително добре подхожда на работите на фотографа. По мнението на Ъруит да се направи интересна, емоционална снимка няма нужда да се измисля нещо, наоколо има всичко за това. Едно щракване и уникалният кадър е готов. Снимките му не могат да бъдат сбъркани с други. Те помагат в сериозното да се види несериозното и обратното.

"Същността на изкуството на Елиът се заключва в това, да бъде чуствителен, без да плаче, забавен без да се смее, умен, без да размишлява". Уилфрид Шид (английски новелист).

Световна известност му донесла снимката на Никсън и Хрушчов на изложба в Москва (1959). На нея е запечатано, как Никсън пробожда с пръст Хрушчов по време на спор. "Моите снимки са политични в известен смисъл. Струва си да се разглеждат в качеството им на коментари към човешката комедия. Нима това не е политика? Попитайте ме, кого обичам по-малко, Никсън или Джонсън? Трябва да ме заставите насила да дам ясен отговор. Джонсън е бил въплащение на вулгарността, но дали това е видно от снимките? Вие ми кажете".

Разбира се, такъв кадър не може да не е забележителен, както и много други: White/Colored (1950), Целувка в огледалото за обратно виждане (1955) или убитата от скръб Жаклин Кенеди на Арлингтънското гробище (1963), Подскачаща болонка (1968). Кучетата били последното увлечение на фотографа, те не могли да го оставят равнодушен.

Животни, хора, сцени, жестове - от всичко извира ирония и хумор. Елиът никогда не описвал своите фотографии, обозначавал само годината и мeстата. "Да се обяснява изображение е все едно да се обяснява шега. Точно след като я обясниш тя умира" - казал самият той.

Оттогава легендарният фотограф не се изменил ни най-малко. Той останал същия непогубен от славата, чуствителен човек, ценящ вниманието към творчеството си. Като никой друг той може да види същността на своето време, ситуациите, обстоятелствата и да ги съхрани в снимките си. Отново и отново да напомня на околните, че на живота трябва да се гледа с усмивка.

Негови работи са събрани и изложени в различни музеи по света, включително Музея на съвременното изкуство в Ню Йорк; Смитсъновия институт във Вашингтон, окръг Колумбия; Художествения институт в Чикаго и в много други музеи.

2010 © MACROPIC

© 2009-2020 MacroPic. All Rights Reserved.