РОБЪРТ КАПА

Снимката е документ, който имащите очи и сърце, гледайки го усещат, че по света не всичко е благополучно.

 

Навярно в историята на човечеството няма толкова хора, подобни на Робърт Капа. Той имал кратък, но много ярък живот и е успял да остане легенда дълго след края му. Съдбата винаги била на негова страна; успехът ходел по петите му. Едва на 20 години си пожелал да стане приказен герой-фотограф, а на 40 претворил желанието си в живота, "преизпълнявайки" плановете си.

Андре Ерно Фридман (Endre Erno Friedmann), така се казвал Робърт Капа (Robert Capa) през първата половина от живота си, е роден на 22 октомври 1913 г. в Будапеща в богато еврейско семейство. Без да е особено силен ученик, той отрано се захванал с политическа дейност, активно участвал в митинги и демонстрации. След една подобна акция арестували, пребили и изселили от страната 17-годишния бунтар.

През 1920-те и 1930-те години, освен него и творческата интелигенция била основната "унгарска експортна стока". "Малко е да имаш талант. Трябва да се родиш унгарец" се шегувал по темата по-късно той.

През 1931 г. Андре Фридман пристигнал в Берлин, където изучавал социология и журналистика. Тук той разбрал какво е бедност. Нямал пари не само за учене, но и за ядене и в началото на 1932 г. взел съдбоносното решение да стане фотограф. Разбира се, не просто фотограф, а фотожурналист: това била "професия, близка до журналистиката, много подходяща за тези, които не така добре владеят словото". Между другото, през живота си Роберт Капа изучавал седем езика и всичките знаел еднакво лошо.

Младият унгарец се установил в агенцията "Дефот", където работил известно време като лаборант, а по-късно снимал политически събития; през ноември 1932 г. в Копенхаген снимал митинг с участието Лев Троцки. Тук за пръв път проявил качества, които по-късно ще го превърнат в един от най-великите фоторепортери в света. Троцки забранил да бъде сниман и нито един човек с камера не можел да приближи до трибуната. Никой не обърнал внимание на 19-годишното момче с миниатюрна Лайка в джоба, който безпрепятствено приближил до оратора и направил няколко кадъра, това било първият му голям репортаж, излязъл в няколко издания.

В началото на 1930-те години, гладната и бедна, но свободна Ваймарска Германия била рай за журналистите и творческата интелигенция, родина художествения авангард. С идването на нацизма свободата изчезнала почти веднага и много журналисти, на първо място евреи побързали да напуснат страната. Андре Фридман, който още нямал 20 години, след кратки пребивавания във Виена и Будапеща заминал за Франция, която му станала родина за шест години.

Париж през 1933 г. не се различавал много от Берлин през 1932-ра - същата свобода, изобилие от писатели, поети, художници; политическа и икономическа нестабилност.

През 1934 г. Фридман се запознал с германската комунистка Герда Таро, която скоро станала негова любовница. Едва свързващи двата края, те се решили на отчаян авантюристичен ход. Двамата създали фотоагенция, в която Герда изпълнявала длъжностите секретар и търговски агент, а собственик и фотограф - американският фотожурналист Робърт Капа. Из Париж плъзнали слухове за невероятната ловкост на този "гений на фоторепортажа", който винаги успявал първи. И това работело - богатият и загадъчен американец бил по-привлекателен от бедния унгарски евреин.

Герда Таро

Разбира се до 1934 г. Робърт Капа никога не съществувал - това име измислила Герда Таро. Младият човек положил доста усилия, за да не урони престижа на американски "ас на фоторепортажа" - появявал се първи на всички по-интересни събития и носел интересни и скандални снимки, макар и не дотам издържани от художествена гледна точка. Той имал художествени способности, но естетическата страна на фотографията никога не го интересувала.

"Ако се наричаш художник, никой няма да те печата", - поучавал приятеля си Анри Картие-Бресон, - "Казвай, че си фотожурналист и прави каквото си искаш".

През 1935 г. достигайки стабилно положение във Франция, младите авантюристи направили кратко пътуване из Новия свят, където не много успешно се опитали да завържат контакти с американската преса. В САЩ Герда представяла своя спъник като ... френския фотожурналист Робърт Капа, естествено богат, успешен и знаменит.
Лъжата била разкрита след връщането на двойката в Европа. Но и на самия Фридман омръзнало да се къпе в чужда слава и той "приключил със задокеанския гений", оставяйки си станалото известно име като псевдоним. "Робърт Капа се роди в Париж на 22-та си годишнина" казвал по-късно той.

През лятото на 1936 г. в Испания избухнала гражданска война. Интересът към това събитие бил огромен в целия свят и след военните, агентите и авантюристите стотици журналисти тръгнали натам. През август предприемчивият Люсиен Фогел наел самолет и изпратил в Испания голяма група фотожурналисти - в това число Робърт Капа и Герда Таро. В началото на септември в планините Сиера-Морена започва активизация на привържениците на генерал Франко и Капа се отправил натам. Утрото на 5 септември е едно от най-значимите в живота му - той срещнал в окопите в очакване на атака марокански доброволци отличаващи се с необикновена смелост и жестокост. "В този ден всичко беше страшно, знаехме, че франкистите стрелят с нови автомати. Броят на убитите републиканци се изчисляваше на десетки. Бях в окопа целия ден. Когато започна атаката на републиканците, аз протегнах своята лайка от окопа и когато чух откос натиснах спусъка на сляпо".

Снимката била публикувана на 23 септември в списанието "Vu", по-късно я препечатал "Life" и много други списания по-света. Пълното и име е "Лоялистски опълченец в момент на смърт, Сиера-Морена, 5 септември 1936 година" ("Loyalist Militiaman at the Moment of Death, Cerro Muriano, September 5, 1936"), краткото: "Падащ Републиканец" или "Смъртта на Войника Лоялист". Тази снимка и до днес се смята за най-добрата работа на Робърт Капа и най-добрата военна фотография на всички времена. Тя предизвикала спорове: постановка ли е или не, и дали фотографът е направил снимката, без да гледа през визьора.

На 27 юли 1937 г. в Испания загива Герда Таро. Тя била първата жена във военната фотожурналистика, станала и първата представителка на тази професия, загинала по време на война.

През 1938 г. по задание на няколко издания Капа заминал за Китай за да заснеме японската агресия, а след това отново се отправил към Испания. Фоторепортажите му разказвали историите на обикновените хора, притиснати от войната.

През 1939 г. Капа се прибрал в САЩ, и щом Германия обявила война на Великобритания, веднага излетял за Лондон. От 1940 до 1945 г. той изпълнявал поръчки от "Life" на различни фронтове. Най-известният си репортаж направил по време на десанта на съюзниците в Нормандия. Там той бил единствения фотожурналист.

"Моята прекрасна Франция изглеждаше бедна и непривлекателна и немската картечница, сееща куршуми около баржата окончателно осуети връщането ми", написал в книгата "Немного не на фокус" ("Slightly Out of Focus", 1947), - "момчетата от моята баржа скочиха във водата и газейки тръгнаха към брега. Приготвих се за направя първата си снимка: войници, до пояс във водата с готово за стрелба оръжие, отбранителни съоръжения и димящия бряг на заден план. Но боцманът, който бързал да се изтегли обратно не разбрал, че се бавя, за да снимам; помислил, че съм се уплашил и ми помогна да сляза със силен тласък в гърба. Водата беше студена, а до брега оставаха повече от 100 ярда. Куршумите оставяха следи във водата около мен и аз побързах да се скрия зад най-близкото защитно съоръжение. Някакъв войник се скри заедно с мен и няколко минути делихме убежището. Той свали водозащитния чехъл и започна да стреля без да се цели. Звуците от изстрелите му дадоха кураж и той продължи нататък, оставяйки ме сам. Сега имах достатъчно място, за да снимам момчетата, които като мен се криеха зад защитните съоръжения".

По късно си спомнял, че никога не е изпитвал по-голям страх. Как са треперели ръцете му - от страх? от студ? - презареждал фотоапарата, снимал и снимал, отново презареждал и отново снимал, повтаряики си през цялото време фраза, която запомнил от времето на войните в Испания: "Es una cosa muy seria" ("Това е нещо много сериозно").

Колко е продължило: Пет минути? Час? Вечност? Не можел да отговори на този въпрос. Неочаквано го обладал страх. "Не мислех за нищо и не вземах никакви решения", - написал Капа по-късно, - "Просто скочих на крака и се затичах към лодката. Съзнавах, че бягам страхливо, опитвах се да си наложа да се върна, но не можех". Единственото, за което му стигали силите било да държи камерата над водата.

Добирайки се до Англия, Капа занесъл филмите в Лондон и ги дал във фотолаборатория за проявяване. Лаборантът допуснал небрежност, в резултат на което филмът се оказал преекспониран. От 106 заснети в много тежки условия кадъра останали само 11! Но тези нерезки, пълни с драматизъм почти сюрреалистични снимки предавали хаоса съвсем точно. Именно от тях се ръководил Стивън Спилбърг, когато снимал сцената с десанта във филма "Спасяването на редник Райън".

През 1945 г. Роберт Капа станал един от най-знаменитите репортери в света. Войната, която така ненавиждал, свършила, той получил американско гражданство, чакал го спокоен мирен живот. Казвал, че се надява да остане "безработен военен фотограф до края на живота си", но, както се оказало, именно за това се оказал неподготвен. През 1946 г. известно време работил в Холивуд, но това не му донесло удовлетворение. После направил опит да разкаже за мирния живот - заминал за СССР с писателя Джон Стейнбек. Резултатите не били добри: "Руснаците се оказаха много "правилни", "морално устойчиви", много и тежко работещи хора, а това е скучно за фотографа … Моите четири камери, с които снимах войни и революции, са им противни, и всеки път, натискайки спусъка имам усещането, че правя нещо неправилно".

През 1947 г. Капа заедно с Анри Картие-Бресон, Дейвид Сеймур и Джордж Роджър основали фотоагенцията "Магнум" ("Magnum Photos").

През 1948 г. Капа се отправил към Израел. Арабските страни - Египет, Сирия, Ливан, Йордания, Ирак, Саудитска Арабия, Йемен обявили война на младата държава веднага след обявяването на независимостта и. Като евреин Капа бил на страната на израилтяните. От 1948 до 1950 г. ходил три пъти там, като известно време сериозно обмислял да остане завинаги.

През 1950-те в САЩ започнал печално известният "лов на вещици". Капа с левите си възгледи, с посещението си в СССР, с приятелите си от свободомислещия елит напълно подхождал за ролята на "комунистически превратаджия" и кандидат за "черния списък". Дори му взели американския паспорт.

Капа плюл на всичко и заминал обратно за Европа.

През 1954 г. "Life" поръчал на Капа серия от репортажи от Индокитай, и той за пореден път станал военен репортер. Може би не точно военен - вълнували го не военните действия, а живота на населението в обхванатата от войната страна. "Това ще е чудесна история", казал той на 25 май сутринта, излизайки от виетнамското градче Нам-Динх. Бил в чудесно настроение и през цялото време се шегувал: "Днес ще се държа добре. … Няма да казвам колко велик журналист и фотограф съм".

След осем часа и 30 км той излязъл от колата и отишъл на полето за да види пътя през бамбукова горичка. Изведнъж се разнесъл взрив. "По звука разбрах, че се взриви противопехотна мина", - разказал спътникът му Джон Маклин, - "Изскочих от колата. През полето тичаше виетнамски лейтенант, съпровождащ ни в пътунавето. Тичайки към колата, той задъхано каза: Фотографът е мъртъв".

Сайт

2010 © MACROPIC

0
0
0
s2sdefault
© 2009-2019 MacroPic. All Rights Reserved.

Please publish modules in offcanvas position.