АНРИ КАРТИЕ-БРЕСОН

Аз, както много други деца, попаднах в света на фотографията с камера Brownie-box, която изпозвах за запазване на спомените от летните ваканции...

Но постепенно пред мен се откриваха все нови и нови страни на фотографията. Кагото започнах да мисля за това, че снимам глупави картинки от екскурзии и снимки на приятели дойде краят. Станах сериозен. Аз чуствах, че нещо трябва да се случи в моя живот и се стараех да разбера какво точно.

Така започва кратката автобиография на най-знаменития фотограф на XX век Анри Картие-Бресон (Henri Cartier-Bresson). В началото на жизнения му път няма нищо необикновено. Роден е на 22 август 1908 г. в малкото градче Шантлу, близо до Париж. На 5 години той се запознал с чичо си Луи, талантлив художник. През коледната ваканция през 1913 г. чичо му го завел в студиото си. "Тук усетих атмосферата на живописта" си спомня той. И въпреки, че чичо му умира след 2 години, уроците му определят по-нататъчния път на момчето - то решило да стане художник.

През 1927 г. 19-годишният Картие-Бресон постъпил в частната школа на скулптора и художник-кубист Андре Лота. Младият човек имал противоречиви спомени за своя учител. От една страна го е научил да "фотографира без фотоапарат" и заразил "вируса на геометрията. От друга твърде строгият и взискателен учител дразнел своенравния си ученик и след армията той решил да не се връща при него.

"Аз исках да бъда себе си. Пред мен стояха твърде важни цели: да се захвана с живопис и да променя света".

Стремейки се по-бързо да изпълни мисията си, през 1931 г. Картие-Бресон заминава за Африка, в Кот д'Ивоар. Пътуването трудно може да се нарече успешно: с живописта нащата не стояли добре, първите фотографски опити също не вещаели нищо добро; освен това заболял от туберколоза, което едва не струвало живато му. Анри даже написал инструкция за погребението си: да бъде погребан в Нормандия, под звуците на струнен квартет от Дебюси.

Получил отговор от дядо си: "Всичко това е твърде скъпо. По-добре, като начало се върни във Франция".

Във Франция Картие-Бресон се лекувал в Марсилия. Той продължил да се занимава с фотография и за първи път започнал да се замисля за нея като професия. Последната капка се оказала снимката на Мартин Мункачи "Три момчета на езерото Танганайка":

"Неочаквано разбрах, че с помоща на фотографията може да се фиксира безкрайността в един миг от времето" е написал Картие-Бресон много години по-късно - "И именно тази снимка ме убеди в това. В нея има толкова напрежение, толкова непосредственост, толкова радост от живота, толкова свръхестественост, че даже и днес не мога да я гледам спокойно".

В Марсилия за пръв път взел в ръце фотоапарат Лайка и в следващите 40 години той става "продължени на очите му". Бродейки по марсилските улици търсел достойни за снимки сцени. "Това не бяха спокойни разходки, това беше напрегната работа" и "Моето главно желание беше за хвана в едно изображение основния смисъл на възникналата сцена. Не ми минаваше мисълта да правя фоторепортажи, т.е. да разкажа история с няколко снимки. Едва по-късно, разглеждайки работите на моите другари по професия, илюстрованите списания, и работейки за тях се научих да снимам малко по-малко".

След като се излекувал, Картие-Бресон се отправил на пътешествие из страните от Европа, а по-късно пребибавал в Мексико и САЩ. През 1932 г. се състояла първата изложба от негови снимки в Ню Йорк, малко по-късно в Мадрид, а през 1934 - в Мексико. През 1935 г. в САЩ той с трясък провалил поръчка на списанието "Harper's Bazaar" за заснемане на модна колекция: геният на фоторепортажа бил напълно неспособен да ръководи моделите. През 1937 г. е публикуван първият му фоторепортаж, направен във Великобритания по време на коронацията на Джордж VI. Интересен факт: репортажът не съдържал нито една снимка на августейшите особи!

С началото на Втората Световна Война Картие-Бресон постъпил в армията, а през юни 1940 г. попада в плен. Следващите 35 месеца той изкарал в лагер за военопленници, където изпълнявал "тридесет и два вида мръсна, неквалифицирана работа". Избягал от третия път и с фалшиви документи се прибрал в Париж, където станал участник в Съпротивата. Фотографирал събитията по време на окупацията и одвобождаването на Франция от фашистките окупатори, завръщането на френските войски и военнопленници.

През 1947 г. Картие-Бресон станал един от основателите на фотоагенцията "Магнум" ("Magnum Photos"). Най-дейният, предприемчив и целеустремен от първите членове бил Робърт Капа, станал първият и директор.

Трудно е да си представим, че такова преуспяващо обединение на фотографи-документалисти, каквото е "Магнум" в наши дни, в края на 1940-те г. едва едва е свързвало двата края. Какво ли не са правили основателите му, за да помогнат на детето си. Но благодарение на реалната помощ, която агенцията е оказвала на членовете си, а също и гръмките имена и таланта на основателите си, "Магнум" се развивала необикновено бързо и ефективно и скоро достигнала финансова независимост.

Фотографите от агенцията разделили земното кълбо на "сфери на влияние" и на Картие-Бресон се паднала Азия. Репортажите, направени от него в страните, борещи се или получили независимост - Индия, Китай, Индонезия го превърнали във фотожурналист от световен мащтаб. Всеобщата слава дошла при маестрото след редица изложби в Европа и Америка в началото на 1950-те години; през 1955 г. Се състояла първата самостоятелна изложба на Картие-Бресон в Париж и то не къде да е, а в Лувъра, и досега останал един от малкото музеи, затворени за фонографията.

През 1952 г. излязла първата му книга "Решаващият момент". Книгата включвала 126 днимки, избрани от майстора от вече достатъчно големия архив, но най-важното бил предговора, където разказвал за себе си и за своята работа. За епиграф взел фразата на кардинал Риц, живял през XVII век: "В този свят няма нищо, което да не е имало своят решаващ момент". Това става ключ в неговата теория за фотографията. "Снимането е нещо като предчуствие за живота, когато фотографът, възприемайки променящата се пластична информация, за част от секундата улавя изразителното равновесие, внезапно възникнало в безкрайното движение".

В края на 60-те и началото на 70-те в живота на Картие-Бресон настъпват големи промени. Той излиза от състава на "Магнум", развежда се с първата си жена и се жени за Мартине Франк (Martine Franck), талантлив фотограф, една от малкото жени в "Магнум". През 1972 г. Мартине, 30 години по-млада от мъжа си му ражда дъщеря - Мелани. Но но най-важна става решението на майстора да остави фотографията. Има легенда, че около 1968 г. Южен Териад, негов приятел, критик и издател му казал: "Във фотографията ти направи всичко. Каза всичко, което си искал да кажеш и няма какво да доказваш повече. Да стигнеш по-далеч от там, където си стигнал няма да успееш, затова се запъна, започна да се повтаряш и се превърна във вкаменелост. Ти трябва да се върнеш към рисуването и живописта". Дали го е послушал не се знае, но в средата на 70-те вярната му Лайка се оказала заключена в сейф, а самият маестро се занимавал с живопис и графика.

Рядко отварял сейфа и "водел" фотоапарата на разходка. През 2003 г. Фотографът заедно съпругата си и дъщеря си създал "Фонд Анри Картие-Бресон", с главна задача - съхранение и разпространение на наследството му. Той умира една година по-късно, на 3 август 2004 г., не успявайки да доживее 96-та си годишнина. След смъртта му за името му изникват нови и нови легенди, наричат го гений, най-великия фотограф на XX век, а самият XX век - ера на Бресон. С неговите снимки, книги и идеи са израстнали няколко поколения фотографи.

Официален сайт

 2010 © MACROPIC

0
0
0
s2sdefault
© 2009-2019 MacroPic. All Rights Reserved.

Please publish modules in offcanvas position.