• ИЗБОР НА ФИЛТРИ ЗА СТУДИЙНА ПРОДУКТОВА ФОТОГРАФИЯ

    Тази статия продължава цикъла от уроци по рекламна фотография.

    Прочети още...  
  • ПРОДУКТОВО ЗАСНЕМАНЕ НА ТЪКАНИ

    Било то ръчно плетиво или елитна коприна, обкръжени сме от тъкани. Днес ще разгледаме схеми , помагащи за заснемането им. Вашите приятели, занимаващи се с ръкоделие ще ви боготворят и ако наистина ви се получават добре, даже можете да си намерите фотоместенце в голяма компания, занимаваща се с текстил.

    Прочети още...  
  • 10 СЪВЕТА ЗА ПРЕДМЕТНАТА ФОТОГРАФИЯ

    Автор yjhsu

    Въпреки развитието на технологиите, привлекателноста на предметната снимка /фотография/ не се е загубила и до днес.

    Прочети още...  
  • 10 СЪВЕТА ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА ЕФЕКТНИ СНИМКИ ЗА ИНТЕРНЕТ МАГАЗИН

    При създаването на собствен интернет магазин пред вас възникват две основни задачи: в него да влязат посетители и отваряйки го, да не го напуснат веднага. За това несъмнено помагат красивите, увлекатерни снимки, които при цялата си художественост са длъжни да разкажат какво именно продавате.

    Прочети още...  
  • FAQ ЗА ПРЕДМЕТНАТА ФОТОГРАФИЯ #2. ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТНОТО МЯСТО В ПРОДУКТОВАТА ФОТОГРАФИЯ

     

    • Заблуда е, че предметната палатка е много удобна за снимане на голям брой предмети. Използването на палатка за продуктова фотография често не ускорява процеса, а го забавя, особено при смяна на изделията или гледната точка.
    • Прочети още...

ЛОВЪТ НА ГАДА

Дмитрий Константинов
Дълго встъпление . Бърз курс по техника на безопасност . Гекон токи . Габонска усойница . Папуански гигантски гущер . Плетевидка . Кайманов гущер  . Гладкочел кайман .  Червеноопашата медянка . Зелена игуана . Заключение
 

Няма и никога не е имало хора напълно равнодушни към влечугите. От тях са се страхували, тях са ги обожествявали, придавали са им демонични сили, изучавали са ги, опитвали са се да приготвят лекарства от тях, използвали са ги за храна и са се опитвали да ги опитомят. За последния век за тези интересни същества са написани огромно количество книги и научни статии, създадени са стотици документални филми и са направени милиони снимки. Днес на Земята живеят повече от 7000 вида влечуги. Те обитават всички континенти, с изключение на Антарктида. Населяват практически всички типове ландшафт, освен тундрата и арктическита пустиня. Най-големият брой живее на повърхността на Земята, но други са завладяли и други жизнени пространства: короните на дърветата, почвата, пресните и соленоводните водоеми, а в резултата на такова хоби като тераристиката и нашите домове.

По време на всички етапи от развитието си, човешкото общество, непрекъснато сблъсквайки се с различни животни е изработило към тях определено отношение. Гадовете са едни от най-интересните обитатели на Земята и именно тяхната странна (по  човешките критерии) външност.

Необикновеното поведение и тяхната отровност са им направили лоша услуга. Разбира се има изключения, като преклонението към кобрата в Индия или към йероглифния питон в някои райони на Западна Африка, в основата на които лежат религиозни мотиви. Но във всички времена, при всички народи отношението към влечугите е било еднозначно. Накратко може да се изрази с известната източна пословица: "Посади дърво, възпитай син, убий змия". В настоящето повечето хора могат да видят влечугите по телевизията, на снимка или в зоопарка и общественото мнение леко се е изменило. Сега е прието змиите, гущерите и костенурките да са обект на възхищение, те са еталон на красота и грация, но … само до момента, в който човекът е застрашен от пряк контакт с тях. Смешно и тъжно е да се наблюдава не толкова рядката сцена, в която здрав мъж отначало се задъхва от ужас от напълно безобиден слепок или водна змия, а след това въоръжен със здрава тояга бърза да убие "опасната" твар.  Макар, че понякога такова поведение може да донесе полза. Един мой познат знахар от едно селце - Ампутуце в южната част на остров Мадагаскар използва страха от рептилиите като своеобразна терапия при лечение на нервни разстройства. Отначало той упоява пациента с успокоителни тревни настойки, а след това ги потапя насила в близката рекичка. Докато болният се намира в състояние на леко замайване, Ретрама хвърля върху него едър брадавичест хамелион, каквито в изобилие се срещат в този район на острова. Ако пациентът прояви здрава мисъл и се хвърли в бягство се смята за излекуван, ако остане на място, терапията се повтаря отново до пълното му излекуване. 

Да направим кратък инструктаж по техниката на безопасност. Може да сметнете тази фраза за нелепа шега, но между гадовете има много змии, а между змиите се срещат отровни. Необходимо е фотографът - анималист да се научи да отличава отровните от безобидните змии. Измежду змиите за отровни и опасни за човека се смятат 450 вида, от тях територията на бившия  СССР обитават 11 (за България са 5 вида, 2 от които са регистрирани и 1 е отровен, без да е опасен за човека). Голяма част от видовете са разпространени в тропичните области, където са значителна опасност и нерядко са един от демографските фактори, ограничаващи естествения прираст на човешкото население. Фотографирането на отровните змии е трудно, тъй като не е възможно пълно съсредоточаване върху снимката, трябва постоянно да се следи поведението на животното и да се контролира дистанцията. По-добре е да се използва телеобектив, ако задачата позволява използването му и ако опитът ви в работата със змии е минималин. Някои видове отровни змии атакуват само напред (накъдето е насочена главата), но голяма част от видовете нападат с цялата си дължина практически във всички посоки. И понеже обикновено двигателната им реакция е по-бърза от тази на човека, фотографът работещ с опасен обект няма право да се отпуска и за миг. Не трябва да се забравя и факта, че слюнката на много неотровни змии може да окаже отравящо действие на човека. На територията на бившия СССР обитават два такива вида, отнасящи се към рода на леопардовите смоци. Освен това съществува и значителна група от "условно отровни" змии, чиито отровни зъби не са разположени отпред, а в задната част на челюстта. Катоэ правило, те се хранят с жаби и гущери, като инжектират отровата в процеса на поглъщане. Те не представляват пряка опасност за хората, защото при ухапването използват предните, неотровни зъби. Въпреки това, ако все пак се стигне до ухапване с отровните зъби настъпва типичното отрявяне със змийска отрова, понякога със смъртен изход. 

Ако не сте уверени в правилността определянето на змиите, отнасайте се с тях като с потенциално отровни, което ще ви помогне да избегнете фатални изненади.

Не само отровните змии могат да причинят някаква вреда на здравето ви. Вараните имат токсична слюнка, практически всички едри змии и гущери - остри зъби, костенурките - мощни челюсти и т.н. При това болшинството от тях по силата на своята "злонамереност" не се колебаят да използват арсенала си при хващане с ръце. За крокодилите и алигаторите няма какво да се каже, даже съвсем млади екземпляри с големината на молив хапят достатъчно  болезнено.

Големите домашни питони и бои, традиционно използвани от уличните фотографи с търговска цел, въпреки привидната си апатичност могат спонтанно да проявят способностите си на професионални удушвачи. Реакцията на душене може да бъде предизвикана от миризма, характерна за жертвите им (кокошки, зайци, плъхове), желанието да се пораздвижат и други случайни фактори. Започва се със хватка на челюстите, навиване на спирала и затягане, и през цялото това време постепенно поглъщане. Фактът, че "храната" е голяма, не смущава ни най-малко тези момчета. Не знам какво би се случило, ако голям питон реши да се позабавлява с някой човек, окачил го на врата си (очевидно ще го удуши, ще започне да го поглъща и когато стигне до раменете ще го изплюе). Но улавянето на на човешка ръка от 1,5 метров питомен тигров питон е много зрелищно. Удушената ръка в областта на предмишницата посинява удивително бързо заради недостига на кръв, а да се отстрани змията е невъзможно. В случая, който ми се отдаде да наблюдавам, "жертвата" заедно с хищника бяха потопени във вана. След известно време питонът реши, че все пак трябва понякога да се диша и прекрати този безперспективен лов. За щастие тези случаи са редки и не така опасни, както ухапването от отровни змии.

Когато ви ухапе змия, варан или каквото и да било друго голямо влечуго трябва да незабавно да предоставите повредения си организъм на грижите на съвременната медицина. Това не е случаят, в който да изобразите герой.

За снимането на всякакви екзотични животни в настоящото време съвсем не е задължително да си играете на велик пътешественик някъде извън границите на обикновената география. Най-удивителните и причудливи твари могат да живеят не толкова далече от вас в колекцията на научно-изследователско учреждение, зоопарк или частна колекция. Но снимането на чужди колекции не позволява на фотографа да използва в пълен обем своите творчески възможности и да използва "нормално" осветление. Някакви задоволителни резултати могат да се получат само достатъчно продължителна работа с обекта. Затова или ставате притежател, или го вземате за известно време за отглеждане. Отглеждането на влечуги е сложно, скъпо и изискващо знания занимание. Отглеждат се в терариуми - специално оборудвани стъклени съдове с вградено осветление, вентилация, убежища, декорация, добро подгряване и понякога водоем. Съвременният, правилно построен терариум с цялото си съдържание понякога струва повече от сходен по размер телевизор.

 

Снимането на влечуги е многопластово занимание. Няма никаква възможност в малка статия да се опишат методиката и техническите особености дори и съвсем кратко. Няма и да се опитвам, още повече, че в първата част на статията изчерпах своите повече от скромни способности за свързано изложение на мисли върху хартия. Вижте снимките, а аз леко ще ги изкоментирам:

Плетевидка (Ahaetula prasina Boie).

Това същество обитава короните на дърветата и храстите и се отнася към групата на отровните змии със задно разположение на отровните зъби. Те се използват когато жертвата вече е хваната и се поглъща. Проникващата в тялото на жертвата отрова се използва не само за умъртвяването и, но и облекчава храносмилането. При снимане на портрет се налага непосредствено общуване с тази змия при което ухапванията са практически неизбежни. Атаките са толкова стремителни, че успяваш да се уплашиш едва когато змията, въртейки глава с нескрито омерзение се опитва да освободи забитите в ръкавицата зъби. Със своята холеричност тази змия е труден за снимане обект. Моментите на атака с отворена уста не могат да бъдат заснети без фотофиниш.
 
 Токи, геко (Gekko gecko L.).
 
Геконът токи е един най-типичните обитатели на терариумите. Преди няколко години ги внасяха в огромни количества от Виетнам, а сега често ги размножават в неволя. Токи е сполучлив "фотомодел" - той замира в най-различни пози, има изразителни очи, ярка окраска. Този гекон лесно се поддава на агресия. Ако фамилиарно го боднете с пръст следва мигновена атака,  след което известно време държи пастта си отворена. Може успешно да се заснеме "нападащ дракон". Този вид е подходящ и с това, че може да се снима извън терариума, тъй като при опита да избяга не стига по-далече от два метра (това се отнася само за тези животни, живели дълго време в малката площ на терариума). При манипулации с този вид, както и с всички други едри гекони, не е лошо да се използват ръкавици, защото хапят достатъчно болезнено. Ако все пак животинката ви е захапала за пръста, не се опитвайте да я откъснете (по-скоро ще откъснете главата и, а тя така или иначе няма да ви пусне). Най-лесно е да потопите изяденият ви крайник под вода и да почакате докато "малкият злодей" реши да се пусне самостоятелно.
 
Гладкочел кайман (Paleosuchus palpebrosus Cuvier).
Снимането на крокодил, алигатори, каймани и гавиали е лесно, само не бива да се забравя, че тяхната мудност е лъжлива, а реакцията мълниеносна. Ако сте създали условия, при които гущера не може да избяга и я 

провокирате за серия атаки, имате добър кадър в джоба. Работата е там, че възбудени в известна степен, тези примитивни животни "забравят" да затворят устата си в паузите между нападенията. За фотографа се 
появява възможността да снима от статив и дълги експонации. Най-изразителни кадри се получават от максимално ниска точка. За обезпечаване на безопасността е добре да се сдобиете с иконата на някой чудотворец, като демонстрирането и на гущера не е задължително.
 

Червеноопашата медянка (Gonyosoma oxycephalum Boie).

 

Тази змия води полудървесен начин на живот, не е отровна, но се отличава с особено свиреп характер. При среща с човека тя, както и повечето змии се опитва да се скрие. Изключение правят случаите, когато дистанцията между вас е по-малко от един метър. Тук се проявяват агресивните и наклонности. Някои особено хазартни екземпляри увлечени в боя могат в протежение на няколко метра да преследват отстъпващия 

противник. Отстрани това изглежда крайно комично: 1,5 метрова змия съскайки и хапейки настъпва към измъкващият се от нея фотограф. Някои особи от този вид могат да достигнат до два метра дължина и да нанесат съвсем осезаеми ухапвания. Снимането на червеноопашатата медянка е най-добро в спокойно състояние, с телеобектив от разстояние 3-5 метра. Много неотровни змии в момент на опасност повдигат главата си и подобно на кобрата разтварят качулка, което е ефектно и естетично.

 Зелена игуана (Iguana iguana L.).

 

Любимото влечуго на Майкъл Джексън, наравно с котките и кучетата отдавна се превърна в пълноправно домашно животно. Питомните екземпляри са безразлични към фотографите и съответно е лесно да бъдат снимани. Дивите са много подвижни, могат да удрят с опашка, която използват като камшик, а при опит да бъдат взети в ръце - хапят. Точно като всички останали влечуги тези стайни дракони е добре да се снимат след линеенето. Тогава окраската им е най-ярка, а очите ясни и изразителни. Всички драконовски атрибути шипове, рогчета и т.н.) тези животни придобиват с възрастта, младежите изглеждат съвсем скромно. Висококачествени снимки на игуани са толкова многобройни, че са станали "фотографска щампа", опитите да бъдат снимани някак по-различно се оказват не особено успешни.

 Габонска усойница или Касава (Bitis gabonica Bibron et Dumeril).

 

Някои обекти са изключителен интерес за фотографите. И тук не става дума за външност. Посоченият вид усойница е интересен преди всичко с екстраординарните си способности на убиец. Един от първите внесени в Русия екземпляри от тази африканска твар за много кратко време смени цял ред собственици. Първият беше щастлив собственик на тази змия само няколко месеца, след което херпетологът не успя да стигне даже до телефона. Вторият собственик се оказа по-силен и се добра до телефона, но... не дочака бърза помощ. Третият си отряза пръстите. И така нататък. Така е формиран очарователен имидж - практически е незабележима в естествени условия, една от най-големите и най-опасните отровни змии при едно ухапване впръсква гиганска порция отрова, която убива на място. Как да не снимаш такова нещо?

При снимане на подобни обекти от близко разстояние е удобно да се използва прикрепен към лявата ръка щит от здрава пласмаса. Това просто за направа приспособление позволява напълно да се защитят ръцете и главата от всякакви неприятни попълзновения от страната на модела.

Папуански гигански гущер (Tiliqua gigas Schneider).

 

Всяко животно има свои фенове. Накои имат удивителни очи, други фотогенични пози, а този гущер - син език. Снимането на интересни аспекти от поведението на животните не е рентабилно за руския фотограф на свободна практика, тъй като хонорарите за публикации са ниски, а разходът на време и на лента умопомрачителен. Добре е да се снима за NG, за тях и 80 филма за сюжет са малко. Какво да направим? Наблюдаваме животното с фотоапарат до нас. Езикът се стрелва за част от секундата, как да познаем кога да щракнем със затвора?
Поне да намигваше или с крак да подаваше някакъв знак преди това, а той те гледа час след час и не си показва езика, истинска беда.
Боцнеш я с пръст отстрани - опитва се да хапе, след това стрелва езика си два пъти и пак стои като мъртва. А може да се обиди и да да се скрие в корените на близкото дърво, пък после я гони. След известно време методика все пак се създаде. На нишка беше привързана тлъста хлебарка, която може да се пуска бързо под носа на модела, а когато гущерът се обезпокои и започне да показва обонятелния си орган, хлебарката мигновено се вдига извън кадър и може да се снима. Методът се оказа не идеален, ту хлебарката попада в кадъра, ту езикът едва се показва или прибира, но малко или много е възможно да се получат прилични кадри.

© 1999г. Дмитрий Константинов
снимки автора
- Безсмъртниче.
 
- А това?
- Не зная.
- Нарича се четирилистник.
Огион се спря и посочи с обкования с мед накрайник на своя жезъл невзрачен треволяк. Хед го разгледа внимателно, взе повяхналия стрък и виждайки, че Огион няма намерение да говори повече, попита:
- Каква е ползата от него, Учителю?
- Никаква, доколкото знам. - Те продължиха и Хед скоро захвърли стръкчето.
- Когато започнеш да познаваш четирилистника през всичките сезони по корена, по листа и цвета, по миризмата и по семената, само тогава ти ще можеш да произнасяш неговото истинско Име. А това е по-важно, отколкото да знаеш каква е ползата от него..."
Урсула Ле Гуин. "Волшебник Земноморья".
Аз неведнъж съм писал за необходимостта от определяне на обектите на фотографията. Този път ще приведа само един довод. Със снимки на флората, фауната и минералите с липсващи правилни научни имена не работи нито един фотосток. Ще кажат - да, това са много красиви снимки но ние нямаме нужда от тях.
4.2. За какво и как да мислим
"Ох, обичам това нещо. Само че никога не ми се получава...."
(от коментарите в конкурса Nonstop Photos).
За да се научите да мислите за макрофотографията е нужно, като минимум да искате да се занимавате с нея. Всеки творчески акт е преди всичко волеви акт. Няма по-жалка гледка от възрастен мъж, обременен с оборудване за 3-5000 долара, който е пропътувал 100 км от града в гората и е разбрал, че няма желание за фотография....Никакво...И няма нито сили, нито желание.
 
За съжаление това е разпространено явление. Човекът е мислил, че иска да снима, а на практика е искал да има добри снимки. А това са различни неща. 
Възнамерявайки да посетим някой град, ние се сдобиваме с пътеводител. Без него трудно може да се планира времето и маршрута. Без него е непонятно какво интересно има. Възнамерявайки да посетим гората, ние подготвяме единствено екипировка за преодоляване на тегобите на дивия живот. А пристигайки на място, ние тъжно стоим край огъня, защото няма нищо за снимане в гората. Дърветата са еднакви, единствената форма на живот са комарите и кърлежите, цветята са само три артикула (сини, като кръстчета и червеникави). Мъка.… Добре, че не забравихме водката…
"Много тъжно е да ходим по земята и да не знаем за нея нищо. Даже няколко имена на  цветя..." Ремарк "Трима другари".
Сега четете тази статия и никой не може да подслушва мислите ви. Помислете колко сте непълноценни. Вие не знаете и никога не сте знаели как прораства хмелът, какво чуства и накъде лети сатирът, къде живее маразмиусът, кога цъфти венерината пантофка. И мислете за това дотогава, докато или не си признаете честно, че природната ограниченост не ви позволява да се занимавате с макрофотография, или не решите да се захванете с изучаване на заолбикалящия ни живот. Да се учи никога не е късно. Само нека не лъжем себе си. Това е глупаво и безмислено.
99% от снимките в жанра макро, които изпращат авторите във фотоагенциите с цел по-нататъчна продажба са банални в най-добрия случай, а в основната си част просто ужасни.
Защо пиша за това? Как да не пиша, съдейки по родните фотографски списания и последните фотоизложби никой не проумява това. Не че има смисъл да се боря с некомпетентността и халтурата във фотографията, но да информирам за наличието им никак не е вредно.
За последните 200 години за заобикалящия ни свят е е написано толкова, че при желание всеки може да се стане нелош специалист във всяка област. При желание.
Фотографията не е емоционален разряд или възклицание.
В идеалния случай фотографията е сложно и нееднозначно впечатление или преживяване, намерило своето въплащение върху хартията. За да не е банално, то трябва да се основава на знания и опит.
0
0
0
s2sdefault
  • МАКРОФОТОСНИМКА: ПРИСПОСОБЛЕНИЯ ЗА ОГЛЕДАЛНО-РЕФЛЕКСЕН ФОТОАПАРАТ

    Втората статия от замисления цикъл от статии за макрофотографията. В първата статия Съвети за макроловците, предлагам няколко съвета към любителите на макролова на безгръбначни

    Прочети още...  
  • МАКРОФОТОГРАФИЯТА - ТАКАВА, КАКВАТО Е

    1. Определение

    В техническата литература е прието макроснимка да се нарича снимка в мащаб 1:2 и повече - т.е. когато Прочети още...  
  • МАКРОПРЪСТЕНИ

    Използването на макропръстени е друг метод за превръщане на обикновен обектив в макрообектив.

    Прочети още...  
  • ОБЪРНАТ ОБЕКТИВ

      

    Макроадаптер

    Позволява скрепване на два обектива (coupling), един, поставен на фотоапарата и втори, обърнат с челната си леща към неговата челна леща. Обърнатият обектив на практика изпълнява ролята на проксарна леща или макроконвертор.

    Прочети още...  
  • ПОДГОТОВКА НА СНИМКАТА ЗА ПУБЛИКУВАНЕ

    В последно време достатъчно често забелязвям изказвания от типа "Никакъв Фотошоп".

    Прочети още...
© 2009-2018 MacroPic. All Rights Reserved.

Please publish modules in offcanvas position.