• АЗ-ЪТ НА ПРОДУКТОВАТА ФОТОГРАФИЯ: 7 СТЪПКИ

     
    Често се случва. Задачата е да се заснемат няколко предмета за публикуване в каталог. Първата мисъл е да се наеме фотограф.
  • МОНИТОРЪТ КАТО ФОН ЗА СНИМАНЕ НА ПРОДУКТОВА ФОТОГРАФИЯ


    Аз използвах като фон и източник на светлина ... PC монитор. Да, мониторът може да се използва успешно за снимане на малки обекти!
  • 15 СЪВЕТА ЗА КУЛИНАРНАТА ФОТОГРАФИЯ

    В сравнение с останалите жанрове във фотографията, снимането на храна е най-близък до категорията “направи си сам”.

    Прочети още...  
  • ПРЕДМЕТНА СНИМКА НА ДИМ

    “smoke”, автор Raul Ospina

    Заснемането на дим не е лесно, но ако имате време или стоите вкъщи в някой дъждовен ден, можете да опитате.

    Прочети още...  
  • РЕКЛАМНА ФОТОГРАФИЯ НА ПЛОД И МЛЯКО

    В този урок ще покажем процеса на снимане на класически рекламен дует: плод и мляко.

    Задачата на тази предметна снимка е в едър план да запечатаме момента,

    Прочети още...

МАКРОФОТОГРАФИЯТА - ТАКАВА, КАКВАТО Е

1. Определение

В техническата литература е прието макроснимка да се нарича снимка в мащаб 1:2 и повече - т.е. когато изображението на обекта върху лентата е умалено не повече от два пъти. Но да оставим това на инженерите и теоретиците. Ние ще определим макрофотографията по своему. Нека това бъде направление на реалистичната фотография, отличителни особености на което са изборът на сюжети с относително малки размери. Макрофотографията използва творческите методи на направления като портрет, пейзаж, натюрморт и анималистика.
 
 
2. Търсене на същността и смисъла
 
Макрофотографията в Русия не е на почит. Отношението към нея може да се охарактеризира като снизходително-презрително. Разговор за вълнуващата ви тема започва и завършва с една фраза: "А… Снимаш цветенца и пчелички?.. Хубаво…"
 
И това е съвършено нормално, доколкото напълно отговаря на манталитета на целокупния руски народ, независимо от интелект, образование и професионално занимание.  Гражданинът на нашата чудесна страна  е преобладаващо нелюбезен и нелюбопитен към предмети и явления извън жизнено-необходимата сфера. Ако нещо не е опасно, не става за ядене или е неизползваемо в стопанството - то не е интересно. Ето защо макрофотографията като занимание влиза в конфликт с националната етика.
 
Вие не можете да кажете на жена си, че вместо посещение на тъщата ще отидете да снимате калинки и няма да се решите да кажете на приятелите си, поканили ви на лов, че в околностите на " Приокско-террасного " резерват започва цъфтежа на съсънката, и вие не можете да проМоже би в миналото сме били други. Но писмени свидетелства за това почти не са се съхранили. В началото ни е променило християнството, вярата и философията, напълно безразлични към ландшафта, който обитаваме, към животинския и растителния свят.
 
Образът на природата, създаден от древноеврейската култура е предаден в библейската литература. Канонът е забранявал изображения на живи същества подобни на онези, изобразявани от езичниците за идолопоклонничествата им. "Поразително, колко рязко  древноеврейската   менталност разграничава Бога и природата - в другите религии от Близкия изток това не е така." (Passmore Y.  Man s  Responsibility for mature. Ecological  Problems and  western Traditions. L., 1974. P.9-10.).
 
Особеностите на естетическото възприятие на природата в средновековна Русия се определят от сплав от християнски и езически възгледи, които по своята същност са взаимноизключващи се, но в руското съзнание са придобили синтетична форма.  "Слово о  полку Игореве",  паметник от епохата на раннофеодалната култура в същото време е и митопоетично възприятие на природата, което предлага ако не тъждество, то поне тясна връзка и взаимозависимост между  макрокосмocа и микрокосмocа, природата и човека.  Това единство ярко и образно се изразява в поетичната одухотвореност на силите и явленията в природата. Средновековното съзнание през XII век все още не отделя прекрасното в човека или прекрасното в природата, но вижда прекрасното в тяхната хармония. Поетични обръщения към природата се срещат и в литературата на  XIII - XVI век, но те са крайно малко. Те са редки в приказките и сказанията, крайно редки в летописите, а жанрове като църковно-поучителния, по-късно - публицистичния изобщо не съдържат обръщения към природата.
 
Езическата култура, както е известно е била подложена на сериозни гонения от страна на християнската църква, изкореняваща всички следи на дохристиянските вярвания. Не само гоненията и съзнателното изтребване на нехристиянските паметници на изкуството обясняват напълно тяхната малочисленост и съответно доволно рядкото за древноруската литература художествено отражение на природата. Вероятността от възникване на произведения, по своята поетика подобни на "Слову" в средните векове е намалявала, както и постепенно е изчезвало едно от задължителните и условия - митологичното възприемане на природата.
 
Идеите на исихазма, пренесени в Русия от Григорий Паламоин са помогнали за разпространиението на отшелничеството, съпроводено от елемент  на съзерцание. Като обект на съзерцание отчасти се изявява и природата. Заобикалящата отшелника гора, както добре се вижда от житието  на Сергий Радонежски е мрачна и пълна с опасности и изкушения. Само упоритите труд и молитва позволяват на отшелника да оцелее. Напълно естествено е, че при тези условия авторът на житието закономерно не споменава за никаква естетическа значимост за отшелника на заобикалящата го "пустиня". Природата в дадения случай интересува автора като един от факторите, противостоящи на святото, а победата над тъмните сили на природата потвърждава голямата естетическа значимост на отшелника" (Житие Сергия  Радонежского // Памятники. XIV - сер. XV в. С.306).
 
В средновековната живописна традиция "Заобикалящата природа, реалния свят нашите древни майстори са разбирали условно, с дълбоко живописно отклонение. Те са изразявали съкровеното на тогавашния човек. Техните лични чуства, притеснения, душевните трепети са поглъщани от чуството на вселенност и пламенна вяра." (Грищенко А. Русская икона как искусство живописи // Вопр. живописи. М., 1917. Вып.3. С.37-38).
 
"Нуждата от религиозно-символичено тълкуване на света предопределя условното изобразяване на природата. По-точно, условното изобразяване на природата е било възможно единствено в средните векове, което в известна степен даже отделя средновековното изкуство от естетическото възприемане на природата. "В това метафизично пространство няма и не може да има действително изобразяване на природата. Могат да са изобразени отделни предмети  и само в случай, ако са сюжетно неизбежни" (Федоров-Давыдов А. Из истории древнерусского искусства. М., 1940. С.74).
 
Светското изкуство в епохата на капитализма донякъде реанимира ситуацията, но не на глобално ниво. Появилото се при съветската власт общо образование с неговата примитивна методика и по никакъв начин несвързани с реалния живот учебни програми за преподаване на естествените науки довършва процеса.
 
В резултат на това имаме големи проблеми с възприятието на природата. Ние не знаем и не искаме да знаем не само явленията и процесите на окръжаващия ни свят, но и наименованията на обектите, които го съставят. Даже при класиците на родната живопис и словестност всички общопризнати шедьоври описващи природата не издържат на сравнението с творчеството на народите, изповядващи синто или анимизъм.
 
Доколкото у нас се снима документално кино, то е с позорно качество. Колкото до фотографията, там се споменават само двама фотографи: работещия в реалистична стилистика Владимир Лагранж и Игорь Терехов, специализирал се в макронатюрморт.  Затова пък можем да се умиляваме и да се оплакваме. Което общо взето не е лошо по своята оригиналност и не изисква никакви усилия.

Трябва да се признае, че родната макрофотография няма корени. Нито във визуапните изкуства, нито в религията, нито в литературата, нито във философията. От еснафска гледна точка - това е нелепа приумица, блудство и глупост. "Ходят някакви с фотоапарати и щракат", това е всичко, което може да се каже за това "направление на реалистичната фотография" в Русия.

Но има прекрасни източни и западни школи в макрофотографията. Чрез интернет и фотоалбумите ние можем да ги изучаваме. Дали това ви е нужно не е тема на настоящата статия. Има летва, която може да бъде прескочена. Вие имате възможност да я приближите, да я пипнете с ръка, а по-нататък или да скочите, или да бъдете зрители. Разбира се фотографията не е спорт, но във всяко умение има елемент на съревнование.

Да минем на по-оптимистични теми. Търсенето, както е известно определя предлагането. Ето този, много важен за всички бъдещи фотографи, специализиращи макро въпрос. Отговорът му може да се изрази с числа, за съжаление отнасящи се само за Москва. През 2005 г. от художествени, черно-бели копия върху баритова хартия, реализирани от галериите може да се спечелят до 3000$ (при наличие на интересни фотографии и желание да се задържите на арт-пазара). Добър архив от средно-, голямоформатни кадри може да донесе до $10 000 на пазара на календарите.

Това е сериозен фактор. За вила няма да се натрупат, но за материали и оборудване стигат. Зниманието с макрофотография в нашата страна най-накрая се изплаща и носи печалба. Тези фактори могат да влияят на масовото съзнанеи и стереотипи.

 Да пиша изтъркани фрази за това, колко увлекателно е общуването с природата, за очарователните мигове на срещите с прекрасните и тайнствени микро- и макросвят никак не ми се иска. В това занимание няма нищо прекрасно и тайнствено. Тежка раница и статив, мокра земя, на която трябва да се легне, комари, студ, ставане по тъмно и т.н. и т.н. Макрофотографията е тежък физически труд дори и в студио, а в дивата природа е даже вредна. Интересът, хазартът, жаждата за трупане на красиви снимки, творческите амбиции и съвсем накрая парите мотивират хората, занимаващи се с нея. Навярно това занимание изпълва живота им със смисъл? В кое има смисъл? Не зная. Трудно си спомням какво правих вчера, но прекрасно помня как снимах живота на есенния подмосковски лес преди два месеца. Можи и това да е смисълът.

2005 (с) Дмитрий Константинов, снимки автора


 

 

3. Основни направления

3.1. Научна и техническа макрофотография.
Всички снимки са хубави, освен скучните. Не скучни са само тези, в които се усеща личността на автора. Техническата и научната фотография не носят в себе си нищо, освен информация. Някои от тях могат да са интересни на пръв поглед. Трябва само да ги закачим на стената и след няколко дни ще стане ясно, че не са нещо, което може да се разглежда многократно. Не е и необходимо. Научната фотография има чисто приложно значение. Тя може да е част от изследователския процес или просто илюстрация.
 
Техническата фотография е или утилитарна (каталози и др.), или е субпродукт от творческото развитие на фотолюбителя.
Примери:
 
3.2. Реалистично отражение на действителността.
Казано честно, няма "реалистично" отражение... Първо, то е отсечено в границите на правоъгълен или квадратен кадър. Второ, изборът на сюжет, ракурс, дълбочина на рязкост и цвят е крайно индивидуално. Трето, напълно възможни са манипулации - добавяне или отстраняване на отделни елементи (напр. клонки, листа и пр.). Но като цяло да, реалистично е. Фотографът е намерил създадената от Природата и Хоасът картина, и я е положил върху лист хартия.
"Изкуството се отнася към живота така, както виното към гроздето - и в двата случая вземат материал, но дават отгоре нещо такова, което не съществува в свойствата на материала. (Л.С. Выготский) 
 
Като пример може да се запознаете с творчеството на интересния френски фотограф Sophie Thouvenin.
 
3.2.1. Микроландшафт
В болшинството от случаи се построява въз основа на някакъв главен обект и достатъчно информативен фон. При това главният обект може да не е сам по себе си  интересен. Снимките на такава група се отличават по това, че и обекта и ландшафта не са самодостатъчни поотделно, а заедна създават завършено и хармонично изображение.
 
3.2.2. Обекти от живата и неживата природа
Не съвкупност, а овокупност; главен обект или обекти на красив, но не отвличащ фон, "откъснати " за сметка на малката дълбочина на рязко изобразеното пространство. Интересни с това, че разширяват нашата представа за частното. 
 
3.3. Арт - фотография
Арт-фотографията използва методите на реализма макар по съвсем друг начин и с друга цел. Ако реалистичното направление честно показва на зрителя това, което е създадено от природата и изследва в сферата на естетиката, то артфотографията е безразлична към реализма и естетиката. Колкото повече авторът със своите действия и манипулации влияе на изображението - толкова повече отпечатъкът се превръща в артфотография. При това критерии за отличаване на артфотографията от брака няма.
 
В историята на фотографията има множество имена, работили с малки обекти и текстури и аз смятам за необходимо да спомена някои интересни автори.
Промишлените отпадъци са били работен материал за френския фотограф Жан Дезед (1921). Забележителни са фотосите  му на случайно напукан асфалт на пътното платно, в бъчва или съд. Тези снимки са се появили даже в отделна книга със заглавие "Моите приключения със смолата". У Дезед се проявява стремеж да открива скромната поезия в предметите, които не се забелязват или се смятат за отпъдъци на обществото. В развитието на принципа "обже труве" от края на Втората световна война се проявява немалък фотографски опит, придобит през 20-те и 30-те години. Благодарение на "новата предметност" са били подробно изучени способностите на фотографията да изобразява структурата на повърхността на обекта с максимална точност. Резултатите, служещи в началото за харастеристика на същността на вещите, са дали възможност да бъдат използвани за активиране на илюзорни видения при детайлно разглеждане на неволно повредени структури.
 
Брас (1899) е запечатал малките знаци, нанасяни от бедните върху мазилката до вратата, с които информират своите приятели за нещастието си. Причудливите форми на тези примитивни идеограми с подходящо осветление пренасят възприятието на зрителя в абсолютно различна сфера, неотговаряща на рационалното обяснение на тяхното предназначение.
 
Търсенето на фантасмагористични форми в структурата на повърхностите е станало типична черта в творчеството на Жан-Пиер Судр (1921). В неговото разбиране фотографската интерпретация на на реалността често е губила своята идентичност до такава степен, че зрителят е приемал представата на автора, без да се опитва да разгадае същността на изходния образец.
 
От 50-60-те години на миналия век някои автори отделят голямо внимание на макронатюрморта. В детството си всички ние сме играли играта, наречена "секретики". На закътано място се изкопавала ямка, където старателно са се поставяли наивни детски ценности: стъклени цветни топчета, цветя, красиви камъчета. Цялото това богатство се покривало със стъкло и се закрива. Очевидно тази игра, в съвкупност със склоността на хората към съхранението на дребни предмети лежи в основата на творчеството на фотогрофите, увлечени от снимане на миниатюрни натюрморти.
 
3.3.1 Сюрреализъм
"Картината трябва да възпроизвежда параноично видение с точността на цветна фотография". Салвадор Дали
 
Великият майстор се отнасял към фотографията много сериозно. Особено плодотворно е било сътрудничеството с Филип Халсман (1906 -1979), създал за този художник цяла илюстрирана книга. В нея може да се намери и портрета "Дали атомикус", създаден върху представата на Бор за състава на атома, в която около положително зареденото ядро се движат отрицателно заредени електрони. За да покаже това постоянно движение, двамата приятели решили да построят снимката по следния начин: Дали скача нагоре, трима асистенти хвърлят котки, а един друг плисва вода от ведро. Халсман снима всичко това с помоща на мощни студийни  светкавици за рязкото изобразяване на цялата изкуствено създадена ситуация. Фотографът остава удовлетворен на дведесет и осмия дубъл.
Този пример няма пряко отношение към макрофотографията, затова пък прекрасно илюстрира сложността на реалната работа.
 
Сюрреализмът в фотографията е популярен от началото на миналия век до наши дни. Отделни елементи се използват в рекламата, модната фотография и разбира се в арт. Снимките на криви отражаващи повърхности, а също на естествени и изкуствени текстури с използване на различни техники за печат и фотомонтаж вече повече от сто години увличат фотографите.  
 
3.3.2. Текстури
Запечатани в едър план текстури с естествен или изкуствен произход. Фотоизображенията на текстурите не носи никаква информация, емоционален или смислов товар. Болшинството са абстрактни и интересни само с това, че предизвикват някакви трудно формулируеми асоциации.
2005 (с) Дмитрий Константинов, снимки автора

4. Методология

Трудно ми е да пиша за създаването на една фотография, тъй като го считам за несъзнателен акт. Защо "несъзнателен"? Не зная коя друга дума може да се използва в случая. В главата ми няма никакви мисли в момента на снимане. Мозъкът е зает да обработва визуалната информация, мисъл, облечена в думи се използва само за прости неща като определяне на експозицията и изразяване на емоции.
 
Може да се направи аналогия със секса. Когато го правиш за пръв път си мислиш: "Сега ще поставя ръката си на гръдта и", "А как ли ще го възприеме тя?", "А може би е по-добре да не поставям ръката си на там а някаде другаде?" и т.н. При това правиш всичко по най-глупавия начин. С макрофотографията е същото. Докато не се научиш на разбиране, главата е заета с всякакви тъпи размишления. А след като се научиш, всичко е интуитивно и правилно.
 
Макрофотографията, както и всяко друго направление във фотографията се усвоява по пътя на опита.
 
Необходимо е да се разглеждат фотографии на интересни автори, да се анализират, да се запомнят ракурси, композиция и особености на осветлението. Когато в подсъзнанието се натрупат множество готови образи, вие постепенно ще се научите да ги намирате или създавате в натура, а може би и да измисляте свои.
 
Също така е необходимо да се снима. Много. Докато не започне да ти се гади от лоши снимки, хубави няма да се получат. Фотографията не е да направиш 10-20 кадъра между къпането и приготвянето на скарата. Да фотографираш - това да стоиш на колене, да посрещнеш изгрева близо до реката, внимателно наблюдавайки за промяната на светлината върху покритите с роса съцветия на тревите. След това, когато слънцето се вдигне, да се преместиш в гората и в сенчестите участъци до вечерта да търсиш интересни сюжети. Снима се само от статив. Преди натескането на спусъка трябва да се отговори на четири въпроса:
 
1. Наистина ли това е идеалният ракурс?
2. Възможно ли е да се подобри осветлението?
3. Наистина ли това е идеалната композиция?
4. Наистина ли не мога да направя фона по интересен?
  
Ако при разглеждането на заснетия материал голяма част от снимките не е удачна, това означава, че вие не искате или не можете да мислите по време на снимките. Казано просто, или сте патологично мързеливи, или интелектуално ограничени. В това няма нищо страшно, в съвременния свят интелекта и трудолюбието по-често са недостатъци, отколкото достойнства.
 
4.1. Имена

"...Кажи ми, какво е това растение около пътеката?

- Безсмъртниче.

- А това?

- Не зная.

- Нарича се четирилистник.

 Огион се спря и посочи с обкования с мед накрайник на своя жезъл невзрачен треволяк. Хед го разгледа внимателно, взе повяхналия стрък и виждайки, че Огион няма намерение да говори повече, попита:

- Каква е ползата от него, Учителю?

- Никаква, доколкото знам. - Те продължиха и Хед скоро захвърли стръкчето.

- Когато започнеш да познаваш четирилистника през всичките сезони по корена, по листа и цвета, по миризмата и по семената, само тогава ти ще можеш да произнасяш неговото истинско Име. А това е по-важно, отколкото да знаеш каква е ползата от него..."

Урсула Ле Гуин. "Волшебник Земноморья".

Аз неведнъж съм писал за необходимостта от определяне на обектите на фотографията. Този път ще приведа само един довод. Със снимки на флората, фауната и минералите с липсващи правилни научни имена не работи нито един фотосток. Ще кажат - да, това са много красиви снимки но ние нямаме нужда от тях.

 

 4.2. За какво и как да мислим

"Ох, обичам това нещо. Само че никога не ми се получава...."

(от коментарите в конкурса Nonstop Photos).

 За да се научите да мислите за макрофотографията е нужно, като минимум да искате да се занимавате с нея. Всеки творчески акт е преди всичко волеви акт. Няма по-жалка гледка от възрастен мъж, обременен с оборудване за 3-5000 долара, който е пропътувал 100 км от града в гората и е разбрал, че няма желание за фотография....Никакво...И няма нито сили, нито желание.

 

За съжаление това е разпространено явление. Човекът е мислил, че иска да снима, а на практика е искал да има добри снимки. А това са различни неща. 
Възнамерявайки да посетим някой град, ние се сдобиваме с пътеводител. Без него трудно може да се планира времето и маршрута. Без него е непонятно какво интересно има. Възнамерявайки да посетим гората, ние подготвяме единствено екипировка за преодоляване на тегобите на дивия живот. А пристигайки на място, ние тъжно стоим край огъня, защото няма нищо за снимане в гората. Дърветата са еднакви, единствената форма на живот са комарите и кърлежите, цветята са само три артикула (сини, като кръстчета и червеникави). Мъка.… Добре, че не забравихме водката…
 
"Много тъжно е да ходим по земята и да не знаем за нея нищо. Даже няколко имена на  цветя..." Ремарк "Трима другари".
 
Сега четете тази статия и никой не може да подслушва мислите ви. Помислете колко сте непълноценни. Вие не знаете и никога не сте знаели как прораства хмелът, какво чуства и накъде лети сатирът, къде живее маразмиусът, кога цъфти венерината пантофка. И мислете за това дотогава, докато или не си признаете честно, че природната ограниченост не ви позволява да се занимавате с макрофотография, или не решите да се захванете с изучаване на заолбикалящия ни живот. Да се учи никога не е късно. Само нека не лъжем себе си. Това е глупаво и безмислено.
 
99% от снимките в жанра макро, които изпращат авторите във фотоагенциите с цел по-нататъчна продажба са банални в най-добрия случай, а в основната си част просто ужасни.
 
Защо пиша за това? Как да не пиша, съдейки по родните фотографски списания и последните фотоизложби никой не проумява това. Не че има смисъл да се боря с некомпетентността и халтурата във фотографията, но да информирам за наличието им никак не е вредно.
За последните 200 години за заобикалящия ни свят е е написано толкова, че при желание всеки може да се стане нелош специалист във всяка област. При желание.
 
Фотографията не е емоционален разряд или възклицание.
 
В идеалния случай фотографията е сложно и нееднозначно впечатление или преживяване, намерило своето въплащение върху хартията. За да не е банално, то трябва да се основава на знания и опит.
2005 (с) Дмитрий Константинов, снимки автора

 
4.3. Сюжети
Да се снима може където и каквото искате. В макрофотографията никога няма дефицит на сюжети. Дори в стаята има куп интересни теми: неравностите на стените, образуващи тайнствени символи и знаци, малки елементи от присъствието на предишните обитатели, движението на слънчевия лъч, танца на прашинките, рушащата се сглобка на леглото и много други.
Светът е удивително разнообразен, на пръв поглед творческите възможности са безгранични. Но само на пръв поглед.
Фотографията е поезия. Всеки може да римува думи, но не всеки успява да пише хубави стихове. Създаването на една фотография е като създаването на хайку. Създаването на серия от фотографии - като написването на поема. Необходимо е познaвaне на жанра и методите, необходимо е да има какво да се каже. Или за нещо, за което никой още не е говорил, или за нещо известно, но по-добре и по различен начин.
Максимално интересни резултати може да се достигнат само с концентрация. Многообразието на окръжаващия ни свят разпилява вниманието и прави вашето визуално възприятие повърхностно. Налага се да се ограничите или в темите, или в местата.
"Доколко важно е мястото само по себе си? "Мястото е просто място", - ще кажеш ти. "Не съвсем", - ще възразя аз. Ти или съответстваш на мястото, или не. Ако да, то прониква в сърцето ти, в твоята плът, пронизва те до мозъка на костите, ти го познаваш, без да се замисляш за това и то те познава. Уютно ви е заедно. Вие сте партньори." Глен Кук "Теневая линия".
Харесва ми да снимам едни и същи места много години поред. Да виждам как растат дърветата, как на мястото на езерцето се образува малко блато, да познавам по физиономия живеещите наблизо лосове и да зная кога цъфтят симпатичните ми растения. На известните ни и разгадани места няма проблеми със сюжетите, списъкът с онова, което ни се иска или трябва да снимаме многократно превишава физическите възможности на фотографа. Трябва само да се реши, върху какво в дадените сезонни и метереологочни условия е най-рационално да се работи.
Сюжетите се избират, изхождайки от личните предпочитания или творческите планове. Трябва обаче винаги да са интересни. Може да се изброят няколко неувяхващи теми, в които да се специализирате.
 

4.3.1. Съвършенство и целесъобразност

 Може ли да се даде определение на красотата? Единствено през понятието целесъобразност. Защо са красиви цветята, пеперудата, шевната игл, кристалът, даже червеят? Те са хармонични, в тях има завършеност. Нищо не трябва да се отнеме, нито да се добави за да не се наруши тяхната хармоният и висшо предназначение. Но и при най-съвършения обект има различни ракурси и милион променящи се под въздействието на светлината облици, които е интересно да бъдат заснети. При това може да се използват най-разнообразни технологии, та чак до рентгенографията (Judith K McMillan).

Идва ни наум аналогията с безчетните имена на Бог. Може да произнесем или напишем всички, а може да се търси единственото, истинското.

 

4.3.2. Нееднозначност

Всеки обект може да бъде заснет така, че много от зрителите ще видят не само обекта, но и нещо различно, понякога съвсем неочаквано. Важно е тези фотографии да не изглеждат банално или вулгарно, като нежно обичаните от начинаещите фотографи фалически сюжети напомнящи животинки и т.н.

По-добрият вариант са асоциациите с нещо нееднозначно и трудно формулируемо.

 

4.3.3. Явления

Раждане, чифтосване, смърт, полет, хранене, ухажване, падане на капка, пламък, растежа на дендритите, и множество други сюжети могат да са интерести за изучаване и работа. Снимането на явления е трудно, често изисква подготвителна работа и добро познаване на темата.

 

4.3.4. Взаимодействие между обекта и стихията

Вижте станалият вече христоматиен филм "Макрокосмос". Целият филм е посветен на поведението на насекомите под дъжда. Нима не е тема за фотографа?

 

4.3.5. Противоположност, контраст

Защо най-често моделите се снимат на фона на стари стени, в интериора на изоставени сгради? Ако за вас е очевидно, аз не разбирам по силата на какви причини вие снимате цвете на фона на други цветя или зелено щурче на фона на зелената трева? Това е някаква форма на творчески мазохизъм ли е?

 

4.3.6. Обектът в контекста на естествения ландшафт

Фотографиите, демонстриращи на зрителя обект в контекста на обичайния ландшафт са максимално правдиви и информативни. Те позволяват да се разбере същността на обекта и неговото "място " в окръжяващия свят. Да се правят такива снимки е по-сложно, отколкото изглежда на пръв поглед. Заради малката дълбочина на резкостта понякога се налага да се използват обективи с фокусно разстояние 20 - 50 мм. С един удължителен пръстен.

 

4.3.7. Декоративност

Всички, които работят за полиграфски издания (календари, картички) добре знаят, че има изисквания и закони, без разбирането на които да се надявате на търговски успех е безмислено. Изискванията не се формулират с думи, но лесно се разбират при разглеждането на западни каталози за такъв род продукция.

Изброените долу сюжетни направления могат да бъдат както отделни теми за работата на фотографа,  така и елементи от фотогравска серия.

Ако ми е потрябвало да заснема фотоистория за мухоморката, какви сюжети бих могъл да използвам?

1. Раждането.

2. Съвършената гъба, като венец на творението.

3. Мухоморката като герой от приказките и легендите. Антропоморфен екземпляр, приличащ по нещо на малко горско човече.

И т.н. 

 

4.4. Лаконизъм.
Вие навярно сте забелязали, че хората, които говорят много практически не слушат никого. Ако вие многословно и цветисто обяснявате или описвате нещо, означaва, че вие няма какво да кажете. 
Много фотографии дължат своето ниво най-вече на лаконизма. Те приличат на писък на нощна птица, преди и след който има само тишина.
2005 (с) Дмитрий Константинов, снимки автора

 

 

4.5. Композиция

Чуството за композиция, както и музикалния слух при много хора отсъства, а при щастливите притежатели не е развито, тъй като развитието трябва да се извършва в детството, когато мозъкът се обучава лесно. Нашата училищна програма не включва това, родителите за композиция не мислят, а на детето тя не е интересна.

Да посъветвам тук мога едно. Купете книжката на Лапин "Фотография как" и внимателно я прочетете три пъти. Тя няма да ви научи на нищо, но можете да разберете как работят някои неща. А ако ви провърви, ще задвижите покрития с прорастнал мъх и лишеи механизъм на възприятие на хармонията и композицията.

Не чувствайки композицията е невъзможно да построите кадър. Безкрайно много са начините за неправилно построяване. Вероятността да налучкате правилното е пренебрежимо малка.

Усещайки композицията, ние преставаме да мислим за нея и построяваме правилния кадър интуитивно.

 

4.6. Цветно или черно-бяло

Получило се е така, че предмет на колекциониране е основно черно-бялата фотография., а за редакционно използоване по-търсена е цветната. Така че, ако вие разбирате защо снимате, то този въпрос отпада от самосебе си. Ако не разбирате, то може да се снима това, което ви харесва

Ще се огранича само с една забележка. Едновременно цветно и черно-бяло огромното болшинство фотографи (и аз в това число) не могат да снимат добре. Доколкото сюжетите за цветно и ч.б. възпроизвеждане са много различни, а човешкия мозък е несъвършен. Необходимо е дълго време за превключване, ако изобщо е възможно.

 

4.7. Фон

Прегледайте своите макрофотографиии. Фонът заема от 20 до 80% от кадъра. С него трябва да се занимаем толкова усърдно и внимателно, колкото и с главния обект. Иначе фотографията няма да се получи.

Под "занимаване" разбирам следното:

- контрол над bokeh (степента и особеностите на дефокуса)

- регулиране на яркостта му

- промяна на формата и на размера на значимине детайли и т.н.

 

5. Оборудване

Всички съвременни фотографски издания са задръстени от информация за това. С какво, в края на краищата да снимаме. Настоящото издание не е изключение. Очевидно, това е крайно необходима информация. Въпреки че, от моя гледна точка е напълно безполезна. Когато фотографът разбере "Какво?" и "Защо?" снима, то въпросът "С какво?" би станал актуален.

Нищо принципно ново в последните 20 години в технологиите на фотографския процес не се е появило. Както са снимали нашите предшественици, така го правим и ние. Само отпечатването на снимките се е опростило в ущърб на качеството и се е появила възможност за обработка на изображението в цифров вид.

Спектърът от оборудване за макрофотография е много разнообразен. Всяка голяма фирма, произвеждаща фотографска техника за времето на своята дейност е пуснала в продажба повече от сто модела механични и оптични продукти, призвани да бъдат полезни при снимането на малки обекти. Цялото това оборудване може да е напълно удобно, но по полученото на изхода изображение човечеството не е измислило нищо по-добро от разработените още в началото на миналия век карданни камери. Те са грамадни, работата с тях изисква търпение, плаката струва скъпо, но ако фотографът се стреми към идеалното качество, те нямат алтернатива. Съвсем не е задължително да се сдобиете със Sinar, е достатъчна екзотична довоенна "раскладушка" с разтегателен мех за 50-100$ и два-три старинни обектива. Отпечатъците или скановете от плаки 9х12 или 18х24 см днес са еталон за качество по отношение на детайлност и цвето- и предаване на тоновете.

Но основната маса от читатели са обикновени съвременни хора, за които не е важно как е по-добре, а как е по-просто. Затова темата за използването на карданни камери ние ще оставим във висящо положение.

 

5.1. Техническо качество

Общ технически критерий за качеството е резкостта (остротата), но не тази, постигната с филтъра на Фотошоп, а микроконтраста и детайла. Те зависят от особеностите на матрицата или размера и техническите халактеристики на филма, а също така и от оптиката. Като следствие възникват ограничения в размера при печат.

 

 
За редакционно използване (книги, списания) използването на ДЛСР 6 или 12 МП в голяма част от случаите е неразличимо. Но 12 мегапикселовата картина може да се кадрира.
За календари формат А3 и повече годни са единствено среднен или голямоформатен кадър. С 35 мм. филм понякога се получават горе-долу календари А3 формат, а с 6-8 мегапикселови камери има проблеми с липсата на пластика.
Най-добре е цветните авторски отпечатки да се правят от цветен негатив по класическия начин (тъмна стая, увеличител и т.н.). Богатството от полутонове в този случай ще бъде по голямо, отколкото при печат от негатив, диапозитив или матрица на цифрова машина или принтер. Директния печат диапозитив на материали Ilford е още по-добър, но в Русия с него никой не се занимава на практика.
Черно-бялата фотография е твърде обширна тема. В тази статия ние ще я игнорираме.
 
5.2. Производителност
В последно време при заниманията си с макрофотография аз използвам три камери: Canon 10D, Pentax 67II и древна карданна камера с формат 13х18см.
Средно, за 8 часа работа в гората, в периода пролет-есен и при наличие на благоприятни синоптични условия аз заснемам следния брой качествени (такива, които гарантирано ще се продадат) фотографии:
 
ФОРМАТ
БРОЙ СНИМКИ
13Х18 см.
1 - 3
6Х7 см.
3 - 5
цифров
5 - 20

 Ако фотографът се занимава с макрофотографията на ниво хоби или не умее да създава изображения с календарна стилистика, по-изгодно е да се използва цифрова камера. Ако създаването на фотографии е работа за него, то по-изгодно е да се използва средноформатна техника и да снима само календарни сюжети. Аритметиката тук е много проста:

Диапозитив 6х7 може да бъде използван както за публикациа в списание (10-80$ за еднократна публикация), така и за календари, плакати и оформяне на интериор (100-400$ за еднократно използване). А цифровите снимки се търсят единствено за списания с естественонаучна тематика и много рядко за илюстровани книги. В Русия пазарът е много ограничен.
За да бъдете комерсиален фотограф, който не работи по  поръчка, а продава готови снимки чрез фотосток е необходимо да имате архив. За архив (набор от фотоизображения, представляващ интерес на фотографския пазар), може да се приеме набор от няколко относително пълни тематически селекции, включващи над 1000 качествени снимки. Лесно може да се пресметне, че при производителност 1 снимка дневно създаването на архива ще отнеме 1000 дни. Стойността на изразходваните материали при работа с формат 6х7 (ако се отчита и техническия брак) ще бъде  10000$.
Тъжни цифри. Да загубиш десетки години и куп пари за създаване на архив, след което за някакво време да го изплатиш и някъде в светлото бъдеще да започнеш да печелиш от него - това е перспектива за патологични оптимисти и фанатици.
2005 (с) Дмитрий Константинов, снимки автора

 

5.3. Макрообектив

Пионер в разработката на макробективите е била фирмата Nikon. Първите "Микро-Никкори" са конструирани от професорът от Токийския университет д-р Кодн. По света се произвеждат няколко десетки макрообектива, в това число и за средноформатните системи.

От обикновените обективи те се отличават по това, че без допълнителни приспособления позволяват заснемане от относително близко разстояние в мащаб 1:3 - 1:1.

Обектив Canon
Минимално разстояние между фокалната равнина и обекта
Дължина на обектива при минимално разстояние между фокалната равнина и обекта
Разстояние между челната леща и обекта при мащаб 1:1
EF 50 мм f/2.5 Macro + Life-size Converter
240мм
98 мм
7 см
EF 100мм f/2.8 Macro
310мм
137 мм
10,1 см
EF 180мм f/3.5 Macro
480мм
187 мм
22,1 см

 

Както вече отбелязах по-рано, отличителна особеност на макрофотографията е малката дълбочина на резкост, която чуствително намалява с увеличението на мащаба. Дълбочината на рязко изобразеното пространство зависи от мащаба на снимката и кръгчето на разсейване. Стойностите в таблицата са разчетени, изхождайки от ддиаметър на кръгчето на разсейване (нерезкост) 0,05 мм. Такъв е обичайният критерий за качество за кадър с формат 24х36 мм, с разчет за последващо увеличение до 30х40 см или прожекции на екран (за диапозитив) до размер 1х1,5м.

Професионалистите са ръководят от по-тесни критерии - 0,02 мм. В този случай дълбочината на резкост е 60% от стойностите, посочени в таблицата.
Данните в подобни таблици са разчетени изхождайки от предположението, че изображението на точките в плоскостта на най-голямата резкост ще бъде пак точка. На практика обективът изобразява точките във вид на леко размито петно. Затова реалната дълбочина винаги е малко по-малка от теоретичната, особено при използването на бюджетни обективи.
Вместо да разгледаме показаната горе таблица и да се опитваме да вникнем в смисъла на термините е по-просто да снимаме обикновена чертожна линийка, и всичко ще ни се изясни.
Даже с диафрагми 22-32, получаването на изображение на мравка, рязко до последното краче е възможно само след удар по нея с чук. И то само при поглед отгоре.
Качеството на изображението при всички обективи чуствително пада при малки стойности на диафрагмата: резолюцията при диафрагма f/22 е 20 - 30 % по-ниска, отколкото при f/8. Някои производители на обективи се хвалят, че техните най-скъпи модели са лишени от този недостатък. За съжаление тестовете, с които съм се запознавал не потвърждават това.
Проблемът с малката дълбочина на рязкост при големи коефициенти на увеличение може да се реши чрез създаване на няколко изображения, имащи различна плоскост на фокус. От тези изображения във фоторедактора се сглобява изображение, на което главният обект е рязък от най-близката до най-далечната точка.
Не е необходимо да се стремите към максимално увеличение. Мащабът на снимката трябва да зависи от сюжета, а не от възможностите на вашата оптична система. Най-разпространената грешка на фотолюбителите е стремежът за снимане в по-голям мащаб.
Макроснимката е невъзможна от ръка, а автофокусът на близки разстояния е способен да докара до лудост и най-търпеливия човек. Затова при снимка автофокусът се изключва, а първичното фокусиране става с движение на камерата напред назад. С гривната за фокусиране се променя мащаба и се извършва точното фокусиране. В редица случаи нелоши резултати могат да се достигнат, ако след приблизителното фокусиране допълнително се използва автофокуса.

 

5.4. Допълнителни аксесоари.
Удължителните пръстени (макропръстени, extension tubes) са метални пръстени, които се поставят между камерата и обектива. Те не съдържат никакви оптични елементи и тяхната работа се заключва в увеличаване на разстоянието и запазването на електронните връзки между обектива и тялото. Удължителните пръстени се продават често в комплекти от по три с различни дължини. Могат да бъдат използване поединично и във всички възможни комбинации. По този начин се намаляваминималното разстояние между обекта и челната леща. Когато обективът се използва с макропръстени, той губи възможността зда фокусира на безкрайност. Степента на увеличение се определя от дължината на пръстена, колкото е по-дълъг, толкова увеличението е по-голямо.
Удължителните пръстени практически не влошават качеството на  работа с "твърди " обективи, но значително намаляват количеството свитлина попадаща върху филма, което увеличава експонацията и усложнявма фокусирането.
При изборът на пръстени трябва да се обръща внимание на зачернянето на вътрешността им и ако са произведени от фирмата, произвела и камерата на електронната съвместимост със съвременните обективи. 
Мехът - по своята същност не се различава от пръстените, но е с променлива дължина. Мехът изглежда като хармоничка, към единия край на която се закрепва камерата, а към другия - обектива. Най-съвършените мехове позволяват движението на обектива по вертикала и по хоризонтала спрямо оптичната ос, и освен това съхраняват автофокуса. Възможността за отместване от оптичната ос позволава да се управлява разпределението на рязко изобразеното пространство и геометрията на снимания обект. За системата Canon EF фирмен мех не се произвежда, но при наличието на обектив като MP-E65 Macro няма необходимост от такъв.
Макролещите са единични лещи или блок от лещи , които се поставят на обектива като всеки филтър. Те позволяват да се намали минималното разстояние до обекта, но влошават оптичните характеристики на обектива. Ако сте решили да използвате макролещи, избирайте качествени модели задължително многослойно просветлени. Те не така силно влошават качеството на изображението.
Телеконверторът също може да се използва в макрофотографията, въпреки, че не това е основното му предназначение. Като плюс  може да се изтъкне увеличаването на фокусното разстояние на обектива - т.е. при еднаква дистанция получаваме по-голям мащаб. Минусите - влошаване на разделителната способност на обектива и намаляване на светлосилата му.
Обръщащ пръстен (reversing ring) - преходник за прикрепване към камерата на обърнат "със задницата напред" обектив. По този начин за голямата част от обективите се достига минимална дистанция на фокусиране. Съществуват обръщащи пръстени за всички видове байонет.
Използването на обектив в обърнато положение усложнява снимането. Не работи автофокусът, не работи скачащата бленда, не се предава стойността на диафрагмата от фотоапарата. Възможно е само ръчно управление.
Coupling ring - преходник за съединяване на два обектива. В голяма част от случаите се използва за закрепване със зедницата напред на късофокусен към дългофокусен обектив. (като многокомпонентна диоптрийна приставка). Разбира се, увеличението на такъв тандем ше бъде равно на фокусното разстояние на телеобектива, делено на фокусното разстояние на обърнатия обектив.
Такъв преходник може лесно да се направи самостоятелно. Вземаме два филтъра от обективите, които възнамеряваме да съединим. Чупим стъклата и здраво ги залепяме един за друг.
Подробно за снимане с два обърнати обектива може да се прочете в статията СуперМакро .
2005 (с) Дмитрий Константинов, снимки автора
 
 
 
5.4. Допълнителни аксесоари.
Стативът е нещо съвършено необходимо и многофункционално. Покрай функцията си да фиксира камерата го използват като алпенщок, летва за мерене дълбочината на блата, опора при преминаване на водни прегради и като уред за измерване дебелината на леда. Затова трябва да бъде много здрав.
Голямата част приятно леки и ултрасъвременни модели не са подходящи за сериозна работа. Такъв един образец, запленил ме с неголямото си тегло и функционалност след месец снимки в планините на колския п-в се превърна в гола вертикална колона с разбита глава, с която се подпирах.
Това не ме избави от илюзиите за това, че полевият статив трябва да е лек. Следващият ми статив беше карбонов. Животът му беше кратък, а кончината тъжна. Падайки на камъните при неголям студ, той счупи два от краката си и се превърна в много лек, неестетичен, скъп и напълно ненужен монопод.
Също така ми се ще да предодвратя и придобиването на статив, с фиксатори тип "клипс", здраво и с ефектно щракване захващащи заедно с колната на крака на статива и кожата на вашата ръка. По-добре не така съвременните, но безопасни винтови фиксатори.
По моето субективно мнение, най-приемлив е един от моделите на Мanfrotto 190-та серия с телескопична вертикална колона и винтово фиксиране на краката. Той тежи 3 кг. заедно с главата, затова пък не се тресе като алкохолик на вятъра и не се чупи, ако не го използвате точно по предназначение. Независимото движение на краката позволява лесното му разпъване на стръмни склонове и други сложни форми на релефа. А късата телескопична вертикална колона  не се опира в земята при максимално вдигане на краката и позволява снимане от много ниска точка.
Не вярвайте на това, че ябълковидната стативна глава е удобна. Единственото и достойнство е малкото тегло. Но облекчаване на оборудването с 0,5 кг. се помрачава от раздразнителност и загуба на хубави кадри.
Със сферична глава са невъзможни така необходимите в макрофотографията плавни микродвижения на камерата. Ако не сте закрепили добре, камерата клюмва с "носа надолу" и се удря с обектива в статива. При преминаването към вертикален кадър е необходимо завъртане на главата или на целия статив, което отнема време и създава излишни неудобства. Най-удобните са следните модели на Мanfrotto: PRO GEARED HEAD 405, PAN TILT HEAD W/ QUICK RELEASE PLATE 141RC, 3D MAGNESIUM HEAD 460MG или SUPER PRO HEAD W/QUICK RELEASE 229, за карданни камери HEAVY-DUTY HEAD 160.
 
За статива е необходим калъф. Той трябва да е здрав, т.е. изработен от много дебел брезент, и практичен. Водонепромокаемите синтетични калъфи са неудобни. Първо, неприятно скърца и шумоли при придвижване в храстите. Второ, тяхната непромокаемост работи в обратна посока. Във вътрешността на статива достатъчно често попада вода, след които вие го прибирате в водоустойчивия калъф, където той не изсъхвайки " кисне " до следващите снимки. Под " практичнаст" се разбира удобен за рамото ремък и като минимум да се отваря поне до половината от дължината си.
От представените на Руския пазар най-удобни са калъфите на Domke, но по евтино е да отидете в магазина, да ги видите и да ги ушиете самостоятелно. 
Торбичка със зърно (жито, царевица и т.н.) - използва се вместо статив за снимане на нивото  на земята или от упор. Прави се от здрав брезент с размери 20х40 см, при дебелина 10-15 см. Неплътно се пълни с зърно или грах. Потъвайки под тежестта на камерата и не пружинирайки, позволява уверено да се снима при дълги експозиции. 
Ъгловият визьор е приставка на визьора. Използва се основно с 35мм камери (за работа със среден формат е по-лесно да се използва шахтов визьор). Ако снимате нещо на равнището на земята, той позволява де се визира отгоре, без да се ляга на земята. Нещо като шахтов визьор или половин перископ. Посоченото приспособление е удобно, но защото леко затъмнява и без това не дотам ярката картина се използва рядко.
Фокусировъчните релси (макрошейна) позволяват фокусиране чрез движение на фотоапарата заедно с обектива, без преместване на статива. При снимките с фиксиран мащаб това е единственият начин за фокусиране. Фокусировъчните релси представляват железце във вид на една или две Т-образно скрепени релси. Разполагат се между главата на статива и камерата. Вие въртите винтовете встрани от релсите и камерата с обектива се мести напред-назад (ако релсите са Т-образни и вляво-вдясно) с много голяма точност. След като обектива се окаже в желаното положение, релсите се фиксират здраво. Много удобни при снимки в мащаб 1:1 и повече, доколкото при такива увеличения фокусирането изисква много точно движение. Хубавите фокусировъчни релси не са скъпи. Даже и най-малкият луфт може да провали снимките, направени при големи увеличения..
Дистанционен спусък. Вибрациите са бич в макрофотографията. Дори при използването на статив и скорост на затвора по-малка от 1\250 сек последователността на действията трябва да е следната: фокусиране, вдигане на огледалото, 5-10 секундна  пауза в изчакване успокояване на вибрациите и чак след това дистанционно задействане на затвора. При това е най-добре изобщо да не се движите и да не пристъпвате.  
Фиксатори за закрепване на растенията във ветровито време. За закрепване на тънки клонки на дървета и храсти се използва корда. С нейна помощ се правят обтежки към по-дебели клонки или към ствола. Тревните растения се фиксират удобно със  две или четири метални спици на кръст, забити в земята. 
При снимки на стоящи върху растения, фиксирането на клатещите се от вятъра стъбла трябва да става крайно внимателно. Насекомите отчетливо реагират на непривични вибрации и в паниката или падат на земята, или излитат. 
Цветни филтри се използват за оцветяване на изкуствените източници на светлина. Напълно незадължително е да се смени цвета на фотоизображението радикално.  Доколкото фолиевите филтри са с различна интензивност и цвят, те могат да се използват много меко и ненатрапчиво в границите на естествената цветова гама. 
Гумените наколенки (продават се във всички големи градински центрове и са предназначени за виладжиите). Освен защита от влагата, тези наколенки защитават от остри и бодливи  елементи на субстрата.
 
5.5. Светкавици
Има два вида специални светкавици за макрофотография: рингови и такива с две глави. И едните и другите се закрепват на предната част  на обектива, а управляващият им блок с батерийния отсек се закрепва на гнездото за светкавица. 
В началото ринговите светкавици се разработват за нуждите на науката и медицината. Голямата част от моделите дават еднообразна, светлина без сенки, позволяваща фотографирането на зъб или друг обект напълно неизразително, но с всички детайли. За творческа фотография тези светкавици са неподходящи.
Съвременните модели рингови светкавици имат от една до осем лампи, като в промеждутъците между тях се вграждат пилотни лампи за подсветка. Фотографът може да управлява тяхната относителна мощност, но не и посоката. При това може да се възползва от подсветката за оценка светлинния рисунък.
За разнообразна творческа макрофотографиа най-добре подхождат светкавиците на подвижни кронщайни (шини, рамена). До скоро те бяха рядкост, но с появявянето на системата E-TTL веднага няколко фирми производители на фототехника пуснаха на пазара достатъчно удобни модели. Удобни с това, че позволяват гъвкавото управление не само на мощността, но и на посоката на светлинния поток.
Ако нямате желание да платите за практичността и удобството, можете да избегнете покупката на специализирани светкавици за макрофотография. Обикновените светкавици светят точно по-същия начин. Практически всяка съвременна външна светкавица може да се синхронизира с кабел, а кронщайна за изнасянето и далеч от тялото да се изработи самостоятелно или да се купи. Втората (запълваща) светкавица прекрасно се заменя от бял, отразяващ екран.
2005 (с) Дмитрий Константинов, снимки автора

 
 
5.6. Разсейватели и отражатели в полевата макрофотография
В болшинството случаи естественото осветление не е идеално и е необходима корекцията му. За това можете да се запасите с няколко прости аксесоара:
Правоъгълник от бял пенополиуретан (синтетичен порест материал, използван за изработката на туристическите постелки) с размери, колкото вътрешната част на фотораницата. Той може да се използва двуяко. Първият вариант - като отражателен екран (за светкавици и слънцето). Вторият вариант - като постелка за колената при снимки от ниска точка на мократа земя и като място за сядане. 
Чифт екранчета от парчета бял плат. Тъканта в краищата се захваща към дълги метални спици (може да се залепи или зашие). Получават се меки разсейватели за обекта и фона (когато светкавицата или слънцето са "на просвет"), или защитни екрани от вятъра.
Ако носите топографска карта, можете да направите следното: картата се ксерокопира на лист формат А4, на гръбната страна се прилепва тънко метално фолио, след което "сандвичът" се ламинира. В резултат се получава карта, неубиваема от климатичните катаклизми, салфетка за закуската и  отражател за слънцето или светкавицата. 
Огледалца. Тези отражатели често са актуални за подсветка на вътрешната част на цветовете, хименофорите на гъбите, създаване на бликове по капките роса, нектара и т.н. Също така с помощта на огледало в тъмнината на гората може да се създаде нужната посока на слънчевата светлина, осветяваща отделни растения или предмети.
Компактни разсейватели и отражатели произвежда фирмата Lastolite. Ако използването на фирмени аксесоари ви доставя удоволствие, можете лесно да ги поръчате по Интернет.  
 
5.7. Чанта или фотораница? 
Ако фотографът работи едновременно с две и повече различни системи (напр., 35мм и 6х7 см), теглото на оборудването е такова, че без раница не може да се мине. С  неголямо количество техника и на неголеми преходи по-удобно е да се използва чанта.
Преимуществото на чантата е едно: може да се постави до мястото на снимките, да се отвори капака и цялото оборудване се оказва под ръка. За макрофотография дъното на чантата трябва да е ходроизолирано. 
Раницата е удобна за пренасяне на големи разстояния и използването и не вреди на гръбначния стълб. Съществуват два основни типа фотораници: с отваряща се задна част (болшинството модели на Lowepro) и 2-3 секционни. 
Раниците с отваряща се задна част имат дебели стени и добре защитават фотооборудването от удари, но затова имат голямо тегло. Достъпът до фотооборудването е удобен само когато раницата лежи на земята и капакът е отворен. Което прови използването в пустини (даже при лек вятър веднага цялото оборудване е подложено на въздействието на пясъка и праха), на стръмни склонове и силно влажни места. 
Раниците с изолирани секции са защитени по-лошо от удари, но са доста по-леки. Подходящи са за тежко оборудване. Най-голяма вместимост има моделът Domke OutPack. Предлаганата раница е изработена от два вида найлон: 420 Denier Nylon и 200 Denier Oxford Nylon. Позволява носенето на 35 мм камера и объективи с фокусно разстояние до 600 мм, средно- и голямоформатни системи. Дребните предмети също не се губят в тази раница. При всичко това вие имате мигновен достъп към цялото оборудване, разположено в нея. 
 
6. Търсене на обекти 
Мнозинството фотолюбители, увлечени от макрофотографията снимат безгръбначни и растения. Тези теми са безкрайни и удивително многообразни, на Земята има 70 милиона вида насеками и повече от 300 000 вида растения., всеки от които има уникален външен вид и множество най-интересни жизнени прояви. За съжаление основно се снимат само най-баналните, многократно снимани обекти. При това това се прави зле. 
Не трябва да се хвърляте да снимате всичко наред как да е. За достигане на донякъде значими резултати е нужна специализация в определени направления. За начало това може да е някаква група обекти, например дневни пеперуди, дендрити или гъби. Усвоявайки методиката и техническите особености на снимането на тази група може да се усложни задачатаа и да се опита заснемането на фоторазказ (естественатат кристализация на водата, жизнения цикъл на водния скорпио, капката и гравитацията и т.н.) Постепенно се появяват опит и знания, позволяващи реализацията на всякакви задачи и лесно се намират интересни за вас обекти и теми. 
На темата за търсене на обекти за макрофотографията може да се посвети отделна статия, но тъй като такава възможност няма, аз ще се огранича до списък с литература, без изучаването на която сериозната работа с безгръбначни и растения би била трудна.  
 
Зоологические экскурсии. Б. Е. Райков, М. Н. Римский-Корсаков, М.: Топикал, 1994
Руководство по энтомологической практике. Под ред. В.П. Тыщенко
Мариковский П.И. В мире насекомых с фотоаппаратом. Алма-Ата: Кайнар, 1983
Мариковский П.И. Насекомые вокруг нас, Алма-Ата:Кайнар, 1986
Серебровский А.С. Биологические прогулки. М.: Наука, 1973
Фабр Жан Анри. Жизнь насекомых. Рассказы энтомолога. Сокращенный перевод с франц. М., 1963
Фабр Жан Анри. Инстинкт и нравы насекомых / Под ред. И.Шевырева. М.: "Терра", 1993
Шовен Р. Жизнь и нравы насекомых. Пер. с франц. М.: ЭКСМО 2003 
Шовен Р. Мир насекомых. Пер. с франц. М.: Мир, 1970 
 
Различни определители:
 
Collins Field Guide. Mushrooms & Toadestools of Britain & Europe (рисунки и краткие описания 1750 видов грибов).
Field Guide to Butterflies & Moths of Britain & Europe (700 иллюстраций 468 видов бабочек)
Photographic Field Guide/ Wild Flowers of Britain & Europe. Bob Press and Bob Gibbons.
Маевский П.Ф. Флора средней полосы Европейской части СССР. Л. "Колос", 1964
Иллюстрированный определитель растений Ср. России. Губанов И.А., М.:КМК, 2002  
Хубава извадка от линкове към интернет проекти, посветени на една или друга група живи организми има на адреса: http://tinea.narod.ru/links/index.html
 
7. Привличане на обектите 
Да се привличат могат само някои безгръбначни и слузести гъби, с растенията и останалите обекти нищо не се получава. 
Гнилите плодове привличат много видове двукрили, ципокрили и люспокрили. Нощните и дневните пеперуди добре се привличат от намазани с леко скиснато вино цветове. 
На товa е основан най-ефективният метод за заснемане на вечерниците. Привечер се подготвя се снимачна площадка: поставя се красиво цвете, зад него се разполага рисуван фон или се композира естествен. На стативи се разполагат светкавиците и фотоапаратът. Ако имате цифров фотоапарат можете да направите тестови снимки на дребен предмет, поставен на мясттото, където се предполага, че ще "увисне" вечерницата, на основата на които да коригирате светлината и особеностите на фона. Важно е да знаете, че при снимането на вечерници в полет, при зависването на пеперудата при цвета, имате само възможност да направите само един кадър, тъй като след сработването на светкавиците животинката с ужас пада в тревата, и освобождавайки се от нея, отлитат панически.
Пълен списък на методите за привличене на насекомите с препратки към литература и пояснителни рисунки може да се видят на страницата: http://www.zin.ru/Animalia/Coleoptera/rus/tsurik4.htm
 
8. Работа с готови фотоизображения
"Никакъв Фотошоп", гордо заявяват някои мързеливи или неспособни на работа с изображения фотолюбители. Не са рядкост и изложбени проекти, изцяло разпечанати директно от лентата. Понякога това е оправдано, тъй като никаква обработка не може да подобри изложбените снимки. Но като цяло означава глупост.
Над снимката се работи по време на снимането, при подготовката за печат и продължава да се работи около нейното изложбено оформление. Всичко това се прави с цел подобряване на качеството на снимката и нейното емоционално въздействие върху зрителя. Фотаграфията се учи цял живот, обработката един, два дни по-малко. 
Самият Adobe Photoshop е фотолаборатория, само дето няма нужда да загубите много дни в експерименти под увеличителя. Ако се занимавате с цветна фотография сте длъжни да се ползвате от Фотошоп не по-зле от Ден Моргулис. Ето минималния набор от действия, необходими за придаване на завършеност на снимката: кадриране, баланс на бялото, тоналност, наситеност на цветовете, акценти (да се приглушат ненужните детайли и да се подчертаят главните) и резкост.  При това става дума не за изкривяване на действителността и лъжа на зрителя, а за създаване на фотография. Документализмът е задължителен само в съдебната медицина, в приложната научна фотография и в репортажа на събития, като и там умението да се работи с контраста и тоналността няма да попречи.
 
9. Заключение
Ако искате да похарчите някаква сума за фотооборудване, помислете нужно ли ви е то? 
В болшинството случаи фотооборудването не подобрява качеството на вашите снимки. Прокламираната от фотопроизводителите философия за това, че подобряването на оборудването е крачка напред, не е нищо повече от маркетингов трик. Може да стане така, че при прехода от малък към среден формат и от среден към пълен, вие ще снимате по-лошо, понеже губите своята мобилност и лекота. А ще спечелите единствено възможност да правите по-резки и големи отпечатъци. 
 
(с) Дмитрий Константинов. 2005 г. 
снимки автора
4.1. Имена
"...Кажи ми, какво е това растение около пътеката?
- Безсмъртниче.
- А това?
- Не зная.
- Нарича се четирилистник.
Огион се спря и посочи с обкования с мед накрайник на своя жезъл невзрачен треволяк. Хед го разгледа внимателно, взе повяхналия стрък и виждайки, че Огион няма намерение да говори повече, попита:
- Каква е ползата от него, Учителю?
- Никаква, доколкото знам. - Те продължиха и Хед скоро захвърли стръкчето.
- Когато започнеш да познаваш четирилистника през всичките сезони по корена, по листа и цвета, по миризмата и по семената, само тогава ти ще можеш да произнасяш неговото истинско Име. А това е по-важно, отколкото да знаеш каква е ползата от него..."
Урсула Ле Гуин. "Волшебник Земноморья".
Аз неведнъж съм писал за необходимостта от определяне на обектите на фотографията. Този път ще приведа само един довод. Със снимки на флората, фауната и минералите с липсващи правилни научни имена не работи нито един фотосток. Ще кажат - да, това са много красиви снимки но ние нямаме нужда от тях.
4.2. За какво и как да мислим
"Ох, обичам това нещо. Само че никога не ми се получава...."
(от коментарите в конкурса Nonstop Photos).
За да се научите да мислите за макрофотографията е нужно, като минимум да искате да се занимавате с нея. Всеки творчески акт е преди всичко волеви акт. Няма по-жалка гледка от възрастен мъж, обременен с оборудване за 3-5000 долара, който е пропътувал 100 км от града в гората и е разбрал, че няма желание за фотография....Никакво...И няма нито сили, нито желание.
За съжаление това е разпространено явление. Човекът е мислил, че иска да снима, а на практика е искал да има добри снимки. А това са различни неща. 
Възнамерявайки да посетим някой град, ние се сдобиваме с пътеводител. Без него трудно може да се планира времето и маршрута. Без него е непонятно какво интересно има. Възнамерявайки да посетим гората, ние подготвяме единствено екипировка за преодоляване на тегобите на дивия живот. А пристигайки на място, ние тъжно стоим край огъня, защото няма нищо за снимане в гората. Дърветата са еднакви, единствената форма на живот са комарите и кърлежите, цветята са само три артикула (сини, като кръстчета и червеникави). Мъка.… Добре, че не забравихме водката…
"Много тъжно е да ходим по земята и да не знаем за нея нищо. Даже няколко имена на  цветя..." Ремарк "Трима другари".
Сега четете тази статия и никой не може да подслушва мислите ви. Помислете колко сте непълноценни. Вие не знаете и никога не сте знаели как прораства хмелът, какво чуства и накъде лети сатирът, къде живее маразмиусът, кога цъфти венерината пантофка. И мислете за това дотогава, докато или не си признаете честно, че природната ограниченост не ви позволява да се занимавате с макрофотография, или не решите да се захванете с изучаване на заолбикалящия ни живот. Да се учи никога не е късно. Само нека не лъжем себе си. Това е глупаво и безмислено.
99% от снимките в жанра макро, които изпращат авторите във фотоагенциите с цел по-нататъчна продажба са банални в най-добрия случай, а в основната си част просто ужасни.
Защо пиша за това? Как да не пиша, съдейки по родните фотографски списания и последните фотоизложби никой не проумява това. Не че има смисъл да се боря с некомпетентността и халтурата във фотографията, но да информирам за наличието им никак не е вредно.
За последните 200 години за заобикалящия ни свят е е написано толкова, че при желание всеки може да се стане нелош специалист във всяка област. При желание.
Фотографията не е емоционален разряд или възклицание.
В идеалния случай фотографията е сложно и нееднозначно впечатление или преживяване, намерило своето въплащение върху хартията. За да не е банално, то трябва да се основава на знания и опит.
0
0
0
s2sdefault
  • ОБЪРНАТ ОБЕКТИВ

      

    Макроадаптер

    Позволява скрепване на два обектива (coupling), един, поставен на фотоапарата и втори, обърнат с челната си леща към неговата челна леща. Обърнатият обектив на практика изпълнява ролята на проксарна леща или макроконвертор.

    Прочети още...  
  • ЛОВЪТ НА ГАДА

    Дмитрий Константинов
    Дълго встъпление . Бърз курс по техника на безопасност . Гекон токи . Габонска усойница . Папуански гигантски гущер . Плетевидка . Кайманов гущер  . Гладкочел кайман .  Червеноопашата медянка . Зелена игуана . Заключение
  • СЪВЕТИ КЪМ МАКРОЛОВЦИТЕ

    1. Подготовка за макрофотолов
    2. Тръгваме на лов
    3. Къде да снимаме?
    4. Кого да снимаме?
    5. Кога да снимаме?
    6. С какво да снимаме?
    7. Защо снимките не са резки?
    8. Какви приспособления са необходими за макрофотография?
    9. Имам чудесни снимки, защо няма интерес към тях?
    10. Последни щрихи върху снимката. Подготовка за публикуване

    Прочети още...  
  • ТЕЛЕКОНВЕРТОР

    Телеконверторът също може да бъде използван в макрофотографията. Всеки голям поизводител има в гамата си от обективи и телеконвертори.

    Прочети още...  
  • МАКРООБЕКТИВ

    Макрообективът е най-подходящия избор за макрофотография, т.е. с него се постига най-добрия резултат. Конструиран специално за макрофотография, с по-висока резолюция и значително "по-остър" от нормалните си събратя.

    Прочети още...
© 2009-2018 MacroPic. All Rights Reserved.

Please publish modules in offcanvas position.