• Generation Ph
    Реанимациятa. Хирургът разглежда рентгенова снимка на пострадал от катастрофа:
    "Така... Ето две счупени ребра, тук изкълчване, тук разместване на прешлените... Нищо, ще го оправим с Фотошоп."
    (Анекдот)
  • КАКВО ТРЯБВА ДА ИМА ВЪВ ФОТОГРАФСКАТА РАНИЦА

    Има забавна тенденция, която наблюдавам често. Колкото по-дълго снима човек, толкова по-малка става раницата му.

    Прочети още...  
  • ЖЕРТВИ НА СВЕЩЕНИТЕ ВОЙНИ

    На кинолозите отдавна е известен факта, че кучетата приличат на своите стопани.

    Прочети още...  
  • ТЕСТ: КАКЪВ ФОТОГРАФ СТЕ?

    1. Кой е Хелмут Нютон?

    Известен фотограф - 3 точки

    Канцлер на ФРГ - 2  точки

    Откривателят на Закона за земното притегляне - 1 точка

    Струва ми се, че е зет на Хуан Антонио от вчерашния сериал - 0 точки 

    Прочети още...  
  • Въпроси, с които да доведем до ступор продавачите на фототехника

    Продавачите са безусловно добри хора, но понякога, даже по-често от обичайното имат навика да натрапват своята гледна точка относно бъдещото ви оборудване. При това те сипят, меко казано спорни твърдения, представяйки ги едва ли не за абсолютно признати истини. Ако се замислим за всяко от тези твърдения, те рядко имат твърда почва под краката си.

    Прочети още...  

МАКРОФОТОГРАФИЯТА - ТАКАВА, КАКВАТО Е

Индекс на статията

1. Определение

В техническата литература е прието макроснимка да се нарича снимка в мащаб 1:2 и повече - т.е. когато изображението на обекта върху лентата е умалено не повече от два пъти. Но да оставим това на инженерите и теоретиците. Ние ще определим макрофотографията по своему. Нека това бъде направление на реалистичната фотография, отличителни особености на което са изборът на сюжети с относително малки размери. Макрофотографията използва творческите методи на направления като портрет, пейзаж, натюрморт и анималистика.
 
 
2. Търсене на същността и смисъла
 
Макрофотографията в Русия не е на почит. Отношението към нея може да се охарактеризира като снизходително-презрително. Разговор за вълнуващата ви тема започва и завършва с една фраза: "А… Снимаш цветенца и пчелички?.. Хубаво…"
 
И това е съвършено нормално, доколкото напълно отговаря на манталитета на целокупния руски народ, независимо от интелект, образование и професионално занимание.  Гражданинът на нашата чудесна страна  е преобладаващо нелюбезен и нелюбопитен към предмети и явления извън жизнено-необходимата сфера. Ако нещо не е опасно, не става за ядене или е неизползваемо в стопанството - то не е интересно. Ето защо макрофотографията като занимание влиза в конфликт с националната етика.
 
Вие не можете да кажете на жена си, че вместо посещение на тъщата ще отидете да снимате калинки и няма да се решите да кажете на приятелите си, поканили ви на лов, че в околностите на " Приокско-террасного " резерват започва цъфтежа на съсънката, и вие не можете да проМоже би в миналото сме били други. Но писмени свидетелства за това почти не са се съхранили. В началото ни е променило християнството, вярата и философията, напълно безразлични към ландшафта, който обитаваме, към животинския и растителния свят.
 
Образът на природата, създаден от древноеврейската култура е предаден в библейската литература. Канонът е забранявал изображения на живи същества подобни на онези, изобразявани от езичниците за идолопоклонничествата им. "Поразително, колко рязко  древноеврейската   менталност разграничава Бога и природата - в другите религии от Близкия изток това не е така." (Passmore Y.  Man s  Responsibility for mature. Ecological  Problems and  western Traditions. L., 1974. P.9-10.).
 
Особеностите на естетическото възприятие на природата в средновековна Русия се определят от сплав от християнски и езически възгледи, които по своята същност са взаимноизключващи се, но в руското съзнание са придобили синтетична форма.  "Слово о  полку Игореве",  паметник от епохата на раннофеодалната култура в същото време е и митопоетично възприятие на природата, което предлага ако не тъждество, то поне тясна връзка и взаимозависимост между  макрокосмocа и микрокосмocа, природата и човека.  Това единство ярко и образно се изразява в поетичната одухотвореност на силите и явленията в природата. Средновековното съзнание през XII век все още не отделя прекрасното в човека или прекрасното в природата, но вижда прекрасното в тяхната хармония. Поетични обръщения към природата се срещат и в литературата на  XIII - XVI век, но те са крайно малко. Те са редки в приказките и сказанията, крайно редки в летописите, а жанрове като църковно-поучителния, по-късно - публицистичния изобщо не съдържат обръщения към природата.
 
Езическата култура, както е известно е била подложена на сериозни гонения от страна на християнската църква, изкореняваща всички следи на дохристиянските вярвания. Не само гоненията и съзнателното изтребване на нехристиянските паметници на изкуството обясняват напълно тяхната малочисленост и съответно доволно рядкото за древноруската литература художествено отражение на природата. Вероятността от възникване на произведения, по своята поетика подобни на "Слову" в средните векове е намалявала, както и постепенно е изчезвало едно от задължителните и условия - митологичното възприемане на природата.
 
Идеите на исихазма, пренесени в Русия от Григорий Паламоин са помогнали за разпространиението на отшелничеството, съпроводено от елемент  на съзерцание. Като обект на съзерцание отчасти се изявява и природата. Заобикалящата отшелника гора, както добре се вижда от житието  на Сергий Радонежски е мрачна и пълна с опасности и изкушения. Само упоритите труд и молитва позволяват на отшелника да оцелее. Напълно естествено е, че при тези условия авторът на житието закономерно не споменава за никаква естетическа значимост за отшелника на заобикалящата го "пустиня". Природата в дадения случай интересува автора като един от факторите, противостоящи на святото, а победата над тъмните сили на природата потвърждава голямата естетическа значимост на отшелника" (Житие Сергия  Радонежского // Памятники. XIV - сер. XV в. С.306).
 
В средновековната живописна традиция "Заобикалящата природа, реалния свят нашите древни майстори са разбирали условно, с дълбоко живописно отклонение. Те са изразявали съкровеното на тогавашния човек. Техните лични чуства, притеснения, душевните трепети са поглъщани от чуството на вселенност и пламенна вяра." (Грищенко А. Русская икона как искусство живописи // Вопр. живописи. М., 1917. Вып.3. С.37-38).
 
"Нуждата от религиозно-символичено тълкуване на света предопределя условното изобразяване на природата. По-точно, условното изобразяване на природата е било възможно единствено в средните векове, което в известна степен даже отделя средновековното изкуство от естетическото възприемане на природата. "В това метафизично пространство няма и не може да има действително изобразяване на природата. Могат да са изобразени отделни предмети  и само в случай, ако са сюжетно неизбежни" (Федоров-Давыдов А. Из истории древнерусского искусства. М., 1940. С.74).
 
Светското изкуство в епохата на капитализма донякъде реанимира ситуацията, но не на глобално ниво. Появилото се при съветската власт общо образование с неговата примитивна методика и по никакъв начин несвързани с реалния живот учебни програми за преподаване на естествените науки довършва процеса.
 
В резултат на това имаме големи проблеми с възприятието на природата. Ние не знаем и не искаме да знаем не само явленията и процесите на окръжаващия ни свят, но и наименованията на обектите, които го съставят. Даже при класиците на родната живопис и словестност всички общопризнати шедьоври описващи природата не издържат на сравнението с творчеството на народите, изповядващи синто или анимизъм.
 
Доколкото у нас се снима документално кино, то е с позорно качество. Колкото до фотографията, там се споменават само двама фотографи: работещия в реалистична стилистика Владимир Лагранж и Игорь Терехов, специализирал се в макронатюрморт.  Затова пък можем да се умиляваме и да се оплакваме. Което общо взето не е лошо по своята оригиналност и не изисква никакви усилия.

Трябва да се признае, че родната макрофотография няма корени. Нито във визуапните изкуства, нито в религията, нито в литературата, нито във философията. От еснафска гледна точка - това е нелепа приумица, блудство и глупост. "Ходят някакви с фотоапарати и щракат", това е всичко, което може да се каже за това "направление на реалистичната фотография" в Русия.

Но има прекрасни източни и западни школи в макрофотографията. Чрез интернет и фотоалбумите ние можем да ги изучаваме. Дали това ви е нужно не е тема на настоящата статия. Има летва, която може да бъде прескочена. Вие имате възможност да я приближите, да я пипнете с ръка, а по-нататък или да скочите, или да бъдете зрители. Разбира се фотографията не е спорт, но във всяко умение има елемент на съревнование.

Да минем на по-оптимистични теми. Търсенето, както е известно определя предлагането. Ето този, много важен за всички бъдещи фотографи, специализиращи макро въпрос. Отговорът му може да се изрази с числа, за съжаление отнасящи се само за Москва. През 2005 г. от художествени, черно-бели копия върху баритова хартия, реализирани от галериите може да се спечелят до 3000$ (при наличие на интересни фотографии и желание да се задържите на арт-пазара). Добър архив от средно-, голямоформатни кадри може да донесе до $10 000 на пазара на календарите.

Това е сериозен фактор. За вила няма да се натрупат, но за материали и оборудване стигат. Зниманието с макрофотография в нашата страна най-накрая се изплаща и носи печалба. Тези фактори могат да влияят на масовото съзнанеи и стереотипи.

 Да пиша изтъркани фрази за това, колко увлекателно е общуването с природата, за очарователните мигове на срещите с прекрасните и тайнствени микро- и макросвят никак не ми се иска. В това занимание няма нищо прекрасно и тайнствено. Тежка раница и статив, мокра земя, на която трябва да се легне, комари, студ, ставане по тъмно и т.н. и т.н. Макрофотографията е тежък физически труд дори и в студио, а в дивата природа е даже вредна. Интересът, хазартът, жаждата за трупане на красиви снимки, творческите амбиции и съвсем накрая парите мотивират хората, занимаващи се с нея. Навярно това занимание изпълва живота им със смисъл? В кое има смисъл? Не зная. Трудно си спомням какво правих вчера, но прекрасно помня как снимах живота на есенния подмосковски лес преди два месеца. Можи и това да е смисълът.

2005 (с) Дмитрий Константинов, снимки автора

 

  • СНИМАНЕ НА КОНЕ

    Първи опити за снимане

    Започнах да снимам късно, в детството си не се увличах от фотографията, израстнах в семейство от художници, където фотографията се смяташе за нещо долнокачествено.

    Прочети още...  
  • СНИМАНЕ НА МОРСКИ ПЕЙЗАЖ

    Въведение

    Водна стихия, море, океан… мисля, че всички ще се съгласят, че тези чудеса могат да се разглеждат безкрайно.

    Прочети още...  
  • УРОЦИ ЗА ЕКСПЕДИЦИОННИЯ ФОТОГРАФ

    Джентълменски набор на експедиционния фотограф

    Прочети още...