МАКРОФОТОГРАФИЯТА - ТАКАВА, КАКВАТО Е

1. Определение

В техническата литература е прието макроснимка да се нарича снимка в мащаб 1:2 и повече - т.е. когато изображението на обекта върху лентата е умалено не повече от два пъти. Но да оставим това на инженерите и теоретиците. Ние ще определим макрофотографията по своему. Нека това бъде направление на реалистичната фотография, отличителни особености на което са изборът на сюжети с относително малки размери. Макрофотографията използва творческите методи на направления като портрет, пейзаж, натюрморт и анималистика.
 
 
2. Търсене на същността и смисъла
 
Макрофотографията в Русия не е на почит. Отношението към нея може да се охарактеризира като снизходително-презрително. Разговор за вълнуващата ви тема започва и завършва с една фраза: "А… Снимаш цветенца и пчелички?.. Хубаво…"
 
И това е съвършено нормално, доколкото напълно отговаря на манталитета на целокупния руски народ, независимо от интелект, образование и професионално занимание.  Гражданинът на нашата чудесна страна  е преобладаващо нелюбезен и нелюбопитен към предмети и явления извън жизнено-необходимата сфера. Ако нещо не е опасно, не става за ядене или е неизползваемо в стопанството - то не е интересно. Ето защо макрофотографията като занимание влиза в конфликт с националната етика.
 
Вие не можете да кажете на жена си, че вместо посещение на тъщата ще отидете да снимате калинки и няма да се решите да кажете на приятелите си, поканили ви на лов, че в околностите на " Приокско-террасного " резерват започва цъфтежа на съсънката, и вие не можете да проМоже би в миналото сме били други. Но писмени свидетелства за това почти не са се съхранили. В началото ни е променило християнството, вярата и философията, напълно безразлични към ландшафта, който обитаваме, към животинския и растителния свят.
 
Образът на природата, създаден от древноеврейската култура е предаден в библейската литература. Канонът е забранявал изображения на живи същества подобни на онези, изобразявани от езичниците за идолопоклонничествата им. "Поразително, колко рязко  древноеврейската   менталност разграничава Бога и природата - в другите религии от Близкия изток това не е така." (Passmore Y.  Man s  Responsibility for mature. Ecological  Problems and  western Traditions. L., 1974. P.9-10.).
 
Особеностите на естетическото възприятие на природата в средновековна Русия се определят от сплав от християнски и езически възгледи, които по своята същност са взаимноизключващи се, но в руското съзнание са придобили синтетична форма.  "Слово о  полку Игореве",  паметник от епохата на раннофеодалната култура в същото време е и митопоетично възприятие на природата, което предлага ако не тъждество, то поне тясна връзка и взаимозависимост между  макрокосмocа и микрокосмocа, природата и човека.  Това единство ярко и образно се изразява в поетичната одухотвореност на силите и явленията в природата. Средновековното съзнание през XII век все още не отделя прекрасното в човека или прекрасното в природата, но вижда прекрасното в тяхната хармония. Поетични обръщения към природата се срещат и в литературата на  XIII - XVI век, но те са крайно малко. Те са редки в приказките и сказанията, крайно редки в летописите, а жанрове като църковно-поучителния, по-късно - публицистичния изобщо не съдържат обръщения към природата.
 
Езическата култура, както е известно е била подложена на сериозни гонения от страна на християнската църква, изкореняваща всички следи на дохристиянските вярвания. Не само гоненията и съзнателното изтребване на нехристиянските паметници на изкуството обясняват напълно тяхната малочисленост и съответно доволно рядкото за древноруската литература художествено отражение на природата. Вероятността от възникване на произведения, по своята поетика подобни на "Слову" в средните векове е намалявала, както и постепенно е изчезвало едно от задължителните и условия - митологичното възприемане на природата.
 
Идеите на исихазма, пренесени в Русия от Григорий Паламоин са помогнали за разпространиението на отшелничеството, съпроводено от елемент  на съзерцание. Като обект на съзерцание отчасти се изявява и природата. Заобикалящата отшелника гора, както добре се вижда от житието  на Сергий Радонежски е мрачна и пълна с опасности и изкушения. Само упоритите труд и молитва позволяват на отшелника да оцелее. Напълно естествено е, че при тези условия авторът на житието закономерно не споменава за никаква естетическа значимост за отшелника на заобикалящата го "пустиня". Природата в дадения случай интересува автора като един от факторите, противостоящи на святото, а победата над тъмните сили на природата потвърждава голямата естетическа значимост на отшелника" (Житие Сергия  Радонежского // Памятники. XIV - сер. XV в. С.306).
 
В средновековната живописна традиция "Заобикалящата природа, реалния свят нашите древни майстори са разбирали условно, с дълбоко живописно отклонение. Те са изразявали съкровеното на тогавашния човек. Техните лични чуства, притеснения, душевните трепети са поглъщани от чуството на вселенност и пламенна вяра." (Грищенко А. Русская икона как искусство живописи // Вопр. живописи. М., 1917. Вып.3. С.37-38).
 
"Нуждата от религиозно-символичено тълкуване на света предопределя условното изобразяване на природата. По-точно, условното изобразяване на природата е било възможно единствено в средните векове, което в известна степен даже отделя средновековното изкуство от естетическото възприемане на природата. "В това метафизично пространство няма и не може да има действително изобразяване на природата. Могат да са изобразени отделни предмети  и само в случай, ако са сюжетно неизбежни" (Федоров-Давыдов А. Из истории древнерусского искусства. М., 1940. С.74).
 
Светското изкуство в епохата на капитализма донякъде реанимира ситуацията, но не на глобално ниво. Появилото се при съветската власт общо образование с неговата примитивна методика и по никакъв начин несвързани с реалния живот учебни програми за преподаване на естествените науки довършва процеса.
 
В резултат на това имаме големи проблеми с възприятието на природата. Ние не знаем и не искаме да знаем не само явленията и процесите на окръжаващия ни свят, но и наименованията на обектите, които го съставят. Даже при класиците на родната живопис и словестност всички общопризнати шедьоври описващи природата не издържат на сравнението с творчеството на народите, изповядващи синто или анимизъм.
 
Доколкото у нас се снима документално кино, то е с позорно качество. Колкото до фотографията, там се споменават само двама фотографи: работещия в реалистична стилистика Владимир Лагранж и Игорь Терехов, специализирал се в макронатюрморт.  Затова пък можем да се умиляваме и да се оплакваме. Което общо взето не е лошо по своята оригиналност и не изисква никакви усилия.

Трябва да се признае, че родната макрофотография няма корени. Нито във визуапните изкуства, нито в религията, нито в литературата, нито във философията. От еснафска гледна точка - това е нелепа приумица, блудство и глупост. "Ходят някакви с фотоапарати и щракат", това е всичко, което може да се каже за това "направление на реалистичната фотография" в Русия.

Но има прекрасни източни и западни школи в макрофотографията. Чрез интернет и фотоалбумите ние можем да ги изучаваме. Дали това ви е нужно не е тема на настоящата статия. Има летва, която може да бъде прескочена. Вие имате възможност да я приближите, да я пипнете с ръка, а по-нататък или да скочите, или да бъдете зрители. Разбира се фотографията не е спорт, но във всяко умение има елемент на съревнование.

Да минем на по-оптимистични теми. Търсенето, както е известно определя предлагането. Ето този, много важен за всички бъдещи фотографи, специализиращи макро въпрос. Отговорът му може да се изрази с числа, за съжаление отнасящи се само за Москва. През 2005 г. от художествени, черно-бели копия върху баритова хартия, реализирани от галериите може да се спечелят до 3000$ (при наличие на интересни фотографии и желание да се задържите на арт-пазара). Добър архив от средно-, голямоформатни кадри може да донесе до $10 000 на пазара на календарите.

Това е сериозен фактор. За вила няма да се натрупат, но за материали и оборудване стигат. Зниманието с макрофотография в нашата страна най-накрая се изплаща и носи печалба. Тези фактори могат да влияят на масовото съзнанеи и стереотипи.

 Да пиша изтъркани фрази за това, колко увлекателно е общуването с природата, за очарователните мигове на срещите с прекрасните и тайнствени микро- и макросвят никак не ми се иска. В това занимание няма нищо прекрасно и тайнствено. Тежка раница и статив, мокра земя, на която трябва да се легне, комари, студ, ставане по тъмно и т.н. и т.н. Макрофотографията е тежък физически труд дори и в студио, а в дивата природа е даже вредна. Интересът, хазартът, жаждата за трупане на красиви снимки, творческите амбиции и съвсем накрая парите мотивират хората, занимаващи се с нея. Навярно това занимание изпълва живота им със смисъл? В кое има смисъл? Не зная. Трудно си спомням какво правих вчера, но прекрасно помня как снимах живота на есенния подмосковски лес преди два месеца. Можи и това да е смисълът.

2005 (с) Дмитрий Константинов, снимки автора

© 2009-2017 MacroPic. All Rights Reserved.

Please publish modules in offcanvas position.