• РЕКЛАМНА ФОТОГРАФИЯ НА ДРЕХИ В 7 СТЪПКИ

    Следните насоки ще ви помогнат да създадете качествена рекламна фотография на облекла, представено от модел.
  • РЕКЛАМНА ПРЕДМЕТНА ФОТОГРАФИЯ. СНИМАНЕ НА ГЛАНЦОВИ ОБЕКТИ

    Имиджова снимка на марката Skin Code

    Прочети още...  
  • FAQ ЗА ПРЕДМЕТНАТА ФОТОГРАФИЯ #4. ОСВЕТЛЕНИЕ В ПРОДУКТОВАТА ФОТОГРАФИЯ

    За предметна фотография се използва два типа осветление – постоянно и импулсно.

    Постоянното осветление не е скъпо, могат да се използват подръчни средства като халогенни и енергоспестяващи лампи. Те са любими на начинаещите, доколкото позволяват светлинна схема да се построи нагледно. Но и налага редица съществени ограничения:

    Прочети още...  
  • АЗ-ЪТ НА ПРОДУКТОВАТА ФОТОГРАФИЯ: 7 СТЪПКИ

     
    Често се случва. Задачата е да се заснемат няколко предмета за публикуване в каталог. Първата мисъл е да се наеме фотограф.
  • FAQ ЗА ПРЕДМЕТНАТА ФОТОГРАФИЯ #7. РАБОТА С ПРЕДМЕТА В ПРОДУКТОВАТА ФОТОГРАФИЯ

    В предметната фотография, при работа с продукта използвайте ръкавици, които не оставят власинки, за да не оставяте следи върху него.

    Прочети още...

СЪВЕТИ КЪМ МАКРОЛОВЦИТЕ

1. Подготовка за макрофотолов
2. Тръгваме на лов
3. Къде да снимаме?
4. Кого да снимаме?
5. Кога да снимаме?
6. С какво да снимаме?
7. Защо снимките не са резки?
8. Какви приспособления са необходими за макрофотография?
9. Имам чудесни снимки, защо няма интерес към тях?
10. Последни щрихи върху снимката. Подготовка за публикуване

Първата част на замислен от мен цикъл от статии за едно от най-увлекателните занимания според мен - макрофотографията. Да се приближиш близо до внимателната пеперуда, стремителното водно конче, бързата муха, да избереш интересен ракурс, да подбереш светлината, да се прицелиш и да направиш няколко дубъла - и всичко това за броените мигове, в които насекомото ще е съгласно да ви търпи около себе си. Всичко това никак не е просто, затова резултатът радва, ако ви се отдаде да го постигнете. Да се видят работите на автора, да ги обсъдите и критикувате можете на http://vblinov.photosight.ru. Предложения, забележки, пожелания, допълнения и препоръки ще приема с удоволствие на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

Веднага ще направя уговорката - не претендирам за пълнота и детайлност на тази тема. По-подробно и детайлно разглеждане на най-важните моменти ще направя в по-нататъчните статии. Тук има само няколко съвета, които може би ще ви помогнат в снимките.

1. Подготовка за макрофотолов

Като всяка друга дейност, макроловът изисква щателна подготовка, ако имате желание да получите наистина стойностен резултат. Ако вече сте пробвали силите си и това ви привлича - започвайте подготовката сезона на макролова отрано.

Какво е необходимо да се подготви предварително?
На първо място разбира се техниката. Да помислите какво точно не ви достига за пълното щастие, кое от приспособлениета трябва да купите или да си направите, да поиграете със светлината. Добрата, качествена подсветка е много важна в макроснимката, не по-малко от макрообектива или удължителните пръстени. Често се забравя за това, отделяйки цялото време в търсене и изготвяне на макроприставки.

По нататък - нека не ви мързи да се запознаете с обектите на лова. Честна дума, знанията не ви обременяват, а и е интересно да знаете кого снимате. Разбира се, да се разбере кой е заснет може да се види и по-късно, но понякога знанията за поведението на насекомото ще ви позволят да се приближите до него и да облекчи получаването на качествен кадър.

2. Тръгваме на лов

Ох, не е лек този проблем... Ако искате да получите наистина интересни кадри се подгответе за всякакви изненади. Може да се случи в преследването на интересен кадър да се наложи нагазите в блато, да лежите половин час на прашния път или в мократа трева - след дъжд или при обилна роса. Затова облеклото трябва да е здраво и свободно, да не ви е жал да го намокрите или изцапате. За предпочитане е да потърпите плътни панталони в горещо време, отколкото да сложите шорти - от личен опит знам, че срещите с бодлите и копривата оставят дълготрайно впечатление.…
От обувките най-удобни са кецовете. Меката гумена подметка дава по-големи шансове да се прокраднете до внимателното насекомо. Някой от тях, напр. щурците не виждат много добре, но пък имат великолепен слух и още по-добро осезание - усещат вибрациите на земята. За фотоапарата няма да говоря, предполагам че вече сте го подготвили стягайки се за снимките. Между другото изборът на техника и подготовката и са изключително сложен въпрос, по-добре да поговорим за това отделно.

3. Къде да снимаме?

Практически навсякъде. Но за да се заснемат наистина интересни кадри е най-добре да се излезе от града. Точно къде - избирайте, изхождайки от своте познания за околностите, съвети от приятели и запознавайки се с топографски карти. Не се отдалечавайте в сърцето на гората. Най-голямото богатство и разнообразие на видове се намиа на границите на биотопите. Вървете по края на полето, в покрайнините на гората, по брега на реката или езерото. Животът кипи навсякъде, вашата задача е да забележите интересния кадър и да успеете да го заснемете.

Постепенно ще се появят любими места за снимане, предлагащи изобилен лов, където ще се връщате пак и пак. Аз имам две такива места - голямо езеро с много разнообразна растителност, в единия край на което се влива неголяма рекичка, където винаги е влажно и гъсто обрасло с разтителност, другият е сух с ниска и рядка растителност. Езерото е увенчано с храсти и дървета, което предлага голямо разнообразие от условия, богатство и разнообразие от насекоми. Второто мое любимо място е полянка между полето и езерото.

Но все пак не стойте постоянно на едно и също място, търсете нови места за снимане. Макар и рядко се случва - на малка полянка почти през цялата година срещам едни много симпатични бръмбари, а на 200-300 метра настрани нито веднъж не съм ги виждал. Така че се движете постоянно в търсене на нови снимачни площадки.

Възможни са два начина на снимане - целенасочен лов на определен обект и свободно търсене. Първото е специфичен вид лов, прерогатив на специалистите и фотографите с конкретна задача. Изисква щателна подготовка, максимално възможното изучаване на особеностите на поведението на обекта. Тук говорим за по-простия вариант на снимане, където нашата цел е красива и интересна снимка без начение на кое безгръбначно.

4. Кого да снимаме?

Така, след като сме се добрали до набелязаното място, незабележимо започваме да се движим, оглеждайки всичко, което е на пътя ни. Насекомите са недостижими майстори на маскировката, колко пъти ни се налага да се вглеждаме в щурчето, до което сме се добрали без да уплашим. Макар и да се обажда под носа ни - изобщо не се вижда. Така, че скоростта на придвижване е равна на тази на костенурката. Много пъти съм се убеждавал, че след като съм се движил няколко часа и се обърна назад се оказва, че съм изминал няколкостотин метра. Забелязвайки интересно насекомо (или паяк, или стоножка и т.н.) се постарайте приближите до него възможно най-внимателно. Има няколко правила, изпълнението на които ще ви позволят да направите това по-малко или повече успешно:
- движете се бавно и плавно, без резки движения, стъпвайте леко и много много внимателно;
- следете за положението на слънцето и за сянката си, ако сянката даже и за секунда падне върху насекомото, най-вероятно ще го изплаши;
- по-големи шансове да приближите до насекомото има, когато то е заето с нещо. Например, по-лесно е да се приближите до щурчето, докато то "пее". Ако насекомите са заети с храненето си или с чифтосване, това увеличава вероятността да приближите спокойно;
- внимателно следете да не закачите клонката или тревичката, на които стои вашият обект. Под крака ви може да попадне клонка, която ще закачи втора клонка, която ще докосне тревичката, на която стои водното конче. Остава ви само да изгледате тъжно след него. За да не се случи това гледайте много внимателно в краката си;
- приближавайки наблизо, много бавно и внимателно приседнете, или легнете, или застанете на колене и ръце - както ще ви е удобно да снимате. Не заставайте на колене, това е неудобна и неустойчива поза, от която се снима много трудно. Ако сте успели да се разположите на земята около насекомото, можете за малко да се отпуснете. Запомнете - седящият или лежащият човек плаши насекомото несравнимо по-малко от правият - вие имате шанс да завършите тази снимка успешно. Убеждавал съм се много пъти - същата пеперуда или водно конче , които 15-20 минути не са били съгласни да ме допуснат до себе си даже на няколко метра се отнасят напълно спокойно към по-нататъчните манипулации, ако съм успял да приближа и да приседна около нея. Може плътно да се приближи фотоапарата, да се обикаля наоколо в търсене на по-добър ракурс, даже внимателно да се хване клонката, на която стои и да се движи за по-удобно положение. Ще изтърпи всичко ако правите всичко плавно, без резки движения.

Не ви е провървяло... какво пък, лягаш - ставаш, лягаш - ставаш - не е маловажно за да се поддържате във форма.

5. Кога да снимаме?

Така, за какво става дума? За сезоните или денонощието? Ще поговорим за всички параметри.

И така, време от годината. Пролетта, лятото, есента - когато са активни насекомите. Но трябва да се отчита, че през това време преминава цикълът на развитие на насекомото (има насекоми с многогодишен цикъл на развитие, но за това няма да говорим сега). В течение на сезона може да се срещни ларва, каквида и възрастно насекомо. Затова, идвайки на същото място месец по-късно вие можете да не намерите тези насекоми, чийто снимки сте започнали и искате да продължите. Но ще срещнете нови, не по-малко интересни видове.

Денонощието. Тук възниква дилема. Може да се снима рано сутрин, когато насекомите са слабо активни и е лесно да се приближите до тях. Тогава обаче се налага да правите това при слабата утринна светлина. Или да изчакате докъм 10 сутринта - тогава и слънцето се вдига високо, и от леглото е по-лесно да се вдигне човек. Но тогава и насекомите ще са активни и приближаването към тях е доста по-сложно.

Ако прибавим и това, че различните насекоми са активни в различна фаза от денонощието ще се объркаме окончателно... Впрочем има изход и той е очевиден - ако вече сте успели да се откъснете за снимки, снимайте постоянно, освен в двата най-горещи следобедни часове. Цялото останало време може да се оползотвори. За мен любимото време за снимане е първите два часа след изгрева. И насекомите са слабоподвижни, и утринната роса е способно да украси всеки кадър. А светлината - и без това в макрото е трудно да се мине без изкуствена подсветка.

Да се снима вечер е неблагодарно занимание. Насекомите са активни още, а светлината слаба. Но има вечерна/нощна снимка, която е напълно незаменима по ред причини. Първо, по това време може да се заснемат интересни насекоми, които не могат да бъдат видени през деня. Второ, фонът винаги е черен, което позволява построяването на любопитни кадри. И накрая, интересно е да се наблюдават и дневните насекоми по време на подготовката им за сън. Разбира се, без подсветка не може, и качеството на изкуственото осветление е особено важно. За фокусиране може да се използва светлината на джобно фенерче, особено удобни са със закрепване на челото - ръцете са свободни и светлината винаги е насочена в посоката на погледа.

6. С какво да снимаме?

Преди 5-6 години този въпрос не стоеше на дневен ред - огледално рефлексният фотоапарат единствен беше пригоден за макроснимки, редките опити за целта да се пригоди далекомерен апарат изглеждаха като патериците при болния - почти може да ходи, но е трудно и неудобно, а околните се правят че не виждат...

Сега, в епохата на бързото развитие на цифровите технологии изборът не е така очевиден. Могат да се преброят минимум три пригодни за снимане варианта. Ще се опитам да спомена плюсовете и минусите на всеки от тях.

Еднообективен огледално-рефлексен филмов апарат (SLR)

Ако не гледаме излишно големите за макролов средноформатни камери, той до последно остава най-добрия вариант за снимане на макро. Достойнствата му са: филмът, който все още предлага по-висока разделителна способност и по-висока динамика от равностойната или близка по-стойност цифрова техника. Пълноразмерният кадър (24х36 мм) позволява да се постигне по-висока резолюция и цветопредаване. Великолепните фокусировъчни екрани на лентовите камери позволяват да се работи точно и комфортно - това винаги е актуално, отчитайки безполезността на автофокусът при макрофотографията.

От друга страна при снимане в мащаб 1:1 площта на заснетото ще бъде два пъти по-голям от цифрова камера с матрица, 2 пъти по-малка от лайка формат. Ако се отчете, че сложността на фокусиране и търсенето на успешен кадър изискват дублиране, и колкото повече, толкова по-добре, снимането с лентов фотоапарат се превръща в скъпо удоволствие.

Цифров огледално-рефлексен фотоапарат (DSLR).

Той догонва стремително по качество лентовите фотоапарати. Днес недостижима за него остава динамиката на изображението, като и тази бариера е готова да падне. С разработването на новите технологии, като например новата матрица на Fuji, динамиката на цифровите камери се увеличава. Освен това динамиката на изображението може да се увеличи изкуствено - като се заснемат кадри с различна експозиция и се обединят в програма за обработка на изображения.

Голямо преимущество на цифровите камери е това, че снимките са безплатни - налага се да се купи само флаш памет, чийто цени от ден на ден са все по-ниски. Това отчасти компенсира един недостатък на цифровите фотоапарати - тъмен малък визьор, фокусирането с който е сложна задача дори при добра светлина. Снимайте по 5, 10 дубъла ако кадарът си заслужава и е жалко да се пропилее. Не е страшно, ако всички кадри са хубави, изберете най-добрия от тях. Много по-лошо е, ака заради икономии изпуснете рядък, интересен момент, красив кадър, който никога повече няма да се повтори.

Общото преимущество на огледално-рефлексните камери е възможността да се вижда кадърът такъв, какъвто е на фокусировъчния екран, да се оцени дълбочината на рязкост. ОРК е най-удобен за използване на различни допълнителни приспособления, каквито за макрофотография има измислени голямо количество - специализирани обективи, удължителни пръстени и мехове, макролещи, телеконвертори, макросветкавици, обръщащи пръстен... Остава да изберете система по свой вкус и бюджет.

Цифров компактен фотоапарат.

Постепенно, с подобряването на качеството на матриците и системата на автофокус стана възможно използването на сапунерките в макрофотографията. Основният недостатък - че единствения начин на фокусиране е автоматичният се компенсира от голямата дълбочина на резкост. Това позволява да се справим с основният проблем на автофокуса - фокусиране по най-близката точка. Често дълбочината на резкост при компактните фотоапарати е прекомерна и отделянето на обекта от фона става проблем, при което се налага доближаване на фотоапарата съвсем близо до обекта. Все пак е по-лесно насекомото да се убеди да позира от разстояние 20 см., отколкото от 3-4 см. Всъщност, ако намерите общ език с насекомото, то ще ви търпи на каквото разстояние искате и за колкото време искате. Споменах вече за това.

7. Защо снимките не са резки?

Получаването на рязка снимка е задача минимум. При това тази задача съвсем не е проста. За постигането и пречат няколко проблема.

Първият проблем е грешка при фокусирането. При снимане с голямо увеличение дълбочината на рязкост е броени милиметри, а често и част от милиметъра. И при най-малката грешка при фокусиране къдарът е нерязък. Автофокусът на сапунерките не е так уверен в макродиапазона и фокусира по най-близкия обект. Но има малки хитринки, които позволяват да се заобиколи тази особеност.

Повечето сапунерки позволяват да се снима в серия от по няколко кадъра. И ако след фокусирането се заснеме серия, бавно движейки фотоапарата напред, ще получим ред от кадри с равнина на рязко изобразено пространство, придвижващо се от кадър в кадър назад - зависи от скоростта на снимане и от скоростта на движение на камерата. Остава да се избере кадърът, където фокусът е най-удачен.

Що се отнася до цифрова огледално-рефлексна камера, аз никога не използвам режим на автофокус при макроснимка. Също така е доста трудно да опитвате да фокусирате чрез завъртане на гривната на фокуса. Колкото и устойчива поза да сте заели, фотоапаратът винаги ще извършва колебателни движения, движейки се с амплитуда от няколко милиметра. Във макрофотографията това е недопустимо много. Аз съм се спрял на следния вариант - подготвям приблизителния мащаб на снимката, прихващам обекта във визьора, търся гледната точка и приближавам камерата към обекта, докато равнината на рязко изобразеното пространство не попадне там, където трябва. Остава да се натисне спусъка. Проблемът се състои в това, че не винаги натискате спусъка в в този момент - често апаратът "прескача" нужната точка. Освен това не винаги се успява да се види точно равнината в която е фокуса - затворената диафрагма силно ще измени рисунъка на изображението, а да се види с предварителния преглед на дълбочината на резкостта при фотолова няма голям смисъл - след част от секундана апаратът ще се е преместил от тази точка, ако не е поставен на статив. А използването на статив във фотолова е практически нереално. Затова задължително трябва да се направят няколко дубъла, за да се избере кадъра с най-успешно пресичаща обекта плоскост на фокус.

Резкостта на снимката не се определя само от точното фокусиране. Снимката не трябва да е размазана. А това може да се обезпечи само от достатъчно кратка експонация. Стандартната формула за изчисление гласи - скоростта на затвора трябва да е приблизително равна на фокусното разстояние на обектива. Т.е. за обектив с фокусно разстояние 50 мм. скоростта на затвора не трябва да е по-ниска от 1/60 сек. За получаване на рязко изображение. Това разбира се зависи от опита на фотографа, знанията и опита му за устойчиви пози, от възможността да използва някаква опора, като дърво или стена. При макроснимката е необходимо този показател за де умножи по две, т.е. скорост 1/125 сек. За обектив 50-60 мм. Какво да се прави, ъгловата скорост на бавно движещ се обект, сниман от няколко сантиметра може да е по-висока от ъгловата скорост на летяща по пътя кола. Така, че колкото по-висока е скоростта на затвора, толкова по-висока е вероятността за рязко изображение. И ето, за пореден път имаме дилема - как да регулираме двойката скорост-диафрагма, за да затворим диафрагмата достатъчно при достатъчно висока скорост на затвора. При това да не повишаваме светлочуствителността, понеже това ще доведе до увеличаване на зърното на филма или при цифровите фотоапарати увеличаване на шума в изображението. Със зърното или шума се справят специални програми, но това отново води до размиване на снимката, загуба на малките детайли и в най-тежките случаи до нестествена "пластмасовост" на изображението. Доколкото ярката дневна светлина, която е в състояние да обезпечи необходимата за снимката интензивност на светлината е крайно непригодно за фотографски цели, остава да се използва изкуствено осветление. Това трябва да се прави много внимателно, защото подсветката може да развали кадъра много лесно. Поради важността и обема на този въпрос ще му посветя отделна статия.

И така, успели сме да фокусираме правилно благодарание на високата скорост, изображението не е размазано. Задачата минимум е изпълнена, технически грамотния кадър е получен. Какво още може да се използва за улесняване на снимането и за получаване на снимки с голям мащаб?

8. Какви приспособления трябва да има макроловецът?

Ако снимате със сапунерка, наборът от приспособления, с които можете да снимате макро е доста ограничен. Макролеща /проксарна леща/ и различните и модификации - макроприставки и обърнат обектив. Всички те са донякъде видоизменена проксарна леща. Тук трябва да се помни, че всяка макролеща влошава оптичните свойства на обектива. Някои в по-малка степен - допълнителните обективи и висококачествените макролещи с многослойно просветляване. Други - самоделни приставки от некачествени лещи водят към ужасяващи последствия, като при относително рязко изображение в центъра на кадъра, периферията е напълно размита и в допълнение със силно изразени хроматични аберации. Другото, което могат да използват собствениците на сапунерки е изкуственото осветление. Повече възможности дава външната светкавица, вградената не винаги е подходяща за целите на макрофотографията. Но при всички случаи трябва да се помни, че директната светлина от светкавицата е най-прекият път към проваляне на снимката.

За получаването на качествена снимка под светлината на вградената светкавица е необходимо тази светлина да се разсее максимално. Това може да се постигне по различни начини, с използването на отражатели или разсейватели, изхождайки от конструкцията на камерата.

Що се касае до огледално-рефлексния фотоапарат - цифров или лентов, тук изборът на приспособления е по-голям. Освен същите като при компактните фотоапарати макроприставки в различни модификации, тук се появява и възможността за използване и на удължителни /макро-/ пръстени, макромех, телеконвертор, а също и използването на обектива в обърнато състояние. Нека накратко да отбележим плюсовете и минусите на различните приспособления:

Приставките влошават резолюцията на обектива и фотоапарата трябва да се приближи по-близо до обекта. От друга страна практически не се променя светлосилата на обектива (случаите на сложни многокомпонентни приставки от типа на допълнителен обектив са предмет на отделен разговор, при тях светлосилата може да се променя в зависимост от използваната приставка).

Макропръстените и макромехът са най-популярните приспособления за огледални камери, което не е учудващо - най-малко влошават качеството на изображението. За това пък в жертва се принася светлосилата на получената система, а и също се намалява разстоянието до обекта.

Телеконверторът, пренебрегвайки факта, че това не е основното му предназначение също може да се използва в макрофотографията. От плюсовете може да се спомене увеличението на фокусното разстояние на обектива - т.е. при същата дистанция до обекта получаваме по-голям мащаб. Минус е влошаването на резолюцията на обектива и намаляването на светлосилата му.

Използването на обърнат обектив е възможност съществено да се подобри качеството на макрофотографиите, особено ако нямате специализиран макрообектив. При снимка в мащаб 1:1 и повече, оптичните свойства на обектива се подобряват значително, ако го обърнете със задната леща напред. Впрочем, това се отнася и до макрообективите, при снимане в мащаб повече от 1:1 е желателно да бъдат обърнати.

За използването на обектив в обърнато положение има специални обръщащи пръстени, за получаването на нужния мащаб се използват макропръстени или мех. състояниеДля использования объектива в перевернутом положении выпускаются специальные оборачивающие кольца, для получения нужного масштаба используются удлинительные кольца или мех. Условно се смята, че снимка с мащаб до 1:1 се препоръчва с обектив в нормалено положение, обърнат обектив - от 1:1 до 10:1. по голям мащаб е вече микроснимка и се препоръчва използването на микроскоп.

Сега за другите приспособления

Най-важното във фотографията е светлината, и това в пълна сила се отнася и за макрофотографията. Двете най-разпространени и очевидни грешки са снимането при ярка слънчева светлина и снимане с пряка сваткавица. Затова подсветката е необходима, но е нужно да се помисли за отражатели и разсейватели, които ще смекчат пряката светлина ан светкавицата. Добре подбраната подсветка е незабележима, отличава се незначително от естествената светлина, не образува или почти не образува бликове. И при това значително подобрява качеството на снимката. Как и от какво да се изработят присадки за светкавицата - дава се свобода на фантазията, вариантите са безброй, от различни подръчни материали.

9. Имам чудесни снимки, защо няма интерес към тях?

Получаването на технически грамотна снимка е задачата минимум в макрофотографията. Но само по себе си, това не гарантира интерес към снимката - в най-добрия случай ще се възприеме като илюстрация към учебник. За да предизвика впечатление, снимката трябва да бъде Фотография. Цялото богатство от изразителни прийоми, всички закони за построяването на кадъра са валидни за макроснимката в същата степен, както и в обикновената фотография. Изучавайте законите на композицията, принципите на светлинно и тонално решение на снимката, перспективата. Има достатъчно литература по въпроса.

Що се отнася до обекта на снимката, търсете интересния ракурс. Понятно е, че приближаването до насекомото и без това е трудно, дори да приближиш на разстояние една снимка, да фокусираш и да успееш да натиснеш спусъка вече е успех. Но това е едностранен успех, вие сте получили снимка, която не е интересна на никого. Затова стойте повече време около обекта, още повече, че както вече писах, ако насекомото ви е допуснало до себе си, то не се плаши от по-нататъчните манипулации.

Когато намеря интересен обект, които непременно искам да заснема, започвам да се приближавам бавно и внимателно. Достигайки на дистанция, от която ще се получи някакъв кадър, правя две снимки и продължавам да се движа. При по-нататъчното приближаване продължавам да правя по два кадъра. Когато приближа непосредствено, снимам отново и тогава започвам да се разполагам около обекта. Когато ми се отдаде да седна или легна благополучно, започвам търсенето на ракурса, положението на обекта в кадъра, настройката на светлината. Ако не се правят резки и излишни движения, обикновено не възниква проблем. Заснемайки обекта от различни позиции, пристъпвам към последната част от манипулациите (ако обектът се намира на тънка клонка, цвете или тревичка). Държейкии фотоапарата в дясната ръка (поставяйки го върху лакъта на лявата), хващам клонката с лявата ръка и започвам да я превъртам заедно с намиращия се върху нея обект, до придаване на нужното му положение. Правя още няколко снимки, варирайки с положението на обекта и варианти на подсветката. И ето... Ако техниката не ме е подвела и фокусът е на място, ако съм подбрал правилната подсветка, все нещо от тези кадри няма да е крайно лошо.

Вторият способ за получаване на интересен кадър е намирането на интересин сюжет. Това е трудно, сюжетите из живота на безгръбначните продължават няколко секунди, до части от секундата. Нужни са късмет и огромна настойчивост, за да видите интересен сюжет и немалък опит, за да успеете да фиксирате този миг с нормално качество. Но резултатът си струва, сюжетните снимки винаги привличат вниманието.

10. Последние щрихи върху снимката. Подготовка за публикуване

В последно време достатъчно често забелязвям изказвания от типа "Никакъв Фотошоп" отнасящо се за снимка, като човекът, който го произнася се хвали явно. За мен винаги е звучало и ще звучи дивашко, ако фотограф, готвещ снимки за изложба, ги отпечата в кварталното фотоателие, и след това, гледайки жалкия резултат се хвали "никаква обработка". Още от времето на лентовата фотография и участие в разнообразни изложби съм изяснил за себе си - фотолюбителят се отличава от фотохудожника на първо място в подхода към оформянето на отпечатъка. Негативите могат да са с една качество, а по-нататък някой може да печата картички на конвейр, както и да се получават снимките, а друг да престои във фотолабораторията няколко дни, подобрявайки качеството на един единствен хартиен отпечатък. Широкия асортимент от начини на печат се използва само от опитните фотографи, и напълно се игнорира от дилетантите.

Подбора на точната фотохартия и проявител, използването на маскиране и частичната засветка, ръчното оцветяване с анилинови бои, разнообразните варианти на тониране, в това число и черно-бяло тониране на черно-бели снимки, колкото и странно да звучи понякога позволява значително подобряване на снимката, на нейното емоционално въздействие.

Фотошоп е същата тази фотолаборатория, само не изисква загуба на много дни в експерименти с вонящи разтвори и печатане на снимки нощем, подбирайки единствения и неповторим вариант, който ще се превърне в шедьовър. Кадрирането на снимката, подбора на белия баланс, тоналността, динамичния диапазон, наситеността на цвета, разместването на акцентите - приглушаване на излишните детайли и акцентиране върху главните, правилната промяна на размера на снимката и повишаването на резкостта в края на всичко - това е минималният набор от действия, нужни за придаването на завършен вариант на снимката. Използването на Фотошоп е по-просто, по-бързо и по-нагледно от печата във фотолабораторията. Трябва да се помни, че фотоапаратът и окото възприемат една и съща картина съвършено различно, и задачата на фотографа е да доближи снимката, направена с фотоапарат към картината, която вижда окото. В краен случай да се постарае да се доближи до тази цел.

2005 © Владимир БЛИНОВ

Източник

0
0
0
s2sdefault
  • СЪВЕТИ КЪМ МАКРОЛОВЦИТЕ

    1. Подготовка за макрофотолов
    2. Тръгваме на лов
    3. Къде да снимаме?
    4. Кого да снимаме?
    5. Кога да снимаме?
    6. С какво да снимаме?
    7. Защо снимките не са резки?
    8. Какви приспособления са необходими за макрофотография?
    9. Имам чудесни снимки, защо няма интерес към тях?
    10. Последни щрихи върху снимката. Подготовка за публикуване

    Прочети още...  
  • СКОРОСТ И ДИАФРАГМА В МАКРОФОТОГРАФИЯТА

    Обект на макроснимка може да бъде всеки предмет от окръжаващата среда - от снежинките до върха на химикалката.

    Прочети още...  
  • МАКРООБЕКТИВ

    Макрообективът е най-подходящия избор за макрофотография, т.е. с него се постига най-добрия резултат. Конструиран специално за макрофотография, с по-висока резолюция и значително "по-остър" от нормалните си събратя.

    Прочети още...  
  • СВЕТКАВИЦИ В МАКРОФОТОГРАФИЯТА

    Ако предметното разстояние е малко, както при повечето методи за макрофотография нормалното осветление на обекта става трудно, възможно е само отстрани.

    Прочети още...  
  • УВЕЛИЧЕНИЕ. МАЩАБ

     

    Някои начинаещи фотографи бъркат термините "увеличение", "мащаб" и снимка в естествен размер.

    Прочети още...
© 2009-2018 MacroPic. All Rights Reserved.

Please publish modules in offcanvas position.