• РЕКЛАМНА ПРЕДМЕТНА ФОТОГРАФИЯ. СНИМАНЕ НА МАТОВИ ОБЕКТИ

    Предметната фотография е един от най-актуалните и търсени жанрове на съвременния фотографски пазар.

    Тя намира широко приложение в сайтове, в Интернет магазини, списания, реклама, дизайн на опаковки, полиграфска продукция и др.

    Прочети още...  
  • 10 СЪВЕТА ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА ЕФЕКТНИ СНИМКИ ЗА ИНТЕРНЕТ МАГАЗИН

    При създаването на собствен интернет магазин пред вас възникват две основни задачи: в него да влязат посетители и отваряйки го, да не го напуснат веднага. За това несъмнено помагат красивите, увлекатерни снимки, които при цялата си художественост са длъжни да разкажат какво именно продавате.

    Прочети още...  
  • 8 ГРЕШКИ ПРИ ОБРАБОТКАТА НА ПРОДУКТОВИ СНИМКИ

    photo by Boris Matijasevic

    1. Недостатъчно бял фон.

    Ако сте избрали бял фон за снимката, то той трябва да бъде именно бял, а не сив. Ако искате сив фон, той трябва да е по-тъмен и най-добре с градиент.

    Прочети още...  
  • FAQ ЗА ПРЕДМЕТНАТА ФОТОГРАФИЯ #1. ПРИЕМАМЕ ПОРЪЧКА

    • Посетете в магазина на клиента и вижте как са изложени изделията на витрината.
    • Не се срамувайте да поискате от клиента фирмени поставки, стойки и др. за сътветната стока, ако има такива. Оригиналната опаковка също може да съдържа всякакв вид стойки, поставки и др. Прочети още...  
    • ФУУД ФОТОГРАФИЯ

      Дейвид Лофтус и Джейми Оливър

      За много от нас празниците са ядене, ядене и пак ядене. В този кратък урок с нас ще споделят своя опит известният кулинар Джейми Оливър и професиональният фууд фотограф Дейвид Лофтус.

      Прочети още...

МАКРОФОТОСНИМКА: ПРИСПОСОБЛЕНИЯ ЗА ОГЛЕДАЛНО-РЕФЛЕКСЕН ФОТОАПАРАТ

Втората статия от замисления цикъл от статии за макрофотографията. В първата статия Съвети за макроловците, предлагам няколко съвета към любителите на макролова на безгръбначни

- как да бъдат снимани по-добре, по какви начини може да се постигне по-голяма изразителност на снимката. В тази статия подробно ще бъдат разгледани приспособленията за огледално-рефлексна камера, които подсигуряват необходимия мащаб на снимката, плюсовете и минусите от използването им. Крайно важен е въпросът за светлината - качествената подсветка доста опростява задачата за получаване на качествен кадър, а в редица случаи е невъзможно без нея. Невъзможно е да се разгледат всички видове подсветка, затова ще се огранича с обзор само схемите, които съм използвал лично и съм убеден в тяхната работоспособност. На http://vblinov.photosight.ru могат да се разгледат и обсъдят работите на автора, забележки, пожелания, препоръки и мнения за статията ще приема с благодарност на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

1. Приставки и приспособления за макрофотография

За огледално-рефлексен фотоапарат, както цифров, така и лентов изборът на приставки и приспособления е много голям. Освен проксарните лещи в различните им модификации, които могат да се използват и с телеметрични и с компактни камери, тук се появява възможността за използване на удължителни пръстени и мехове, телеконвертори а също и поставяне на обектив в обърнато положение. Ще се опитам накратко да отбележа плюсовете и минусите на различните приспособления.

Проксарни /макро-/ лещи - влошават резолюцията на обектива, фотоапаратът трябва да се приближи до снимания обект. При това обаче практически не се променя светлосилата на обектива (случаите на сложни многокомпонентни лещи 9 тип обектив за тема за отделен разговор, в тези случаи светлосилата се променя в зависимост от използвания обектив). Ако сте решили да се спрете на използването на макролещи - избирайте качествени модели, задължително с многослойно просветляване. Те няма да влошат така силно оптичните качества на обектива и най-важното - при качествените макролещи значително намаляват хроматичните аберации, които повече от всичко влошават кадъра, когато се използват некачествени изделия.

Частен случай са многолещовите приставки и използването на допълнителен обектив в обърнато положение. Като пример е показана снимка, където към основния обектив Sigma 28-70/2,8-4 е закрепен в обърнато положение обектив Nikkor 28/2,8. Да се снима с тази комбинация е възможно само при фокусно разстояние на основния обектив 70 мм., в противен случай ще се получи силно винетиране. Мащабът на снимката е около 2:1. Използването на допълнителен обектив е силно разпространено в макрофотографията за получаване на големи увеличения. Удобно е заради това, че къмплестът може да се получи от подръчни материали - почти от всяка двойка налични обективи. Тази схема има и недостатъци - броят на лещите се увеличава, съответно се увеличава отражението/ пречупването/разсейването в оптическата система. Но най-големият минус е ниската светлосила. В случая предна леща на системата става задната леща на обърнатия обектив, чийто диаметър е малък винаги. Това ограничава използването на подобна схема с огледално-рефлексен фотоапарат, защото е трудно фокусирането при недостиг на светлина. Доста по-широко се използва от притежателите на компактни цифрови фотоапарати.

Използването на обърнат обектив дава възможност значително да се подобри качеството на изображението, особено ако нямате макрообектив. В обърнато положение може да се закрепи всеки обектив, получавайки достатъчно голямо увеличение - около 1:1,5 - 1:2 за китовите обективи. На илюстрацията е показан Nikkor 60/2,8 Micro, закрепен в обърнато положение.
Защо се прави това? При снимане в мащаб 1:1 и повече, оптичните свойства на обектива се подобряват значително, ако се обърне със задната леща напред. Същото се отнася и за макрообективите, при мащаб повече от 1:1 е желателно да бъдат обърнати. Сам, обърнатия обектив не дава голямо увеличение, затова трябва дасе използва в комплект с удължителни пръстени или макромех. Възможното увеличение тогава е до 10:1. Това разбира се е условно, но е прието за се смята, че макроснимката е до мащаб 10:1, а по-големи увеличения са вече микроснимка, за която е необходим микроскоп. Използването на обърнат обектив усложнява снимането. Автофокусът не работи, не работи скачащата диафрагма, не се предава стойността на диафрагмата към камерата. Възможно е единствено ръчно управление. Има специални приставки, които донякъде облекчават процесана снимане, но при всички случаи използването на обърнат обектив е желателно само истинска необходимост. Особено отчитайки факта, че в случая са уязвими задната леща и целият сложен механизъм за свързване на обектива с камерата. При невнимателно боравене може да се зацапат и повредят.

Обръщащите пръстени се произвеждат както от производителите на самите фотоапарати, така и от странични производители, които са и значително по-евтини. На снимката отляво-надясно има три преходника - преходник М42-байонет N (за използване на обективи М42 с тела Nikon); обръщащ пръстен с N-байонетом за обективи с диаметър на резбата за филтри 62 мм; преходник за закрепване на обърнат към основен обектив.

Удължителни пръстени и макромех. Най-популярните приспособлания за огледални камери. Нормално е при използването им в минимална степен да се влоши резолюцията на обектива. Друга жертва е намаляването на светлосилата на системата и разстоянието до снимания обект. Това е ниска цена за получаването на качествена снимка, затова макропръстенитеса били и ще останат най-популярното приспособление за макроснимка с огледален фотоапарат. На снимката се вижда пръстен с N байонет, поддържащ напърно работата на автоматиката - работи автофокусът и се предава стойността на диафрагмата. При използването им трябва да се помни следния момент - колкото е по-голямо фокусното разстояние на обектива, толкова по-малко ще е влияние върху мащаба на изображението, използвайки един и същ комплект пръстени. Това усложнява живота на притежателите на дългофокусни макрообективи.

На илюстрацията е фотоапарат с удължителен пръстен и обектив Nikkor 60/2,8 Micro. В случая се осигурява мащаб около 2:1 - достатъчно за снимане дори на дребни насекоми. При това се съхраняват всички функции на взаимодействие между обектива и тялото, което съществено облегчава снимането.

Телеконвертор.  Въпреки, че не е основното му предназначение, може да се използва в макрофотографията. От плюсовете може да се спомене увеличаването на фокусното разстояние на обектива, т.е. от същата дистанция получаваме по-голям мащаб. Минуси са влошаването на резолюцията на обектива и намаляването на светлосилата му.
 
2. Обезпечаване на качествена подсветка при макроснимката
Най-важна във фотографията е светлината, като това в пълна сила се отнася и за макрофотографията. Две най-разпространени и очевидни грешки са снимането при ярка слънчева светлина и директно снимане със светкавица. Затова трябва да се помисли за конструкция от от отражатели и/или разсейватели, които да смекчават пряката слънчева светлина или светкавица. Добре подбраната подсветка не привлича вниманието, отличава се незначително от естествената светлина, не образува или почти не образува бликове. Като при това позволява значително повишаване на качеството на изображението. Как и от какво се изработват приставки за светкавицата - може да се даде свобода на фантазията, вариантите са несметен брой от различни подръчни материали.
Най-простият и достъпен вариант за подсветка е неголям отражател от какъвто и да е неутрално-бял материал. Аз си го направих като развалих стар кронщайн за светкавица и прикрепих към него лист от матов алуминий. Удобно е с това, че може да се движи напред-назад в зависимост от нуждите.
Така изглежда фотоапаратът с монтиран отражател. Въпреки простотата си, той позволява съществено да се подобри качеството на подсветката, осигурявайки светлина отдолу. Не допуска появяването на резки, черни сенки, които развалят снимката, особено при ярко осветление. При използавето само на отражателя обаче, ние сме зависими от естественото осветление, което почти винаги се оказва или оскъдно, или прекалено рязко и контрастно. За да се обезпечат комфортни условия на снимане и независимост от капризите на времето и фазата на денонощието е желателно да се прибави изкуствено осветление. В случаите на автономна работа в полеви условия това може да стане само със светкавица. Но личектната светлина от вградената или от външна светкавица е най-късият път до провалянето на снимката. За получаването на приемливо осветяване, което няма да развали снимката, но ще ви позволи да снимате комфортно и да достигнете по-добро качество е необходимо да се помисли за подбор на система от отражатели и разсейватели, способни да смекчат силната светлина на светкавицата. Може да се опитате да осветите сцената с вградената светкавица но това е неудобно. По-добре е да се възползвате от външна светкавица, която ще ви даде по-голяма гъвкавост в управлението на светлината.

Предлагам ви да разгледате варианта на подсветка, която използвах през сезона на 2004 год. Събран е от това, което имах под ръка - за дългите години занимания с фотография се натрупаха много различни детайли и приспособления. Като изнесена светкавица е използвана Nikon SB-25, която имах под ръка, с поставен върху нея разсейвател LumiQuest.

Той е лек, компактен, сгънат практически не заема място. Заедно с това осигурява мека светлина, особено при снимки от близко разстояние. Светкавицата е монтирана на шина.

Тази шина остана от една сапунерка, но не е проблем да си направите сами нещо подобно от метал. Свързването на светкавицата с фотоапарата става с помоща на синхронен кабел, например SC-17.

Този кабел обезпечава пълноценна връзка между камерата и светкавицата, т.е. прави възможна работата в автоматичен режим. Макар и никога да не съм работил в автоматичен режим, предпочитам да давам стойности на диафрагмата и скоростта ръчно. Това никак не е сложно - две пробни снимки с оценка на експозицията и корекция в зависимост от предметното разстояние, естественото осветление и свойствата на снимания обект. Резултатът се вижда на дисплея и винаги може да се коригира на повторната снимка. Ако се работи в ръчен режим не е необходима употребата на синхронизиращ кабел, може да се задоволим и с обикновен, евтин синхрокабел, който просто пали светкавицата.

Така изглеждат фотоапаратът и осветлението заедно. Резултатите от това осветление можете да разгледате на http://vblinov.photosight.ru. Понякога, когато е била нужна по-силна светлина за максимално затваряне на диафрагмата съм поставял втора светкавица с неголям пластмасов разсейвател на фотоапарата, но това значително увеличава размера и теглото на системата, като по никакъв начин не увеличава качеството на осветлението, увеличавайки само силата му. За обикновена снимка подсветка не е необходима, тя трябва да е незабележима и единствено да допълни естественото осветление, без да го замести. Обикновено използвам 1/2 или 1/4 от мощността на светкавицата, което е около 2,5 кратно намаляване на силата на светлината. Тя е достатъчна за стойности на диафрагматао 11 или 16 - при това дълбочината на резкостта е достатъчна за снимане на насекоми, а резолюцията на обектива не е намаляла в такава степен, както при максималните стойности на диафрагмата. Най-висока разделителна способност на обектива се достига при стойности 5,6 - 8. При по нататъчно затваряне на диафрагмата разделителната способност започва да пада и силно се влошава при крайните стойности - 32 и 44. Но нали за получаването на голяма дълбочина на резкост стойността на диафрагмата трябва да е максимално голяма? Извода, който направих за себе си е, че не е необходимо да се гони максимална дълбочина на резкост. Тя трябва да е достатъчна за изобразяването на ключовите моменти. Второстепенните детайли пречат, отвличайки вниманието и намалявайки художествената стойност на изображението затова е нужно да се намери такава положение на обекто на снимката, такъв ракурс, при които за показването на обекта е достатъчна не толкова голяма дълбочина на резкост.

Получената система е достатъчно неудобна за работа заради обема и теглото си. След един снимачен ден ръцете се изморяват осезаемо, особено пръстите на дясната ръка. Между другото и за това има лек, вземайки фотоапарата с дясната ръка го поставям на китката на лявата. При това пръстите на лявата ръка остават свободни за да се задържи или придаде нужното положение на тревичката с насекомо върху нея.

Значително по-удобни за работа са специализираните макросветкавици, като показаната Nikon SB-29s.

Разполагането на излъчвателите е непосредствено на обектива осигурява почти безсенчесто осветяване и е много удобно за техническа снимка. Поставяйки го на фотоапарата получаваме достатъчно компактна и удобна за работа конструкция.

Макросветкавицата има много настройки. Може да се променя мощността, могат да се включват отделно лявата и дясната лампа, може да се променя съотношението между мощностите им. Това позволява светлината да се оживи, да не е съвсем плоска. Може да се снима само с тази светкавица, тя дава мека светлина, на практика без сенки и великолепна детайлност на обекта. И все пак, за художествена снимка тази светлина не е достатъчна. Ринговата светкавица дава прекрасна запълваща светлина и денем, при добра светлина позволява отлична разработка на обекта, като смекчава сенките и прави бликовете не толкова ярки. Но не винаги силата и качеството на естествената светлина са достатъчни, за използването и на нормална моделираща светлина. Затова, ако имате желание да постигнете универсалност, трябва да добавите още едно осветително тяло, което ще оживи светлината и ще я направи по-изразителна. На долната снимка се вижда системата, която възнамерявам да използвам през сезон 2005 година. Първите опити с нея обнадеждават, качеството на светлината е високо. Отново се получи обемна и тежка система, но нищо не може да се направи - съдбата на фотографа е да носи тежки чанти със стъкло и желязо, ако наистина има желание да направи хубави снимки, навсякъде и по всяко време.

Експериментирайте със светлината, естественото осветление не винаги е подходящо за снимане. Обмислете и подберете схема на осветление, която ще осигури получаването на качествена снимка независимо от силата и качеството на естествената светлина. Добрата подсветка намалява значително процента на брака, с нея е значително по-лесно да се получи рязък кадър. Но и не си престаравайте, подсветката трябва да допълва естественото осветление и да коригира недостатъците му, но в никакъв случай да го подменя.

Владимир Блинов
7 февруари 2005 г.

Източник

0
0
0
s2sdefault
  • ПОЛЕВА МАКРОФОТОГРАФИЯ НА РАСТЕНИЯ: ТЕХНИКА НА СНИМАНЕ В ЕСТЕСТВЕНИ УСЛОВИЯ

    В тази статия ще разкажа за техническите моменти и подхода към макрозаснемането на растения в дивата природа, които смятам за важни. Прочети още...  
  • МАКРОФОТОСНИМКА: ПРИСПОСОБЛЕНИЯ ЗА ОГЛЕДАЛНО-РЕФЛЕКСЕН ФОТОАПАРАТ

    Втората статия от замисления цикъл от статии за макрофотографията. В първата статия Съвети за макроловците, предлагам няколко съвета към любителите на макролова на безгръбначни

    Прочети още...  
  • ПРОКСАРНА ЛЕЩА

    Най-лесния и евтин начин за макрофотография е използването на проксарни (макро-) лещи (филтри).

    Прочети още...  
  • СКОРОСТ И ДИАФРАГМА В МАКРОФОТОГРАФИЯТА

    Обект на макроснимка може да бъде всеки предмет от окръжаващата среда - от снежинките до върха на химикалката.

    Прочети още...  
  • СВЕТОДИОДНО РИНГОВО ОСВЕТЛЕНИЕ

    Сравнително евтина алтернатива на макроринговата светкавица. В повечето случаи прилича досущ на нея, като захранващият блок се закрепва към гнездото на светкавицата на тялото на фотоапарата.

    Прочети още...
© 2009-2018 MacroPic. All Rights Reserved.

Please publish modules in offcanvas position.