ПОДГОТОВКА НА СНИМКАТА ЗА ПУБЛИКУВАНЕ

Индекс на статията

 

Последни щрихи

Внимателно проверяваме кадъра за наличие на дефекти и при необходимост използваме инструмента Stamp за ретуш. На този етап и само в случай на необходимост може да се изчисти шума. В този случай не се налага. Снимката е готова на практика.
Следващият етап е увеличаване или намаляване на размера. Най-лесно е еднократно премащабиране до необходимия размер, но това не е най-добрия вариант. При подобно премащабиране се губят дребните детайли на изображението, възможни са съществени изменения на малките текстури. За намаляване на изкривяванията може да се използва стъпково намаляване на размера - на няколко стъпки от по 10%, като всеки път изображението се изостря. Но отнема време. Затова е по-удобно да се използват специализирани плъгини, напр. Extensis Pxl SmartScale и Lizardtech Genuine Fractals Print Pro. Кой от тях да се използва е въпрос на лични предпочитания. Всеки от тях работи с 8-битов TIFF, за последен път оценяваме цвета и тоналността на снимката и конвертираме (Images \ Mode \ 8bits/Cannel).

Заключителния щрих в обработката на фотографията и повишаването на резкостта и. Това е необходимо по няколко причини. Първо, заради особенностите на матрицата на цифровите фотоапарати, където сензорите за червения, синия и зеления цвят са разположени отделно. Второ, след ммащабирането на изображението неговата рязкост леко намалява. При снимане в JPEG резкостта се повишава автоматично още във фотоапарата, при снимане в RAW тази задача пада на нашите плещи. Можем да се възползваме от PhotoShop (Unsharp Mask), но отново това не е най-добрият изход. Този инструмент работи грубо и изображението след обработката изглежда неестествено. Има два (поне на мен са ми известни толкова) алгоритъма за коректно повишаване на резкостта. За да не преразказвам всичко отново, ето линкове с описание на двата метода: Метод 1 и Метод 2. И двата метода работят акуратно и добре, и аз спрях използването на Unsharp Mask. 
Да се върнем на снимката. Доколкото дребните текстури, като тези на твърдите криле на бръмбара-гробар са критични към повишението на резкостта, използваме HighPass с малък радиус 0,4. В останалите случаи стойноста е най-често 0,6-0,7. Подбирайки стойността и степента, ние можем да подберем оптималния вариант за повишаване на резкостта, когато детайлността и отчетливостта на снимката се подобряват значително, като се запазва пластичността на изображението. При обичайното повишаване на резкостта с инструментите на Photoshop (Filter \ Sharpen) достигането до тази цел е неуспешно. 
Последният детайл - добавяне на рамка. Няма смисъл да се рисуват сложни рамки - излишно претруфената и ярка рамка разваля снимката, отвличайки вниманието от нея. Рамката трябва да е утилитарна - нейната цел е да придаде на снимката завършен вид, да огради сюжета от влиянието на фона, да подобри възприемането му. Рамките могат да са и асиметрични, понякога това позволява да се подобри композицията на фотографията. Ето окончателният вариант на тази снимка.
В заключение ще напиша още веднъж това, с което започнах. Възможностите на съвременните програми за обработка на изображения са много големи и към една и съща цел може да се стигне по различни пътища. И съм сигурен, че е възможно тази снимка да се обработи по-добре, само трябва да се намери тази възможност. 
2005 ©  Владимир Блинов
Снимкa автора
 
0
0
0
s2sdefault
© 2009-2019 MacroPic. All Rights Reserved.

Please publish modules in offcanvas position.