ПОДГОТОВКА НА СНИМКАТА ЗА ПУБЛИКУВАНЕ

Индекс на статията

В последно време достатъчно често забелязвям изказвания от типа "Никакъв Фотошоп".

За мен винаги е звучало и ще звучи дивашко, ако фотограф, готвещ снимки за изложба, ги отпечата в кварталното фотоателие, и след това, гледайки жалкия резултат хвали своята "никаква обработка". Още от времето на лентовата фотография и участие в разнообразни изложби съм изяснил за себе си - фотолюбителят се отличава от фотохудожника на първо място в подхода към оформянето на отпечатъка. Негативите могат да са с една качество, а по-нататък някой може да печата картинки на конвейр, както и да се получават снимките, а друг да престои във фотолабораторията няколко дни, подобрявайки качеството на един единствен хартиен отпечатък. Широкия асортимент от начини на печат се използва само от опитните фотографи и напълно се игнорира от дилетантите.

Подбора на точната фотохартия и проявител, използването на маскиране и частичната засветка, ръчното оцветяване с анилинови бои, разнообразните варианти на тониране, в това число и черно-бяло тониране на черно-бели снимки, колкото и странно да звучи понякога позволява значително подобряване на снимката, на нейното емоционално въздействие.

Фотошоп е същата тази фотолаборатория, само не изисква загуба на много дни в експерименти с вонящи разтвори и печатане на снимки нощем, подбирайки единствения и неповторим вариант, който ще се превърне в шедьовър. Кадрирането на снимката, подбора на белия баланс, тоналността, динамичния диапазон, наситеността на цвета, разместването на акцентите - приглушаване на излишните детайли и акцентиране върху главните, правилната промяна на размера на снимката и повишаването на резкостта в края на всичко - това е минималният набор от действия, нужни за придаването на завършен вариант на снимката. Използването на Фотошоп е по-просто, по-бързо и по-нагледно от печата във фотолабораторията. Трябва да се помни, че фотоапаратът и окото възприемат една и съща картина съвършено различно, и задачата на фотографа е да доближи снимката, направена с фотоапарат към картината, която вижда окото. В краен случай да се постарае да се доближи до тази цел.

Най-важно е обработката е да се прави с мярка. Графичните редактори са мощен инструмент и новакът често не спира навреме, натрупвайки толкова изменения и ефекти, докато от снимката не остане нищо. От великото до смешното има една крачка и "прешопената" снимка (ето, дори вече има неологизъм за фотография, която е обработена прекалено усърдно във фотошоп) вместо ярко емоционално въздействие предизвиква съчуствие към автора, изпортил снимката си. Как да се открие този оптимален резултат от обработката, който ще позволи да се открие целият емоционален заряд, заключен във фотографията. Начинът е един - експерименти. Ако наистина има желание да получите добър резултат, не жалете време. Няма съвет за всички случаи. По-надолу ще разгледам минималния набор от действия, необходими за превръщането на една снимка във фотография. Ще направя уговорка веднага - това е само един от многото пътища за достигане на тази цел. И най-вече, не най-добрия метoд - възможностите на съвременните програми за обработка на изображения са огромни и разноообразни.

Конвертиране на RAW-файловете

Ако вашият фотоапарт позволява снимането в RAW- формат, старайте се да използвате максимално тази възможнот. Файловете са големи по размер, но ако ви е нужна фотография, а не да пощракате нещо, задължително снимайте в RAW. Дори само възможността за точна корекция на баланса на бялото и възможността за поправка на експозицията СЛЕД снимането изплаща всички загуби на обем и време за обработка. А възможностите на RAW-конверторите не се ограничиват с това. Да представя изходната снимка.

Може би не е добър избор - имаме достатъчно добра изходна снимка, не са нужни много корекции и не са така очевидни. нека преминем през целия път на обработка на снимката, разглеждайки задължителните етапи на работа.

На снимката ми се отдаде да запечатам интересен сюжет - бръмбар-гробар е намерил раковина, остатък от пиршество на друг хищник. Той методично изгребва съдържанието, а по-късно към него се присъединява ухолазка. Интересен сюжет, снимката си струва по-продължителна обработка. Експозицията е нормална, но вертикалният кадър с линейно разположение на персонажите прави картината скучна и неизразетелна. Започваме работа над нея и я отваряме в RAW-конвертора.

Тук ние:

- подбираме коригираща крива. Изборът на крива позволява да се управлява тоналността на снимката и макар отчасти, да се преодолее най-големия недостатък на цифровите фотоапарати - малкия динамичен диапазон;
- едва-едва, със стойности 20-5-5 на инструмента Unsharp mask изостряме изображението. Тум може да мине и без това, но аз предпочитам едва забележимо да повиша резкостта на снимката в етапа на конвертиране;
- оценяваме и коригираме баланса на бялото. В нашия случай всичко е наред, аз направих снимката съвсем малко по-студена, само 300 К;
- с експозицията всичко е наред, но доколкото кривата повиши яркостта на изображението, внасям поправка на експозицията, в този случай -0,34EV.

Останалите параметри на конвертора не използвам никога на практика, не ми бяха необходими и този път.

Ето как изглежда снимката след обработката в конвертора. На тези малки снимки резултатът е незабележим на практика, между другото аз внесох съвсем незабележими изменения. Бликовете станаха малко по-меки, а детайлите в сенките малко по-видни. Но има фотографи, при които разликата в сравнение с изходния файл е много голяма.

Следващият етап е конвертиране в TIFF, желателно в 16-битов. Макар и огромен (от файл от 6 МР камера се получава 35 МВ) той позволява да се работи в бъдеще без изкривяване на цветовете и тоналността на снимката. Цялата последваща обработка с TIFF-файла се извършва във PhotoShop.


 

Композиция и кадриране

Отваряйки снимката, оценяваме нейната композиция. Вертикалното (истинското) положение на кадъра, както вече споменах не е съвсем сполучливо. За подсилване на динамиката на сцената и неината изразителност, ние го завъртаме по диагонал. За оптимални аз прецених 40 градуса срещу часовниковата стрелка.

Един от най-важните моменти е композирането на кадъра. За да бъде достатъчно изразителна, снимката трябва да е лаконична, да съдържа само необходимия минимум детайли, който е необходим за пълноценното представяне на сюжета. Всички излишни детайли, останали на снимката отвличат вниманието от основния сюжет, не позволяват да се съсредоточим върху неговото възприемане.

Доколкото при тази снимка най-важното е сюжетът, цялото внимание трябва да е концентрирано върху това. За да не изглежда главната сюжетна линия малка и неизразителна, максимално ще изрежем снимката, с лека ръка ще отрежем корема на ухолазката. Ще покажем сюжета в цялата му красота. След изрязването остана малък триъгълник извън кадъра, тук няма проблем, вземаме цвят с пипетката и го запълваме. В други, по-сложни случаи се налага използването на клониране на част от фона. Когато кадрирането по време на снимката не се е получило, се  налага да се загуби малко повече време след това.

Тоналност на снимката

Оценяваме хистограмата на снимката (Image \ Adjustments \ Levels) и при необходимост ги коригираме. Тук, след кратък размисъл изоставих това, реших, че не е нужна корекция. Тази операция може да се извърши и с инструмент с по-големи възможности, чрез кривите (Image \ Adjustments \ Curves). Но доколкото коригирането на кривата извърших още в конвертора, сега няма нужда да се ползвам от този инструмент.

Оценяваме общата тоналност на снимката. Удобно е да се прави, поне докато не свикнете да го правите мимоходом по следния начин: гледайте снимката с полузатворено око, докато цялото изображение се превърне в големи, неясни, размити петна. Не е много добре ако изображението явно е разделено на светла и тъмна част - по вертикала, хоризонтала, диагонала. Тоналността на снимката също е длъжна да подчертава сюжета, да помага на окото да се съсредоточи върху главните действащи персонажи.

На тази снимка на пълноценното възприемане на съжета пречи светлото петно горе вдясно - част от листо, което не е на фокус. За подобряване на възпрятиено това петно трябва леко да се затъмни. Освен това, повечето сюжети печелят от леко, на границана на възприемането затъмяване на краищата на кадъра. Това придава на кадъра усещане за завършеност, създава допълнителна преграда за погледа, пречи му да излезе от границите на снимката.

За целта ни е нужен нов слой. Отваряме панелът с инструменти Layers (не менюто Layer, а именно панела с инструменти Layers), маркираме черно-бялото кръгче, което се намира в долната лента (Create new fаill…) и и избираме опцията Solid color. Избираме черен цвят, и даваме за слоя прозрачност (Opacity в панела Layers) примерно 50%. Така, виждаме изображението като през опушено стъкло. Избираме инструмента гума, даваме достатъчно голям диаметър (в зависимост от изображението, за тази снимка везх диаметър 1/4 от височината). Задаваме достатъчно мекота (hardness) 0 - 30%, повече не трябва, и степен на изтриване (Opacity - сега от свойствата на гумата) 20 - 30%. Ще имаме мека гума, даваща размити краища на изтриването и я прекарваме няколко пъти по нужните места, докато се изтрие напълно. Обработваме с гумата, за да се проявят нужните места и да останат затъмнени тези, които искаме да останат на втори план. Задачата ни се облекчава от печелившата композиция - класически композиционен триъгълник.

Отделяйки основната композиция, после смекчаваме краищата, за да не се набива на очи затъмяването, като подбираме степента на прозрачност - в дадения случай тя е намалена до 40%, макар, че най-често я оставям 25-35%.


 

Последни щрихи

Внимателно проверяваме кадъра за наличие на дефекти и при необходимост използваме инструмента Stamp за ретуш. На този етап и само в случай на необходимост може да се изчисти шума. В този случай не се налага. Снимката е готова на практика.
Следващият етап е увеличаване или намаляване на размера. Най-лесно е еднократно премащабиране до необходимия размер, но това не е най-добрия вариант. При подобно премащабиране се губят дребните детайли на изображението, възможни са съществени изменения на малките текстури. За намаляване на изкривяванията може да се използва стъпково намаляване на размера - на няколко стъпки от по 10%, като всеки път изображението се изостря. Но отнема време. Затова е по-удобно да се използват специализирани плъгини, напр. Extensis Pxl SmartScale и Lizardtech Genuine Fractals Print Pro. Кой от тях да се използва е въпрос на лични предпочитания. Всеки от тях работи с 8-битов TIFF, за последен път оценяваме цвета и тоналността на снимката и конвертираме (Images \ Mode \ 8bits/Cannel).

Заключителния щрих в обработката на фотографията и повишаването на резкостта и. Това е необходимо по няколко причини. Първо, заради особенностите на матрицата на цифровите фотоапарати, където сензорите за червения, синия и зеления цвят са разположени отделно. Второ, след ммащабирането на изображението неговата рязкост леко намалява. При снимане в JPEG резкостта се повишава автоматично още във фотоапарата, при снимане в RAW тази задача пада на нашите плещи. Можем да се възползваме от PhotoShop (Unsharp Mask), но отново това не е най-добрият изход. Този инструмент работи грубо и изображението след обработката изглежда неестествено. Има два (поне на мен са ми известни толкова) алгоритъма за коректно повишаване на резкостта. За да не преразказвам всичко отново, ето линкове с описание на двата метода: Метод 1 и Метод 2. И двата метода работят акуратно и добре, и аз спрях използването на Unsharp Mask. 
Да се върнем на снимката. Доколкото дребните текстури, като тези на твърдите криле на бръмбара-гробар са критични към повишението на резкостта, използваме HighPass с малък радиус 0,4. В останалите случаи стойноста е най-често 0,6-0,7. Подбирайки стойността и степента, ние можем да подберем оптималния вариант за повишаване на резкостта, когато детайлността и отчетливостта на снимката се подобряват значително, като се запазва пластичността на изображението. При обичайното повишаване на резкостта с инструментите на Photoshop (Filter \ Sharpen) достигането до тази цел е неуспешно. 
Последният детайл - добавяне на рамка. Няма смисъл да се рисуват сложни рамки - излишно претруфената и ярка рамка разваля снимката, отвличайки вниманието от нея. Рамката трябва да е утилитарна - нейната цел е да придаде на снимката завършен вид, да огради сюжета от влиянието на фона, да подобри възприемането му. Рамките могат да са и асиметрични, понякога това позволява да се подобри композицията на фотографията. Ето окончателният вариант на тази снимка.
В заключение ще напиша още веднъж това, с което започнах. Възможностите на съвременните програми за обработка на изображения са много големи и към една и съща цел може да се стигне по различни пътища. И съм сигурен, че е възможно тази снимка да се обработи по-добре, само трябва да се намери тази възможност. 
2005 ©  Владимир Блинов
Снимкa автора
 
0
0
0
s2sdefault
© 2009-2019 MacroPic. All Rights Reserved.

Please publish modules in offcanvas position.