• FAQ ЗА ПРЕДМЕТНАТА ФОТОГРАФИЯ #2. ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТНОТО МЯСТО В ПРОДУКТОВАТА ФОТОГРАФИЯ

     

    • Заблуда е, че предметната палатка е много удобна за снимане на голям брой предмети. Използването на палатка за продуктова фотография често не ускорява процеса, а го забавя, особено при смяна на изделията или гледната точка.
    • Прочети още...  
    • РЕКЛАМНА ПРЕДМЕТНА ФОТОГРАФИЯ. СНИМАНЕ НА ГЛАНЦОВИ ОБЕКТИ

      Имиджова снимка на марката Skin Code

      Прочети още...  
    • МОНИТОРЪТ КАТО ФОН ЗА СНИМАНЕ НА ПРОДУКТОВА ФОТОГРАФИЯ


      Аз използвах като фон и източник на светлина ... PC монитор. Да, мониторът може да се използва успешно за снимане на малки обекти!
    • АЗ-ЪТ НА ПРОДУКТОВАТА ФОТОГРАФИЯ: 7 СТЪПКИ

       
      Често се случва. Задачата е да се заснемат няколко предмета за публикуване в каталог. Първата мисъл е да се наеме фотограф.
    • 15 СЪВЕТА ЗА КУЛИНАРНАТА ФОТОГРАФИЯ

      В сравнение с останалите жанрове във фотографията, снимането на храна е най-близък до категорията “направи си сам”.

      Прочети още...

СКОРОСТ И ДИАФРАГМА В МАКРОФОТОГРАФИЯТА

Обект на макроснимка може да бъде всеки предмет от окръжаващата среда - от снежинките до върха на химикалката.

Нищо не може да се сравни с възможността да се проникне в близкият, но съвършено чужд свят на насекомите, да се разгледат в естествената им среда на обитаване, да се запечатат драматични и забавни моменти от краткия им, но богат на събития живот. Отчасти затова, отчасти благодарение на разнообразието от технически решения, снимането на насекоми придоби най-голяма популярност сред снимащите макро.

Традиционно под макрофотография се разбира вид снимане, при което обектът се проектира върху светлочувствителния елемент (днес матрицата на цифровия фотоапарат) в естествена големина, т.е. 5 мм. мравка ще бъде изобразена на матрицата с размер 5 мм., което наричаме мащаб 1:1 или повече (2:1, 4:1 и т. н.).

Макрооптика

Подобни мащаби, които са смисъла и основната задача на макрофотографията - могат да се постигнат по няколко начина: макропръстени, макромех, обърнат обектив, а също и със специализирана оптика - последното далеч не е най-евтиния, но е най-разпространен вариант.

Макрообективите се разделят на нормални, с фокусно разстояние 50-60 мм., и дългофокусни, ФР на които започва от 90 мм. От обикновените обективи макрообективът се различава на първо място по възможността да проектират малки обекти върху матрицата на камерата в естествената им големина и да фокусират от минимална дистанция при големи фокусни разстояния.

Дълбочина на рязко изобразеното пространство (ДРИП), диафрагма и скорост

Технически всеки обектив е устроен така, че колкото по-голям е мащабът, толкова по-малка е ДРИП. Вземайки под внимание сложността при фокусиране при макроснимката - обектът не само е малък, но често и подвижен, проблемът с ДРИП е особено остър, защото е критично важно фокусът да бъде именно върху смисловия център на бъдещата снимка.

Тук стигнахме до същността. ДРИП се формира от две съставки - фокусното разстояние и стойностите на ескподвойката. В макрофотографията фокусното разстояние не се променя, дори често фокусирането става чрез движение на фотоапарата. Затова ние няма да разглеждаме този параметър занапред, ще променяме само стойностите на скоростта и диафрагмата, коиито променят експозицията на кадъра.

За начало ще кажем, че отворът на диафрагмата е обратно пропорционален на диафрагменото число - колкото по-малък е отворът, толкова по голяма е стойността (диафрагменото число): f/8, f/16, f/32. Основното, което трябва да се запомни: колкото по-голяма е стойността на диафрагмата, толкова по-голяма е ДРИП, т.е. по-голямо пространство пред и зад обекта е на фокус. За всичко се плаща - затваряйки диафрагмата, за да получите по-голяма ДРИП, ние увеличаваме времето за ескпониране на кадъра, защото през малкия отвор на затворената диафрагма попада малко светлина върху светлочувствителния елемент.

Ниските скорости водят до размазване на кадъра заради движението на обекта или на фотоапарата. В случая на помощ идва стативът, който подхожда идеално за снимане на статични обекти. Като алтернатива може да се използва външна светкавица - това позволява да се фиксира стойността на скоростта изкуствено (при режим "приоритет на диафрагмата).

Колкото по-отворена е диафрагмата, толкова повече светлина пада върху светочуствителния елемент, и по-ниска е скоростта, определена от автоматиката на фотоапарата. Но в случая се намалява и ДРИП.

Художествена работа с кадъра

Разговаряйки за избор на скоростта и диафрагмата в макрофотографията не може да не се отбележи и факта, че работата с дълбочината на рязкост (която при дадено фокусно разстояние зависи пряко от стойността диафрагмата) е достатъчно силен по степента на изразителност художествен прийом. По такъв начин може да се отдели обекта на снимане от фона, който, ако се намира по-назад се размива приятно. А може да се създаде живописен ефект върху обекта, който, подобно на акварел постепенно ще се слива със задния план.

Изводът е очевиден: режимът приоритет на диафрагмата е най-оптимален за работа в макрофотографията - именно чрез този параметър се реализира художествения замисъл. Трудно е да се дадат точни препоръки относно правилния избор на диафрагма. Зависи от художествените задачи, целите на фотографа, особеностите на композицията. Може да се каже, че за реалистично изобразяване на насекомите в естествени условия стойностите на диафрагмата ще са в пределите на f/8 - f/16. Но няма правила без изключения. Много интересни и неочаквани резултати може да донесе изборът на по-отворена диафрагма.

Ако се говори за практическата страна на въпроса, при снимане на насекоми с високи стойности на диафрагмата - f/8, f/11, f/13 и т.н. - ДРИП ще е по-голяма и в кадъра ще има видимо повече детайли. От друга страна, интересен ефект може да се постигне с отворена диафрагма при снимане на цветове и растения: по-малката ДРИП позволява създаването на мек рисунък, плавен преход на цветовете, художествено отделяне на смисловите и композиционни центрове.

Смята се, че човекът е способен да заснеме от ръка рязък кадър със скорост, обратно пропорционална на фокусното разстояние на обектива. Т.е. за макрообектив 100 мм. скоростта трябва да е по-висока от 1/100 сек. Избирайки диафрагма, съответстваща на вашия художествен замисъл, не изпускайте от вниманието си стойността на скоростта, която се вижда на дисплея на фотоапарата. Ако скоростта е твърде ниска, кадрите ще се размажат.

Допълнителна светлина

Работата с естественото осветление има много почитатели. И могат да бъдат разбрани: светлината се разпределя равномерно, няма резки сенки, липсват непривлекателните бликове. Естественото осветление обаче не винаги е достатъчно за правилното експониране на кадъра, особено ако фотографът работи на закрита диафрагма и ниска скорост. В такъв случай очевидно трябва да се използва светкавица, допълнена с разсейвател. Още по-добре е комбинация от няколко източника на светлина, които създават рисунък, не отстъпващ на естественото осветление. За съжаление, такива системи не са твърде мобилни и не много удобни при използване "в полеви условия".

При използване на светкавица следва да се помни, че в режим приоритет на диафрагмата стойността на скоростта ще е постоянна. Това дава свобода за избор на сюжета и позволява да се направят резки кадри, дори обектът да не е неподвижен: при предварително зададена диафрагма светкавицата автоматично изчислява количеството светлина, необходима за подсветка на обекта. Не трябва да се забравя, че светкавицата изчислява силата на импулса, необходима за осветяването единствено на самия обект; фонът, дори и на 10-20 см. зад обекта ще бъде черен. Именно затова е добре да има още един източник на светлина, с който да се освети фона.

Познаването на законите на експонометрията е крайно важно за качествената макрофотография. Не е достатъчно да се трупат теоретични знания, те трябва постоянно да се затвърждават и отработват в практиката. Това е дълъг процес, които изисква много търпение. Но трудът ще бъде възнаграден - какво може да се сравни с възторга и изумлението, когато срещу обектива с практически разумен поглед на огромните фасетъчни очи те гледа страшно и съвършено чудовище, което по-рано си наричал просто водно конче?

2009 © Максим и Оксана Лякишевы
Източник 

0
0
0
s2sdefault
  • ФОКУСИРОВЪЧНИ РЕЛСИ

    Фокусировъчните релси (Макрорелси, макрошейна, Focusing Rail) се поставят между главата на статива и фотоапарата и позволяват при фокусиране да се движи камерата, а не както при обичайното фокусиране - чрез въртене на гривната на фокуса. При снимане с фиксиран мащаб това е единственият начин на фокусиране.

    Прочети още...  
  • ПОЛЕВА МАКРОФОТОГРАФИЯ НА РАСТЕНИЯ: ТЕХНИКА НА СНИМАНЕ В ЕСТЕСТВЕНИ УСЛОВИЯ

    В тази статия ще разкажа за техническите моменти и подхода към макрозаснемането на растения в дивата природа, които смятам за важни. Прочети още...  
  • МАКРОФОТОГРАФИЯ НА ГЪБИ

    Бяла гъбка в гората
    Някакъв лист непознат
    е залепнал на шапката.
    XVII в. Мацуо Басьо

    Прочети още...  
  • МАГИЧНИЯТ ДЕКОР

    Веднъж, снимайки насекоми изведнъж осъзнах, че те живеят в съвсем друг свят. Живеят заедно с нас, около нас, но светът им е съвсем различен.

    Прочети още...  
  • МАКРОФОТОГРАФИЯТА - ТАКАВА, КАКВАТО Е

    1. Определение

    В техническата литература е прието макроснимка да се нарича снимка в мащаб 1:2 и повече - т.е. когато Прочети още...
© 2009-2018 MacroPic. All Rights Reserved.

Please publish modules in offcanvas position.