ПИНХОЛ ФОТОГРАФИЯ

История

Основните принципи на формирането на изображението с пинхол са описани първо в трудовете на китайския философ Мо Цу в V в. пр.н.е. В Източнотго полукълбо получаването на изображение при преминаването на светлина през малък отвор е описано от Аристотел през IV в. пр.н.е.

Аристотел не успява да намери обяснение на този феномен. Леонардо да Винчи (1452 - 1519) описва пинхол в своите трудове Codex Atlanticus и Manuscript D. Това описание остава недостъпно до 1797 г., когато е било разшивровано. Първото публикувано изображение от пинхол-камера се среща в работата на астронома Хем Фрисиус De Radio Astronomica et Geometrica (1545). Той използва пинхол за изследване на слънчевото затъмнение през 1544 г.

Терминът "камера-обскура" е използван за пръв път от Йоан Кеплер (1571 - 1630). Тогава обозначавал тъмна стая, в една от стените на която има отвор с леща, т.е. конструкцията се отличава от камерата - пинхол на Фрисиус. Лещата е правела изображението по-ярко и по-рязко. Камера-обскура се е използвала от художниците за рисуване на пейзажи.

Първата пинхол-фотография е била получена от шотландския учен Дейвид Брюстер в 1850 г. Той дава името "pinhole", или "pin-hole". По-късно е бил предложен термина "stenopanic photography", а в някои страни се нарича "стеноп". Също така се използва термина "камера-обскура", въпреки, че първоначално се използва за лещови камери.

През 80-е г. На 18 в. Под влиянието на импресионистите, във фотографията се появява направлението пикториализъм, поставящо като основна задача предаването на атмосферата, настроението, а не обективното отражение на реалността. Пикторалистите експериментират с пинхола, през 1890 г. снимката "The Onion Field", заснета с пинхол заема първо място на изложбата на Лондонското фотографското общество. Пинхол-фотографията става популярна, започва търговско производство на пинхол-камери за еднократна и многократна употреба. През ХХ в. се появяват евтините масови камери с обектив, които изтласкват понхол-а. През 30-те г. на ХХ в. пинхолът е практически забравен и в редки случаи се използва за обучение.

Как работи

Принципът на работа на пинхол-а е парадоксално прост и е основан на Закона за праволинейното разпространение на светлината. Светлинните лъчи, отразени от обекта на снимката преминават през малко отверстие в стената на камерата и създават обърнато изображение върху чуствителния на светлина носител. В качеството на носител могат да бъдат плака, фотохартия и дори цифрова матрица. Колкото по-малък е диаметърът на отвора, толкова по-рязко ще е изображението. При прекалено малки отвори обаче, според законите на дифракцията резкостта отново ще спадне. Оптималният диаметър на отвора е от 1 мм. до няколко десетки микрона.скольких десятков микрон. В началото отвора се е правил с тънка игла в метално фолио (оттук и името на камерата: "pin" - острие, "hole" - отверстие). Сега отвора се прогаря с лазер, което позволява точен контрол на диаметъра и правилна форма.

Светлината, разпространявайки се праволинейно във всички направления след отвора, образува изображение, еднакво фокусирано във всяка точка на пространството. Затова за пинхол-ът няма фокусно разстояние - фотографския носител може да се постави на всякакво разстояние след отвора. Освен това, носителят може да не е плосък, а цилиндричен, сферичен и т.н. Изпъкнал в краищата носител даже има предимство - намялява винетирането. За адаптиране на параметрите на изображението на пинхола към параметрите на обикновените камери с обектив, за фокусно разстояние се приема разстоянието от отвора до филма. Пинхол с разстояни до носителя 50 мм и размер на възприемащата повърхност 6х6 см. ще формира изображение с такава перспектива и зрителен ъгъл като 50 мм. обектив на средноформатна камера. Чрез просто отдалечаване или приближанате на носителя от отвора може да се получи широкоъгълен обектив, нормален обектив или телеобектив.

Техническата простота на пинхола дава простор за експерименти за самостоятелно конструиране на камери от различни материали. Известни са пинхол-камели, направени от кутия от Кока Кола, кутийка от 35 мм филм, кутия за обувки, хладилник, фургон. Доколкото не съществуват ограничения за размера на камерата, пинхолът може да заема цяла стая. Такива гигантски камери са създавани по време на художествени изложби, бидейки едновременно средство за фиксиране на изображения, арт инсталация и нагледно пособие. Зрителите са могли да бъдат както отвън, така и да влязат вътре. За проявяването на изображение с размер 2х32 м, създадено от една от тези невероятни камери върху рулон от фотохартия (Simon Read, Roundhouse, London, края на 70-те г.), е била създадена бригада от работници, въоръжени с кофи и гъби.

Особености на изображението

Изображението, получено от пинхол, притежава уникални особености, отличаващи го от камерите с обектив. Първата, набиваща се на очи, е отсъствието на понятието дълбочина на резкост. Както вече споменахме, пинхолът дава фокусирано изображение на всяко разстояние от отвора. Това правило важи и за изображението пред отдвора. Обектите, разположени на няколко сантиметра, както и тия, на линията на хоризонта ще бъдат предадени еднакво рязко! Това открива неочаквани творчески възможности, недостъпни за камерите с обектив. Понятията близко и далече изчезват и се сливат в една цялостна картина. Вече няма разделяне на плановете - мравките в краката и дървото на върха на планината в кадъра са с еднакви права.

Друга особеност на пинхола е отсъствието на каквито и да било изкривявания. Хроматичните и сферичните аберации, астигматизмът - всички те са заболявания на лещовите камери, с които второ столетие се борят конструкторите. На пинхолът тези неща не са присъщи. Парадоксално е, за получаването на съвършено изображение не са нужни десетки оптични елементи, нискодисперсионни и асферични лещи. Трябва конструкцията само да се опрости до абсолютния минимум. Особено ярко тази особеност се проявява при снимане със свръхширокоъгълен пинхол. Получава се неизкривено изображение със зрителен ъгъл, достижим само за фишай.

Последната, визуално най-важна особеност е рисунъка на изображението. Да се говори за рисунък при пинхол-а не е съвсем правилно, доколкото той предава реалността такава, каквато е, без да внася нищо от себе си. Всички, даже и най-съвършените обективи изкривяват реалността, пречупвайки я през многочислените си лещи. Обективът активно рисува изображението, правейки го такова, каквото е искал конструктора, внасяйки собственото си Аз. Пинхол-ът просто изрязва излишните разсеяни лъчи, без да се меси в образуването на изображението. Той дава истинска, истинна картина на света, какъвто навярно го вижда само Твореца…

Изображение, получено чрез пинхол не прилича на рисунката на нито един от съвременните обективи. Ако се потърси аналогия, близка ще се окаже рисунката на монокъла, още един образец на оптичната простота. Изображението на пинхола е също така меко, без взрив от светлини, с които се слави монокъла. При пинхола се получава малко отнесено изображение, лишено от излишната конкретика и набиващата се на очи резкост на съвременните обективи. Тако изображение ние виждаме в нашите спомени, затова рисунъкът на пинхола при много хора се асоциира подсъзнателно с вечността.

2010 © MACROPIC

 

0
0
0
s2sdefault
© 2009-2019 MacroPic. All Rights Reserved.

Please publish modules in offcanvas position.