СНИМАНЕ НА ДИВАТА ПРИРОДА. НАПРАВЛЕНИЯ

Специализация, фотоагенции, създаване на фотоархив

Снимането на дивата природа е една от най-сложните области на фотографията. Многообразието от обекти и явления, а също и високите съвременни изисквания за качество на снимките водят към тясна специализация на фотографите. Ще направим опит да разгледаме основните творчески направления:

Специализация в отделени систематични групи. Това могат да бъдат тревисти растения, бозайници, птици, пеперуди, риби, и т.н. Основна цел в този случай е създаването на максимално пълен фотографски архив с изображения на отделните видове, подвидове, цветови вариации, сортове и т.н., а също и явленията, свързани с тях. Дадено направление изисква професионални знания в областта на биологията, екологията и систематиката на групите. Не е възможно да се получи хубава снимка на някакъв жив обект без притежанието на необходим набор от знания. Например, трябва да се заснеме фотоесе за орхидеите в околностите на някой град. Изпълнението на тази задача предполага задължителното решаване на ред въпроси:

  • Кои видове орхидеи растат в околностите на този град?
  • Как изглеждат, как се отличават една от друга и от останалите растения?
  • Кога цъфти всеки един вид?
  • В какви биотопи расте (т.е. къде да ги търсим)?
  • Какъв фон е най-подходящ от художествена и екологична гледна точка за всеки от тези видове?
    (Разбира се не е възможно всичка това да се знае наизуст, но може да се консултирате с ботаници, да се възползвате от специализирана литература и определители. )

Биогеография и екология. Снимането на животни, растения, ландшафти и природни съобщества на определена територия (географскси или административни области, резервати, национални паркове). Тиова могат да бъдат няколкогодишни проекти, изпълнявани по поръчка на научни институти, районни администрации или издателства, но обикновено с тази тематика работят фотографи, живеещи там (сътрудници в резервати, биолози).

Технически сложна творческа фотография. Дейността на фотографите, работещи в това направление е насочена към получаване на фотоизображения, които не могат да се получат с обикновените методи. Такива са подводната, нощната, микрофотография, а също и снимане на бързо движещи се и опасни животни. Изисква използването на на специализирано и достатъчно скъпо оборудване. А в случаите на снимане на опасни животни построяване на нарочни съоръжения.

Зоопаркове, вивариуми, серпентариуми. Значителна част от снимките на животни се прави не в природата, а в изкуствена среда. Само в този случай има реална възможност да се заснеме интересни поведенчески особености на отделни видове, а също и екзотични животни, които не се срещат наблизо. Използвайки студийно осветление се опростява получаването на технически съвършени снимки на животни в едър план. Определени усложнения могат да се появят при получаването на разрешение за подобна работа.

Градински, оранжерийни и стайни растения. Снимането в ботанически градини, оранжерии, частни колекции позволява да се получат снимки на десетки хиляди представители на световната флора. Както в предишния случай се използва студийно осветление. Снимат се интериорни растения, ландшафтен дизайн, цветове или плодове в едър план, цели растения и растения с акцент на характерни таксономични признаци.

Изборът на направление се определя от личните пристрастие, конюнктурата на пазара, опитът и достъпността на необходимото оборудване. Ако вашето увлечение към снимането на дивата природа е достатъчно сериозно има смисъл да опитате да публикувате на най-интересните работи. Малко от тези фотографи търсят сътрудничество с потенциални клиенти самостоятелно. Болшинството продават своите работи чрез фотоагенции. Схемата на взаимодействие е съвсем проста: на основание на договора фотографът предава своите снимки в агенцията и получава 50 % от всяка публикация. Агенцията се занимава с архивирането, маркетинга, рекламата и продажбите на вашата продукциял При това във всеки момент можете да изтеглите своите снимки и да се заемете самостоятелно с реализацията им.

Положителни страни на сътрудничеството с агенция:

  • Рекламата и маркетинга са скъпи, нито един фотограф не е в състояние да се занимава с това така ефективно, както прави това специализирана фирма.
  • Агенцията, като правило може да си позволи да диктува достатъчно високи цени за работата на своите фотографи.
  • Агенцията следи за спазването на авторските права и има постоянна юридическа защита, което в условията на сегашната икономическа ситуация е крайно актуално.

Отрицателни страни на сътрудничеството с агенция:

  • Каквито и да са договорите между фотографа и агенцията, те никога не са напълно изгодни.
  • В случаите на различни ексцесии възмездяването на финансови загуби не винаги е възможно. (особено ако сътрудничите с фирма от обратната страна на земното кълбо)
  • Условията на договора често са такива, че вие не можете да използвате свободно снимките си, предадени в агенцията за срока на договора.

При наличие на добри работи не е трудно за се започне сътрудничество с агенция, самите те търсят интересни и перспективни автори. Най-лесно е да се запознаете в Интернет. Повечето агенции имат собствени рекламни WWW - страници и охотно отговарят на въпроси, зададени по електронната поща. Няма смисъл да изпращате свои снимки веднага. Първото, което трябва да си изясните е каква е тяхната специализация и условията на взаимодействие с фотографа. Не е излишно и внимателното запознаване с условията на договора.

Сътрудничеството с фотоагенции в никакъв случай не е гаранция за незабавно публикуване на снимки. Заедно с високото качество на снимките задължително условие е и точното научно определяне на заснетите животни и растения. Погрешното определяне дискредитира както фотографа, така и представящата го организация. Често се изисква и точно географско местонахождение. В голяма част от случаите предоставянето на тази информация е задължително за ландшафтната и научната фотография. При публикуване на снимки в издания с фотографска тематика необходима е съпътстващата техническа информация.

Архивиране на снимките. За да отговори на тези изисквания е необходима грамотно архивиране на заснетия материал. Обикновен вариант е покадровото съхранение на слайдове в класьори за различни формати (35 мм, 6х6, 6х9 и т.н.). Файловете се групират в папки или албуми и се разработва схема на номериране. На компютър целия архив се свежда до таблична форма на БД. (обикновено чрез Access). Ако не се използва компютър се прибягва до "складова книга". За да се улесни намирането и да се съхрани цялата съпътстваща информация в базата данни, таблицата трябва да има следните колонки:

1. Номер на кадъра

2. Адрес (номер на папката, страница)

3. Име на снимката или вида (научни българско и латинско име)

4. Систематика (царство, подцарство, клас, отряд, семейство, вид, подвид, сорт (порода)

5. География (страна, край, област, район, биотоп)

6. Дата на снимката

7. Ключови думи за компютърната база данни (цъфтеж, размножаване, канибализъм, и други улесняващи тематичното търсене думи и словосъчетания), които позволяват бърза тематична селекция

8. Фотоапарат (модел), обектив (модел и фокусно разстояние), доп. аксесоари (мех, светкавици, филтри и т.н.), филма

9. Експозиция

10. Допълнителна информация (кой е определил вида, къде в момента се намира снимката, в кои издания е публикувана и т.н.)

Загубеното в организация и подреждане на архива време се изплаща с възможността за бързо намиране на нужния набор от кадри. В случаите на търговско приложение на снимките не е възможно да се мине без архив и удобна за използване база данни. Фотографите, снимащи дивата природа в голяма част от случаите работят по поръчка. Рядко издателство или агенция са готови да финансират изчакването на слънчево време някъде около Елбрус или Бяло море. Те търсят готови снимки или тематически извадки. Например издателство има нужда от снимки за статия за растенията от дадено семейство. И ако фотографът не знае, че заснетите от него миналото лято цветове принадлежат на това семейство и никой друг няма да знае. Нужния им материал ще намерят или в специализирана фотоагенция, или от друг фотограф.

Снимковият архив с изображения на животни, растения и ландшафти е и научна колекция, чиято стойност с годините става по-голяма. Много природонаучни музеи отдавна придобиват фотоснимки от интересуващите ги теми за собствени експозиции. Не трябва да се забравя, че интересният и пълен авторски фотоархив не е най-лошото капиталовложение, тъй като висококачествените снимки се публикуват многократно, а някои с времето придобиват и историческа ценност (изчезващи видове, изменени ландшафти и т.н.).

1997 © Дмитрий Константинов

Източник

0
0
0
s2sdefault
© 2009-2019 MacroPic. All Rights Reserved.

Please publish modules in offcanvas position.