СНИМАНЕ НА НАТЮРМОРТ

Няма некрасиви вещи. Аз постоянно откривам за себе си прелестите на предметите

от околния свят, които включвам с своите натюрморти. Обикновената макара, игли и копчета за мен са скъпоценности, а простото зебло - изискана тъкан.

Натюрмортът е болест. И започвайки тази игра не можете да спрете. Композира се всичко - предмети за писане, камъчета от морския бряг, даже облаци. Занимавайки се вече 25 години, аз до днес не мога да отговоря на въпроса - какво е натюрмортът.

Дисциплината е голяма работа. И най-добре го знаят хората с т.нар. свободни професии, към които се отнасят фотографите. Представете си, няма надзиратели, които да ви казват какво да правите и къде да отидете. А главният принцип е "На вълка му е дебел вратът ,защото сам си върши работата"". Затова съм убеден, че свободните професии не са за мързеливите. Вашият успех и благополучие зависят преди всичко от вашите способности, фантазия и предприемчивост. Едно е да измислиш нещо, друго е да го направиш. Ако не ви стига упорство да доведете замисъла си докрай, моят съвет е да си смените професията.

Моят принцип е: когато отивам на гости, много внимателно оглеждам какво има по лавиците. Защото тези неща в бъдеще могат да станат нелоши персонажи за натюрморт. Освен това най-доброто място, което знам е битпазара. Там може да се ходи между редовете и да се откриват страни вещи, които няма смисъл сами по себе си. Но това са неща с лице, които могат да изпълнят целия натюрморт с присъствието си.

Герои на натюрморта могат да бъдат прости предмети. Ако са кутии, бутилки задължително трябва да се махнат всички етикети. За да не се опитва зрителят да прочете колко годишен е коняка. Тогава се губи смисъла на натюрморта, изчезва картината, която авторът представя на зрителите.

Защо говоря именно за натюрморта? Навярно, защото това е основа на основите въпреки скромността на жанра. Натюрмортът е основополагащ в развитието на художника или фотографа. Защото това е практика и умение да се съчетават предмети и изгражда композиция, която по-нататък може да се използва при снимане на портрет, природа. Още повече, натюрмортът може да бъде съставна част от портрета. Това е използвано от всички художници: композиторът задължително е зад роял, писателят зад бюрото, или с книга в ръка и т.н.

Предпочитам моите работи да се наричат Still Life, за разлика от приетия френски маниер - натюрморт. В превод означава "мъртва природа", синоним на съдебната фотография. Still Life се превежда като "тих, спокоен живот", и това ми допада повече.

Всеки от нас е обкръжен от предмети, които носим от пътувания, пътешествя. Най-важно е да не са обикновени туристически безмислици, от типа на Айфелува кула от Париж или папирус от Египет, а може да е камъче от брега на Сена завит в парче от френски вестник или малко парче корал от Червено море, но в никакъв случай безлична китайска щампа. Те напомнят за приятни моменти от живота ни. Често, разглеждайки ги, ги виждаш съвсем различно.

След това започва най-интересният и увлекателен по мое мнение процес - обмисляне на дребните детайли, техническото изпълнение. Всеки работи по свой начин. Някои правят скици с фотоапарат, някои рисуват, някои складират всичко в главата си. До мен най-близо е второто. По старому, с лист хартия и молив дълго стоя и обмислям композицията. Чак след като окончателно обмисля техническата страна и художественото решение, мога да пристъпя към снимане.

Всичко е решено. В главата се е оформила картината, подбрани са необходимите материали и може да се снима. По принцип можете да изсипете дребни предмети от кутията. Проверете, никога няма да се получи нещо хубаво (ако трябва да съм честен, имало е случай, когато случайното изсипване е давало великолепни резултати). Добър резултат е имало, само когато всеки един от тези предмети е положен конкретно на дадено място от ръцете ми.

Отначало поставям два ключови предмета - стъклена риба и звезда - така, че да заемат нужното място в кадъра. След това пристъпвам към поставянето на допълнителни предмети. В случая броят цветове е ограничен, но ако вие сами избирате, послушайте съвета ми: не пресищайте изображението в буйство от цветове. Трябва да се уважава зрителя и да се проявява към него необходимия такт. Постарайте се да направите пространството колкото се може по-чисто, защото всяко замърсяване и неточност се виждат на снимката и не всичко може да се коригира на компютъра.

Как да разберем струва ли си да се снима една или друга картина? Много е просто. Ако не ви достига търпение да направите цялата подготовка, това означава , че не си струва. Затова, ако не ви е интересно, и на зрителите ще бъзе безинтересно.

Отначало аз дълго премислях сериите от снимки и ги правех за себе си, независимо дали има или няма клиент. Повярвайте, той ще се появи. Ако тази серия е успешна и ми харесва, навярно ще се хареса и на още някого.

Една от сериите, които снимах е серия за сърцата. Формата на сърцето е известна на всички и всеки влага в нея различен смисъл. За да е интересно и разнообразно на зрителя, те са направени от най-различни материали и фактури. Трябва да разберете, че обект на снимката може да стане абсолютно всеки обект, ако намерите неговот неподражаемо лице и го покажете на зрителя. Ако предметът, който смятате за красив не е под ръка, можете да го направите сами.

Огледайте се наоколо, и ще видите маса натюрморти, които само чакат да ги забележите.

Рекламна фотография: от творческия натюрморт за себе си към работата по поръчка. Разликата между тях

Ако основната цел на натюрморта е да създадете някакъв образ, загадка, то в рекламата се подразбира, че предметът се прочита изцяло. Трудно е да се съгласите с това първоначално, защото по-добре е нещо да остане скрито. Клиентът обикновено не разбира това. Той смята, че ако например е бутилка, тя трябва да е цялата и нищо друго не може да се направи. Има ходове и решения. Творчеството тук е за сметка на интересни ракурси, находки. Освен всичко друго, в главата си трябва да имате куп различна информация, защото асоциациите в главата на клиента са неочаквани. И трябва да се примирите, ако се занимавате с реклама.

За съвместяването на художествена и продуктова фотография трябва гъвкава вътрешна настройка. Защото рекламата ще ви увещава за вечни отстъпки. В своите работи, в своето творчество не е важно какво мислят околните. Твърдо и винаги казвате "аз искам". Обикновено се намират ценители, които идват и казват, хубаво, ама тук трябва да се направи така, това лека де си премести…Съгласявате се, но правите своето. Защото колкото хора, толкова мнения за това, как да се направи едно нещо.

Натюрмортът а сложно нещо. Ако мислите, че натюрмортът е ябълка, чаша и цвете, това не е вярно. Тогава вие ще снимате ябълка, чаша и цвете. А ако изходите от това, че натюрмортът е философия, по която е построен целият свят? Ако снимате например пейзаж, базирайки се на практиката от натюрморта, това ще бъде коренно различна снимка. В създаването на натюрморт усещането, че сте собственик на предмета ви позволява да се чувствате свободно. Тогава у вас се появява желанието да дочакате облака именно до мястото, където композицията ще е уравновесена. Излизайки на пленер, няма да сте удовлетворени, докато не намерите точната точка за снимане. Още една тема за сериозен разговор - конструктивните и деструктивните съставки на творчеството. Разбира се, всеки може да избере страна, но да оставим това за следващия път…

2008 © Вадим Некрасов

Източник

© 2009-2017 MacroPic. All Rights Reserved.

Please publish modules in offcanvas position.