• FAQ ЗА ПРЕДМЕТНАТА ФОТОГРАФИЯ #2. ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТНОТО МЯСТО В ПРОДУКТОВАТА ФОТОГРАФИЯ

     

    • Заблуда е, че предметната палатка е много удобна за снимане на голям брой предмети. Използването на палатка за продуктова фотография често не ускорява процеса, а го забавя, особено при смяна на изделията или гледната точка.
    • Прочети още...  
    • РЕКЛАМНА ФОТОГРАФИЯ НА ПЛОД И МЛЯКО

      В този урок ще покажем процеса на снимане на класически рекламен дует: плод и мляко.

      Задачата на тази предметна снимка е в едър план да запечатаме момента,

      Прочети още...  
    • ПРОДУКТОВО ЗАСНЕМАНЕ НА ТЪКАНИ

      Било то ръчно плетиво или елитна коприна, обкръжени сме от тъкани. Днес ще разгледаме схеми , помагащи за заснемането им. Вашите приятели, занимаващи се с ръкоделие ще ви боготворят и ако наистина ви се получават добре, даже можете да си намерите фотоместенце в голяма компания, занимаваща се с текстил.

      Прочети още...  
    • 10 СЪВЕТА ЗА ПРЕДМЕТНАТА ФОТОГРАФИЯ

      Автор yjhsu

      Въпреки развитието на технологиите, привлекателноста на предметната снимка /фотография/ не се е загубила и до днес.

      Прочети още...  
    • АЗ-ЪТ НА ПРОДУКТОВАТА ФОТОГРАФИЯ: 7 СТЪПКИ

       
      Често се случва. Задачата е да се заснемат няколко предмета за публикуване в каталог. Първата мисъл е да се наеме фотограф.

СНИМАНЕ НА МОРСКИ ПЕЙЗАЖ

Въведение

Водна стихия, море, океан… мисля, че всички ще се съгласят, че тези чудеса могат да се разглеждат безкрайно.

Ако под ръка има и фотоапарат, съзерцанието може да се замени с много по-интересно творческо занимание – фотографиране. Морето с радост разделя с творческите натури красотата си, просто трябва да намерите общ език. Може да се каже, че морето е истински полиглот. С пишещите говори на езика на словото, на художниците подсказва нужните краски, а с фотографите говори на езика на времето. Да, да! Морският и крайбрежен фотопейзаж са снимки, съхраняващи промеждутък от времето, динамика, и най-важното – говори с морето на собствения му език.

Избор на място и композиция

Би било голямо заблуждение да се смята, че фотографът е единственият художник, който създава морския пейзаж: това е абсолютно невярно — главният художник е самото море. Хиляди години то шлифова и премества камъните, извайва от скалите причудливи форми и фигури. Крайбрежният пейзаж е прекрасен с това, че на едно и също познато място могат да се направят различни по настроение и съдържание снимки.

Планирайки снимки на морето, първо трябва да се определи мястото. Идеален вариант е скалист залив със скулптурирани камъни, неподходящ за комфортна почивка — дивите места са печеливши винаги, освен това на малко известно място шансовете да срещнете друг фотограф са минимални. На диво място няма да ви попречи случаен турист, излегнал се в кадъра ви или изпортил идеалната ритмична текстура на пясъка със следите си. Застраховани сте също от кутии, пластмасови бутилки и други подаръци на цивилизацията.

Ако не са останали диви места, не унивайте: изход са пътуване до известни вече, но извън туристическия сезон. Ще трябва да се загуби време за изучаване на близките заливи. Снимането на крайбрежен пейзаж на облагородени плажове разбира се е разрешено, но създаването на добър кадър е проблематично. Не пренебрегвайте възможностите на Интернет, разглеждайте снимки от местата, които възнамерявате да увековечите. Търсачките, сайтовете и Google Earth са идеални за целта. Така ще можете да оцените потенциала на местността и по този начин да съкратите времето за търсене на нужната локация след пристигане на място.

За композицията на морския пейзаж

Често възникват въпроси, как да се построи кадъра, каква ориентация ще е оптимална, има ли разлика от основните композиционни закони, приети за традиционния, земен пейзаж. Обикновено избягвам преките отговори на подобни въпроси, защото смятам, че композицията трябва да се почувства отвътре. По време на композирането нещо ти подсказва как да го направиш правилно.

Основното настроение и характер на снимката се диктуват разбира се от мястото и времето. Бъдете внимателни към детайлите, които понякога правят кадъра. Характерен композиционен прийом, който често използвам в морския пейзаж е снимане с широкоъгълен обектив, като включвам на преден план или интересна текстура, или група от камъни. Това могат да бъдат и отделни ярки елементи, даващи тон на снимката. В такива снимки често основна част от кадъра заемат предният план и морето. Абсолютно не е задължително да се следва правилото на третините и да се разположи линията на хоризонта на точно в описаното в учебниците място. Не се страхувайте да експериментирате!

Винаги обръщайте внимание на играта на светлината. Отраженията в малките заливчета и ямките около камъните могат да послужат за отличен сюжет за кадъра. Старайте се да се съсредоточите не само върху големите форми: морският пейзаж е пълен с удивителни форми, главното е да ги видите. Ако се говори за ориентация на кадъра, тук няма някакви особени правила. Можете да се ръководите от следната простичка формула: вертикалният кадър предава дълбочината по-добре, а хоризонталният – широтата и мащаба. Тъй като в морския пейзаж често се срещат хаотично разположени на пръв поглед обекти (напр. камъни), важно е кадъра да се построи така, че да се чувства ритъма. Не забравяйте да намерите ландшафните линии. Ритъмът и диагоналите са основните композиционни инструменти на фотографа, снимащ крайбрежен пейзаж.

Техника

Внимателният читател навярно е забелязал: в самото начало стана дума, че снимката на морския пейзаж съхранява в себе си времето. Това наистина е така. Снимките с участието на морето са царството на ниските скорости. Идеално време за снимане на крайбрежния пейзаж е сумрака: примерно час преди изгрев слънце първите отблясъци на слънчевите лъчи намекват за съществуването си. Това продължава до два часа, след което ни остава да чакаме вечерта. Залезът и малко време след това също са класически вариант за снимане на морето.

Ниските скорости позволяват като че ли да се опитоми водната стихия; има нещо мистично в това. Резултатът, като правило се получава не по-малко загадъчен. Скорост от няколко десетки от секундата до няколко минути фиксират живота на морето динамично, превръщайки даже най-големите вълни в мъгла. Работата с ниски скорости е интересна. Разбира се, може да се остави на автоматиката да изчисли всичко, но в процеса може да се внесе допълнителна творческа съставка. Например, може да се управлява това, което попада върху светочувствителния слой, закривайки обектива със специална маска, изрязана от черен картон в нужния момент (може да се използва и обикновена шапка). Снимайки един от кадрите в силен щорм, аз измерих експозицията, зададох режим Bulb и избирателно експонирах моментите, когато водата заливаше камъните на преден план, откривайки и закривайки обектива в нужния момент с панамена шапка.

Както в класическия пейзаж, при работа с морето е нужно винаги да се контролира дълбочината на рязкостта. За целта е да се работи с максимално затворени диафрагми, но трябва да се отчитат оптичните особености на обектите. Често при избор на стойност на диафрагмата 1/13 напр., оптиката леко “омеква”. От друга страна, колкото повече затваряте диафрагмата, толкова по-голяма е дълбочината на рязкостта, затова винаги търсете компромисен вариант. Да контрол на дълбочината на рязкостта използвайте ръчен режим на фокусиране и винаги настройвайте обектива на хиперфокално разстояние. Тогава в зоната на рязкостта ще попада всичко, от безкрайност до половината от хиперфокалното разстояние. Напр., ако снимате с обектив с фокусно разстояние 20 мм. на диафрагма 1/16, хиперфокалното разстояние ще бъде 0,7 м. Следователно, всичко, което се намира в зоната между 0,35 м и безкрайност ще е на фокус. Хиперфокалното разстояние на даден обектив може да се определи по скалата на обектива или изчислявайки го по формулата:

F2/(f*c)

Където F — фокусно разстояние, f — диафрагма, c — константа, равна на 0,036 за филм и 0,2 за кропната матрица.

Комплектът от оборудване за снимане на морски пейзаж може да е разнообразен, но класическите елементи се броят на пръсти. На първо място е широкоъгълен зум или набор от твърди обективи, покриващи диапазона от фокусни разстояния от 10-12 до 35 мм за 1,5 кроп или от 20 до 50 мм за пълнокадрови фотоапарати. Всеки фотограф трябва да избере сам оптималното съотношение между качество и количество на обективите и сумарното тегло на фотораницата.

2009 © Евгений Тимашев

Източник

0
0
0
s2sdefault
  • МАКРОФОТОСНИМКА: ПРИСПОСОБЛЕНИЯ ЗА ОГЛЕДАЛНО-РЕФЛЕКСЕН ФОТОАПАРАТ

    Втората статия от замисления цикъл от статии за макрофотографията. В първата статия Съвети за макроловците, предлагам няколко съвета към любителите на макролова на безгръбначни

    Прочети още...  
  • ОБЪРНАТ ОБЕКТИВ

      

    Макроадаптер

    Позволява скрепване на два обектива (coupling), един, поставен на фотоапарата и втори, обърнат с челната си леща към неговата челна леща. Обърнатият обектив на практика изпълнява ролята на проксарна леща или макроконвертор.

    Прочети още...  
  • МАКРОМЕХ

    Използването на макромех е друг метод за превръщане на обикновен обектив в макрообектив. Разтяга се до 100, 200 и повече мм. Като цена е съизмерим с проксарните лещи, т.е. евтин.

    Прочети още...  
  • СВЕТКАВИЦИ В МАКРОФОТОГРАФИЯТА

    Ако предметното разстояние е малко, както при повечето методи за макрофотография нормалното осветление на обекта става трудно, възможно е само отстрани.

    Прочети още...  
  • СВЕТОДИОДНО РИНГОВО ОСВЕТЛЕНИЕ

    Сравнително евтина алтернатива на макроринговата светкавица. В повечето случаи прилича досущ на нея, като захранващият блок се закрепва към гнездото на светкавицата на тялото на фотоапарата.

    Прочети още...
© 2009-2018 MacroPic. All Rights Reserved.

Please publish modules in offcanvas position.