Стягаме се за път
Кое е приоритетното направление във вашата фотографска дейност?
Портрети? Пейзажи? Жанрови сцени? Диви животни? Във всеки случай изборът на апаратура е различен. Няма смисъл да влачите техника за всеки един случай: не може да се обхване необятното, а теглото ще лежи на плещите ви, натрупвайки умора и влошавайки мобилността ви. Когато преходите са големи и физическите натоварвания големи, на първо място идва вашата издържливост и способността да се концентрирате върху обекта на снимане. На някой може да му се струва, че пет обектива дават повече възможности, отколкото два. Но често голямото количество апаратура пречи на фотографа и не се използва изцяло. Нагледно — по-добре да се измъчите с избора на два обектива, отколкото да носите пет и съответно да губите пет пъти повече време и сили. Препоръка: вземете със себе си само проверена лично от вас техника, с която се чувствате комфортно; всички тестове и експерименти направете предварително. Връщаме се към въпроса за количеството техника: творческият избор винаги е по-интересен от техническия! Разбира се, че наборът от техника за автопътешествие може да е съществено по-тежък от този за пешеходен поход в планината, общото правило при снимане по време на пътешествия е: колкото по-леко, толкова по-бързи ръце и крака.
Тегло и обем на апаратурата
Тези, които сериозно се занимават със снимане на пътешествия са склонни да оптимизират не само количеството техника, но и обема и. Изборът на система е въпрос на отделно изследване, но по отношение на оптиката отдавна е известно: зумовете почти винаги са по-обемни от “твърдите” обективи и са с по-малка светлосила. При “твърдите” оптичните характеристики са по-добри (рязкост, изкривявания и т.н.). по мое мнение казаното е мощен аргумент в полза на твърдите обективи по време на пътешествие. Разбира се трябва да привикнете към “крачния зум”, но скоро ще разкриете целия спектър от възможности на обектива и ще започнете да снимате с по-добро качество в условия на недостатъчно осветление. Като прибавите по-малкото тегло и обем, често и цена, вие ще оцените преимуществата на твърдите обективи при пътуване.
Светосилна оптика
Както е известно, добрата светлина се среща рядко. В този смисъл бюджетните зумове с минимална диафрагма 3.5–5.6 и даже професионалните с постоянна диафрагма 2.8 не могат да конкурират твърдите обективи с 1.4. Освен самото изображение, разликата ще се вижда и в комфорта на снимане в условия на ниска осветеност: ще можете да работите на ниско ISO и да печелите качество. Пътуването е неочаквани поврати и срещи. Често ще се местите от ярко слънце в прохладния полумрак на помещение и ще се радвате на възможността, които дава вашият 50 мм или 35 мм с диафрагма 1.4.
Стативът — за и против
Съществуват множество гледни точки, но готово решение няма. Някои са принципно за статив, някои категорично против. Моите съображения: стативът е добър с това, че винаги можеш да се откажеш от него. препоръка: не много скъп и не много тежък, достатъчно устойчив статив. Такъв статив обикновено оставям в хотелската стая през деня и го вземам само в ранните утринни или вечерни часове, когато знам, че ще ми потрябва. По мое мнение това решение е по-правилно от избора на лек портативен статив, който се мотае с вас постоянно, заема място и виси на рамото ви, без да е достатъчно стабилен, но като правило достатъчно скъп. Помнете също, че във връзка с изискванията за безопасност по летищата е най-добре стативите да се сложат в багажа. Ако не го сторите, могат да ви направят лична проверка и тогава проблемите ще са повече.
Къде да сложим всичко това?
Апаратурата може да се носи във фоточанти (удобни и функционални), фотораници с една или две презрамки, а също и чанти през кръста, допълнително закачащи се джобове и просто в калъфчета по джобовете на връхната дреха. Изборът до голяма степен зависи от вкуса на фотографа, но също и от условията на снимане и количеството техника. Важни фактори, които трябва да се отчетат: прахо-, влагозащитеност, наличие на “качулка” за дъжд, удобство при носене в тълпи, възможност за бързо вадене и прибиране на техниката, смяна на оптиката. Безусловно, важна е и спецификата на пътешествието.
За водни походи например вече се предлагат напълно херметични чанти.
Полезни не дреболии
Това са сенници, филтри, почистващи кърпички, дистанционни, и просто нещо като батериите. За избора на тези вещи са изписани томове и ние просто не трябва да ги забравяме. За защита на апаратурата в дъжд и пръски са подходящи полиетиленови пликове, но помнете че трябва да поставяте само суха техника в тях. При крайно висока влажност може да се използва силикагел. Ако фотоапаратът се е намокрил, предварително трябва да се изсуши, за да не се получи парников ефект – некомфортна за техниката среда.
Времето на мястото на снимане
Трябва да се отчете фактора време не само от гледна точка на облеклото, но и от гледна точка на светлината (слънчево, мъгливо и т.н.). Например съм бил в Китай два пъти през зимата, когато светлината в централните и южните провинции е особено мека, а слънчевите дни редки – идеални условия за черно-бяла фотография. Не е лошо предварително да се информирате за дължината на деня: това ще помогне да разберете къде, и до кога можете да престоите.
Как да се облечем
От една страна, това е личен въпрос, от друга има своите тънкости. Разбира се, първият принцип е според сезона. Бих посъветвал дрехите да са с повече джобове със закопчаване. За особено ценни вещи вътрешен джоб с надеждно закопчаване, а също и чантички за врата или през кръста. Всичко това може да се купи от всяко летище. Опитът подсказва, че най-подходящи са “секретни калъфи, чантички и т.н. от мека тъкан, които са невидими под връхната дреха.
Трябва да се внимава със слънчевите лъчи в екзотичните страни, по добре е да се носи дреха с дълъг ръкав, а на главата нещо, покриващо не само главата, но и ушите. В Индия например ушите могат да изгорят даже през януари. Внимателно трябва да се подходи и към защитата от насекоми, особено ако е известно, че пренасят примерно малария.
Обувките са въпрос от изключителна важност. На първо място те трябва да са плътно по краката и второ, да са приспособени за дълго ходене (мека подметка и способност да дишат). Освен това, ако има вероятност за дъждовно време, в багажа могат да се сложи чифт обувки за мокро време. Като правило вземам маратонки и планински обувки, понякога спортни сандали (подходящи са за разходка в дъжда при топло време или за снимане във вода: краката са защитени и изсъхват бързо).
Щателно подберете чорапите: не забравяйте за термочорапите за студено време, а също проверете колко плътно стоят чорапите на краката. Чорап, който се свлича при продължително ходене ще подбие крака ви. Представете си, че трябва да заснемете воден фестивал на някаква особено жълта река в Китай, а на петите имате пришки с големината на левче…
В дъжд много помагат плащовете тип пончо с широки ръкави. На пазара има специални плащове за фотографи, но те не са подходящи за стрийт фотография, пончото е по-удобно: защитава добре и камерата не се вижда под него и с две движения е готова за снимане.
Накрая, струва си да се вземе решение за цветовата гама, ориентирайки се не само по времето, но и отчитайки възможността да се слеете с тълпата. Колкото по-малко фотографът привлича вниманието, толкова е по-удобно: ако ви забележат в тълпата две секунди по-късно, това ще ви даде възможност да направите снимката.
Съставете списък на необходимото, за да не забравите нещо. Ако става дума за пътуване с фотографски уклон, даже и нямащи връзка с фотографията детайли могат да окажат на снимането както положително, така и отрицателно. Така, че се отнесете отговорно към съставянето на списъка, всички точки са важни. Във фотографията няма дреболии, и милиметърът, по думите на Картие-Бресон има значение. В пътуването също няма дреболии и често малкото води до голямо.
Обмислете всичко предварително. Маршрута, целите, идеите, апаратурата, екипировката — всички звена от една верига. Не оставяйте събирането на багажа за последния момент: може да не намерите прости и необходими неща.
За читателя всичко казано горе е чужд опит, и за да стане собствен, трябва да се премине през различни ситуации лично. В крайна сметка универсален опит не съществува, затова не може да се даде универсален съвет.
2008 © АНДРЕЙ ГОРДАСЕВИЧ
