• МОНИТОРЪТ КАТО ФОН ЗА СНИМАНЕ НА ПРОДУКТОВА ФОТОГРАФИЯ


    Аз използвах като фон и източник на светлина ... PC монитор. Да, мониторът може да се използва успешно за снимане на малки обекти!
  • 10 СЪВЕТА ЗА ПРЕДМЕТНАТА ФОТОГРАФИЯ

    Автор yjhsu

    Въпреки развитието на технологиите, привлекателноста на предметната снимка /фотография/ не се е загубила и до днес.

    Прочети още...  
  • ФУУД ФОТОГРАФИЯ

    Дейвид Лофтус и Джейми Оливър

    За много от нас празниците са ядене, ядене и пак ядене. В този кратък урок с нас ще споделят своя опит известният кулинар Джейми Оливър и професиональният фууд фотограф Дейвид Лофтус.

    Прочети още...  
  • FAQ ЗА ПРЕДМЕТНАТА ФОТОГРАФИЯ #3. ФОТОАПАРАТ, ОБЕКТИВ И СТАТИВ В ПРОДУКТОВАТА ФОТОГРАФИЯ

    1. Изборът на фотоапарат за продуктова фотография е нееднозначен въпрос.  Мнозина използват висок клас компактни фотоапарати при снимане на дребни предмети заради възможността да визират на дисплея и заради по-дълбокото рязко изобразено пространство.

    Прочети още...  
  • 8 ГРЕШКИ ПРИ ОБРАБОТКАТА НА ПРОДУКТОВИ СНИМКИ

    photo by Boris Matijasevic

    1. Недостатъчно бял фон.

    Ако сте избрали бял фон за снимката, то той трябва да бъде именно бял, а не сив. Ако искате сив фон, той трябва да е по-тъмен и най-добре с градиент.

    Прочети още...

УРОЦИ ЗА ЕКСПЕДИЦИОННИЯ ФОТОГРАФ

Джентълменски набор на експедиционния фотограф

 

Тридесет по нулата… Три часа практически пълна неподвижност… Зъбите отмерват такта на унгарски чардаш, пръстите са стиснали фотоапарата в мъртва хватка. Батериите падат пред очите ми, пръстена на зума отказва да се върти. Но всичко това е нищо пред възможността да снимам диви зубри от три метра. Така, че може да се потърпи…

Снимането по време на експедиции е неотменна, а понякога и ключова част от полевите изследвания. Възможността да се запечатат неща, недостъпни за обикновения турист е достатъчна причина да се носи фотоапарат.

Аз снимам по време на експедиции вече 15 години. Както става обикновено, отначало вземах фотоапарата просто да “пощракам” в паузите между наблюденията на пернатите хищници. С времето започнах да се отнасям към това по-сериозно, обмислях план и подбирах оборудването. А сътрудничеството със списания и фотоагенции задължава да се подходи професионално към този вид снимки.

Преди да представя на читателите личното си мнение за спецификата на организацията и техническото обезпечаване на фотографирането, искам да подчертая дебело: нито един производител, нито една марка за апаратура и снаряжение, които са споменати в тази статия не ми плащат за реклама. Не зная, за щастие или за съжаление…

Тръгвайки, всичко трябва да е подготвено отрано, проверено и препроверено. Осъзнаването е много полезно състояние, особено при подготовката на експедиционно снимане. Ако искате да донесете “от полето” истински ценни кадри си струва да загубите време, да съберете максимум информация за мястото на провеждане на изследването и условията на пребиваване, да разузнаете потенциалните обекти на снимане, а също и да съставите план за предстоящата работа. Планирането дисциплинира и дава възможност времето да се разпредели продуктивно и да се направят промени в случай на промяна на ситуацията: имайки детайлен план, вие в по-малка степен зависите от капризите на времето и благосклонността на Фортуна.

Ерата на механиката си отиде отдавна. Вече се използват електрически отварачки за консерви! Възможно е обаче на полето да няма контакти. Така, че вторият най-важен момент след планирането на снимките е обезпечаването на апаратурата с енергия. От наличието на източник на променлив ток зависи продуктивността и качеството на вашата работа. Идеалният вариант: постоянен достъп до контакт. В този случай най-добре е да се вземат обикновените зарядни и две три батерии. По-лошият вариант: няма да има източници на електрическа енергия. Изобщо. В течение на близкия месец и в радиус от триста километра… Още ли искате да снимате в експедиция? Тогава се запасете с предварително заредени (!) презареждащи се батерии. Вие сте длъжни да знаете точно колко кадъра (и за какъв отрязък от време) е достатъчна една батерия при снимане в серия, със светкавица, моторен обектив и стабилизатор. Накратко казано, при използването на най-енергоемките опции на фотоапарата. И изхождайки от тези данни може да се изчисли броя на нужните ви батерии, плюс две запасни. В последно време за независимо обезпечаване с енергия се използват слънчеви елементи. Няма спор, хубаво нещо, и по-надеждно вече. И ако имате възможност да се обзаведете с такова приспособление, вземете го смело: не заема място, а тежи значително по-малко от ***десет батерии. Най-важното е, да има съвместимост със зарядното. И разбира се, никакви noname — само известни фирми, например AcmePower.

Е, добре! Вие сте уверени, че вашата експедиционна снимка е захранена от живителни токове… електрически, естествено. Значи ще вземе оборудване на максимум! Стоп! Дайте за секунда да сложим настрани четирите лаптопа, седемте фотобанки и деветте обектива към трите репортерски тела. Имате ли личен и специално подготвен носач? Да бе да! Гърбът си е ваш! А натоварване не на шега му предстои и без това оборудване. Човек може да носи в раницата си средно 10–15 кг през целия ден. И то в случай без особени физически натоварвания, а те са неотменна част от експедиционната практика. Също трябва да се отчете и спецификата на климата в района на изследванията: никой не е обещавал стайна температура и комфортна относителна влажност!

Моят минимален експедиционен фотонабор се състои от два фотоапарата и три обектива към тях, две карти памет, четири батерии и зарядно устройство, а също и фотобанка. Лаптоп само когато има експедиционна база (с ток, разбира се) и възможност за автотранспорт.

Въпросът за избор на фотоапарат за много хора е най-важният — само канонските “Маркове” и безсмъртните Nikon D2Xs и Nikon D3 ли могат да се използват? Не съвсем! Тези фотоапарати при всичките си неоспорими достойнства имат един ма-а-алък недостатък, прерастващ в огро-о-омен проблем именно в експедициите. Името му е тегло! Повече от килограм — камера, плюс обектив. Това отпред. На гърба останалото оборудване. Ще стигнеш ли далече с такъв товар? Според мен идеалният вариант за фотографа, снимащ в истински полеви условия е избор на камера, с отличителни качества скорост, гъвкавост на настройките, надеждност и при това приемливо тегло.

А сега – субективно за обективите. Да, разбира се светлосилни, “твърди” — това е необходимо на всеки фотограф независимо от мястото на снимките. Но представете си колко от тези “твърди” трябва да вземете със себе си, за да работите нормално в полеви условия! За себе си съм решил проблема с качествени, следователно скъпи зумове. Единственият обектив с фиксирано фокусно разстояние (400 мм.) вземам само тогава, когато съм напълно уверен, че ще ми се наложи да снимам дребни животни от укритие. Във всички останали случаи ми е достатъчен вариообектив с максимално фокусно разстояние 200 мм. Плюс нещо широкоъгълно с макро при необходимост.

Ето! Започна се! Вече чувам, как радостно потрива ръце любителят на стабилизатор и диафрагма 2.8. Сега леко ще го разкритикуваме… конструктивно! Какво толкова, има излишни пари или богати спонсори — сам Господ е решил да придобие такова чудо на техниката. Само, че в гората каквото е 2.8, такова е и 4.0 — пак ще трябва светкавица. А стабилизатор… Не е папарак да снима от ръка. Кой снима без статив? Малко за стативите… Съгласен съм: неудобно, тежко, не оперативно. Минава грешният помисъл да го захвърли в храстите, но… не трябва. Стативът е необходим. Без него е невъзможно да се заснеме качествен пейзаж и панорама, да се изчака животно в засада или да се направи професионална макроснимка. Без да се задълбочаваме в характеристиките, а също достойнствата и недостатъците на различни модели и производители мога да кажа, че използвам Velbon. Конструкцията е проста и надеждна, а това е най-важното в експедициите.

На Земята има места, където стативът се оказва съвършено безполезно приспособление. Неотдавна работихме в Алтай, на платото Укок. Там духа вятър. Духа постоянно, в една и съща посока. А силата му е такава, че стативът с поставен на него фотоапарат отлитат, даже със закрепена тежест. В такива ситуации спасител е едно простичко приспособление «бинбег». Bean bag в превод от англ. означава «торба с боб». И е вярно! Калъф от плътна тъкан, пълен с боб, служи отлично и главното устойчиво легло за фотоапарата. «Бинбег» може да се хвърли върху всеки камък или на земята а камерата да се помести върху него, без опасения за безопасността и.

Искам да препоръчам още едно приспособление: монопода. «Недовършеният» статив на практика се оказва не така ненужен, както изглежда на пръв поглед. А разполагайки правилно монопода между долните си крайници, вие сформирате конструкция, не по-малко устойчива от всеки статив. Освен това моноподът е незаменим в планинските експедиции. Освен основните си задължения, той изпълнява още едно — служи за алпенщок. И то отлично! Проверено на практика, при това многократно.

В какво да се помести и транспортира цялото това фотовеликолепие? Ако експедицията е обезпечена с транспорт няма особени проблеми: всяка фотораница или чанта ще свършат работа. Ако се носи дълго обаче е друго нещо… В този случай — никакви чанти и куфари! Те са добри за града и цивилизованата travel-фотография. За суровите експедиционни условия човечеството не е измислило нищо по-добро и удобно от фотораницата. Раницата на експедиционния фотограф трябва да напомня за японското хайку – просто отвън и сложно отвътре. Това означава, че повърхността на раницата трябва да е по възможност без издадени джобове, развяващи се ремъци, които могат да се закачат, скъсат или счупят в най-неподходящия момент. Затова вътрешното пространство трябва да е сегментирано максимално. Системата от местещи се прегради трябва да са едновременно здрави и меки, за да осигурят скъпото и чупливо оборудване. Идеалният вариант е ако раницата има отделна качулка, призвана да защити съдържанието от всяко време, включително и тропически дъжд.

Признавам си, в избора на раница съм страшно старомоден и страня от съвременните повеи. За мен фотораниците на всички времена и народи бяха и ще си останат представителите на серията CompuTrekker от LowePro. С голяма вместимост, здрави, надеждни, удобни и практически неубиваеми — какво повече ни трябва?

С такова оборудване се мотая вдън гори тилилейски на нашата страна и по света. Уверен съм, че другите експедиционни фотографи имат свое виждане за спецификата на тази работа. Така и трябва да бъде, защото в тази работа няма една рецепта. А най-главното в експедиционното снима е трезвият разчет, търпението и късметът. Което ви желая!

2008 © Денис Богомолов

Източник

0
0
0
s2sdefault
  • ОБЪРНАТ ОБЕКТИВ

      

    Макроадаптер

    Позволява скрепване на два обектива (coupling), един, поставен на фотоапарата и втори, обърнат с челната си леща към неговата челна леща. Обърнатият обектив на практика изпълнява ролята на проксарна леща или макроконвертор.

    Прочети още...  
  • УВЕЛИЧЕНИЕ. МАЩАБ

     

    Някои начинаещи фотографи бъркат термините "увеличение", "мащаб" и снимка в естествен размер.

    Прочети още...  
  • ПОДГОТОВКА НА СНИМКАТА ЗА ПУБЛИКУВАНЕ

    В последно време достатъчно често забелязвям изказвания от типа "Никакъв Фотошоп".

    Прочети още...  
  • МАКРООБЕКТИВ

    Макрообективът е най-подходящия избор за макрофотография, т.е. с него се постига най-добрия резултат. Конструиран специално за макрофотография, с по-висока резолюция и значително "по-остър" от нормалните си събратя.

    Прочети още...  
  • СЪВЕТИ КЪМ МАКРОЛОВЦИТЕ

    1. Подготовка за макрофотолов
    2. Тръгваме на лов
    3. Къде да снимаме?
    4. Кого да снимаме?
    5. Кога да снимаме?
    6. С какво да снимаме?
    7. Защо снимките не са резки?
    8. Какви приспособления са необходими за макрофотография?
    9. Имам чудесни снимки, защо няма интерес към тях?
    10. Последни щрихи върху снимката. Подготовка за публикуване

    Прочети още...
© 2009-2018 MacroPic. All Rights Reserved.

Please publish modules in offcanvas position.